Да имаш преуспяващ бизнес е чудесно. Разполагаш с финансови средства, създаваш нещо, имаш служители, гласът ти се чува от много хора. Ти си лидерът, ти си авторитетът. Сладка работа…

Но както бизнесът може да бъде оръжие за власт и пари и може да унищожи враговете ти и да ти даде тласък за много нови начинания, може също така  да преобърне изцяло живота ти. Не говоря за фалит или изпадане в дълг, но и това е възможно, ако имате много просрочени вземания… ( хубава тема, да си я запомня за друг път!) … а по-скоро за чисто психическата страна на нещата.

Бизнесът променя. Променя цялостното отношение към живота и към себе си, към близките и приятелите. успехът повдига самочувствието, а с него идва доста често надменността, самозабравата. Когато постиженията дават плод започват да се влагат повече усилия. Затова много семейства са разбити. Поради голямата заетост на работното място не остава време за половинката, за децата. Кога планът за печелене стана по-важен от този за хармонично семейство? И телевизията, на кино или не, ни дава редица примери. Но защо се получава така? Защо славата от спечеленото толкова ни завладява?

Мисля, че цялата история с прекомерната работа и слабата психика са извинение за прикриване на неподходящото възпитание. Макар и рядкост все още съществуват земни хора, които не са оставили успехът да открадне разсъдъка им. Те обикновено са живели в семейства, които са им давали добър пример за това какъв трябва да станеш. Показали са им и двете страни на монетата, докато с чисти сърца са можели да я възприемат. Затова днес новобогаташите изпадат в кризи, а тези, чиито наследство е родово, успяват да контролират състоянието на банковата сметка и разума си. Третите са онези, които са препатили жестоко, а едва след това са успели да постигнат нещо в живота си. Те просто пазая пресен спомена и знаят какво е да си от другата страна…