Наскоро слушах една дискусия в медийното пространство за един етически и морален конфликт. Казусът има значение за всеки един етически и морален проблем, чието решение в никакъв случай не предполага оптимален вариант. И тук се проявява принципът на минимизирането на погрешното решение, намирането на относително най- изгодият и моралния изход. Ето сега ще се върна на проблема които ме накара да се замисля страшно много и задълбочено. Особено типични са случаите на евтаназията-това е процедура с която някой отнема живот на друг по изрична негова молба. Един вид е смърт, която се прави само и единствено за доброто на човека на комуто е причинена. Как да се постъпи с безнадеждно болния, природно обречения на смъртен изход човек, или осакатен до невъзможност да живее адекватно живота си. Има ли право и кога лекарят да облекчи страданията му, като го „спаси чрез безболезнена смърт”, трябва ли да се казва на безнадеждно болния истината. Замислям се,че такива подобни казуси възникват във всички професионални дейности и във всекидневния ни живот. Редно е да се предложат и намери решение на тези сложни противоречиви случаи, в които са намесени човешки съдби. Едно приложимо познание ще послужи за намиране на решение, значително облекчаващо импровизацията, моментната несигурност, всекидневната употреба на „пробата и грешката”. Тук очевидно не може да се заобиколи психологията, даваща достатъчно знания за разбиране на вътрешното състояние, на процеса на вземане на решения, на самия избор на средствата. Но според мен дали един общодържавен закон решава или не проблема?
Lifestyle
Съвременият човек
Често си задавам въпроса има ли го съвременния човек ? И си обяснявам бруталността, безочието, честолюбието и славолюбието на всеки един съвременен човек на земята. Отговарям си риторично, че просто няма друг изход, не може да бъде друг, защото съхранявайки с подобни качества една непрестанна приповдигнатост на духа. В същото време съхранява и вярата в живота, в самия себе си, в бъдещето, пред което е коленичил, както се коленичи пред Бог. Разбира се съвременният човек никога не коленичи пред нищо, в чието съществуване не е убеден с абсолютна математическа точност. Така е и със съвременният човек, защото неговите „божества” са позитивни и очевидни за всеки един от нас. В днешно време ги срещаме като сурови качества и в себе си, например: стремеж към имотност, стремеж към власт и най-вече ореолна слава. Те често играят в моя, а и не само в моя една житейска роля на препинателни знаци. А именно препинателният знак подчертава ефектите на речта. Може да се обясни с такива лесно преводими на социален език граматически термини като точка, запетейка, многоточие, удивителна, въпросителна, скоби и т.н. за мен всичко това опира до елементарна грамотност. А къде е тази грамотност у нас съвременните човеци ? Какво всъщност тя ? Тази уж грамотност без която можем или не можем днес, сега и когато и да е било. Тя за мен е едно ниво което всеки трябва добре да владее, защото тя е писане и четене и най-вече комуникации. Дали осъзнаваме, че това е наш човешки капитал ? Дано го осъзнаем и развиваме всячески!
Разсъдлив ли е човекът ?
Наскоро ми попадна един доста интересeн и стар речник на Найден Геров. Той е забележителен български писател и езиковед. Създател е и на едно от елитните ни училища. Той е бил сред плеядата български фолклористи, не е бил фолк певец да уточня за някои от младото поколение. Та в неговия речник срещнах едно доста старо обяснение за етимологията (произхода на думата). Разумният човек е, този който има ум, мисли и прави, както трябва. Доста ясно ми се подчертаха актуални за нашето време фрази – „По-добре разумен, а не игумен“, „По-добре разумен душманин, а не безумен приятел”. Четейки тия златни отколешни редове се замислям за църквата, за това колко бях потресен от огромния мащаб на агентите от Държавна сигурност. Задавам си въпроса – тия наши отци как могат да венчават и опяват? Как е възможно от 15 православни владици 11 да са доносници? И дали тия наши богоизбрани „свещеници-доносници в расо” не са били просто заставени в ония години по неволя да изпълнят партийните поръчения, или са били както се заговори репресирани от нечия власт? Аз като вярващ мирянин си мисля, че е редно да се свика църковно-народен събор, с една единствена цел – да се разреши този шокиращ и потресаващ проблем. В годините на демокрация бях свидетел на разкола в нашата единна и православна църква. И сега се замислям за отец Христофор Събев, които бе огласил Алтернативния синод, дали няма да се събуди отново в него нещо и дали няма да се почнат пак едни и същи „конфликти на интереси”.
Прибързаността – волна и неволна
Ние хората сме единствените същества, които страдат от огромната слабост на прибързаността. Според биологичното равновесие всяка твар в природата живее съобразно изискванията на своя вид и по правило „не прибързва никога”. Лично аз страдам от именно тая слабост – да прибързам винаги. За мен тая прибързаност е обратно на ленността т.е. искам да подчертая, че и двете водят до объркване на огромния и силен стресиращ ритъм на живота. Тази ленност води до загуба на тонуса, който е жизнено важен за нас. За мен един ленив човек е доведен до край т.е. до смърт в перспектива. Аз прибързаният, по силата на същото логическо размишляване не живея нормално, съобразно своя вид и изискванията на моето собствено битие. Прибързаният човек съкращава живота си значително. Все се старая да не бързам, но уви това си е до характера и темперамента ми. Искам да Ви посъветвам, че ако сте от моя тип хора трябва да се стараете всячески да се пазите от прибързаността – каквото и да е тя, когато и да Ви се наложи! Ние трябва да правим така, че и в този случай да възтържествува естествения ритъм на живота. Трябва да се справим с тая пуста прибързаност – това почти винаги означава да си осигурим живот и здраве. Защото животът и здравето са непосредствено застрашени от непривичното ускоряване на процесите, които ги изразяват. За целта трябва да се живие равномерно и спокойно, в никакъв случай напрегнато и прибързано!
Назад към вековете !!!
Напоследък през последните години доста усилено се говори по всичките средства за масова комуникация, че в света се издига призив за т.нар. уникалност на общуването. Като отговорни хора на тази планета Земя ние трябва все по-често да се обръщаме назад към вековете, все по-често трябва да надзъртаме в тях и да виждаме какви устойчиви добродетели и трайни нрави и обичаи, норми и уважение са същестували между хората. Всичко това го пиша с една цел – за да възкръсне отново вярата в доброто у човека. Задавам си въпроса дали ни е нужно всичко това? И не ли всичко това част от религиозната нравственост и етика? Като част от културното наследство на човечеството са строени през различни периоди от неговото същестуване църкви, манастири, събори, параклиси и други величествени, тайствени сгради, горди и силни като самия живот. В не малка част от тях е доказано, че е кипяла духовна мъдрост. В тях се е ковала бъдещата цивилизация. Във всички манастири и църкви по цялата Земя се разпространявал и съхранявал народния дух, народния талант, и най- вече народната любов. Всяко едно поколение е дало максимално от себе си да остави в тези обители на Бога най- чистото и свято, най- красивото и безсмъртното за вековете. Тук са се утвърждавали най- ценните нравствени добродетели на християнската етика и морал – да се вселява любов, радост, мир, търпение, благост, вяра, смиреност и въздържание и мъдролюбие между хората. Това е всъщност и регулатор на нравственото поведение на личността. Пиша всичко това, защото наскоро бях на екскурзия в Гърция и посетих Метеора – този мощен монашески център на Православния Изток от 11 век. Накара ме да се замисля доста задълбочено върху всичко това.
Какво е младостта ?
На всеки от нас са малко или много известни тия златни признаци на тази така нежелана старост. Тя идва при някои от нас по-рано, а при други по – късно. Повечето хора, след като претърколят и превалят 50 години, започват бързо да стараеят. Косата побелява и започва да пада, лицето се набръчква, зъбите бързо започват да се рушат и падат, ноктите загубват лъскавината си и стават твърди и много чупливи. Зрението намалява, интелектът и паметта отслабват, кожата става суха и бледа. От всичко това става ясно, че са настъпили доста изменения в някои органи, които преди това са поддържали бодростта, пъргавината и силата на организма. Клетките не са вече толкова деятелни, защото около тях са почнали да се трупат вещества, които дотогава са били изхвърляни навън, като на пример творческата сила е почнала да намалява постепенно, което води до един цялостен упадък на нашия организъм. Но коя е тази златна сила, която има такова грамадно значение за живия организъм? Къде ли се съхранява тя и как стига до клетките? Кои са нейните източници? Отговорите, които дава за сега науката са, че в тялото на човека има органи, които изработват веществата, осигуряващи защитните сили на живия организъм. Тези вещества осигуряват окисляването на кръвта в белите дробове. Те оказват силно и трайно влияние върху сърцето и кръвоносните съдове. Това са тъй наречените жлези с вътрешна секреция.
За книжката и мишката
Младите хора са бедни откъм идейност и иновативност…. Те имат цялата информация поднесена наготово и не са свикнали сами да стигат до изводите за живота. Книгата ще си остане книга винаги и според мен, младите не четат а трябва, защото това е само в тяхен интерес. Книгата е едно необходимо четиво, именно тя ни води към нови светове, към нови идеи и нови проблясъци на нашето битие. Четенето за мен е голямо удоволствие, независимо какво е четивото – дали художествена, професионална или научна литература. Друго си е да разлистваш лист по лист, това е истинска тръпка, защото по този начин търсим самото развитие на фабулата, на случката или на действието. Е, не е чак толкова лошо, че напоследък често сменят хартиения носител с електронен. Нали все пак трябва да има и прогрес към високите технологии, те улесняват работата на хората. Тук има нещо друго много съществено нещо – електронния носител ще спести използването на дърветата за направата на хартия. Все пак се надявам книгата да си остане един прозорец към живота и че „мишката няма да изяде книжката“. Това го казвам, защото виждам че тиражите се издават с голям успех. Това нещо ме успокоява и много ме радва, като любител на книгите.
Спа Дизайн България – подарък
За именния ден на приятелката ми Стефка бях решил да и купя нещо по-различно от досегашните подаръци. Тъй като знам колко се преуморява на работното място напоследък, взех решение да купя пакет за двама с включени масажи и СПА процедури в един доста изискан СПА дизайн център. Бях измислил да отидем на 28 декември – веднага след именния и ден – тъкмо да си почине и от купонясването до късно или по-скоро до рано сутринта. Комичното в цялата ситуация беше, че на самата листовка имало два адреса – адреса на самия СПА център и адреса на фирмата, която го е реализирала – Спа Дизайн България. Аз това обаче не го бях забелязал и бях запомнил адреса на самата фирма. Представяте ли си физиономията на служителя, когато му казахме, че сме там за по един масаж и няколко СПА процедури. Първоначалното му учудване премина в едва сдържащ се смях, след което подсмихвайки се ни обясни, че е станало някакво объркване. Бързо извадих листовката и когато видях какво съм направил всички избухнахме в смях. След няколко минути сладък разговор, служителя на Спа Дизайн България ни показа и най-краткия път за да стигнем до Уелнес центъра – тяхно дело. В крайна сметка, според думите на приятелката ми, много и е харесал този подарък и че не е лошо по-често да си подаряваме подобни неща. На мен също ми харесаха и услугите и стилното обзавеждане. Определено Спа Дизайн България са създали едно модерно СПА местенце, което не се съмнявам, че изморени хора като нас, ще посещават редовно.
Къде е по-добре?
Здравейте! Нова година наближава и с това се усилва моето колебание, къде да я празнувам. Много ми се иска да бъде с моите приятели в някое заведение, където да се веселим, да играем хоро, да си хапваме и пийваме. Но от друга страна, след като гледах един репортаж, в който репортерка се беше внедрила в кухненския персонал, като помощник готвач и бе заснела обстановката зад кулисите, съм малко раздвоен. В този репортаж даваха такива шокиращи кадри, които съм сигурен, че присъстват в 90% от българските заведения (включително и луксозните). Става въпрос за лоша хигиена, неправилното съхранение на продуктите, липса на вентилация и не напоследно място неспазване реда за назначаване на нов работник. Немога да разбера, толкова ли е трудно и скъпо спазването на задължителните правила на работа в заведение за хранене. Нима тези собственици не разбират, че като неспазват правилата вредят на себе си, като могат да загубят своите клиенти и съвестни работници. Предполагам всеки от тях е запознат с това как трябва да изглежда работното място и е наясно, че ако се случи нещо дори с един клиент, това ще сложи край на техния бизнес. Да си призная честно след тези неща, които видях по телевизията, май ще избера варианта домашна обстановка със своето семейство. Весело изкарване на празниците!
Анимацията не е това което беше…
Напоследък, доста често виждам вманиачени деца, които носят дрехи на своите анимационни герои и размахват играчки с техни образи. В което няма нищо лошо, но се замислих кои са днешните анимационни герои? Спомням си, че в моето детство анимационните герои бяха – „Батман“, „Супермен“, „Костенурките Нинджа“ , „Мики Маус“ и др. В тези филмчета винаги доброто побеждава злото. А в днешно време, ако застанеш пред екрана и си пуснеш „Cartoon Network”, ще видиш анимации в които има много агресия и преобладава фантастиката. А едно време имаше толкова интересни филмчета като „Ну погоди“, „Плодчетата“ , „Гумени мечета“ , „Семейство Флийнстоун“, „Аладин“, „Чип и Дел“, Пиф и Еркюл“ и още много други. А за мен най-образователното и поучително детско беше „Педя човек, лакът брада“. За голямо съжаление, днешните деца нямат възможността да гледат тези прекрасни анимации от моето време. Фаворититенаднешните деца са: „Бен10“, „Бакуган“, „Гормити“ и т.н., в чиито образи присъстват странни същества подобни на чудовища, които се бият по между си. Чудя се дали точно тези филмчета и анимационни герои не допринасят за агресията в децата още от ранна възраст? Нали хората казват, че първите 7 години са най-важни за човека, защо тогава съзнанието на децата трябва да се гради на фона на такава фантастична агресия? Според мен трябва да се правят анимации с образователна и възпитателна цел, които да са интересни и достъпни за детската аудитория.