Ако сте фен на домашните любимци, то вие най-вероятно имате такъв или поне някога сте имали. Аз съм ЗА животнo и винаги съм харесвал да гледам такова, макар че ми е малко трудно.

Един приятел обаче си има куче на двора, тъй като живее в къща в малко по-крайните квартали на града. Харесва си любимеца, но като го слушам как се отнася с него – хранене, внимание, ми се струва, че все пак не е от най-грижовните стопани.

От една страна, когато домашният любимец е свободен да се мотае навън, това е добре за неговото обоняние, укрепване на мускулатурата и му помага да опознава света. Разбира се, всичко това важи за онези животни, които не са на верига. Противното не ми допада. Винаги ми става едно такова тъжно, когато видя вързано животно. Мисля, че и то носи душа и сигурно преживява стрес да се върти в кръг по цял ден, да се страхува от най-различни неща и да не може да избяга или намери подходящо убежище. На харесвам също така да виждам кучета и котки навън в студ и пек, когато вали дъжд или сняг.

Казват, че котките се привързват към мястото, а кучетата към хората. Независимо дали  е мястото или хората, и кучетата, и котките са социални животни и обичат вниманието. Уникални са как се галят и как искат да си играят, да се занимават с тях. След това са щастливи и го показват по всеки възможен начин. Усещат чувствата и емоциите ни. Развиват инстинкт да ни пазят и дори да ни обичат. Ако мога да нарека чувствата им инстинкт.

Затова смятам, че е по-добре едно животно да се гледа у дома или ако е на двора, поне да бъде прибирано в дома със семейството вечер и към него да се отнасят като към равноправен член и стопанинът да демонстрира грижа при лоши климатични условия или други обстоятелства.

Знам, че изразих повече емоции в поста си, отколкото стереотипно е позволено на мъж, но… Вие какво мислите по темата?