Здравейте, приятели!

Бих искал да направя нещо като кратко изложение на собствените си впечатления от една моя любима книга, която прочетох за 25872 път миналата седмица. “Гордост и предразсъдъци” се казва и е дело на английската писателка Джейн Остин.

Многолюдното семейство Бенет е в основата на сюжета, а интригата се заплита около Елизабет, една от дъщерите, и г-н Дарси. Рабира се историята далеч не се побира в едно-единствено изречение – по-многопластова и сложна е, но на мен ми се иска да наблегна на друга импликация, заложена в романа.

“Гордост и предразсъдъци” е завършена през 18 век и се отнася за консервативна Англия. Истината обаче е, че написаното от Остин е общовалидно за цял свят и по всяко време. Човек често може да страда и да остане неразбран заради собствените си предразсъдъци, да остави любовта да си отиде заради егото и гордостта…

Всеки от нас е бил жертва на скрупулите си и, сигурен съм, съжалил е за пропуснатото след време.Защото по-добре да жалиш по нещо сторено, отколкото по онова, което си “проспал”. За себе си мога да кажа, че най-често това ми се е случвало във взаимоотношенията с момичетата: някоя девойка ми харесва, но не я заговарям, защото ме е страх да не ме отреже (глупаво е знам)…

А вашите предразсъдъци какви са? 🙂