Здравейте, приятели!
Бих искал да направя нещо като кратко изложение на собствените си впечатления от една моя любима книга, която прочетох за 25872 път миналата седмица. „Гордост и предразсъдъци“ се казва и е дело на английската писателка Джейн Остин.
Многолюдното семейство Бенет е в основата на сюжета, а интригата се заплита около Елизабет, една от дъщерите, и г-н Дарси. Рабира се историята далеч не се побира в едно-единствено изречение – по-многопластова и сложна е, но на мен ми се иска да наблегна на друга импликация, заложена в романа.
„Гордост и предразсъдъци“ е завършена през 18 век и се отнася за консервативна Англия. Истината обаче е, че написаното от Остин е общовалидно за цял свят и по всяко време. Човек често може да страда и да остане неразбран заради собствените си предразсъдъци, да остави любовта да си отиде заради егото и гордостта…
Всеки от нас е бил жертва на скрупулите си и, сигурен съм, съжалил е за пропуснатото след време.Защото по-добре да жалиш по нещо сторено, отколкото по онова, което си „проспал“. За себе си мога да кажа, че най-често това ми се е случвало във взаимоотношенията с момичетата: някоя девойка ми харесва, но не я заговарям, защото ме е страх да не ме отреже (глупаво е знам)…
А вашите предразсъдъци какви са? 🙂
За съжаление, в България предразсъдъците са част от бита и народопсихологията ни. Не приемаме различните и винаги имаме едно наум за тях, колкото и да твърдим противното.
А предразсъдъкът не е нищо повече от непознаване на отсрещната страна, от създаване на образ, базиран предимно на твоята гледна точка.
Е, една гледна точка пролет не прави, драги 🙂