Замисляли ли сте се, че има места или дестинации, които изчезват пред очите ни? Това са най-вече природни или друг вид образования, които под влиянието на един или повече фактори изчезват постепенно. Може да говорим за екваториални гори, които биват изсичани. Може да е вулкан, който е загаснал (в духа на предния ми пост), може да е река, която пресъхва или скално образование, което се разрушава под влиянието на ерозията.

Под определението “изчезващи дестинации” бих сложил дори пирамидите в Египет и Мачу Пикчу. Защо ли? Това, че са се запазили няколко хиляди години, нали не ви кара да мислите, че са вечни. Напротив, заради многоto посетители, което отиват да ги видят ежегодно, тези чудеса на Античния свят все повече се “износват”. Пирамидите например са забранени да се докосват от туристите. Дори при снимки на филм там е голяма рядкост някой човек реално да ги докосне, вместо да снима от разстояние.

Преди време бях попаднал между другото на книга точно с такова заглавие – “Изчезващите дестинации”. Разгледах я набързо и видях, че в нея са включени повече от 30 обекта от цял свят. В съдържанието на книгата беше посочена дори делтата на р. Дунав. Изненадващо, нали? Но отговорете ми на следния въпрос: Не са ли вече легенди приказките за многото кораби, които плавали ежедневно по северната ни река? Да, Дунав е дълбока, но колко ли време ще остане в такова състояние преди равнището й постепенно да започне да спада?