Наскоро слушах една дискусия в медийното пространство за един етически и морален конфликт. Казусът  има значение за всеки един етически и морален проблем, чието решение в никакъв случай  не предполага оптимален вариант. И тук се проявява принципът на минимизирането на погрешното решение, намирането  на относително най- изгодият и моралния изход. Ето сега ще се върна на проблема които ме накара да се замисля страшно много и задълбочено. Особено типични са случаите на евтаназията-това е процедура с която някой отнема живот на друг по изрична негова молба. Един вид е смърт, която се прави само и единствено за доброто на човека на комуто е причинена. Как да се постъпи с безнадеждно болния, природно обречения на смъртен изход човек, или осакатен до невъзможност да живее адекватно живота си. Има ли  право и кога лекарят да облекчи страданията му, като го „спаси чрез безболезнена смърт”, трябва ли да се казва на безнадеждно болния истината. Замислям се,че такива подобни казуси възникват във всички  професионални дейности и във всекидневния ни живот. Редно е да се предложат и  намери решение на тези сложни противоречиви случаи, в които са намесени човешки съдби. Едно приложимо познание ще послужи за намиране на решение, значително облекчаващо импровизацията, моментната несигурност, всекидневната употреба на „пробата и грешката”. Тук очевидно не може да се заобиколи психологията, даваща достатъчно знания за разбиране на вътрешното състояние, на процеса на вземане на решения, на самия избор на средствата. Но според мен дали един общодържавен закон  решава или не проблема?