Всеки от нас има призвание, не можете ме убедите, че вие нямате. Може би все още не сте го открили, не сте го осъзнали или подсъзнателно го отричате, но и вие имате такова.

Ще ви да пример. Имам приятел, който замина да учи в УНСС в София. Приеха го преди време в направление “Счетоводство, финанси и контрол”, след което се насочи и към конкретната специалност “Финанси”. В момента кара стаж в една от известните ни банки… но какво целя като ви разказвам за него? Според мен той сбърка със специалността. Насочи се към финансите като най-престижна специалност, но ако го познавахте, щяхте да видите у него перфектния счетоводител. Умен е, образован, вманиачен по детайла, невероятно съсредоточен, флегматичен и с провлачен глас. Не е подходящ за работа под напрежение, няма да се справи с кратките срокове. На него му е нужно да има достатъчно време, за да провери всяка десетична запетая и да е сигурен в съвършенството на последния детайл. Но все още не е осъзнал, че е такъв… отрича счетоводството като желана професионална област за развитие.

Ами вие? Можете ли да се погледнете отстрани и да посочите предимствата и недостатъците си, уменията и липсата на такива, личните си и професионални компетенции или дефицита им?

Всеки от нас е създаден за нещо и в определена област го бива повече, отколкото в друга. Може да не ви е любима, но ако ви беше любима, нямаше да я отричате, нали? Точно както прави моя приятел…