Животът ни е низ от взети решения, обрати и постъпки. Поставяме си цели, стремим се към постижението им и ги преследваме. Понякога се разочароваме, когато не сме постигнали нещо желано, друг път се чудим към каква нова цел да се отправим.

Важното в случая, за да бъдем доволни от себе си, е да си поставяме реални цели. Такива, които са малко нас възможностите ни, но знаем, че с една идея повече усилия са постижими и резултатът ще играе в наша полза. Представете си, че сте студент например и искате да взимате стипендия. Нужно ви е просто да поучите по-сериозно, за да изкарате високи оценки и да се класиране. Ползите са очевидни в случая, кой отказва пари ей така. Пък и нали знаете – който учи, ще сполучи.

Друг пример. Целта ви е да постигате по-добри резултати на работа. Ами, всички знаем българската поговорка, която гласи следното: Три пъти мери, един път режи. Моят личен опит е доказал, че повторните сверки спестяват излишни главоболия в последствие. Откривате си грешката, поправяте я навреме (даже никой да разбера, че сте объркали нещо) и подобрявате крайния резултат. В тази връзка ми изникна в съзнанието и великия цитат на другаря Сталин: Проверката е висша форма на доверие.

Имайте реална представа за себе и собствените ви умения. Поставянето на реализуеми цели е полезно качество, защото означава, че сте наясно със себе си и възможностите. Да се надценявате означава да се разочаровате от себе си, а да се подценявате означава да не показвате същинския си потенциал.