Темата, която мисля да засегна е доста трудна, от гледна точка на това, че хората много различно се отнасят към работа си. При някои тя е техния живот, а за други отиват колкото да им изтече работния ден и нямат търпение да си тръгнат. Разбира се и за двете си има причини, първите със сигурност обичат това, което правят и се чувстват удовлетворени на максимум. В повечето случаи това са хора с личен бизнес или поне такива, които са на ръководни постове. Както и хора които работят в много сериозни фирми, в повечето случаи чуждестранни и имат високо възнаграждение и множество социални придобивки. А от другата страна седят хората, чиито труд не се цени, тези които работят това не защото им харесва, а защото просто не са могли да си намерят друга работа.

Разбира се е очевадно, че хората от втория вид няма как да попаднат в графата на хората, които биха си взели работа за вкъщи. Това ще го направят първите, но дали на моменти то не пренебрегва по някакъв начин личния им живот ? Има случаи, когато млади хора успяват да развият кариера , но в един момент усещат, че са загърбили приятелите си, любимите си занимания и нямат човек до себе си, с който да споделят успеха си. Разбира се не говорим за еднократно взимане на нещо за вкъщи просто да го довършим, а на начин на живот изцяло обладан от работата ни. Та питам се аз, заслужава ли си да жертваме цялото си време в името на кариерата и това ли е най-важното ?