Напоследък размишлявам доста върху темите, свързани с Бога и ролята ни в живота. Така се запознах с книгата „Разговори с Бога“. Тя е световен бестселър и разказва за духовното прераждане и преоткриване на висшата сила.

Няма да изпадам в подробности и да ви преразказвам книгата, защото е в мащаб около 650 страници, пък и не мисля, че това е важното в момента. По-скоро ми се иска да ви споделя, че попаднах и на филм, носещ същото име – „Разговори с Бога“. Очакванията ми бяха, че ще даде основни щрихи за същината на книгата и ще направи препратки към основните послания.

Всъщност филмът е дело на Стефан Саймон и е биографичен за автора на бестселъра – Нийл Доналд Уолш. Бях изненадан да разбера за част от житейската съдба на човека, създал тази толкова популярна книга. Преминал през женитби и разводи, деца, смяна на професии и градове, накрая завършил с катастрофа, банкрут и живот на улицата. През тези етапи от живота на Нийл се преминава много бързо, за да се достигне до моментите му като клошар.

Именно тук се замисляш колко е малака границата от това да живееш нормално и да претърпиш крах. През почти целия филм се разкриват детайли от това какво е да живееш на улицата, през какво преминаваш, как се бориш, какви са изходите ти и как да намериш сила, за да излезеш оттам и да продължиш. Коя всъщност е посоката ни? Изкочиха ми толкова много въпроси.

Докато гледах филма се почувствах леко смачкан затова как ние се отнасяме към хората, живите същества, които си мислим, че са по-малко заслужили да са на земята. Това претърпява и Нийл, но успява да се справя след няколко години като клошар. Не пие, не краде, само яде от кофите и живее. Накрая късметът му се усмихва, защото си го е заслужил, и намира работа. Претърпява още трудности и вече е на предела на силите си.

Когато си мислим, че не можем да продължим повече, тогава се случва и чудото. Така обикновеният и смазания от живота човек Нийл започва да задава въпроси, не към кого да е, а към Бог. И той започва да му отговаря и отговаря.

Не съм толкова впечатлен от самия контакт с Бог, а от това как се стига до този момент. Всеки един от нас е преживял своите катарзиси и върви напред, някои по-бавно, други с по-високи темпове. Истината е, че не ни е нужен глас, който да ни води, а просто трябва да се замислим защо ни се случват определени неща, как сме си ги заслужили и да поработим върху тях.

Аз започнах своята равносметка и стартирах най-важния разговор в живота си – този със самия себе си.