Новата година започна изключително вълнуващо. После премина през вирус, изолация, карантина. Сега уж нещата се връщат обратно в нормата си, но вътрешното ми чувство не подсказва да е точно така. А усещането ми се засилва още повече от това, че времето е лошо и лятото не идва.

Ако трябва да се върна два сезона назад, то мога да обобщя, че зима почти нямаше, а пролетта я пропуснахме заради карантината. Сега е наред лятото, което носи всичкя позитивизъм и усмивки със себе си. Точно в този момент, след всичко преживяно, имаме нужда от слънчеви лъчи и настроение. Нуждаем се от презареждане, но лятото все не идва.

Не усещам още тази свежа глътка живот, не само преносно, но и буквално. Освен, че хоратат около мен са стресирани и изобщо не виждат позитивната страна на живота, то и самите метеорологични условия не го позволяват. Има чувството, че сме влезли в серия от безкрайни дъждовни, мрачни, но в същото време и задушни дни. Атмосферата е потискаща, сякаш и времето тъжи с нас за разпространението на вируса.

Така си мечтая пак всичко да е забързано, да сме от емоция в емоция. Ако направя сравнение с миналогодишното ми лято, през юни то вече беше започнало и използвах първата си дълга отпуска за почивка в чужбина. Сега обаче не мога да си помисля да отида на разходка някъде из България, а за извън страната – не знам дали и в следващата година ще се случи.

Въпреки всичко вярвам, че щом изпече силното лятно слънце, с лъчите си лека-полека ще изпепели всичко лошо. Най-малкото, че в съзнанието на хората ще е пълно със светли мисли, които са огледало на света навън. Надявам се скоро дъждовният периода да свърши, буквално и преносно, и да дойде лятото – навън и вътре в нас!