Боговете в древногръцката и римската митология

Може би сте забелязали, че имам изявен интерес към митологията и малко по-специално към гръцката митология. Преданията и легендите на някогашните народи, породени в следствие на политеистичните им вярвания, винаги са ми били интересни и чисто любителски съм се интересувал по темата. Затова ми стана любопитно до къде се простират приликите и разликите между древногръцката и римската митология. Винаги съм знаел, че си приличат, но изведнъж се запитах колко точно си приличат.

Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че древногръцката митология е много по-богата и по-древна. Митологията на някогашната Римска империя неминуемо е свързана с нейната история. И ако случайно ви убягва годината, позволите ми да на направя следните уточнения. Легендата за Рим започва с Ромул и Рем, основателите на града. Ромул бил първият от 7-те царе, управлявали в периода от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е.  В периода от 508 пр.н.е. до 27 пр.н.е. говорим за Римска република, която по времето на Октавиан Август прераства в Римска империя. Нейното западане е около 480 г., след което различни страни се възприемат за нейни приемници.

she-wolf-suckles-romulus-remusТака. Какво се случва с митологията? Има митове като тези за Ромул и Рем, които са типично римски. Все пак не откривате ли някаква прилика между вълчицата, която е кърмила тях, и Амалтея (също вълчица), с чието мляко се хранил Зевс като малък? Между другото съществува теория, че Ромул и Рем всъщност били синове на древногръцкия герой Еней.

По-осезаеми обаче са приликата при боговете в религиите на Древен Рим и Гърция. Всички по-главни божества са взаимствани, но просто с различни имена. Така например Зевс приема името на Юпитер, а Хера . това на Юнона. Посейдон е преименуван на Нептун, Хадес на Плутон, Арес става Марс, Афродита – Венера, Хефест се подвизава като Вулкан, Минерва е богинята на мъдростта Атина, а Веста се грижи за домашното огнище, подобно на Хестия. Диана е богинята на лова, каквато е Артемида, а Бакхус е всеизвестния ни любител на виното Дионис. А има ли нужда да обяснявам връзката между Амур и Купидон? Всъщност скромните ми наблюдения сочат, че древногръцките божества и митични образи са далеч повече отколкото римските. Като доказателство за това ще посоча, че в римския пантеон постепенно се включвали гръцки богове, което нямали римски еквивалент – като Аполон например.

Любопитното е също влиянието на други митологии освен тази на гърците. Така например бог Янус, който е родоначалник на всичко, се смята, че има нещо общо с етруския бог Ани. Янус се изобразява с две лица от двете страни на главата му и на него е кръстен между другото месец януари. Има сведения също така, че в течение на времето в Рим проникнали и вярвания от Египет с култ към Изида и Озирис.

Колко съзвездия има на небето?

syzvezdija_ophiuchus_and_serpens_picХващам бас, че повечето от вас не знаят тези любопитни факти, които ще ви споделя.

Астрономията е една от най-старите науки. Още от дълбока древност звездните тела са били свързвани във фигури, за които били създавани редица истории. Съзвездията са били десетки – оформени в групи по различни легенди. Понякога дори възниквали спорове кои звезди към кои съзвездия принадлежат. Едва през 20-те години на миналия век Международния астрономически съюз класифицира цялата информация и официализира общо 88 съзвездия, които се виждат от Северното и Южното полукълбо, като запазва на повечето традиционните гръцки наименования.

Любопитен факт е, че в Северното полукълбо, особено в Средиземно море, където корабоплаването е било много развито, са се зараждали множество митове и легенди, базирани на политеистичната религия за боговете на Олимп. В Южното полукълбо обаче астрономията не е била разглеждана като корабоплавателен ориентир. Затова древната звездна карта там е изработвана на друг принцип. Имали са значение отделните звезди като яркост и разположение на небосвода, отколкото оформянето им в различни божествени елементи. Затова звездните групи от Южното полукълбо носят имена, присъщи на мисленето на човека в по-съвременния свят. Типични примери са компас, южен триъгълник, часовник и други.

Гърците определено не са имали друга по-важна работа, като това да си проверят известията във фейсбук или да изгледат последния сезон на „Отмъщението“, затова са прекарвали много време  в съзерцание на нощното небе. И тъй като гениалната човешка мисъл, все още не била създала промишлените фабрики, кристалният въздух е позволявал страхотна гледка към небосвода. Какво е предизвикало обаче митовете за раждането на различните звезди и това те да се разпространят сред тогавашното население с такава вяра е загадка за историците. Главно действащо лице в повечето случаи е Зевс, който имал десетки деца от смъртни жени по цялата позната земя. Честите сблъсъци на разярената Хера с децата или жените му са раждали по някое и друго съзвездие.

Една от много описателните книги в това отношение е на Ангел Бонов, която за съжаление се води вече антикварно издание и може да бъда открита единствено в кашоните на букинистите или в интернет. Ако попаднете на това четиво – не го пропускайте. Това е дълго събиран труд, който ще ви помогне да надзърнете отвъд познатите ви представи за гръцкото мислене. Любопитна е с историите и изображенията си.