Геймърството психично разстройство или хоби?

Учени установиха, че геймърството прилича много на наркотичната и алкохолна зависимост.

Много родители се карат на децата си, заради играенето на игри на телефона, таблета или компютъра. Оказа се, че в някои случаи са абсолютно прави.

Доктор Владимир Позняк, участник в Департамента за психично здраве и злоупотреба със субстанции C3O, съобщи тази нова диагноза.

Естествено, не всички, които играят компютърни игри са хора с психични разстройства.

Случаите, в които геймърите са стигнали до там, че пристрастяването вреди на тяхното емоционално, социално или физическо състояние, ще бъдат разглеждани по-обстойно от специалисти, за да се установи дали може да се говори, за такъв вид отклонение.

Играенето на игри може да бъде и позитивна дейност. Много хора използват този механизъм за справяне с тревожност или депресия. Затова и диагностицирането на това разстройство не трябва да се прави лекомислено. В крайна сметка, всяка една дейност, която е в прекомерни количества, може да се счита за вредна, ако засяга някой аспект от живота на човек.

Има случаи, в които дори прекаленото спортуване се оказва фатално, както и диетите, солариума и всичко, което не е балансирано.

Доказано е, че дори работохолизмът, може да се счита за вреден.

За да сме най-полезни на себе си е наложително да водим разнообразен  и добре балансиран начин на живот.

Човешкият организъм не е устроен да прекарва дни без никаква физическа дейност и то пред компютър. Може би след години, тялото ни ще еволюира и бездействието няма да му се отразява, но това ще стане след десетилетия.

В наши дни създаваме изключителни технологични иновации, но физически страдаме, защото телата ни няма как да се променят с такава скорост.

Затова единственият начин да се чувстваме добре е като се съобразяваме.

Да си известен… Или какво остана от Джей Моделс?

male modelКолкото  ви бях споменавал и аз за малко да стана модел и участвах в конкурс за красота. Бях Мистър Елегант… или нещо такова беше… даже вече съм го забравил и дори лентата не си пазя, но ми се струваше тогава голяма работа. Имах много добра визия, не че сега нямам, но тогава непрекъснато ми повтаряха, че съм роден за да ме види камера и да бъда много известен.

Всичко започна от импровизирания конкурс за красота, който правихме в гимназията. После ме харесаха за рекламно лице на гимназията и ми направиха няколко снимки за сайта. Гордост голяма! След като случих с първия конкурс започнах да ходя и на други, сред които най-добро впечатление ми направиха тези, които бяха под ръководството на рекламна и модна агенция „Джей Моделс?. Как ще ги забравя? И организацията им беше както трябва, и моделите се отнасяха по-сериозно. Мисля, че точно техните даваха възможност на победителя да се изяви и на чужда сцена и да привлече вниманието на италиански и британски модни агенции. За жалост на останалите подобни мероприятия само те окичваха с лентичка, даваха ти пликче с подаръци, коронка за Миските и това беше. Това, което най-много успях да постигна е да ме снимат за сайта на гимназията ми. Доста по-късно, едва, когато бях окончателно решил да не се занимавам с моделство ми предложиха да съм лице на модна компания, но отказах.

Честно казано малко се разочаровах ли, какво ли, но бързо ми мина този етап. Сега гледам на него с лека усмивка, защото – няма  да си кривя душата, от разходките по сцената не само приучих добра стойка, но и се научих да не се притеснявам, да работя с чара си и разбира се, да се отнасям отговорно към всяко начинание.

А що се отнася до конкурсите за красота. Сега малко утихнаха, но е факт, че колкото и да има, откакто настъпи кризата, която принуди силните агенции като Джей Моделс да спрат дейността си, рязко спадна и стандарта на подобни събития. Много амбициозни родители пращат децата си по конкурси, но ефектът след тях е нулев. Моделстовто в момента в нашата страна може да бъде само хоби. Съветвам младите хора успоредно да се насочат към изучаването на по-сериозна и доходоносна професия.