Знаете ли тези емотикони?

„Емотикон“ е сравнително нова дума. Едва ли е по-стара от „чат“ или „никнейм“. Ако мислите, че не съм прав, питайте баба си за някоя от тях и вижте какво ще ви отговори. Моята не можа да ми каже нищо, което да е дори близо до истината.

А замисля ли сте се защо се наричат точно емотикони? Има си логично обяснение за тази дума и преди да отговоря, ще ви оставя да поразмишлявате. Едно, две, три… времето ви за мислене изтече.

Думата „емотикон“ всъщност е комбинация от две други думи. Първата е еmotional, което от английски език означава „емоция, чувство“. Втората е icon, като произхода на думата е от латински, но и на английски език е със значение на „икона“. Така от комбинацията между тези две части на речта се получава нещо ново – „емотикон“. Това е някаква иконка, знак, комбинация от символи, които пресъздават дадено усещане. Използват се в писменото и най-вече в непринуденото писмено общуване и компютърноопосредствената комуникация или опосредствена от друго електронно устройство комуникация.

Предполагам, че всеки от вас познава и използва емотиконите за усмихване, намигване, целувка, изплезване, учудване и т.н. Има обаче някои по-слабо известни, които искам да ви споделя. Надявам се да ви бъдат интересни и забавни, защото за мен бяха именно такива.

mPH2Z20oG1SknDYIm9gAPg*\0/* - мажоретка

=:o] – Бил Клинтън

*<|:-) – Дядо Коледа

5:-)  или ~:-\ - два емотикона за Елвис Пресли

//0-0\\ – Джон Ленън

@}-;-'--- @>-->--  – роза

Примери и комбинации има много, но тези бяха най-забавните за мен. Ако искате още, просто потърсете из нета. Със сигурност ще намерите неочаквани резултати.

 

Страхотно представяне на България

Обичам България! За това се стремя когато се запозная с чужденец да разговаряме само за положителните неща и да му покажа наши традиции и обичаи, повече хубави места и усмихнати хора, за да остане с едно добро чувство и да разказва с ентусиазъм. Но понякога старанието ми не е нужно.

Един приятел посрещна негов познат от Германия и ме покани да изляза с тях. Много си говорихме и стигнахме до вечната тема „как е на Запад -как му се вижда България“. Той обаче беше възхитен от страната ни и ни разказа, че посетил България не само заради приятеля ми, ами и защото гледал клип в Интернет. Ускорил пътуването си насам и дори си направил график на нещата, които иска да опита. Когато ми показа клипа дори не подозирах, че някой някъде ни е направил страхотна реклама. Няма повече да глождя любопитството ви. Вижте видеото тук.

keep-calm-bulgaria-620x330

Kакво се случва в борбата за аудитория между интернет и традиционните печатни медии

Днес хората все по-рядко четат или ако го правят, то не е по онзи сантиментален и романтичен начин, който помним отпреди ерата на интернет: прелистването на страници, което е като музика за ценителите на словото; мирисът на стара хартия, разкриващ история и будещ сантименти; моментът, в който се пренасяш в чудния свят на сънищата, четейки любим автор, и пр.

Интернет малко или много измени читателските ни нагласи и предпочитания, давайки бърз и лесен достъп, на „един клик разстояние“. Като прибавим и електронните четци, които осигуряват мобилност и практичност, към днешна дата е все по-трудно да срещнете любител на книги и списания, поднесени по традиционен начин. С други думи, напечатани на хартиен носител.

Аз обаче съм от малцинството, което е вярно на традициите. Дали от зодията ми, за чиито представители се счита, че не обичаме промените и сме консервативни по природа, дали просто, защото съм романтик, предпочитам традиционните медии пред новите такива.

В този ред на мисли, наскоро в ръцете ми попадна чудесното списание „Биограф“. Изключително интелигентно написано и поднесено, то ме изненада приятно и ми вдъхна надежда, че все пак каузата не е изгубена и на книжния пазар продължават да излизат стойностни неща, които да напомнят на аудиторията, че няма нищо по-хубаво от емоционалния заряд, който носят стойностните книги и списания. Накратко, „Биограф“ ни запознава с известни и доказали се личности, показани обаче не по онзи жълт и клюкарски начин, а тъкмо обратното: интересно, любопитно и интелигентно.

Добро впечатление ми направи и изказване на Светослав Кантарджиев, директор на отдел „Маркетинг и реклама“ във въпросното сп. „Биограф“, според когото хората все по-рядко намират време за удоволствия на сетивата си, а не трябва да забравят, че всяка минута могат да превърнат в щастие и наслада, разглеждайки любимото списание, готвейки ароматни вкусотии или просто прекарвайки свободното си време с любимия човек.

А вие как, къде и какво предпочитате да четете?