Днес хората все по-рядко четат или ако го правят, то не е по онзи сантиментален и романтичен начин, който помним отпреди ерата на интернет: прелистването на страници, което е като музика за ценителите на словото; мирисът на стара хартия, разкриващ история и будещ сантименти; моментът, в който се пренасяш в чудния свят на сънищата, четейки любим автор, и пр.
Интернет малко или много измени читателските ни нагласи и предпочитания, давайки бърз и лесен достъп, на „един клик разстояние“. Като прибавим и електронните четци, които осигуряват мобилност и практичност, към днешна дата е все по-трудно да срещнете любител на книги и списания, поднесени по традиционен начин. С други думи, напечатани на хартиен носител.
Аз обаче съм от малцинството, което е вярно на традициите. Дали от зодията ми, за чиито представители се счита, че не обичаме промените и сме консервативни по природа, дали просто, защото съм романтик, предпочитам традиционните медии пред новите такива.
В този ред на мисли, наскоро в ръцете ми попадна чудесното списание „Биограф“. Изключително интелигентно написано и поднесено, то ме изненада приятно и ми вдъхна надежда, че все пак каузата не е изгубена и на книжния пазар продължават да излизат стойностни неща, които да напомнят на аудиторията, че няма нищо по-хубаво от емоционалния заряд, който носят стойностните книги и списания. Накратко, „Биограф“ ни запознава с известни и доказали се личности, показани обаче не по онзи жълт и клюкарски начин, а тъкмо обратното: интересно, любопитно и интелигентно.
Добро впечатление ми направи и изказване на Светослав Кантарджиев, директор на отдел „Маркетинг и реклама“ във въпросното сп. „Биограф“, според когото хората все по-рядко намират време за удоволствия на сетивата си, а не трябва да забравят, че всяка минута могат да превърнат в щастие и наслада, разглеждайки любимото списание, готвейки ароматни вкусотии или просто прекарвайки свободното си време с любимия човек.
А вие как, къде и какво предпочитате да четете?
Така е, човек трябва да отделя време за духовната храна, за нравственото обогатяване, а книгите са неизменен спътник в този дълъг път на себепознанието. Като млад четях много. Сега ми се иска да можех да прелиствам книгите от библиотеката вкъщи по-често, но, уви, съвременният човек страда от синдрома на недостиг на свободното време.
И все пак, намирам по час през ден, през два, в който да се потопя във вълшебството на родната и световна публицистика.
Проза не обичам, прави ме тъжен… както и червеното вино.
Четох наскоро изказване на Максим Бехар, който е специалист в областта на медиите. Та там той казваше, че често бива критикуван заради позицията, която заема относно печатните издания. Според него в най-скоро време от тях няма да остане нищо друго освен един хубав спомен… Съгласна съм с г-н Бехар, защото виждам какво се случва: на пазара в момента могат да бъдат открити единствено вестници и списания със солиден опит зад гърба. Всички други прекратиха дейността си още със стъпването на световната криза у нас през 2007-2008.
на мен пък ми е много интересно какво правите вие двамата дето разсъждавате за книги и традиционни медии в този блог, който очевидно е в интернет. т.е. и вие се допитвате до интернет и предпочитате неговата пратичност и ориентираност към модерния човек, нали така 🙂