С напредването на технологиите и променящите се социални норми много родители споделят, че животът на днешните тийнейджъри изглежда по-труден и сложен в сравнение с тяхното собствено юношество преди две десетилетия. Но какво точно прави ежедневието на днешните млади хора толкова предизвикателно?
Преди 20 години тийнейджърите се свързваха помежду си чрез срещи на живо, телефонни обаждания или училищни събития. Днес социалните мрежи като Instagram, TikTok и Snapchat доминират социалния живот на младите хора.
Тийнейджърите често се сравняват с нереалистични стандарти за красота и успех, представени в социалните медии.
Постоянният поток от публикации създава натиск да участват във всяко събитие и да не „изостанат“ от връстниците си.
Кибертормозът е нещо, което беше рядко явление преди 20 години, днес е глобален проблем, който влияе върху психичното здраве. Днес все повече тийнейджъри се сблъскват с тревожност, депресия и други проблеми, свързани с психичното здраве.
Животът на всеки етап от историята има своите предизвикателства, но днешните тийнейджъри се сблъскват с уникална комбинация от социален, академичен и технологичен натиск. Родителите могат да играят ключова роля, като осигуряват подкрепа и разбиране, насърчават почивката и времето офлайн, помагат на децата си да се справят със стреса и да изграждат здравословни навици.
Най-важното е диалогът – да слушаме, да разбираме и да бъдем до тях.
Етикет: живот
Може ли да живеете така?
Концепциите за живот на всеки един от нас включват различни приоритети. И всичко това е чудесно, докато не дойде моментът да създадеш семейство и вече яслите, детските градини и училищата на децата да са дневен ред. Започваш да смяташ прецизно времето си и се оказва, че всичко извън квартала ти, е просто трудно достижимо и отнема часове пътуване. Може ли да живеете така? А ако ви представя един по-алтернативен вариант?
Това е нова концепция за градоустройство, която вече успешно се прилага в Париж и още големи градове. Идеята е всички важни обекти да бъдат в центъра на даден квартал и по този начин да се налага на жителите минимално да излизат извън пределите му. В Париж например училищата и детските градини са центрирани, като бонусът е, че дворовете към тях са превърнати в паркове, в които дори през уикенда да се посещават от гражданите.
Този начин на живот се нарича 15-минутен град. На мен изключително ми допада, че всички важни обекти могат да са само на 15 минути пешеходно. По този начин се цели насърчаване на здравословния начин на живот, който включва ходене, използване на велосипед и други алтернативни методи. Така се минимизира и лошото въздействие на автомобилите и замърсяването на въздуха.
За постигане на тази идилия не е необходимо всички да сменяме жилищата си, а добра организация отстрана на общината. Изграждането на 15-минутен град е процес и той включва дори разрушаване и градене наново. В днешната ситуация в България това ми се вижда невъзможно, но все пак мисля, че може да се поработи в тази посока.
Аз съм от щастливците, които са облагодетелствани с добра локация благодарение на моите родители, защото ми оставиха семейното жилище. Интересно ми е да прочета и вашето мнение по темата.
П.П. Ще добавя, че попаднах и на подобна теория за изграждане на селищата на ученик на Петър Дънов и се изненадах, че освен духовно, е разсъждавал и практично. Там обаче идеята е за кръгъл град с прави улици, всичко от които отвеждат до центъра, където са всички важни локации.
Как да задълбочим разговор?
За да задълбочите разговор с някого, е важно да проявите интерес към това, което той казва, и да зададете въпроси и коментари, които стимулират по-широко и дълбоко обсъждане. Ето няколко съвета как да постигнете това:
Покажете се активен слушател: Покажете, че внимавате в това, което събеседникът ви споделя, като правите контакт с очите, кимате с глава и задавате уточняващи въпроси.
Задавайте „отворени“ въпроси: Вместо въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“, опитайте се да питате въпроси, които насърчават разглеждането на темата по-подробно. Например, „Какво ви кара да се чувствате така?“ или „Можете ли да споделите повече за това?“
Изразете своите собствени мисли и чувства: Споделете какво вие мисли по темата и какво чувствате. Това може да стимулира събеседника ви да направи същото.
Изследвайте темата по-дълбоко: Попитайте за допълнителни детайли, примери или анализ. Това може да помогне за по-широко разбиране на темата.
Бъдете търпеливи: Важно е да дадете на събеседника време да разгледа и изрази мнението си. Не бързайте да прекъсвате.
Покажете емпатия: Съпричастността и разбирането към чуждите чувства и перспективи може да насърчи по-открит и задълбочен разговор.
Избягвайте прекомерното даване на съвети: Понякога хората просто искат да бъдат чути и разбрани, без да получават съвети или решения. Специално ако не ви се иска съвет, но по-скоро подкрепа.
Поддържайте некритично и отворено отношение: Бъдете готови да преоцените своето мнение и да приемете нова информация или гледна точка.
Задълбочаването на разговора изисква практика и внимание към комуникацията, но може да ви помогне да създадете по-близки връзки и да разберете по-добре хората около вас.
Предимства на живота в апартамент
Едно от най-важните решения в живота на човек е да придобие собствен жилищен имот. В наши дни концепцията за живот в апартамент е алтернатива на толкова много хора. Въпреки че пандемията ни остави в плен на домовете ни, започнаха неприятни коментари относно живота в блок. Но аз имам друго мнение и днес в блога си ще ви споделя няколко положителни причини за пребиваване в апартамент.
Едно от основните предимства е, че жилищните комплекси разполагат с денонощна охрана. Този факт дава спокойствие. Освен това не се налага да инвестирате допълнителни средства в арсенал от защитни системи. Трябва да отбележа, че заедно с охраната, се заплаща за почистване и поддръжка. Сумите не са колосални и това позволява да живеете в чиста и красива среда, за която не е необходимо да отделяте излишно време и усилия.
В модерните комплекси се предлагат опции, които включват набор от удобства за живущите в апартаментите. Те предоставят парк зона, зона за игра, басейн, тенис кортове, фитнес зала, ресторант, зони за четене, паркове за домашни любимци и др. За да се възползвате от всички тези удобства, просто плащате такса за поддръжка, като по този начин си спестявате разходите и излишното време за посещение на тези съоръжения в други части на града.
Като цяло е вярно, че в апартаментът има по-малко пространство от къщата. Но, ако го погледнете от моята гледна точка, това се превръща в предимство. С ограниченото място се научавате да се възползвате напълно от пространството и да го организирате по най-практичния начин. Заедно с това няма да натрупвате излишни вещи и ще поддържате жилището си по-чисто.
Трябва да отбележа, че закупуването на апартамент е по-евтино от инвестицията в къща. И, разбира се, може да има апартаменти с чудесна локация, които са по-скъпи от къща в покрайнините на града. Но трябва да се обърне внимание, че има райони в града, които разполагат с много добра капиталова печалба. Това означава, че от момента, в който закупите вашия апартамент, неговата стойност ще нарасне поради голямото търсене в момента. Следователно купуването на апартамент с по-добро местоположение е по-рентабилно.
Въпреки че не се прилага във всички отделни сграда, то в по-модерните съоръжения имате възможност да изберете живот на по-високите етажи с прекрасна гледка. Така ще се чувствате сякаш градът се простира в краката ви и всяка сутрин ще сте над нещата – буквално и преносно.
Разговори с Бога
Напоследък размишлявам доста върху темите, свързани с Бога и ролята ни в живота. Така се запознах с книгата „Разговори с Бога“. Тя е световен бестселър и разказва за духовното прераждане и преоткриване на висшата сила.
Няма да изпадам в подробности и да ви преразказвам книгата, защото е в мащаб около 650 страници, пък и не мисля, че това е важното в момента. По-скоро ми се иска да ви споделя, че попаднах и на филм, носещ същото име – „Разговори с Бога“. Очакванията ми бяха, че ще даде основни щрихи за същината на книгата и ще направи препратки към основните послания.
Всъщност филмът е дело на Стефан Саймон и е биографичен за автора на бестселъра – Нийл Доналд Уолш. Бях изненадан да разбера за част от житейската съдба на човека, създал тази толкова популярна книга. Преминал през женитби и разводи, деца, смяна на професии и градове, накрая завършил с катастрофа, банкрут и живот на улицата. През тези етапи от живота на Нийл се преминава много бързо, за да се достигне до моментите му като клошар.
Именно тук се замисляш колко е малака границата от това да живееш нормално и да претърпиш крах. През почти целия филм се разкриват детайли от това какво е да живееш на улицата, през какво преминаваш, как се бориш, какви са изходите ти и как да намериш сила, за да излезеш оттам и да продължиш. Коя всъщност е посоката ни? Изкочиха ми толкова много въпроси.
Докато гледах филма се почувствах леко смачкан затова как ние се отнасяме към хората, живите същества, които си мислим, че са по-малко заслужили да са на земята. Това претърпява и Нийл, но успява да се справя след няколко години като клошар. Не пие, не краде, само яде от кофите и живее. Накрая късметът му се усмихва, защото си го е заслужил, и намира работа. Претърпява още трудности и вече е на предела на силите си.
Когато си мислим, че не можем да продължим повече, тогава се случва и чудото. Така обикновеният и смазания от живота човек Нийл започва да задава въпроси, не към кого да е, а към Бог. И той започва да му отговаря и отговаря.
Не съм толкова впечатлен от самия контакт с Бог, а от това как се стига до този момент. Всеки един от нас е преживял своите катарзиси и върви напред, някои по-бавно, други с по-високи темпове. Истината е, че не ни е нужен глас, който да ни води, а просто трябва да се замислим защо ни се случват определени неща, как сме си ги заслужили и да поработим върху тях.
Аз започнах своята равносметка и стартирах най-важния разговор в живота си – този със самия себе си.
Защо изпитваме потребност да сме първи?
Първо, да уточним, че не всеки се бори за това, защото за да си пръв се изисква наличие на амбиция. Второ – не всеки иска да бъде в центъра на вниманието, защото първите са винаги заобиколени от поддръжници, последователи и какви ли не други лица, които се опитват по някакъв начин да се възползват от престижа им, да се облагодетелстват по някакъв начин или имат свои лични причини.
Независимо това, всеки един от нас има скритата потребност да е пръв. И това не се изразява нито конкретно в работата, нито непременно в някакъв публичен аспект от живота. Да си пръв е индивидуално усещане, което е свързано с инстинкта ни за оцеляване. Това би означавало да искаме да сме първи по време на изпита, на касата в магазина (за да минем по-бързо), да се обадим или дадем първи отговор на въпрос (за да спечелим награда), да сме пръв след обожателите или да станем първи и най-добри в очите на близките и децата си.
Първенството не се изразява само в открита амбиция – да си пръв в работата и всички да ти се възхищават, например, или пък да станеш Мистър Вселена и да си първенец сред красавците. Както тези примери, така и предишните показват, че животът е състезание. Различното между тях е, че в предния случай говорим за чисто житейска надпревара, в която първенството е осъзнато битова необходимост.
Първият печели всичко. И това е време в повечето случаи. В ежедневието важно е действието, а не резултатът. В изкуствено създадените конкурси и социално изградените порядки – това е целта. Обикновеният човек има потребността да е житейски добре изграден. И от това се ръководи съзнанието му.
Няколко думи за щастието
Какво всъщност е щастие и защо всеки иска да бъде щастлив? Какво е значението на тази на пръв поглед простичка дума? Проста или не, зад себе си тя крие много. Ще ви представя моето тълкувание на думата, без дори да се интересувам от речниковото ? значение.
Очевидно е, че човек не може постоянно да бъде щастлив. Можем единствено да имаме моменти на щастие, така че то не е перманентно чувство – то идва и си отива. Но това не значи, че то не може да продължи дълго, а че просто не продължава вечно. Когато сте в някакъв тъжен период от живота си, пак може да изпитате щастие.
Щастието е чувство, състоящо се от най-различни други приятни чувства. Това значи, че всички останали чувства, заедно или по отделно, могат да доведат до щастие. Не се сещам за по-добра дефиниция от следната: моментът, в който чувстваш, че всичко в малкия ти свят е наред. Може би вие имате нещо по-добро наум? Трудно е едно чувство да се обясни с думи. Всеки би искал да има хубав живот без никакви притеснения поне за малко. Ето защо ние се стремим към щастие. Разбираемо е, че търсим нещо, което ни кара да се чувстваме емоционално добре.
Търсете своите моменти на щастие във всичко, което виждате или правите. По този начин ще откриете, че позитивното е навсякъде около нас.
Вкусът на живота
Животът е такъв, какъвто си го направиш. Никой не може да ти върне времето назад или да заличи твоите грешки безнаказано.
Човек винаги си носи последствията от действията, които е предприел. Знаете ли какво обаче? Понякога вкусът, който живота ни оставя в устата, не е толкова лош. Всичко зависи от нас!
Как ще живеем, си зависи от нас. Дали ще сме щастливи? Дали ще успеем в кариерата? Дали ще създадем устойчиво семейство? Дали ще придобиваме нови способности? Дали ще вървим напред, дали ще останем на едно място? Дали ще проспим живота си, или ще го изживеем на макс? Всичко зависи от нас.
Вкусът на живота винаги е неутрален в началото. Дали ще е сладък или горчив в крайна сметка е единствено и само наше решение.
Приятелите – неизменна част от живота на човека
Темата, която съм избрал днес, мисля че вълнува всеки човек. Приятелите са тези, които ни подкрепят в живота и те са хората на които можем да разчитаме при проблеми с близки, роднини или непознати. Те са хора от нашето детство или влезли в живота ни в един по-късен етап, показвайки ни че държат на нас и можем да разчитаме винаги на тях. Аз лично смятам за много правилен израз – „роднините не можем да си ги избираме за разлика от приятелите”. За това не трябва да бъдем изненадани, когато някой наш близък постъпи по начин, който не сме очаквали от него, а наш приятел направи точно това, което сме очаквали.
Истината според мен , е че роднини понякога вършат неща за нас просто като по задължение, а понякога даже не го правят като разчитат, че ще ни мине бързо просто защото сме близки. Докато приятеля или поне истинския винаги ще направи това, което очакваме от него и в повечето случаи дори не се налага да им казваме те знаят как точно да постъпят за да ни успокоят или помогнат, когато това е нужно. Поради тази причина аз много държа на своите приятели и винаги бих им помогнал с каквото мога и те знаят, че могат да разчитат на мен. За добро или лошо, хората са казали че са необходими приятели, с които да бъде споделено. Така, че аз съветвам всички мои близки и приятели, да намерят истински хора, с които да споделят, които да ги карат да се чувстват добре в компанията им, с които да разчитат един на друг.
Съвременият човек
Често си задавам въпроса има ли го съвременния човек ? И си обяснявам бруталността, безочието, честолюбието и славолюбието на всеки един съвременен човек на земята. Отговарям си риторично, че просто няма друг изход, не може да бъде друг, защото съхранявайки с подобни качества една непрестанна приповдигнатост на духа. В същото време съхранява и вярата в живота, в самия себе си, в бъдещето, пред което е коленичил, както се коленичи пред Бог. Разбира се съвременният човек никога не коленичи пред нищо, в чието съществуване не е убеден с абсолютна математическа точност. Така е и със съвременният човек, защото неговите „божества” са позитивни и очевидни за всеки един от нас. В днешно време ги срещаме като сурови качества и в себе си, например: стремеж към имотност, стремеж към власт и най-вече ореолна слава. Те често играят в моя, а и не само в моя една житейска роля на препинателни знаци. А именно препинателният знак подчертава ефектите на речта. Може да се обясни с такива лесно преводими на социален език граматически термини като точка, запетейка, многоточие, удивителна, въпросителна, скоби и т.н. за мен всичко това опира до елементарна грамотност. А къде е тази грамотност у нас съвременните човеци ? Какво всъщност тя ? Тази уж грамотност без която можем или не можем днес, сега и когато и да е било. Тя за мен е едно ниво което всеки трябва добре да владее, защото тя е писане и четене и най-вече комуникации. Дали осъзнаваме, че това е наш човешки капитал ? Дано го осъзнаем и развиваме всячески!