Професиите, които може би ще останат в миналото

Светът се развива, всичко се променя. За ужас на някои и за радост на други светът отдавна не е такъв, какъвто го познавахме.

Women Telephone VintageТрансформациите във всички сфери на живота ни обаче се отразяват и на заетостта на населението. Професии, които доскоро съществуваха и бяха много популярни, скоро време може би дори няма да съществуват.

1. Първи сред тях са телефонистките. Преди време, когато искахме да се обадим в отдалечен край на страната, в някаква институция или в чужбина, първо набирахме номер, който ни свързваше с централа, а оттам съобщавахме вътрешен номер или име и съответната телефонистка ни свързваше с човека, офиса или кабинета. Сега вече има кол-центрове, където операторите имат съвсем различни функции.

2. Кога за последно сте виждали пощальон, който да ви носи писмо? Благодарение на мейлите, чатовете и социалните мрежи отвикнахме да пишем писма. Сега виждаме този човек само ако имаме препоръчано писмо от институция или ни носи някаква пратка.

3. Туристическите агенти вече не са това, което бяха. Много по-рядко се срещаме с тях и много по-рядко ходим в офиси, за да ползваме туристически услуги. Днес отваряме нужния сайт, избираме хотел, правим онлайн резервация и готово.

4. Поправки на електроника – телевизори, радиа. Колко често си поправяте радиото или телевизора…. никога. Днес радиото е в колата, у дома слушаме радио от уредбата или посредством телевизора. Ако нещо се развали сервизът е осигурен посредством гаранционната карта, така че едва ли ще ни се наложи да търсим техник.

Бизнесът е двуостро оръжие

Да имаш преуспяващ бизнес е чудесно. Разполагаш с финансови средства, създаваш нещо, имаш служители, гласът ти се чува от много хора. Ти си лидерът, ти си авторитетът. Сладка работа…

Но както бизнесът може да бъде оръжие за власт и пари и може да унищожи враговете ти и да ти даде тласък за много нови начинания, може също така  да преобърне изцяло живота ти. Не говоря за фалит или изпадане в дълг, но и това е възможно, ако имате много просрочени вземания… ( хубава тема, да си я запомня за друг път!) … а по-скоро за чисто психическата страна на нещата.

sad businessmanБизнесът променя. Променя цялостното отношение към живота и към себе си, към близките и приятелите. успехът повдига самочувствието, а с него идва доста често надменността, самозабравата. Когато постиженията дават плод започват да се влагат повече усилия. Затова много семейства са разбити. Поради голямата заетост на работното място не остава време за половинката, за децата. Кога планът за печелене стана по-важен от този за хармонично семейство? И телевизията, на кино или не, ни дава редица примери. Но защо се получава така? Защо славата от спечеленото толкова ни завладява?

Мисля, че цялата история с прекомерната работа и слабата психика са извинение за прикриване на неподходящото възпитание. Макар и рядкост все още съществуват земни хора, които не са оставили успехът да открадне разсъдъка им. Те обикновено са живели в семейства, които са им давали добър пример за това какъв трябва да станеш. Показали са им и двете страни на монетата, докато с чисти сърца са можели да я възприемат. Затова днес новобогаташите изпадат в кризи, а тези, чиито наследство е родово, успяват да контролират състоянието на банковата сметка и разума си. Третите са онези, които са препатили жестоко, а едва след това са успели да постигнат нещо в живота си. Те просто пазая пресен спомена и знаят какво е да си от другата страна…

Нужни са ни самочувствие и самооценка

Време ни е да сме повече националисти! Вижте англичаните, които са вирнали нос и с прочутото си самочувствие крачат напред – имат си стил и традиции и си ги следват. Дори не ги интересува, че цялата им система е наопаки… буквално! (Вижте им колите и пътищата!!). Ето ги и немците – националисти до последната капчица кръв. Тези, с които съм разговарял лично си имат чувство за ред, за място в живота и никога не роптаят за повече, отколкото притежават.

Това ни липсва на нас българите – самочувствие и самооценка. Ние само се оплакваме и все от нещо се срамуваме. За гордост имаме хиляди причини – и история, и културно наследство, и природа. Представяте ли си какво щеше да стане, ако живеехме малко по-на север или малко по-на юг. В единия случай щяхме да плащаме повече за отопление, в другия можеха да ни полазят куп отровни твари. Има млади страни, които тепърва прохождат в икономическо отношение, но пак се пъчат горди пред света, че си имат вече своя територия. А историята ни е пълна с герои и велики ханове и царе. А за комунизма – място за срам не виждам – случило се е и толкова. Доскоро живяхме така…

increase-confidence-banner-1-w640Другото е чувството на самооценка. Всеки германец си знае мястото. Един обикновен работник никога няма да си купи мерцедес, какъвто кара шефа. Може и да има пари, но като човек от по-ниска социална прослойка ще си купи опел или форд и остатъка ще задели за черни дни, ще пътува със семейството или ще пообзаведе дома си. Това, според мен, е разковничето на цялата ни българска демокрация. За да върви икономиката ни напред трябва българинът не да мисли за свободия, а да е разумен и прагматичен. Два ключа за цялостната ни промяна в мисленето, а с нея и края на всеобщата ни интровертна и екстровертна криза.