Скъпото кафе в центъра

Всяка сутрин, към единадесет, по улица „Шишман“ се събират хора с вид на хора, които са се справили с живота. Повечето от тях не са дошли заради кафето, а заради спектакъла. В тези „пекарни с бетон“ баристата тежи зърната с прецизността на зъболекар, а мелачката реве като стар трабант. Мирише на препечено и скъп парфюм, смесица, която трябва да те убеди, че плащаш за изживяване, а не за течност с кофеин. Истинският продукт е самочувствието, че можеш да си позволиш този лукс.

Плащаш не за зърната от Етиопия, а за правото да се държиш сякаш имаш време за ритуали. Шест евро не са за напитка, а за илюзията, че контролираш хаоса около себе си. Понякога гледам мъже с часовници по десет хиляди и им се чудя – ако млякото не е достатъчно „кремообразно“, какво ли е да ти спре сърцето от стрес? Икономиката е проста: продаваш не съдържание, а принадлежност към кастата на „осъзнатите потребители“.

Капанът е, че превръщаш едно просто действие в сложен ритуал и автоматично оскъпяваш собственото си време. Виждал съм хора да избират кафе, сякаш гласуват на референдум, докато анализират киселинността като че ли решават съдбата на нацията. Ако искаш вкус, търси го. Ако искаш шоу, отиди на театър. Но не плащай за невидима „атмосфера“, която изчезва, щом излезеш навън. Не позволявай на керамика и лате арт да диктуват бюджета ти.

В крайна сметка кафето е просто средство за събуждане. Сметката обаче винаги е една и съща.“

Когато мечтата се превърне в реалност – рали Дакар

Рали Дакар е многодневно офроуд състезание, което се провежда всяка година и в него взимат участие, както професионални състезатели, така и аматьори, любители на екстремните изживявания. Мнозина са се впускали в надпреварата през годините от създаването ѝ през 1978-а. Създател на ралито е Тиери Сабен, който година по-рано, участвайки на рали Абиджан-Ница, се губи с мотора си в либийската пустиня. Така му идва идеята, че подобен тип надпревара ще бъде особено атрактивна, както за участниците в нея, така за публиката. Година по-късно, на 26 декември ,е даден старт на първото състезание рали Дакар. В него взимат участие 182 ентусиасти, а трасето е дълго 10 000 километра, като преминава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал. Няколко българи взимат участие в надпреварата през годините, като най-доброто родно представяне е това на Орлин Алексиев през 2013-а година.

Интересното при Орлин Алексиев е, че той всъщност е общински съветник в Столичен общински съвет. Заема и други отговорни длъжности в управлението на София като председател на Съвета за управлението на Специализирания общински приватизационен фонд, председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет и член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.

Орлин Алексиев не е първият участник на рали Дакар, чиято професия по никакъв начин не е свързана с автомобилните спортове. Редица популярни личности са заставали на старта на надпреварата. Сред тях са имена като Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, Жан-Пол Белмондо, Джони Холидей, Раймон Копа и много други.

За мен това е една дългогодишна мечта, която благодарение на българските участници в надпреварата, отчасти се осъществи. Защото съм почитател на рали Дакар откакто бях малък. Обичах да наблюдавам сблъсъка между природата, технологията и човешките умения. Винаги ми е било страшно интересно да наблюдавам как тези мощни машини, управлявани по умел начин, успяват да преодолеят сериозни препятствия и да преминат всякакви пресечени терени. Още от дете си представях какво ли би било ако аз бъда на мястото на пилотите. Да маневрирам сред пясъчни дюни, кал и камъни.

Беше голямо щастие когато първите българи (Петър Ценков и Тодор Христов) застанаха на старта на престижната надпревара през 2011-а година. Те се състезаваха с АТВ-та. Но истинско силното вълнение беше когато Орлин Алексиев и Пламен Николов записаха най-доброто българско представяне в рали Дакар до момента – 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране, защото за първи път българи се състезаваха с автомобили.

С това тяхно постижение моята мечта отчасти се сбъдна. Сега искам да имам възможността и лично да изпитам всяка капка адреналин, която протича през тялото на един състезател в надпреварата.

Къде са най-високите цени на квартири?

Да живееш под наем в София е едно, в Пловдив друго, в Стара Загора трето. Варна и Бургас съвсем не ги броя.

Като цяло квартирите са по-скъпи там, където има по-голям наплив на хора и съответно по-голямо търсене.

student_accommodation_1Ето например София изобилства от университети и наплива на студенти е много голям. Освен Студентски град квартирите почти навсякъде изискват съквартирант или двама. Не че са чак толкова непосилни, но и не са никак евтини. Хазаите знаят много добре, че младите търсят добри условия и държат цените високи, тъй като алтернатива няма. Доловима разлика има само при най-отдалечените квартали, където търсенето е слабо. В София един приемлив наем за апартамент с дневна, хол и кухня е 400 – 450 лева. Съответно и на горе. В Пловдив горе-долу положението е същото. Разликата е от 50 до 70 лева.  Град като Стара Загора обаче, само с Тракийския си университет, не е чак толкова популярна дестинация за студенти, нито пък има чак такова търсене. Цените там падат.

Варна обаче е на другия полюс. Заради морския климат ли, заради бриза ли, не знам, но главите на хазаите са тотално размътени, тъй като квартирите са по-скъпи. Обяснението е, че като цяло там и стоките в магазина са по-завишени.

Не съм експерт и честно казано не разбирам много от ценообразуване или наемообразуване. Но със сигурност тук знам, че да живееш на квартира е една доста сериозна финансова стъпка и трябва да си готов за нея.