Lifestyle

Тичането не е за всеки

Знам, че е средата на ноември, знам, че е студено и не е точният сезон за подобна тема, но въпреки това реших да пиша за нея. Първо, за да ви споделя опита си от лятото. И второ, за да ви споделя сегашния си опит от фитнеса.

Какво точно се случи и защо нарочно не съм ви го споменал до момента?

Беше ранна пролет и аз наскоро бях прочел книгата “Родени да тичат”. Беше взета назаем от един приятел и да ви кажа честно, не съм попадал на по-надъхваща история, при това реална, а не измислена. Няма да ви я разказвам, защото дори да искам, не съм способен на подобно постижение. Само ще ви кажа накратко, че тази книга ме надъха да тичам навън редовно.

running womanПоне 4-5 месеца бях активен бегач и за човек, който не е имал подобни изблици до момента, започнах от самото начало. Първите пъти тичах по малко и с повече почивки. Постепенно намалявах почивките и увеличавах разстоянията, докато рекордът ми не стана 7-8 километра тичане за по-малко от час и без почивка. Не е много, но за неопитен бегач мисля, че е достойно представя. Истината обаче е, че невинаги се чувствах добре след нещо подобно. Изморявах се, дехидратирах се и на моменти тялото ми определено прегряваше. Осъзнавах, че ми липсва техника и не знаех как да наваксам в тази насока.

С постепенното застудяване се пренесох във фитнес залата и продължих да тичам на пътечка, защото все още бях надъхан да го правя. Тогава усетих огромната разлика между двете. Пътечката е по-лесна, но по-натъртваща, защото подскачан на място. Напряга мускулите по различно, защото земята под теб се движи, а не използваш силата на тялото си, за да се оттласкваш от нея. Въпреки това обаче изморява по сходен начин. Не ми се искаше да приема реалността, но с всяка следваща тренировка осъзнавах все по-осезаемо, че тичането просто не е за мен. Лицето ми почервеняваше, пулсът ми се ускоряваше прекалено много и накрая започнах да си мисля, че ще получа сърдечни проблеми.

Спях да тичам… преминах на по-силова фитнес програма с по-леки кардио упражнения. и в момента се чувствам много по-добре, отколкото след което и да е лятно бягане.

Сега разбирате, че нямаше как да ви разкажа цялата тази история, още лятото, нали 🙂