Любопитно

„Тройната нишка“ на Васил Лазаров като път към Бога

В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.

Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.

Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.

Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.

Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.