В мрежата е пълно с изключително смешни, но не хумористично смешни, а тъповато и глуповато смешни клипове и изображения. Обикновено най-популярните сред тях са на хора, които се издънват в определени ситуации. Или са пияни, или шофират неправилно, или преценката им е толкова повърхността, че закачат дълбоко гласните ни струни и ни карат да излеем смеха си на висок глас.

Ако трябва да съм честен, в същината си подобни неща не са никак забавни. Повечето сериозни хора, които смятат себе си за много интелигенти и големи ерудите, заклеймяват такива публични прояви и открито ги критикуват и обсъждат. Всъщност всеки го може, но критиката ни едва ли ще достигне до въпросните хора и затова я превръщаме в незлобен присмех.

Мисля, че в основата и на присмеха и възмущението стои едно и също нещо. Това е вътрешното успокоение, че има много по-глупави и не разсъждаващи хора от нас самите. Всеки човек има свое слабо място и множество неща, за които се притеснява дали върши както трябва. Когато гледа такива клипове и изображения, някак му олеква. Чудно как, но е факт, че благодарение на другите глупости, ние успяваме да придобием някакво самочувствие, че вършим нещата далеч по-добре.

И ето, стигаме до един проблем – дали ако не критикуваме и се възмущаваме, ставаме по-малко морални същества. Според мен по-правилният вариант е смехът. Той не съдържа осъждане, а е по-скоро реакция, която би тушира напрежението. Докато критиката е изпълнена с някакво морално нравоучение, някаква жлъч, която действа негативно.

Аз смятам, че не трябва да се превръщаме в съдници. На каквито и да е постъпки. А да отвърнеш със смях е много по-искрено и освен това създава настроение.