Гледали ли сте британската историческа драма от 2010-а „Речта на краля“? Спомням си, че след като филмът излезе предизвика голям отзвук и по бегли спомени се сдоби с доста награди. Така и не намерих време да го гледам тогава, но наскоро се сетих за него и реших да си го пусна. Сега не си мислете, че ще ви развивам тема за моите впечатления или пък ще вляза в ролята на филмов критик. По скоро ще се опитам да илюстрирам важните житейски уроци, които открих в сюжета.

Нека обаче си го припомним: Алберт е херцог на Йорк, който има сериозен проблем. Той толкова се притеснява когато говори публично, че от речта му може да се чуе само неразбираемо заекване. Тази драма се засилва многократно, когато херцогът трябва да стане бъдещият крал на Англия. Отчаян, той се обръща към съмнителен логопед. Благодарение на упоритата им съвместна работа и нестандартен подход, Алберт побеждава страховете си и произнася вълнуваща и безупречна реч.

Толкова за съдържанието, но какво още може да вземем от филма, освен 90 минути удоволствие? Първото е да практикуваме самокритиката. Например отначало Алберт отрича очевидната си слабост и се крие зад блестящия си брат, който изглежда е сигурният наследник на трона. По този начин той рисува негативна, статична представа за себе си, избягвайки конфликти. Затова е важно да бъдем самокритични, за да разпознаваме слабостите си, да ги приемаме уверено и да се борим с тях.

Друг важен житейски урок е, да имаме постоянна воля и да работим върху себе си с цел усъвършенстване. Този процес изисква огромна упоритост, понякога може да бъде много трудно, но ако искаме да постигнем успех, не трябва да спираме пред нищо.