Етикет: самоусъвършенстване

Здравейте, приятели. В предния си блог ви споделих малка част от важните за мен неща, на които смятам, че ни учи филмът „Речта на краля“. За тези от вас, които са го позабравили или не са го гледали, припомних и в резюме сюжета. Тъй като по темата за житейските уроци, залегнали в историческата драма може да се говори много, продължавам днес с втората част.

Практикуването на самоконтрол е важно. Ако си спомняте, в началото на терапията Алберт крещи на логопеда си и го обижда. Това неконтролирано поведение не е достойно. Следователно всеки страх е морална декларация за фалит, тъй като показва, че ситуацията държи човека под контрол, а не обратното.

Друг момент, за който се сещам е, как по време на емоционален разговор, херцогът на Йорк се поддава на изкушението да оклевети своя терапевт заради австралийския му произход и обикновено потекло.

По време на емоционален разговор херцогът на Йорк се оставя да се изкуши да оклевети своя терапевт поради простия му австралийски произход. Да съдиш или да се присмиваш на друг заради неговия произход, раса, религия или друг фактор също е недопустимо и крайно непристойно за нас като разумни и интелигентни личности. Все пак никой не избира с какъв цвят на кожата да се роди, кои да бъдат родителите му или в коя страна да израсне.

Друго добро качество, което трябва да научим е, да се справяме с конфликти. Например Алберт отдавна избягва явния конфликт със своя могъщ брат, който набъбва от години. От фалшив стремеж към хармония и сигурност, той може се оставя да бъде смиван отново и отново. Важно е, разбира се, да се държим като джентълмени, но това не означава, че трябва да търпим всичко. Ако конфликтът лежи като сянка върху собствената личност, той трябва да бъде елиминиран, като при спешни случаи се приема раздялата с друг човек. От само себе си се разбира, че заповедите за учтивост, човечност и дискретност към външния свят трябва да се спазват.

И в заключение ще споделя, че независимостта е добра. Алберт отдавна е в сянката на своя доминиращ брат. Когато осъзнава, че само той може да поеме отговорност за живота си, той се трансформира от непохватния, заекващия до прочутия, популярен крал Джордж VI.

Гледали ли сте британската историческа драма от 2010-а „Речта на краля“? Спомням си, че след като филмът излезе предизвика голям отзвук и по бегли спомени се сдоби с доста награди. Така и не намерих време да го гледам тогава, но наскоро се сетих за него и реших да си го пусна. Сега не си мислете, че ще ви развивам тема за моите впечатления или пък ще вляза в ролята на филмов критик. По скоро ще се опитам да илюстрирам важните житейски уроци, които открих в сюжета.

Нека обаче си го припомним: Алберт е херцог на Йорк, който има сериозен проблем. Той толкова се притеснява когато говори публично, че от речта му може да се чуе само неразбираемо заекване. Тази драма се засилва многократно, когато херцогът трябва да стане бъдещият крал на Англия. Отчаян, той се обръща към съмнителен логопед. Благодарение на упоритата им съвместна работа и нестандартен подход, Алберт побеждава страховете си и произнася вълнуваща и безупречна реч.

Толкова за съдържанието, но какво още може да вземем от филма, освен 90 минути удоволствие? Първото е да практикуваме самокритиката. Например отначало Алберт отрича очевидната си слабост и се крие зад блестящия си брат, който изглежда е сигурният наследник на трона. По този начин той рисува негативна, статична представа за себе си, избягвайки конфликти. Затова е важно да бъдем самокритични, за да разпознаваме слабостите си, да ги приемаме уверено и да се борим с тях.

Друг важен житейски урок е, да имаме постоянна воля и да работим върху себе си с цел усъвършенстване. Този процес изисква огромна упоритост, понякога може да бъде много трудно, но ако искаме да постигнем успех, не трябва да спираме пред нищо.