Всеки ден като се прибирам от работа мисля, че повече се натоварвам, отколкото когато и да е било.

Тръгвам с колата – все някой ще вземе да се скара – или пешеходец или шофьор. Тръгвам да се прибирам пеш, все пак Стара Загора не е много голям град, ще срещна нацупени и намусени хора. Ясно, че всички след цял ден по задачи сме изморени, но нали все пак идеята е човек да разпусне. Няма как това да се случи, ако мислено сме още в офиса или оставим да се роят неприятни мисли в съзнанието ни.

Много хора обаче го правят. Прави ми впечатление, че напоследък хората все по-рядко се усмихват, все по-често са агресивни, невъзпитани или пък смутени… другата крайност (!)  Това според мен не се дължи само на забързаното ни ежедневие, стресът и такива дивитини. Простете, обаче познавам хора, които дори след работа са свежи като теменуги и искрят само защото вече не са в офиса. Затова твърдо заставам зад думите на своята версия за нещата. Мисля, че всичко зависи от самите хората. Ако ние съумеем да се усмихваме повече и да гледаме ведро света – самото внушение, че всичко е наред, ще се запечата в съзнанието ни. Освен това нали знаете какво казват: “Една лъжа/съмнение/добринка повторена няколко пъти ще стане реалност”.

Друго: Замисляли ли сте се на кого помагате като се цупите и оплаквате? А пък за сметка на това доброто настроение е заразно, при това здравословно. Така че намерете си причина и сами си създайте поводи за усмивки. Ето, например какво правя аз след работа. Оставям лошите мисли и тръгвам напред. Казвам си: Ииии, най-сетне свърши работния ден; да звънна да се видя с приятели; най-сетне време за семейството; я, да видим кой какво е сътворил през деня; най-прекрасните моменти са с детето ми; отивам на кино на дяволски смешен филм; колко красива е моята жена… и така нататък.