Навремето Тодор Колев (светла му памет) изпълняваше емблематичната песен “Как ще ги стигнем американците”, олицетворяваща мечтата на много българи, а и хора по цял свят, да осъществят американската мечта. От тогава до днес обаче много неща се промениха.

И към днешна дата всяка година Америка е притегателна сила за млн. имигранти, но все повече се говори за нарастващата агресия там. Така например напоследък зачестяват случаите на насилие на бавачки над деца, за които са наети да се грижат. Благодарение на камери за видеонаблюдение злосторниците биват заловени, преди да е настъпило необратимото, но остава въпросът: Какво може да провокира агресия срещу беззащитен, невинен и неспособен да се защити малък човек?

Най-плащещото в случая е, че повече от детегледачките, упражнили агресия и насилие, не страдат от психически отклонения или заболявания. Извиняват се за стореното и обясняват, че сякаш не са били те в този момент.

От друга страна, масово американците поверяват грижите за децата си на абсолютно непознати. Във връзка със зачестилите случаи на бавачки агресори, BBC направи много интересен документален филм, чието име не мога да си спомня, но не това е от значение. Та там жена на около 60-65 години споделя, че 3 десетилетия от живота си е прекарала в грижи за чужди деца и понякога просто не е проумявала как родители й се обаждат, виждайки името и телефона й във вестникарска обява, тя отива на посочения адрес и без интервю, без предварителен разговор направо я оставят с новородените си отрочета… Без коментар.

Единствено мога да кажа, че не искам да ги стигам американците, не и в тази превъзбудена от екшън, престрелки, извращения и гаври среда. Не че и в България няма изверги, но някак са изключение, а не зловеща тенденция…