Защо трябва да наемаме адвокати като Янко Янев

Преди време претърпях пътен инцидент, който беше по моя вина. Другият автомобил имаше леки повреди, но за щастие никой не беше пострадал. Шофьорът на другата кола се оказа доста благ човек и тъй като той притежаваше значително по-скъп автомобил, още когато описваха щетите, ме посъветва да си намеря застрахователен адвокат, защото със сигурност съм щял да имам проблеми с дружеството. Започнах да проучвам нещата и попаднах на името на адвокат Янко Янев.

Незнайно защо обаче не се свързах с него, а реших, че ще разреша нещата сам. Но може би трябваше да го потърся още от самото начало, за да си спестя значителни главоболия. И така сумата за ремонта на блъснатия от мен автомобил вече беше ясна и човекът си получи парите, които му бяха изплатени от моята застрахователна компания. Незнайно защо обаче след това те решиха, че трябва да си търсят парите от мен.

Разбирате, че аз нямаше как да извадя такава сума пари и да я върна на застрахователите, пък и не виждах логична причина да го правя, при положение, че съм си платил полицата Гражданска отговорност и Каско. Компанията ми предложи разсрочено плащане и почти ме бяха убедили да се съглася, когато се сетих за съвета на другия потърпевш и адвоката, когото бях намерил Янко Янев.

Веднага намерих координатите му и се свързах с него. Обясних му казуса, а той ме увери, че съм в правото си да се съмнявам в действията на застрахователя, предвид че съм закупил и двата вида застраховки, които покриват голяма част от рисковете, независимо по чия вина. Прегледа подробно документите ми, за да се запознае максимално със случая и успя да ме защити пред съда, който ме освободи от задължението ми към застрахователната компания.

След изтичането на давността на полицата, веднага смених дружеството, а на адвокат Янко Янев и неговия екип благодаря за професионалното отношение и компетентност.

Оказа се, че Янко Янев се занимава със застрахователни казуси след претърпян от самия него пътен инцидент, след който едва не остава парализиран. От тогава насам, той и екипът му имат стотици успешно приключени случаи.

След всички тези перипетии, които имах със застрахователите, започнах да съветвам всички мои приятели и познати да използват услугите на адвокати. Това не е толкова популярно в България (поради необяснима за мен причина) и хората си мислят, че могат да се оправят сами с определената ситуация. Но именно непознаването на закона в дълбочина и още повече – различните практики и трикове, които прилагат застрахователните компании, а и не само те, са причината да има толкова много ощетени.

В кантората на адвокат Янко Янев работят висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Чували ли сте за тази книга?

Аз не бях, докато един приятел не ми даде да я прочета. Честно казано бях леко скептичен, защото не ми се четеше книга, чийто главен герой е на 100 години.

Когато видях корицата обаче останах разколебан. Прочетох, че книгата притежава 4 международни награди и е продадена в над 4,5 милиона екземпляра. Не е от ранга на „Властелинът на пръстените“, но все пак изглеждаше обнадеждаващо като статистика.

Затова реших да дам шанс на автора Юнас Юнасон и неговия 100-годишен персонаж Алан Карлсон.

И като генерален извод, след като прочетох и последната страница, е, че четивото е добро. Наистина добро! Имаше моменти, на които съм се смял с глас. А действието към средата така се завъртя в напълно неочаквана за мен посока, че ми увисна ченето. Не бих искал да издавам каквито и да е спойлери, защото наистина ви препоръчвам тази книга.

Няма значение дали сте на 16 или 116 историята ще ви допадне. Всъщност самата история проследява живота на този 100-годишен образ Алан Карлсон, който както се оказва е специалист любител по взривни устройства. Веднъж взривява собствената си къща по погрешка, след което животът го помита и го отвежда на четирите краища на света – Америка, Русия, Китай и др. Алан навсякъде се среща с тогавашните политически лидери, като с някои става първи приятел. Всичко е описано толкова детайлно и реалистично, че на моменти се чудиш: Да не би Алън Карлсон наистина да съществува и случилото се в световната история да е точно така, както е описано?

Как ги прави Ед Шийрън тези песни!?

Ед Шийрън е гений!

Харесвам го още от първият албум, който изкара, но с всеки следващ става все по-добър. Точно когато си мисля, че не може да изкара по-добра песен от Lego House, Thinking out lout или Misty mountains, той ме опровергава.

Почти всеки ден си въртя песните от новия му трети албум Divide и нито една от тях все още не ми е омръзнала. В личния ми ТОП 3 освен супер известната вече Shape of you попадат също Happier и Nancy Mulligan. Първата, защото е изпълнена със смисъл и по един мой си начин я съприживявам. Втората, защото има супер весел ирландски ритъм и ми допада как Ед използва корените си, за да се вдъхновява.

Желая ви приятно слушане, ако не сте попадали на тази песен. Дано я изслушате цялата и ви хареса, въпреки че е малко тъжна.

 

Когато образованието не отговаря на съвремието ни

От години в Бългаия говорим за некачественото образование. Отчитаме го като голям проблем, правят се опити за реформи и поправка на сега действащата система, но резултатите продължават да бъдат все така незадоволителни. В съвременните училища се преподават някакви факти и данни, които по никакъв начин не развиват мисленето на учениците. В голяма степен инфомацията в учебниците дори не е актуална. Методите са старомодни и едва задържат вниманието на умоветеq родени и израснали със смартфони и непрекъснат поток от информация. Да не говорим, че знанията, които се придобиват в образователната система по никакъв начин не помагат на децата да се ориентират и да разберат в коя посока да поемат, след като завършат.

Висшето образование, от своя страна, се е превърнало в една касичка за пари, която осигурява документ на всеки, който е пожелал да даде необходимата сума. От години висшето образование не е конкурентно и независимо дали искаш да вземиш дадено знание или не, можеш да получиш диплома. Това обезценява стойността на документа, а работодателите са принудени да отделят твърде дълги периоди за обучение на кадрите. Да не говорим, че много от завършилите висше образование въобще не се заниват с това, което са завършили.

Проблемът се крие в липсата на осъвременяване на системата. И то не само в нашето общество, а като цяло. Не случайно мързеливците, имащи се за значително по-интелигентни от хората, които преподават по университетите (и в някакво отношение може би са такива) изтъкват факта, че големите умове, променили света, всъщност не са завършили висшето си образование. Тази теза обаче е твърде повърхностна, тъй като обществото ни е така създадено, че образованието е необходимост и изискване, за да си намерим високоплатена работа. Марк Зукърбърк, например, не е имал нужда да завършва образованието си, защото вече е създал нещо, което му носи ужасяващо много приходи.

На практика образованието не може да отговори на нуждите на съвремието ни и вкарва децата в отдавна остарели рамки и норми на поведение. Ежедневието е твърде динамично и пълно с информация, за да принудиш някого да седи 40 минути и да се опитва да асимилира информация по план а, б, с.

Доказано е, че човек учи чрез преживявания, а информациятаq която постъпваq би трявало да бъде лишена от всякаква енциклопедичност. Учителите също би трябвало да пречупят стериотипа, по който преподават и да направят преживяването възможно най-интерактивно. Въпросът е обаче, когато говорим за българската система, дали искат да го направят? Вие как мислите?

На какъв принцип работи Google Translate?

Някога замисляли ли сте се за принципът, чрез който работи Google Translate? Това е програма, която всички използваме, а някои от нас ежедневно.

Няколко пъти съм се захващал да чета книги на английски език и винаги, когато го правя, в едната ми ръка е книгата, а в другата – телефонът с пуснат преводача на Google.

До такава степен съм свикнал с тази програма, че я приемам за даденост. Сигурно и с някои от вас е така. Но нека спрем за малко и се замислим колко много усилия и знания са вложени, за да се направи. Нямам представа колко хора работят по програмата, но е факт, че прогрес се усеща. Преводът от и на английски става все по-добър, както и този на други езици. Но по-постепенно.

Ако успях да продиктувам у вас интерес към Google Translate и сега имате желание да научите нещо повече за него, вижте това видео. На мен ми беше интересно.

Различните мерни еденици

Случва ли ви се да четете книга, гледате филм или водите разговор с някого и изведнъж започват да ви говорят с инчове, ярдове и цолове? Или иначе казано с онези нетипични мерни единици, които рядко срещаме. Тогава започвате наум да смятате това колко беше в сантиметри и докато си го изясните, вече сте изпуснали нишката на разговора или филма.

На мен ми се е случвало не веднъж. Затова реших да посветя едни текст на онези нетипични за нашите географски ширини мерни единици. Дано така ги запомня веднъж за винаги!

1 ярд = 0,9144 метра = 3 фута = 36 инча

1 фут = 30,48 cm = 12 инча

1 инч = 2,54 см т.е. 1/12 от фута или 1/36 от ярда

1 инч е равен също на 1 цол и на 1 дюйм.

За цоловете съм чувал, защото знам, че с тях измерват ширината на тръбите, но преди да прочета, че цолът и инчът са равни, не го бях асимилирал.

Допълвам списъка също с:

1 миля =1,609344 км = 1760 ярда = 5280 фута

1 морска миля = 1,852 км

И сега навлизаме в света на условностите

1 педя = 18-26 см (разбираемо защо)

1 лакът = средно 50 см

1 аршин = 68 см (това е турска мерна единица) ; съществува е руски аршин, който е равен на 71 см.

Ако вие се сещате за друга нетипична мерна единица, моля, споделете я в коментар.

Протеинова свежа салата

Като всеки мъж и аз искам да имам тяло на футболист. Ако може на плувец, още по-добре. И като всеки мъж знам, че за да го постигна, трябва не само да тренирам редовно, но и да се храня правилно.

Всеобщото схващане е, че ако имаш желание да натрупаш мускулна маса и едновременно да намалиш телесните си мазнини, трябва да приемаш повече протеини и по-малко въглехидрати. Честно казано, нямам нервите да си записвам всичко, което ям, и да смятам грамажи. Понякога просто се насочвам към храните, за които знам, че са по-богати на белтъчини.

За всички мъже, които спазват нисковъглехидратен режим, предлагам следната рецепта за протеинова салата. Вкусна е, лека, свежа и засищаща. Нужните ви съставки са:

200 гр пилешко филе, сготвено на тиган или фурна, но без никаква мазнина (42 гр протеин)

половин пакет бейби спанак, на цели листа или нарязан на ленти (много богат на ценни минерали)

30 гр съвсем леко запечени тиквени семки (10 гр протеин)

50 гр обезмаслена извара (по желание, 10 гр протеин)

Може да добавите на вкус още варео яйце, домат, маслини и пресен лук. Овкусявате на вкус, но не прекалявайте. Препоръчвам сок от лайм и екстра върджин зехтин.

Салата е идеална за пролетта, а простата сметка сочи, че в нея се съдържат около 60 гр протеин.

Бон апети!

Мъжки рецепти с шоколад

Кой е казал, че мъж не може да впечатли жена с готварски умения. Може и още как.

Всеки мъж трябва да има поне едно ястие, което да приготвя добре. Моето е следното. Взимам тенджера тип тава за печене. Изливам в нея бутилка бяло вино. Слагам една обелена и нарязана на три-четири парчета глава лук, един също надве-натри нарязан морков, два-три малки картофа – цели или на половинки, стрък градински чай, стрък розмарин и парче телешко месо. Затварям съда и поставям във фурната за два часа. Когато го изкарам, месото трябва да се дели. Отделям сока и зеленчуците. В отделна тава оставям месото. Овкусявам със сол и черен пипер и връщам във фурната, за да се запече и хване коричка. Малко скъпа е тази рецепта, но като ще да е.

Та в този ред на мисли мъжът трябва да умее да прави поне един свестен десерт. Моите десерти са два, при това все са рецепти с шоколад.

chocolate sreawberryПървата е ягоди в шоколад. Лесно и ефектът е чудесен. Два шоколада – черен и млечен, се разтапят на водна баня. До сега все съм избирал шоколади на Нестле, поради лично предпочитание. Имам и добър опит с разтапянето на точно тези шоколади – консистенцията става супер. Потапям ягодите в шоколада и оставям върху фолио. Това е.

Другото, което мога да правя, е пудинг, но го правя отскоро и го намерих точно в сайт с рецепти. Хубав шоколадов пудинг става с две чаши мляко и два жълтъка. Към тях бъркам половин чаша захар и нишесте около две-три лъжици. Всичко кипва на котлона, след което добавям натрошен шоколад. Още бъркам, докато стане хомогенна смес.

И трите рецепти, каквото и да правите, няма как да не ви се получат.Елементарни, бързи са и почти никъде не можете да оплескате нещата.

Знаете ли, в този ред на мисли се сещам, че за мнозина трудните неща са по-малко плашещи, а пък лесните притесняват. Ако не успееш с тях, срамът е голям. Споко! Направите ли веднъж двата десерта и на сън да ви вдигнат, ще запретнете ръкави и ще демонстрирате майсторство.

Единственият ми съвет е да казвате, че рецептите с шоколад са много трудни, ако ви питат. Вдигайте си акциите, моля и не посрамвайте мъжкия род.

Защо изпитваме потребност да сме първи?

ribbon-1st-placeПърво, да уточним, че не всеки се бори за това, защото за да си пръв се изисква наличие на амбиция. Второ – не всеки иска да бъде в центъра на вниманието, защото първите са винаги заобиколени от поддръжници, последователи и какви ли не други лица, които се опитват по някакъв начин да се възползват от престижа им, да се облагодетелстват по някакъв начин или имат свои лични причини.

Независимо това, всеки един от нас има скритата потребност да е пръв. И това не се изразява нито конкретно в работата, нито непременно в някакъв публичен аспект от живота. Да си пръв е индивидуално усещане, което е свързано с инстинкта ни за оцеляване. Това би означавало да искаме да сме първи по време на изпита, на касата в магазина (за да минем по-бързо), да се обадим или дадем първи отговор на въпрос (за да спечелим награда), да сме пръв след обожателите или да станем първи и най-добри в очите на близките и децата си.

Първенството не се изразява само в открита амбиция – да си пръв в работата и всички да ти се възхищават, например, или пък да станеш Мистър Вселена и да си първенец сред красавците. Както тези примери, така и предишните показват, че животът е състезание. Различното между тях е, че в предния случай говорим за чисто житейска надпревара, в която първенството е осъзнато битова необходимост.

Първият печели всичко. И това е време в повечето случаи. В ежедневието важно е действието, а не резултатът. В изкуствено създадените конкурси и социално изградените порядки – това е целта. Обикновеният човек има потребността да е житейски добре изграден. И от това се ръководи съзнанието му.

 

Домашните любимци – у дома или на двора?

Ако сте фен на домашните любимци, то вие най-вероятно имате такъв или поне някога сте имали. Аз съм ЗА животнo и винаги съм харесвал да гледам такова, макар че ми е малко трудно.

Един приятел обаче си има куче на двора, тъй като живее в къща в малко по-крайните квартали на града. Харесва си любимеца, но като го слушам как се отнася с него – хранене, внимание, ми се струва, че все пак не е от най-грижовните стопани.

dog goldenОт една страна, когато домашният любимец е свободен да се мотае навън, това е добре за неговото обоняние, укрепване на мускулатурата и му помага да опознава света. Разбира се, всичко това важи за онези животни, които не са на верига. Противното не ми допада. Винаги ми става едно такова тъжно, когато видя вързано животно. Мисля, че и то носи душа и сигурно преживява стрес да се върти в кръг по цял ден, да се страхува от най-различни неща и да не може да избяга или намери подходящо убежище. На харесвам също така да виждам кучета и котки навън в студ и пек, когато вали дъжд или сняг.

Казват, че котките се привързват към мястото, а кучетата към хората. Независимо дали  е мястото или хората, и кучетата, и котките са социални животни и обичат вниманието. Уникални са как се галят и как искат да си играят, да се занимават с тях. След това са щастливи и го показват по всеки възможен начин. Усещат чувствата и емоциите ни. Развиват инстинкт да ни пазят и дори да ни обичат. Ако мога да нарека чувствата им инстинкт.

Затова смятам, че е по-добре едно животно да се гледа у дома или ако е на двора, поне да бъде прибирано в дома със семейството вечер и към него да се отнасят като към равноправен член и стопанинът да демонстрира грижа при лоши климатични условия или други обстоятелства.

Знам, че изразих повече емоции в поста си, отколкото стереотипно е позволено на мъж, но… Вие какво мислите по темата?