Оказа се, че съм ферма за котешки храни.
През 2018-та, след раздяла, взех котка. Класика. Трябваше ми някой да обичам, някой да ме чака вкъщи. Мислех си, че това е инвестиция в собственото ми емоционално здраве. Две години и над 3000 лева по-късно, като видях касовата бележка от ветеринаря, разбрах, че всъщност финансирам котешкия начин на живот, а не моя.
Пазарът за домашни любимци е гениален. Не като изобретение, а като измислена нужда. Създаваш емоционална връзка и после продаваш неща, които животното не разбира, но собственикът се чувства длъжен да купи. Като скъпи играчки. Моята котка, например, предпочита капачка от химикалка. Аз обаче купувам плюшени мишки за 10 евро, защото „трябва“.
Това е маркетинг, облечен в пух и пера. От бизнес гледна точка е нискорисково, с гарантиран потребител, готов да харчи, дори когато няма нужда. Хората дават пари за храна, добавки, аксесоари, дрехи, услуги – груминг, хотели, обучение. Като човек, който се занимава с анализ на данни, ви казвам: тенденцията е само нагоре. И не е заради любовта към животните, а заради добре изградена икономическа схема.
Преди година познат отвори магазин за аксесоари за кучета. Инвестицията беше около 15 хиляди лева. След шест месеца му трябваше втори служител. Сега планира разширение. Защо? Защото хората дават парите си, за да „покажат“ любовта си към кучето. Водачът на кучето е социален сигнал – „Аз съм отговорен човек“. Дори е доказано, че собствениците на домашни любимци са по-склонни да даряват за благотворителност. Забелязах, че същият ми познат организира благотворителни базари пред магазина. Увеличава печалбите и имиджа. Перфектно.
През декември разбрах, че съседката ми е платила 500 лева за „антистрес“ спрей за котката си. Петстотин лева! Котката си спи спокойно на радиатора. Но съседката е спокойна, че е направила „всичко възможно“. Това не е грижа за животното. Това е разход за самозалъгване.
Преизчислявам бюджета. Край на скъпите играчки. Ще купувам само необходимото. Защото, ако продължавам така, до края на годината ще съм спонсорирал повече котешки нужди, отколкото собствените си. И това, приятели, не е инвестиция. Това е финансов провал.

