Lifestyle

Lifestyle

Няколко думи за щастието

Posted on by MitioAnchov

Какво всъщност е щастие и защо всеки иска да бъде щастлив? Какво е значението на тази на пръв поглед простичка дума? Проста или не, зад себе си тя крие много. Ще ви представя моето тълкувание на думата, без дори да се интересувам от речниковото ? значение.

Очевидно е, че човек не може постоянно да бъде щастлив. Можем единствено да имаме моменти на щастие, така че то не е перманентно чувство – то идва и си отива. Но това не значи, че то не може да продължи дълго, а че просто не продължава вечно. Когато сте в някакъв тъжен период от живота си, пак може да изпитате щастие.

pursuit_of_happiness_by_aquasixio-d5tx8jwЩастието е чувство, състоящо се от най-различни други приятни чувства. Това значи, че всички останали чувства, заедно или по отделно, могат да доведат до щастие. Не се сещам за по-добра дефиниция от следната: моментът, в който чувстваш, че всичко в малкия ти свят е наред. Може би вие имате нещо по-добро наум? Трудно е едно чувство да се обясни с думи. Всеки би искал да има хубав живот без никакви притеснения поне за малко. Ето защо ние се стремим към щастие. Разбираемо е, че търсим нещо, което ни кара да се чувстваме емоционално добре.

Търсете своите моменти на щастие във всичко, което виждате или правите. По този начин ще откриете, че позитивното е навсякъде около нас.

Lifestyle

Как успехът може да те промени

Posted on by MitioAnchov

Поздравления! Най-накрая успя. Обществото би се гордяло с теб. Не е ли това нещото, което винаги си искал – да бъдеш един от онези хора?

shutterstock_71149627Успехът – нещото, което може да те промени изцяло и което обикновено се свързва с пари. Ако ти липсва самоконтрол, той може да се окаже опасен. Успехът може да изкара наяве най-тъмните кътчета на съзнанието ти, правейки те арогантен и егоцентричен. Той лесно може да ти „помогне“ да забравиш откъде идваш и какво е наистина важно в живота. Не трябва да му позволяваш да унищожи човечността ти.

В най-лошия случай, може да се изгубиш в малкия си рай, отказвайки да споделяш това, което имаш, парадирайки с него. Всички знаем как парите могат да ни изкушат, а те вървят ръка за ръка с успеха.

В най-добрия случай, може да станеш по-добра версия на себе си, но това е възможно, само ако не си бил егоцентричен още преди успехът да те застигне. Сега би имал средствата да помагаш на онези в нужда и по този начин да се промениш в положителна посока. Притежавайки толкова много ресурси, не е ли логично, че няма да можеш да ги използваш всичките? Благотворителност, това да си от помощ на някой, различен от най-близките ти хора – може би това трябва да направиш със своя успех.

Lifestyle

Небесата над обсерваториите

Posted on by MitioAnchov

Красотата на звездното нощно небе винаги ме е удивлявала. Това една от причините да обичам да ходя на планина от време на време. Не съм върл планинар, падам си по-скоро домошар, но това не пречи да се възхищавам на природата, нали?

Да се качиш някъде на 1500-2000 метра надморска височина, да разпънеш палатката, да се опънеш в спалния чувал и да съзерцаваш небето е толкова успокояващо и зареждащо с енергия. Почти толкова, колкото да си остане вечер у дома с хубава книга в ръцете. Докато съзерцаваш небето обаче, осъзнаваш, че си една нано прашинка във вселената, че светът е толкова необятен и огромен, колкото съзнанието ни не може да възприеме.

Наскоро попаднах на това видео, което показва хилядите звезди, които можем да видим, на фона на различни обсерватории по света. Връзката между двете, надявам се, е очевидна за всички.

На клипчето са заснети небесата и самите обсерватории, както следва:

  • обсерватория Roque De Los Muchachos, Ла Палма;
  • Australia Telescope Compact Array, Нариби, Австралия;
  • обсерваториите Parkes Radio и Siding Spring, Австралия;
  • обсерватория Mount John, Нова Зеландия.

Кадрите са красиви макар и аз да не знам точно в кой момент какво показват. Просто се наслаждавам на звездното нощно небе.

 

The Observatories from Alex Cherney on Vimeo.

Lifestyle

Lacrima и сиренето от истинско мляко

Posted on by MitioAnchov

В 21 век, с толкова много информация и разсейвания, вече предполагам ще се съгласите, че е трудно да отсееш истинското от фалшивото, ако не вярваш изцяло на сетивата си, разбира се 🙂 Истинският ценител на виното веднага усеща не само точния сорт грозде, но може да познае и реколтата от съответната страна! По същият начин е и с всичко останало, с разликата, че не е нужно да си ценител, за да разпознаеш за зелен хайвер ли те пращат, или това, което получаваш е „the real thing”.

Като човек, който желае да се храни здравословно и не позволява достъп до хранопровода си на всичко, което пожелае, си купувам яйца, месо, зеленчуци, дори мляко от самите производители на село – така съм сигурен не само във вкуса, но и че това, което получавам, не е преминало някаква допълнителна обработка, добавки, и т.н. хитрини за увеличаване на продукцията, която прилагат голяма част от едрите производители.

10501895_580350272075404_2681095686609837796_nНаскоро открих и истински млечни продукти, които не са на космическа цена, а предлагат вкус, който наистина не може да се сбърка. Става дума за Lacrima – модерната марка на старата и позната пазарджишката мандра, с история и традиция още от далечната 1959г. Не съм се задълбочавал в това как се произвежда сиренето им – знам само, че единият вид е 100% по БДС, а другият е утвърдена с годините, специална рецепта. Тайната е в закваската, казват възрастните хора, доколко е истина не знам, тъй като опитът ми в приготвянето на блаженства за тялото и душата се свежда до едно варене на кайсиева ракия преди няколко години 🙂 Но надявам се да не ми се и налага – докато има такива специалисти по млечните продукти като тези в Лакрима. Все пак важното е всеки от нас да върши това, в което е добър, за да обогатява всички останали 🙂

Lifestyle

Вкусът на живота

Posted on by MitioAnchov

2869_1500x1500Животът е такъв, какъвто си го направиш. Никой не може да ти върне времето назад или да заличи твоите грешки безнаказано.

Човек винаги си носи последствията от действията, които е предприел. Знаете ли какво обаче? Понякога вкусът, който живота ни оставя в устата, не е толкова лош. Всичко зависи от нас!

Как ще живеем, си зависи от нас. Дали ще сме щастливи? Дали ще успеем в кариерата? Дали ще създадем устойчиво семейство? Дали ще придобиваме нови способности? Дали ще вървим напред, дали ще останем на едно място? Дали ще проспим живота си, или ще го изживеем на макс? Всичко зависи от нас.

Вкусът на живота винаги е неутрален в началото. Дали ще е сладък или горчив в крайна сметка е единствено и само наше решение.

Lifestyle

Да си известен… Или какво остана от Джей Моделс?

Posted on by MitioAnchov

male modelКолкото  ви бях споменавал и аз за малко да стана модел и участвах в конкурс за красота. Бях Мистър Елегант… или нещо такова беше… даже вече съм го забравил и дори лентата не си пазя, но ми се струваше тогава голяма работа. Имах много добра визия, не че сега нямам, но тогава непрекъснато ми повтаряха, че съм роден за да ме види камера и да бъда много известен.

Всичко започна от импровизирания конкурс за красота, който правихме в гимназията. После ме харесаха за рекламно лице на гимназията и ми направиха няколко снимки за сайта. Гордост голяма! След като случих с първия конкурс започнах да ходя и на други, сред които най-добро впечатление ми направиха тези, които бяха под ръководството на рекламна и модна агенция „Джей Моделс?. Как ще ги забравя? И организацията им беше както трябва, и моделите се отнасяха по-сериозно. Мисля, че точно техните даваха възможност на победителя да се изяви и на чужда сцена и да привлече вниманието на италиански и британски модни агенции. За жалост на останалите подобни мероприятия само те окичваха с лентичка, даваха ти пликче с подаръци, коронка за Миските и това беше. Това, което най-много успях да постигна е да ме снимат за сайта на гимназията ми. Доста по-късно, едва, когато бях окончателно решил да не се занимавам с моделство ми предложиха да съм лице на модна компания, но отказах.

Честно казано малко се разочаровах ли, какво ли, но бързо ми мина този етап. Сега гледам на него с лека усмивка, защото – няма  да си кривя душата, от разходките по сцената не само приучих добра стойка, но и се научих да не се притеснявам, да работя с чара си и разбира се, да се отнасям отговорно към всяко начинание.

А що се отнася до конкурсите за красота. Сега малко утихнаха, но е факт, че колкото и да има, откакто настъпи кризата, която принуди силните агенции като Джей Моделс да спрат дейността си, рязко спадна и стандарта на подобни събития. Много амбициозни родители пращат децата си по конкурси, но ефектът след тях е нулев. Моделстовто в момента в нашата страна може да бъде само хоби. Съветвам младите хора успоредно да се насочат към изучаването на по-сериозна и доходоносна професия.

Lifestyle

Офисната библиотека

Posted on by MitioAnchov

office-libraryПрави ми впечатление, че все повече фирми у нас преустройват офисите си в по-модерни. Наемат зали в нови сгради, отделят внимание на интериора в офиса си и като цяло се стремят да създадат комфорт и удобство както на служителите си там, така и на клиентите и посетителите.

Знам, че всичко се прави и от конкурентна гледна точка и всяка фирма иска да изглежда по-професионална от конкурентите си. Въпреки това обаче на мен лични ми прави много добро впечатление, когато видя някъде да има офисна библиотека, подредена на видно място. Смятам, че това хем придава допълнителен уют на помещението, хем създава усещане за доверие и надеждност в компанията. Хубаво е да знаеш, че хората, с което се каниш да работиш, са поне на пръв поглед образовани и интелигентни. Наистина те кара да им се довериш повече, от колкото в противен случай.

Хубавата библиотека винаги е всявала у мен специфично усещане. В епоха на дигитализация, технологизация, цифровизация и какво ли още не, съм щастлив, че фирмите все още отделят внимание на традиционната книга. Няма друг предмет като нея. Дори никой да не я е прочел, пак създава въздействие върху хората. При това силно положително въздействие.

Lifestyle

Върви напред…

Posted on by MitioAnchov

urlBe warrior, not a worrier…

Жалко, че преведен на български, този израз губи част от силата си. Интересно е колко близки на вид изглеждат тези думи, а колко полярни значения имат в действителност.

Бори се, стига си се тревожил…

Това е приблизителният превод на израза, но той все пак е променен, за да има по-адекватно звучене на български. Буквалността тук е невъзможна.

Не знам защо реших да ви споделя тази сентенция между другото. Може би защото на мен ми харесва и се надявам да вдъхнови поне още един човек, попаднал на нея случайно.

Lifestyle

Вече никой не ми вика под прозореца

Posted on by MitioAnchov

Помните ли времето, когато нямахме мобилни телефони? Всъщност не беше чак толкова отдавна. Само до преди десетина години малцина от нас имаха GSM-и и можеха да говорят по тях свободно. Помните ли как си уговаряхме срещи тогава? Или по домашния телефон, или се викахме под прозорците.

Децата ми по онова време бяха малки и аз лично често ги виках през терасата да се прибират у дома, за да хапнат на обяд или за да се приберат най-накрая. Техните приятели ги викаха да си играят заедно, като крещяха имената им под прозореца така, че целия блок да ги чуе. А сега?

Сега е тихо и спокойно. Пишем си по facebook, viber, what’s up, skype, пращаме си SMS-и и се обаждаме един на друг постоянно. Вече ни по-лесно. Веднага можем да разберем дали някой ще дойде на срещата или закъснява – няма да го чакаме по половин час без да знаем какво се случва.

Понякога обаче ми си спомням с носталгия за онези времена. Ако днес някой дойде до нас и започне да крещи името ми навън, вероятно съседите ще го сметнат за луд. А някога такова явление беше толкова нормално и естествени… колкото е сега да поканиш момиче на среща със съобщение във фейсбук.

Lifestyle

Пишман-банкерът Цветан Василев

Posted on by MitioAnchov

Цветан Василев и досега не се ползваше с най-голямото доверие, като изключим няколко правителства, които концентрираха солидна част от държавните пари точно в Корпоративна търговска банка, а управляващите, запитвани нееднократно, не успяваха да обяснят защо са избрали точно нея.

Още тогава се появиха съмнения за чистата работа на Василев и банката, в която е председател на надзорния съвет. Няколко години по-късно, вече започнаха да излизат много мръсни ризи на КТБ, и по специално на Василев.

3w1В сензационен материал, посветен на Цветан Василев и банката му, Капитал разкриват, че банкерът е отпускал десетки милиони левове несъбираеми кредити към фирми, които имат връзка с него. Така например някои от лицата, управители на тези фирми, са били служители на Василев, а фирмите, които управляват, по никакъв начин не биха могли да получат средства от такъв мащаб от коя да е друга банка, понеже не разполагат с никакво финансово или имуществено покритие, чрез което сумата да се възстанови при положение, че плащанията спрат. Само от КТБ могат да дадат информация, тези кредити обслужват ли се към днешната дата, но почти със сигурност отговорът, ако го има ще е негативен.

Според прочетеното до тук, моето лично и некомпетентно мнение е, че става въпрос за източване на влогове в банката по добре организирана схема, която е успявала да бъде прикривана поне три години – първият подобен кредит е бил отпуснат още през 2011г.

Колко други хора освен одитора Николай Орешаров са участвали в нея? Кои са били хората в БНБ, които е трябвало да надзирават такива огромни кредити и са се разписали по тях? Дано получим отговор на тези въпроси и дано хората, които са си оставили парите на влог в КТБ не съжаляват горчиво.