От къде сме? Кой сме? Няма значение. Не познавам човек, който да не харесва AC/DC. Днес съм на тази вълна и поздравявам всички мои читатели с едно от емблематичните им парчета.
Lifestyle
Овцата в бизнеса или не съвсем
Преди известно време четох една книга. От тези за бизнес развитието. Сещам се сега за нея, тъй като се запознах с човек, който напълно отговаряше на профила на абсолютният бизнес безхаберник. Зная, че сега четете и се питате какво точно искам да кажа.
Много е просто. Ако сте се занимавали с реклама, маркетинг, търговия, човешки ресурси, финанси или поне сте учили за тях, отлично знаете, че университетска суха теория може да бъде много отегчителна, че и безполезна. Затова когато хората започнат работа в динамична среда търсят книги с изобилстващи примери, въз основа на които да си съставят заключения за бизнеса.
Това са така наречените лекционни курсове на практика. Книгите са от жанра приложна психология, която ви дава съвети точно в кои ситуации как да действате.
В една такава четох, че преговарящите сделки на ръководни постове могат да се делят на четири основни групи, според типа характер. Те могат да са лисици – хитри и начетени и в повечето случаи постигат точно това, което са си наумили. На разговорен език ги наричаме тарикати. Лошото при такива характери е, че не умеят да губят и действат клиширано. Човек с нестандартно мислене, чиито действие не могат да предвидят лисиците, лесно би ги преборил. Друг тип са бухалите – мъдреци, изключително уравновесени и изявени добри ръководители. Третият тип са магаретата – инатливи в своето невежество. Не виждат повече от това, което искат. Трудно адаптивни и движещи се с бавен темп. Четвъртият са овцете. Наивни и лесно се поддават на манипулация. Последните не правят добър бизнес и често стигат до фалит. Аз такива хора да се занимават с бизнес на бях виждал. До сега.
Запознах се с въпросната Овца на едно мероприятие. Има многообещаващ бизнес, сърцат и приветлив човек, изключително добродушен, но уви – крайно наивен. Толкова му личи, че конкурентите му постоянно се опитват да го преметнат. Дори и на мен се върза, като подхвърлих един два неверни слуха. (Просто проверявах, не ме съдете!) Да, обаче зад този човек стои здрав екип. Как ги контролира не мога да кажа, но явно някак им е втълпил с добро отношение и на по-чашка (защото дочух, че той излизал да обядва със служителите си и дори си пиел с тях вечер, били като голямо семейство), че всички работят преди всичко за себе си. И така този екип компенсира невежеството на шефа си, като стои на щрек и не му позволява да взима глупави решения.
Повярвайте ми, за пръв път през живота си виждам такова нещо. От една страна – лошо за шефа, но от друга – дай боже всеки му работна среда, в която да работи с мисълта, че сам си е началник и всички в предприятието са равни. Само така се стига до прогрес.
Къде са най-високите цени на квартири?
Да живееш под наем в София е едно, в Пловдив друго, в Стара Загора трето. Варна и Бургас съвсем не ги броя.
Като цяло квартирите са по-скъпи там, където има по-голям наплив на хора и съответно по-голямо търсене.
Ето например София изобилства от университети и наплива на студенти е много голям. Освен Студентски град квартирите почти навсякъде изискват съквартирант или двама. Не че са чак толкова непосилни, но и не са никак евтини. Хазаите знаят много добре, че младите търсят добри условия и държат цените високи, тъй като алтернатива няма. Доловима разлика има само при най-отдалечените квартали, където търсенето е слабо. В София един приемлив наем за апартамент с дневна, хол и кухня е 400 – 450 лева. Съответно и на горе. В Пловдив горе-долу положението е същото. Разликата е от 50 до 70 лева. Град като Стара Загора обаче, само с Тракийския си университет, не е чак толкова популярна дестинация за студенти, нито пък има чак такова търсене. Цените там падат.
Варна обаче е на другия полюс. Заради морския климат ли, заради бриза ли, не знам, но главите на хазаите са тотално размътени, тъй като квартирите са по-скъпи. Обяснението е, че като цяло там и стоките в магазина са по-завишени.
Не съм експерт и честно казано не разбирам много от ценообразуване или наемообразуване. Но със сигурност тук знам, че да живееш на квартира е една доста сериозна финансова стъпка и трябва да си готов за нея.
Примерен ремонт
Понеже се вдъхнових от премествания и ремонти и днес искам да споделя следния клип с вас. Подходящ пример е на тема осветлението. Според мен от този ремонт се е получил доста добре на функционално място с подходящи идеи особено за малко пространство:
Хамали и приятели
Здравейте, читатели! През изминалите почивни дни ми се наложи да помогна на един приятел с преместването от едно жилище в друго. Понеже той живее под наем, намери по-изгодна и добра оферта и реши, че си заслужава цялата тази хамалогия. Няма как, добър приятел съм и веднага откликвам на молбата за помощ.
Почувствах се като истински хамалин. Започнахме рано сутринта в събота около 9 часа (за събота си е рано). Имаше да се местят 2 легла, маса, столове и други по-дребни неща като нощни шкафове и табуретки. Хубавото беше, че той бе поръчал камион предварително. Като цяло бе трудно, но пък бе голям смях – въртене, повдигане, шеги и псувни. И децата пред входа доста ни се посмяха. Цялото упражнение по хамалски работи ни отне около 5 часа. Признавам, че си правихме и почивки. Ако трябва да бъда честен доста се поизморих. Това никак не си е лека работа и следващият път бих му препоръчал да ходиме на фитнес предварително, че да позаякнем малко, за да се справим по-бързо и лесно. Сега ги разбирам хамалите. Като всяка работа и тук си има тънкости, които не се учат с едно аматьорско преместване. Освен това сигурно са по-експедитивни от нас.
Като цар в апарт хотел Емирейтс – София
Работата ми е такава, че пътувам често из Европа, понякога и в Турция, често отсядам по хотели и то най-вече във високия клас, но много рядко, както е в случая, бих похвалил обслужването и комфорта, както е в този случай. Последният път, покрай конференция в София, се наложи да остана в хотел. Реших да взема и половинката ми с мен, а по препоръка на колега, избрах хотелът да е Emirates Apart Residence, който се намира на детелината на Околовръстното и бул. България.
Останахме очаровани! Малък ми е речника да ви е опиша колко изящен и изискан беше интериора на апартамента, но можете да го видите на сайта на хотела. Обслужването също беше на много високо ниво и без никакви проблеми, а в средиземноморския ресторант ни приготвиха много вкусни специалитети. Честно да си кажа, не ми се ходеше на никаква конференция, исках само да си почивам на това невероятно място.
Хотелът си е заслужил петте звезди, пък ако не и повече. Толкова доволен от настаняване, отдавна не съм оставал. Поинтересувах се и кои са хората, които са го създали – Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Тяхно дело е и прилежащият до комплекса фитнес, който е най-големия и модерен фитнес в цяла България. За съжаление, на мен не ми остана време да го посетя, но следващия път – със сигурност. А следващ път със сигурност ще има 🙂
Човешкият мозък
Човешкият мозък и как функционира се нарежда сред най-големите загадки, наред с необятността на космоса, съществуването на Бог и създаването на света. Учени обаче са успели по пътя на теорията и логиката да изчислят, че човек използва само около 6 % от капацитета си. Досега единствен известен, ползвал над този капацитет, е Алберт Айнщайн с 11, 2 процента. Учени смятат, че останалата част от мозъка е все още в състояния на „летаргия“.
Различни са теориите какво би станало, ако човекът би бил способен да използва изцяло умствените си възможности. Много книги и сюжети на филми засягат темата, вплитайки в произведенията/продукциите си фантастичен елемент. Но въпросът остава. Дали щяхме подобно описанията на световноизвестният писател – царят на хорора и психо сюжетите – Стивън Кинг, да притежаваме телекенеза, да предизвикваме със съзнанието си различни явления или да предсказваме бъдещето? А какви биха били последствията от подобна свръх дейност на мозъка ни. Ако съдим по Кинг – то не много добри.
Тези мистерии вълнуват както учените, така и обикновения читател/зрител. Все повече се засилва вярването, че развивайки ума си хората биха били способни на невероятни неща. За жалост дори достигнали до хипотези на подобна тематика съвсем малко са онези, които са имали възможността да изследват или срещнат човек с мислене над стандартното, с брилянтен ум. Засега единственото сигурно е, че човекът, който използва над представения капацитет на мозъка си, ще бъде или математик, или гений на изкуствата, според това кои точно мозъчни области са хиперактивни. Лявото полукълбо отговаря за логиката, точните науки, рационалното и практично мислене, дясното контролира артистизма, емоционалността, изкуствата… Оставаме в очакване на следващия Айнщайн.
Вали, вали и не спира да вали…
Принципно обичам да вали. При това много. Всеки път се сещам за онази песен „I’m singing in the rain“ от едноименния филм с Гейн Кели и Доналд Оконър. Неведнъж през лятото съм затварял чадъра си и съм се оставял на топлите капки, вървейки сам или тичайки с някое момиче. Винаги гледах да нацеля локвите, за да стане още по-забавно. Все едно така и така не бяхме достатъчно мокри. Като се замисля и най-вълнуващите ми целувки са били именно под дъжда… Сега винаги като вали се сещам за това…
Но напоследък станаха твърде начесто подсещанията и усещанията. Наистина в дъжда се крие особена романтика. Независимо това на никого не му е приятно да се излива всеки ден по няколко пъти без възможност за отдих. Забравих как изглежда слънцето вече и все са ми пред очите мръсните сиви улици, че мокри, изглеждат още по-мизерни. Та така… като заваля тези дни и по цяяяла седмица. Скучно, отегчителни и никак романтично. Не ми се пее вече под дъжда и спомените за младежките целувка загубиха вкуса си. Замечтах за лято, сухо време и някоя тераса, на която да се опъна с лаптопа си с изглед към Балкана. На заден фон да ми се ширне синьо небе и да ме заслепи едно слънце.
Мисля, че всички имаме нужда от отдих – и хората, и природата. Нека да вали, но по-рядко, така че да ни позалипсва мъничко дъжда. Нека да гърми и да трещи, но да бъде като тръпка пред задаващата се буря. Постоянният валеж никак не е интересен. А като си помисля, че във Великобритания хората без чадър не излизат и ми става едно такова особено… Мисля, че не бих живял там. Не бих заменил топлия климат с влажното и прохладно време.
А сега… нейсе, но все пак нека малко спре да вали.
Страхотно представяне на България
Обичам България! За това се стремя когато се запозная с чужденец да разговаряме само за положителните неща и да му покажа наши традиции и обичаи, повече хубави места и усмихнати хора, за да остане с едно добро чувство и да разказва с ентусиазъм. Но понякога старанието ми не е нужно.
Един приятел посрещна негов познат от Германия и ме покани да изляза с тях. Много си говорихме и стигнахме до вечната тема „как е на Запад -как му се вижда България“. Той обаче беше възхитен от страната ни и ни разказа, че посетил България не само заради приятеля ми, ами и защото гледал клип в Интернет. Ускорил пътуването си насам и дори си направил график на нещата, които иска да опита. Когато ми показа клипа дори не подозирах, че някой някъде ни е направил страхотна реклама. Няма повече да глождя любопитството ви. Вижте видеото тук.
Книга VS. екранизация
Здравейте, читатели, днес отново ще ви върна към книгата, но ще намеся и киното! Тъкмо гледах втория филм за Тор, по комиксите на Марвел, и това стана повод за споделяне днес. Прави ли ви впечатление, че напоследък все повече екранизации на големия екран са по книги? Било то графични романи, поредици, класически произведения или фантастични истории. Оценявам това като добро, че даже отлично решение.
Спомням си преди години бяха на мода скалъпените американски екшъни, които все следваха един и същи сюжет. Главният герой е силен, голям, пенсиониран, с отнета чест и прочие, който изпада във високо адреналинова ситуация, в която трябва да се докаже и да защити честта си. Така героят попада съвсем случайно в банки, училища, на улицата, магазина или пък е под толкова дълбоко прикритие, че дори и семейството му не знае. Любимите ми моменти бяха, когато „лошите“ разбират срещу кого си имат работа. Но тогава бях млад и се вълнувах много. След това тия изтъркани сюжети взеха да ни втръсват и продуцентите направиха разумен избор като започвана да снимат филми по книги или да правят ремейк на стари.
Така филмите ставаха по-интересни за зрителите, заради по-смислените си и атрактивни сценарии (особено що се отнася до фантастиката), но и подтикват към четене на оригинала. Повечето хора, наистина го правят. С излизането на някакъв филм отиват и си купуват книгата за сравнение, а пък киното разчита на любопитството на читателите, които вече са запознати с текста, да видят филма.
Разбира се, има и такива зрители, които никога не се докосват до книгата, но поне киното допринася за запознаването им с творчеството на всепризнати майстори. Тук обаче има едно НО – никога не трябва да съдите книгата по нейната екранизация… за това ще пиша друг път.