Lifestyle

Lifestyle

Когато образованието не отговаря на съвремието ни

Posted on by MitioAnchov

От години в Бългаия говорим за некачественото образование. Отчитаме го като голям проблем, правят се опити за реформи и поправка на сега действащата система, но резултатите продължават да бъдат все така незадоволителни. В съвременните училища се преподават някакви факти и данни, които по никакъв начин не развиват мисленето на учениците. В голяма степен инфомацията в учебниците дори не е актуална. Методите са старомодни и едва задържат вниманието на умоветеq родени и израснали със смартфони и непрекъснат поток от информация. Да не говорим, че знанията, които се придобиват в образователната система по никакъв начин не помагат на децата да се ориентират и да разберат в коя посока да поемат, след като завършат.

Висшето образование, от своя страна, се е превърнало в една касичка за пари, която осигурява документ на всеки, който е пожелал да даде необходимата сума. От години висшето образование не е конкурентно и независимо дали искаш да вземиш дадено знание или не, можеш да получиш диплома. Това обезценява стойността на документа, а работодателите са принудени да отделят твърде дълги периоди за обучение на кадрите. Да не говорим, че много от завършилите висше образование въобще не се заниват с това, което са завършили.

Проблемът се крие в липсата на осъвременяване на системата. И то не само в нашето общество, а като цяло. Не случайно мързеливците, имащи се за значително по-интелигентни от хората, които преподават по университетите (и в някакво отношение може би са такива) изтъкват факта, че големите умове, променили света, всъщност не са завършили висшето си образование. Тази теза обаче е твърде повърхностна, тъй като обществото ни е така създадено, че образованието е необходимост и изискване, за да си намерим високоплатена работа. Марк Зукърбърк, например, не е имал нужда да завършва образованието си, защото вече е създал нещо, което му носи ужасяващо много приходи.

На практика образованието не може да отговори на нуждите на съвремието ни и вкарва децата в отдавна остарели рамки и норми на поведение. Ежедневието е твърде динамично и пълно с информация, за да принудиш някого да седи 40 минути и да се опитва да асимилира информация по план а, б, с.

Доказано е, че човек учи чрез преживявания, а информациятаq която постъпваq би трявало да бъде лишена от всякаква енциклопедичност. Учителите също би трябвало да пречупят стериотипа, по който преподават и да направят преживяването възможно най-интерактивно. Въпросът е обаче, когато говорим за българската система, дали искат да го направят? Вие как мислите?

Lifestyle

На какъв принцип работи Google Translate?

Posted on by MitioAnchov

Някога замисляли ли сте се за принципът, чрез който работи Google Translate? Това е програма, която всички използваме, а някои от нас ежедневно.

Няколко пъти съм се захващал да чета книги на английски език и винаги, когато го правя, в едната ми ръка е книгата, а в другата – телефонът с пуснат преводача на Google.

До такава степен съм свикнал с тази програма, че я приемам за даденост. Сигурно и с някои от вас е така. Но нека спрем за малко и се замислим колко много усилия и знания са вложени, за да се направи. Нямам представа колко хора работят по програмата, но е факт, че прогрес се усеща. Преводът от и на английски става все по-добър, както и този на други езици. Но по-постепенно.

Ако успях да продиктувам у вас интерес към Google Translate и сега имате желание да научите нещо повече за него, вижте това видео. На мен ми беше интересно.

Lifestyle

Различните мерни еденици

Posted on by MitioAnchov

Случва ли ви се да четете книга, гледате филм или водите разговор с някого и изведнъж започват да ви говорят с инчове, ярдове и цолове? Или иначе казано с онези нетипични мерни единици, които рядко срещаме. Тогава започвате наум да смятате това колко беше в сантиметри и докато си го изясните, вече сте изпуснали нишката на разговора или филма.

На мен ми се е случвало не веднъж. Затова реших да посветя едни текст на онези нетипични за нашите географски ширини мерни единици. Дано така ги запомня веднъж за винаги!

1 ярд = 0,9144 метра = 3 фута = 36 инча

1 фут = 30,48 cm = 12 инча

1 инч = 2,54 см т.е. 1/12 от фута или 1/36 от ярда

1 инч е равен също на 1 цол и на 1 дюйм.

За цоловете съм чувал, защото знам, че с тях измерват ширината на тръбите, но преди да прочета, че цолът и инчът са равни, не го бях асимилирал.

Допълвам списъка също с:

1 миля =1,609344 км = 1760 ярда = 5280 фута

1 морска миля = 1,852 км

И сега навлизаме в света на условностите

1 педя = 18-26 см (разбираемо защо)

1 лакът = средно 50 см

1 аршин = 68 см (това е турска мерна единица) ; съществува е руски аршин, който е равен на 71 см.

Ако вие се сещате за друга нетипична мерна единица, моля, споделете я в коментар.

Lifestyle

Протеинова свежа салата

Posted on by MitioAnchov

Като всеки мъж и аз искам да имам тяло на футболист. Ако може на плувец, още по-добре. И като всеки мъж знам, че за да го постигна, трябва не само да тренирам редовно, но и да се храня правилно.

Всеобщото схващане е, че ако имаш желание да натрупаш мускулна маса и едновременно да намалиш телесните си мазнини, трябва да приемаш повече протеини и по-малко въглехидрати. Честно казано, нямам нервите да си записвам всичко, което ям, и да смятам грамажи. Понякога просто се насочвам към храните, за които знам, че са по-богати на белтъчини.

За всички мъже, които спазват нисковъглехидратен режим, предлагам следната рецепта за протеинова салата. Вкусна е, лека, свежа и засищаща. Нужните ви съставки са:

200 гр пилешко филе, сготвено на тиган или фурна, но без никаква мазнина (42 гр протеин)

половин пакет бейби спанак, на цели листа или нарязан на ленти (много богат на ценни минерали)

30 гр съвсем леко запечени тиквени семки (10 гр протеин)

50 гр обезмаслена извара (по желание, 10 гр протеин)

Може да добавите на вкус още варео яйце, домат, маслини и пресен лук. Овкусявате на вкус, но не прекалявайте. Препоръчвам сок от лайм и екстра върджин зехтин.

Салата е идеална за пролетта, а простата сметка сочи, че в нея се съдържат около 60 гр протеин.

Бон апети!

Lifestyle

Мъжки рецепти с шоколад

Posted on by MitioAnchov

Кой е казал, че мъж не може да впечатли жена с готварски умения. Може и още как.

Всеки мъж трябва да има поне едно ястие, което да приготвя добре. Моето е следното. Взимам тенджера тип тава за печене. Изливам в нея бутилка бяло вино. Слагам една обелена и нарязана на три-четири парчета глава лук, един също надве-натри нарязан морков, два-три малки картофа – цели или на половинки, стрък градински чай, стрък розмарин и парче телешко месо. Затварям съда и поставям във фурната за два часа. Когато го изкарам, месото трябва да се дели. Отделям сока и зеленчуците. В отделна тава оставям месото. Овкусявам със сол и черен пипер и връщам във фурната, за да се запече и хване коричка. Малко скъпа е тази рецепта, но като ще да е.

Та в този ред на мисли мъжът трябва да умее да прави поне един свестен десерт. Моите десерти са два, при това все са рецепти с шоколад.

chocolate sreawberryПървата е ягоди в шоколад. Лесно и ефектът е чудесен. Два шоколада – черен и млечен, се разтапят на водна баня. До сега все съм избирал шоколади на Нестле, поради лично предпочитание. Имам и добър опит с разтапянето на точно тези шоколади – консистенцията става супер. Потапям ягодите в шоколада и оставям върху фолио. Това е.

Другото, което мога да правя, е пудинг, но го правя отскоро и го намерих точно в сайт с рецепти. Хубав шоколадов пудинг става с две чаши мляко и два жълтъка. Към тях бъркам половин чаша захар и нишесте около две-три лъжици. Всичко кипва на котлона, след което добавям натрошен шоколад. Още бъркам, докато стане хомогенна смес.

И трите рецепти, каквото и да правите, няма как да не ви се получат.Елементарни, бързи са и почти никъде не можете да оплескате нещата.

Знаете ли, в този ред на мисли се сещам, че за мнозина трудните неща са по-малко плашещи, а пък лесните притесняват. Ако не успееш с тях, срамът е голям. Споко! Направите ли веднъж двата десерта и на сън да ви вдигнат, ще запретнете ръкави и ще демонстрирате майсторство.

Единственият ми съвет е да казвате, че рецептите с шоколад са много трудни, ако ви питат. Вдигайте си акциите, моля и не посрамвайте мъжкия род.

Lifestyle

Защо изпитваме потребност да сме първи?

Posted on by MitioAnchov

ribbon-1st-placeПърво, да уточним, че не всеки се бори за това, защото за да си пръв се изисква наличие на амбиция. Второ – не всеки иска да бъде в центъра на вниманието, защото първите са винаги заобиколени от поддръжници, последователи и какви ли не други лица, които се опитват по някакъв начин да се възползват от престижа им, да се облагодетелстват по някакъв начин или имат свои лични причини.

Независимо това, всеки един от нас има скритата потребност да е пръв. И това не се изразява нито конкретно в работата, нито непременно в някакъв публичен аспект от живота. Да си пръв е индивидуално усещане, което е свързано с инстинкта ни за оцеляване. Това би означавало да искаме да сме първи по време на изпита, на касата в магазина (за да минем по-бързо), да се обадим или дадем първи отговор на въпрос (за да спечелим награда), да сме пръв след обожателите или да станем първи и най-добри в очите на близките и децата си.

Първенството не се изразява само в открита амбиция – да си пръв в работата и всички да ти се възхищават, например, или пък да станеш Мистър Вселена и да си първенец сред красавците. Както тези примери, така и предишните показват, че животът е състезание. Различното между тях е, че в предния случай говорим за чисто житейска надпревара, в която първенството е осъзнато битова необходимост.

Първият печели всичко. И това е време в повечето случаи. В ежедневието важно е действието, а не резултатът. В изкуствено създадените конкурси и социално изградените порядки – това е целта. Обикновеният човек има потребността да е житейски добре изграден. И от това се ръководи съзнанието му.

 

Lifestyle

Домашните любимци – у дома или на двора?

Posted on by MitioAnchov

Ако сте фен на домашните любимци, то вие най-вероятно имате такъв или поне някога сте имали. Аз съм ЗА животнo и винаги съм харесвал да гледам такова, макар че ми е малко трудно.

Един приятел обаче си има куче на двора, тъй като живее в къща в малко по-крайните квартали на града. Харесва си любимеца, но като го слушам как се отнася с него – хранене, внимание, ми се струва, че все пак не е от най-грижовните стопани.

dog goldenОт една страна, когато домашният любимец е свободен да се мотае навън, това е добре за неговото обоняние, укрепване на мускулатурата и му помага да опознава света. Разбира се, всичко това важи за онези животни, които не са на верига. Противното не ми допада. Винаги ми става едно такова тъжно, когато видя вързано животно. Мисля, че и то носи душа и сигурно преживява стрес да се върти в кръг по цял ден, да се страхува от най-различни неща и да не може да избяга или намери подходящо убежище. На харесвам също така да виждам кучета и котки навън в студ и пек, когато вали дъжд или сняг.

Казват, че котките се привързват към мястото, а кучетата към хората. Независимо дали  е мястото или хората, и кучетата, и котките са социални животни и обичат вниманието. Уникални са как се галят и как искат да си играят, да се занимават с тях. След това са щастливи и го показват по всеки възможен начин. Усещат чувствата и емоциите ни. Развиват инстинкт да ни пазят и дори да ни обичат. Ако мога да нарека чувствата им инстинкт.

Затова смятам, че е по-добре едно животно да се гледа у дома или ако е на двора, поне да бъде прибирано в дома със семейството вечер и към него да се отнасят като към равноправен член и стопанинът да демонстрира грижа при лоши климатични условия или други обстоятелства.

Знам, че изразих повече емоции в поста си, отколкото стереотипно е позволено на мъж, но… Вие какво мислите по темата?

Lifestyle

Няколко думи за религиите

Posted on by MitioAnchov

wordПокрай терористичните атаки, които стреснаха света през последните седмици, се замислих за религиите и какво всъщност представляват. В основата на мислите ми са поставени идеите за мир и разбирателство, към които всички се стремим. Но питам се може ли да има мир, там където се проповядва война. И тази война излиза много над материалните си цели. Войната за власт и богатства, прераства под едно много различно мото – мотото на свещена или религиозна война.

След размириците на Изток стотици невинни се втурнаха към развития свят, защото виждат и се надяват, там да открият по-добро. Там човекът е сравнително свободен в свят, в който всички ние сме роби.  И развитият свят, воден от ценности като мир и хуманизъм, отваря обятията си. В тези обятия обаче влизат и единици, които носят разрушение със себе си. Тогава това ли е недостатъкът на доброто – че вярва в човешката съвест? И може ли доброто да е правдиво и да носи мир и хармония, ако то не може да се пребори със злото? Кое е по-силно и може ли в злото да има добро?

Когато бяхме малки ни казваха, че за да има вселена трябва да има и мрак, и светлина. Тъмнината е нужна, за да виждаме светлината. Също както е с доброто и злото. За равновесие ще можем да говорим обаче само тогава, когато силите са равнопоставени. А в момента такива ли са?

Оказва се, че добрината е най-силната пробойна в нашия свят, защото позволява на коварното и отмъстително зло да се внедри и да нанесе своите поражения.

След всички тези разсъждения се питам тогава – къде е мястото на религиите. Нашата религия, както и будизмът и индиузмът са миролюбиви религии. Те проповядват хармония, добрина. Ислямът в същността си също проповядва добрина, но защо тогава тази религия е толкова зле настроена. Не вярвам, че всикчо е на политическа и икономическа основа, макар всички да сме наясно защо всъщност са войните. Мисля, че преди всичко едни добри хора не биха предизвиквали атентати и не биха убивали невинни.

Светът ни е двуполюсен. Но кои са двата полюса е въпрос на гледна точка. Последващите разсъждения оставям на вас…

Lifestyle

Да си човек е мисия!

Posted on by MitioAnchov

Mahatma-Gandhi-Humanity-Quotes-ImagesКазват, че всеки е изпратен с мисия на този свят. По мое мнение, да си човек сам по-себе си е най-голямата мисия. Да останеш човек, независимо какви предизвикателства ти поднесе съдбата, е повод за гордост и чест.

Да си човек – това е да си разумен, обичащ, искрен, състрадателен, милостив. Много хора обаче в днешно време са забравили да бъдат човеци и рядко се сещат за същността на природата си. Привилегията, която ни е дадена, а именно да се развиваме и да сме водещ вид на планетата, всъщност ни поставя в огромна отговорност към цялата тази природа и изобщо ресурсът, който ни се предоставя. Велики за времето си умове са успели да достигнат до познанието за устойчивото развитие за спиране на замърсяването, за ефектите върху климата от човешката дейност.

Днес се опитваме да ограничим войните и да демонстрираме именно човечност във всички нейни проявления – толерантно да се отнасяме с различния, да приемаме изстрадалите и да се грижим за тях, да мислим за мир и да се стремим към постигането му.

Хуманизмът е най-голямото проявление на човечността, също и аутроизма и филантропията. Жалко обаче, че тези фрази са останали за мнозина само на хартия – романтичен полъх от едно минало, което за малко е успяло да спре войните.

Израз на загубата на човечността ли е войната? Не, не мисля. Войната е сблъсък на представите за човечност – сблъсък между силните, по причина защита на определени човешки права. И тук се намесва абстрактността на понятието и изкривеността на ценностите. Може ли акт за защита на малцина, да застраши мнозина. За жалост именно това са пролуките в днешните общества. Погрешното и напълно обезличено понятие за справедливост, което подхранват определи групи хора, обстоятелства и други.

Човечността може да бъде застрашена само от една-единствен човешка слабост – егоизма. Нещо, което има всеки и което лесно може да премине в злоба и алчност. Затова смятам, че врагът в съвремието е именно този, скрит вътре в нас. А нашата задача номер едно е да се преборим със себе си и да позволим на онези черти, които ни правят богоподобни, да излязат на преден план.

Lifestyle

Европейски ли са градовете ни?

Posted on by MitioAnchov

Макар и с малки крачки, всички ние вървим напред и постепенно европеизираме изгледа на градовете ни.

Какво всъщност означава да сме като европейците и какво да очакваме от тези процеси, това е един въпрос с много ограничени отговори. И то не ограничени в смисъла на брой, колкото ограничени, в следствие от тесногръдо тълкуване.

Какво, според вас, означава „европейски град“? Първо помислете и ако искате ми отговорете на този въпрос в коментар, без да четете надолу.

panoramic-viewПовечето хора сигурно мислят като вас. Вие свързвате града с високи лъскави сгради, красиви монументи, прави улици, лъскави витрини, чистота и зеленина. Всъщност един град да е европейски означава единствено да е географски погледнато намиращ се в пределите на съответния континент и нищо повече. Мнозина, които са обикаляли по света, ще ви кажат, че в никой град не е чак толкова европейско както са вашите представи. Ние просто сме свикнали да гледаме картички и снимки в интернет от най-скъпите и лъскавите места, свикнали сме като туристи да обикаляме само по избран от туристическата компания маршрут и оставаме с кой знае какви грандиозни впечатления. Истината е, че в Европа има градове, които не представляват нищо повече от купчина архитектурни руини, малки улички по които липсват паркоместа, други са прашни и ако сте излизали следобед са адски мръсни, просто на идната сутрин машините за почистване са си свършили работата добре. Трети пък имат такива големи гета, че нашите тука бледнеят. Но вие не сте ги виждали, защото не се говори за тях, а и вие като екскурзиант няма да ги посетите, нали?

Когато говорим и мислим за европейски градове и когато искаме нашите да са такива, то ние преди всичко трябва да сме наясно с няколко неща.

У дома никога няма да има ренесансови, просвещенски, викториански или изобщо сгради в готически, бароков или стил Антони Гауди, просто защото ние тук на Балканите сме имали съвсем различна история и културата и архитектурата ни е била повлияна първо от Ориента, а след това от Възраждането, а после от политическия режим. Имаме запазени паметници от средновековието, но за жалост замъци и крепости във вида, в който са ги строели феодалите в Европа, нямаме. Затова ще трябва да осмислим собствената си архитектура и да се научим да я приемаме такава каквато е.

У дома няма и прекалено високи сгради и небостъргачи. И никога няма да има, защото сме земетръсна зона. Но все пак новите бизнес центрове започват да се създават и да се издигат в задоволителен размер и етажност.

У дома не може да има супермодерни мотриси и само нови улици и трамваите да се плъзгат по паважа. Това са промени, които изискват време и много финансови средства. Ние обаче наблюдаваме как постепенно се правят нови улици, влага се в изграждането на по-удобен транспорт, правят се волоалеи и прочие и прочие. Благодарение на последното споменато, се насърчават хората да използват повече колела и да се минимализират вредните емисии от автомобилите.

У нас има много красиви паркове. Просто за съжаление медиите не пишат за тях, защото не са сензационни и не ги дават по-телевизията, защото не е кой знае каква новина. Паркът бил обновен. Че какво интересно има в това?

Чистотата? Ами ние си я правим чистотата. Ако самите ние си изхвърляме боклука по предназначение, няма да има летящи пликчета по дърветата,  нито фасове по улиците.

Всичко започва от самите нас- хората. Ние сме водещата сила на градовете ни и ние сме тези, които можем да ги възприемаме по един или друг начин. От нас зависи с какви очи ги гледаме и какво самите ние можем да направим, за да станат те европейски.