Понеже се вдъхнових от премествания и ремонти и днес искам да споделя следния клип с вас. Подходящ пример е на тема осветлението. Според мен от този ремонт се е получил доста добре на функционално място с подходящи идеи особено за малко пространство:
Хамали и приятели
Здравейте, читатели! През изминалите почивни дни ми се наложи да помогна на един приятел с преместването от едно жилище в друго. Понеже той живее под наем, намери по-изгодна и добра оферта и реши, че си заслужава цялата тази хамалогия. Няма как, добър приятел съм и веднага откликвам на молбата за помощ.
Почувствах се като истински хамалин. Започнахме рано сутринта в събота около 9 часа (за събота си е рано). Имаше да се местят 2 легла, маса, столове и други по-дребни неща като нощни шкафове и табуретки. Хубавото беше, че той бе поръчал камион предварително. Като цяло бе трудно, но пък бе голям смях – въртене, повдигане, шеги и псувни. И децата пред входа доста ни се посмяха. Цялото упражнение по хамалски работи ни отне около 5 часа. Признавам, че си правихме и почивки. Ако трябва да бъда честен доста се поизморих. Това никак не си е лека работа и следващият път бих му препоръчал да ходиме на фитнес предварително, че да позаякнем малко, за да се справим по-бързо и лесно. Сега ги разбирам хамалите. Като всяка работа и тук си има тънкости, които не се учат с едно аматьорско преместване. Освен това сигурно са по-експедитивни от нас.
Като цар в апарт хотел Емирейтс – София
Работата ми е такава, че пътувам често из Европа, понякога и в Турция, често отсядам по хотели и то най-вече във високия клас, но много рядко, както е в случая, бих похвалил обслужването и комфорта, както е в този случай. Последният път, покрай конференция в София, се наложи да остана в хотел. Реших да взема и половинката ми с мен, а по препоръка на колега, избрах хотелът да е Emirates Apart Residence, който се намира на детелината на Околовръстното и бул. България.
Останахме очаровани! Малък ми е речника да ви е опиша колко изящен и изискан беше интериора на апартамента, но можете да го видите на сайта на хотела. Обслужването също беше на много високо ниво и без никакви проблеми, а в средиземноморския ресторант ни приготвиха много вкусни специалитети. Честно да си кажа, не ми се ходеше на никаква конференция, исках само да си почивам на това невероятно място.
Хотелът си е заслужил петте звезди, пък ако не и повече. Толкова доволен от настаняване, отдавна не съм оставал. Поинтересувах се и кои са хората, които са го създали – Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Тяхно дело е и прилежащият до комплекса фитнес, който е най-големия и модерен фитнес в цяла България. За съжаление, на мен не ми остана време да го посетя, но следващия път – със сигурност. А следващ път със сигурност ще има 🙂
Човешкият мозък
Човешкият мозък и как функционира се нарежда сред най-големите загадки, наред с необятността на космоса, съществуването на Бог и създаването на света. Учени обаче са успели по пътя на теорията и логиката да изчислят, че човек използва само около 6 % от капацитета си. Досега единствен известен, ползвал над този капацитет, е Алберт Айнщайн с 11, 2 процента. Учени смятат, че останалата част от мозъка е все още в състояния на „летаргия“.
Различни са теориите какво би станало, ако човекът би бил способен да използва изцяло умствените си възможности. Много книги и сюжети на филми засягат темата, вплитайки в произведенията/продукциите си фантастичен елемент. Но въпросът остава. Дали щяхме подобно описанията на световноизвестният писател – царят на хорора и психо сюжетите – Стивън Кинг, да притежаваме телекенеза, да предизвикваме със съзнанието си различни явления или да предсказваме бъдещето? А какви биха били последствията от подобна свръх дейност на мозъка ни. Ако съдим по Кинг – то не много добри.
Тези мистерии вълнуват както учените, така и обикновения читател/зрител. Все повече се засилва вярването, че развивайки ума си хората биха били способни на невероятни неща. За жалост дори достигнали до хипотези на подобна тематика съвсем малко са онези, които са имали възможността да изследват или срещнат човек с мислене над стандартното, с брилянтен ум. Засега единственото сигурно е, че човекът, който използва над представения капацитет на мозъка си, ще бъде или математик, или гений на изкуствата, според това кои точно мозъчни области са хиперактивни. Лявото полукълбо отговаря за логиката, точните науки, рационалното и практично мислене, дясното контролира артистизма, емоционалността, изкуствата… Оставаме в очакване на следващия Айнщайн.
Вали, вали и не спира да вали…
Принципно обичам да вали. При това много. Всеки път се сещам за онази песен „I’m singing in the rain“ от едноименния филм с Гейн Кели и Доналд Оконър. Неведнъж през лятото съм затварял чадъра си и съм се оставял на топлите капки, вървейки сам или тичайки с някое момиче. Винаги гледах да нацеля локвите, за да стане още по-забавно. Все едно така и така не бяхме достатъчно мокри. Като се замисля и най-вълнуващите ми целувки са били именно под дъжда… Сега винаги като вали се сещам за това…
Но напоследък станаха твърде начесто подсещанията и усещанията. Наистина в дъжда се крие особена романтика. Независимо това на никого не му е приятно да се излива всеки ден по няколко пъти без възможност за отдих. Забравих как изглежда слънцето вече и все са ми пред очите мръсните сиви улици, че мокри, изглеждат още по-мизерни. Та така… като заваля тези дни и по цяяяла седмица. Скучно, отегчителни и никак романтично. Не ми се пее вече под дъжда и спомените за младежките целувка загубиха вкуса си. Замечтах за лято, сухо време и някоя тераса, на която да се опъна с лаптопа си с изглед към Балкана. На заден фон да ми се ширне синьо небе и да ме заслепи едно слънце.
Мисля, че всички имаме нужда от отдих – и хората, и природата. Нека да вали, но по-рядко, така че да ни позалипсва мъничко дъжда. Нека да гърми и да трещи, но да бъде като тръпка пред задаващата се буря. Постоянният валеж никак не е интересен. А като си помисля, че във Великобритания хората без чадър не излизат и ми става едно такова особено… Мисля, че не бих живял там. Не бих заменил топлия климат с влажното и прохладно време.
А сега… нейсе, но все пак нека малко спре да вали.
Страхотно представяне на България
Обичам България! За това се стремя когато се запозная с чужденец да разговаряме само за положителните неща и да му покажа наши традиции и обичаи, повече хубави места и усмихнати хора, за да остане с едно добро чувство и да разказва с ентусиазъм. Но понякога старанието ми не е нужно.
Един приятел посрещна негов познат от Германия и ме покани да изляза с тях. Много си говорихме и стигнахме до вечната тема „как е на Запад -как му се вижда България“. Той обаче беше възхитен от страната ни и ни разказа, че посетил България не само заради приятеля ми, ами и защото гледал клип в Интернет. Ускорил пътуването си насам и дори си направил график на нещата, които иска да опита. Когато ми показа клипа дори не подозирах, че някой някъде ни е направил страхотна реклама. Няма повече да глождя любопитството ви. Вижте видеото тук.
Книга VS. екранизация
Здравейте, читатели, днес отново ще ви върна към книгата, но ще намеся и киното! Тъкмо гледах втория филм за Тор, по комиксите на Марвел, и това стана повод за споделяне днес. Прави ли ви впечатление, че напоследък все повече екранизации на големия екран са по книги? Било то графични романи, поредици, класически произведения или фантастични истории. Оценявам това като добро, че даже отлично решение.
Спомням си преди години бяха на мода скалъпените американски екшъни, които все следваха един и същи сюжет. Главният герой е силен, голям, пенсиониран, с отнета чест и прочие, който изпада във високо адреналинова ситуация, в която трябва да се докаже и да защити честта си. Така героят попада съвсем случайно в банки, училища, на улицата, магазина или пък е под толкова дълбоко прикритие, че дори и семейството му не знае. Любимите ми моменти бяха, когато „лошите“ разбират срещу кого си имат работа. Но тогава бях млад и се вълнувах много. След това тия изтъркани сюжети взеха да ни втръсват и продуцентите направиха разумен избор като започвана да снимат филми по книги или да правят ремейк на стари.
Така филмите ставаха по-интересни за зрителите, заради по-смислените си и атрактивни сценарии (особено що се отнася до фантастиката), но и подтикват към четене на оригинала. Повечето хора, наистина го правят. С излизането на някакъв филм отиват и си купуват книгата за сравнение, а пък киното разчита на любопитството на читателите, които вече са запознати с текста, да видят филма.
Разбира се, има и такива зрители, които никога не се докосват до книгата, но поне киното допринася за запознаването им с творчеството на всепризнати майстори. Тук обаче има едно НО – никога не трябва да съдите книгата по нейната екранизация… за това ще пиша друг път.
Разгромът на ММА бойците ни над Гърция
Спортът ММА е сравнително нов, но се развива с много бързи темпове у нас и бележим успехи, които са забележителни на световно ниво. Не случайно Кубрат Пулев бива разиграван многократно, като съперниците му постоянно биват сменяни или се отказват. За последният си мач с Джоуи Абел, състезател с цели 29 победи(28 с нокаут) и само 6 загуби, Пулев разбра само седмица по-рано, което го оставя и без достатъчно време да се подготви. На всичкото отгоре американецът беше с обратен гард, с какъвто Кобрата досега не е имал опит. И въпреки огромните предизвикателства, които му се поставят, Пулев запази пълно самообладание и го победи с технически нокаут! Честно казано наистина нямам търпение да се срещне с малкия Кличко – ако разбира се, и него не го дострашее както голяма част от противниците на Кобрата досега, които са се отказвали почти в последния момент.
Успехите ни в ММА обаче далеч не се ограничават само до Кобрата или до Станислав Недков-Стъки. Имаме и много млади надежди, както при жените, така и при мъжете. Това стана ясно на ММА гала вечерта, на която се проведе под формата на турнир – България срещу Гърция. Събитието се проведе в Гранд Хотел Банско, със съдействието на собствениците на хотела Паскал Дойчев и Андон Атанасов, които осигуриха най-голямата ивент зала в Югозападна България специално за ММА бойците. Играха се общо пет мача, които нямах възможността да гледам на живо, но наскоро бяха излъчени по телевизията. Очаквах, че ще победим в поне три или четири, но се оказа, че съм подценявал бойците ни – взеха и петте победи и накараха гърците – сред които и шампионът Зураб Зарнадзе – да си тръгнат с увиснали носове от тоталния разгром 🙂
По-често ми се иска да виждам такива наши велики спортни успехи! Ако скоро се организира подобно събитие и в моя град – определено ще го посетя, сигурен съм че на живо адреналинът ще е в пъти повече 🙂
Отнесен с новозеландска реклама на книги
Като истински любител на книгите нямаше как да не споделя в блога си тази реклама на Новозеландския книжен съвет.
С клипа изразявам надеждата си през новата 2014-та родното книгоиздаване да се развива в по-благоприятна насока и то приобщавайки повече читатели. Хора, не забравяйте, че именно чрез четене ще постигнете повече, ще се обогатите, ще оставите зад себе си посредствеността, ще взимате по-добри решения за себе си и ще се научите да преценявате правилно хора и ситуации.
А сега… ENJOY!!!!!!
Ползата от чужди езици и студио за красота Alure
Моя братовчедка от Англия пристигна на семинар в България – тя се занимава с молекулярна биология. Малко странно ми се стори ние да сме по-напред в тая област, та да се налага от чужбина да идват да ги обучаваме. Но то се оказа, че просто тук е мястото на сбирката, иначе лекторите в по-голямата си част били от други страни.
Малко предистория, за да ви стане ясна ситуацията. Мина – така се казва братовчедка ми – е дъщеря на първи братовчед на баща ми, който е емигрирал доста отдавна, женен е за англичанка. И неслучайно се казва майчин език. Мина не говори български – ама никак. Може би ако не баща й, а майка й беше българка, положението нямаше да е такова, но това е тема на друг разговор. 🙂
Като най-близък по възраст и поназнайващ английски аз поех обгрижването й – в добрия смисъл на израза – при престоя й у нас. Тя общо взето се оправя добре, но все пак си е непозната среда.
Та изяви тя желание да си направи ноктите, че при пътуването нещо се случило с маникюра й – женски му работи. Аз обаче работя през деня и няма как да я придружавам при подобни посещения. Мога да звънна, да запиша час, да й напиша адреса, да си хване такси. Но ако в салона никой не говори английски, как да обясни какво точно иска. И реших, че ще звъня и ще питам къде има такава опция. Че чуждоезиковото образование у нас не е на ниво, мисля не е тайна за никого. Звъннах поне в няколко салона, от които ми отговориха, че нямат служителка, която да владее английски в степен, че да се разберат.
Е, слава богу, накрая намерих – салон за красота Alure. Посети го Мина, разбрали се идеално, останала много доволна – направила й не само маникюра, но и някакви козметични магии. Въпросът ми е за това, че чуждият език си е богатство. В прекия смисъл на тая дума. Защото, както е в случая със салона за красота Alure, може да донесе работа и клиенти.