Вали, вали и не спира да вали…

singin-in-rain1Принципно обичам да вали. При това много. Всеки път се сещам за онази песен „I’m singing in the rain“ от едноименния филм с Гейн Кели и Доналд Оконър. Неведнъж през лятото съм затварял чадъра си и съм се оставял на топлите капки, вървейки сам или тичайки с някое момиче. Винаги гледах да нацеля локвите, за да стане още по-забавно. Все едно така и така не бяхме достатъчно мокри. Като се замисля и най-вълнуващите ми целувки са били именно под дъжда… Сега винаги като вали се сещам за това…

Но напоследък станаха твърде начесто подсещанията и усещанията. Наистина в дъжда се крие особена романтика. Независимо това на никого не му е приятно да се излива всеки ден по няколко пъти без възможност за отдих. Забравих как изглежда слънцето вече и все са ми пред очите мръсните сиви улици, че мокри, изглеждат още по-мизерни. Та така… като заваля тези дни и по цяяяла седмица. Скучно, отегчителни и никак романтично. Не ми се пее вече под дъжда и спомените за младежките целувка загубиха вкуса си. Замечтах за лято, сухо време и някоя тераса, на която да се опъна с лаптопа си с изглед към Балкана. На заден фон да ми се ширне синьо небе и да ме заслепи едно слънце.

Мисля, че всички имаме нужда от отдих – и хората, и природата. Нека да вали, но по-рядко, така че да ни позалипсва мъничко дъжда. Нека да гърми и да трещи, но да бъде като тръпка пред задаващата се буря. Постоянният валеж никак не е интересен. А като си помисля, че във Великобритания хората без чадър не излизат и ми става едно такова особено… Мисля, че не бих живял там. Не бих заменил топлия климат с влажното и прохладно време.

А сега… нейсе, но все пак нека малко спре да вали.

Страхотно представяне на България

Обичам България! За това се стремя когато се запозная с чужденец да разговаряме само за положителните неща и да му покажа наши традиции и обичаи, повече хубави места и усмихнати хора, за да остане с едно добро чувство и да разказва с ентусиазъм. Но понякога старанието ми не е нужно.

Един приятел посрещна негов познат от Германия и ме покани да изляза с тях. Много си говорихме и стигнахме до вечната тема „как е на Запад -как му се вижда България“. Той обаче беше възхитен от страната ни и ни разказа, че посетил България не само заради приятеля ми, ами и защото гледал клип в Интернет. Ускорил пътуването си насам и дори си направил график на нещата, които иска да опита. Когато ми показа клипа дори не подозирах, че някой някъде ни е направил страхотна реклама. Няма повече да глождя любопитството ви. Вижте видеото тук.

keep-calm-bulgaria-620x330

Книга VS. екранизация

Здравейте, читатели, днес отново ще ви върна към книгата, но ще намеся и киното! Тъкмо гледах втория филм за Тор, по комиксите на Марвел, и това стана повод за споделяне днес. Прави ли ви впечатление, че напоследък все повече екранизации на големия екран са по книги? Било то графични романи, поредици, класически произведения или фантастични истории. Оценявам това като добро, че даже отлично решение.

Books to MoviesСпомням си преди години бяха на мода скалъпените американски екшъни, които все следваха един и същи сюжет. Главният герой е силен, голям, пенсиониран, с отнета чест и прочие, който изпада във високо адреналинова ситуация, в която трябва да се докаже и да защити честта си. Така героят попада съвсем случайно в банки, училища, на улицата, магазина или пък е под толкова дълбоко прикритие, че дори и семейството му не знае. Любимите ми моменти бяха, когато „лошите“ разбират срещу кого си имат работа. Но тогава бях млад и се вълнувах много. След това тия изтъркани сюжети взеха да ни втръсват и продуцентите направиха разумен избор като започвана да снимат филми по книги или да правят ремейк на стари.

Така филмите ставаха по-интересни за зрителите, заради по-смислените си и атрактивни сценарии (особено що се отнася до фантастиката), но и подтикват към четене на оригинала. Повечето хора, наистина го правят. С излизането на някакъв филм отиват и си купуват книгата за сравнение, а пък киното разчита на любопитството на читателите, които вече са запознати с текста, да  видят филма.

Разбира се, има и такива зрители, които никога не се докосват до книгата, но поне киното допринася за запознаването им с творчеството на всепризнати майстори. Тук обаче има едно НО – никога не трябва да съдите книгата по нейната екранизация… за това ще пиша друг път.

Разгромът на ММА бойците ни над Гърция

Спортът ММА е сравнително нов, но се развива с много бързи темпове у нас и бележим успехи, които са забележителни на световно ниво. Не случайно Кубрат Пулев бива разиграван многократно, като съперниците му постоянно биват сменяни или се отказват. За последният си мач с Джоуи Абел, състезател с цели 29 победи(28 с нокаут) и само 6 загуби, Пулев разбра само седмица по-рано, което го оставя и без достатъчно време да се подготви. На всичкото отгоре американецът беше с обратен гард, с какъвто Кобрата досега не е имал опит. И въпреки огромните предизвикателства, които му се поставят, Пулев запази пълно самообладание и го победи с технически нокаут! Честно казано наистина нямам търпение да се срещне с малкия Кличко – ако разбира се, и него не го дострашее както голяма част от противниците на Кобрата досега, които са се отказвали почти в последния момент.

IMG_4344 (Copy)Успехите ни в ММА обаче далеч не се ограничават само до Кобрата или до Станислав Недков-Стъки. Имаме и много млади надежди, както при жените, така и при мъжете. Това стана ясно на ММА гала вечерта, на която се проведе под формата на турнир – България срещу Гърция. Събитието се проведе в Гранд Хотел Банско, със съдействието на собствениците на хотела Паскал Дойчев и Андон Атанасов, които осигуриха най-голямата ивент зала в Югозападна България специално за ММА бойците.  Играха се общо пет мача, които нямах възможността да гледам на живо, но наскоро бяха излъчени по телевизията. Очаквах, че ще победим в поне три или четири, но се оказа, че съм подценявал бойците ни – взеха и петте победи и накараха гърците – сред които и шампионът Зураб Зарнадзе – да си тръгнат с увиснали носове от тоталния разгром 🙂

По-често ми се иска да виждам такива наши велики спортни успехи! Ако скоро се организира подобно събитие и в моя град – определено ще го посетя, сигурен съм че на живо адреналинът ще е в пъти повече 🙂

Отнесен с новозеландска реклама на книги

Като истински любител на книгите нямаше как да не споделя в блога си тази реклама на Новозеландския книжен съвет.

С клипа изразявам надеждата си през новата 2014-та родното книгоиздаване да се развива в по-благоприятна насока и то приобщавайки повече читатели. Хора, не забравяйте, че именно чрез четене ще постигнете повече, ще се обогатите, ще оставите зад себе си посредствеността, ще взимате по-добри решения за себе си и ще се научите да преценявате правилно хора и ситуации.

А сега… ENJOY!!!!!!

Ползата от чужди езици и студио за красота Alure

Моя братовчедка от Англия пристигна на семинар в България – тя се занимава с молекулярна биология. Малко странно ми се стори ние да сме по-напред в тая област, та да се налага от чужбина да идват да ги обучаваме. Но то се оказа, че просто тук е мястото на сбирката, иначе лекторите в по-голямата си част били от други страни.

Малко предистория, за да ви стане ясна ситуацията. Мина – така се казва братовчедка ми – е дъщеря на първи братовчед на баща ми, който е емигрирал доста отдавна, женен е за англичанка. И неслучайно се казва майчин език. Мина не говори български – ама никак. Може би ако не баща й, а майка й беше българка, положението нямаше да е такова, но това е тема на друг разговор. 🙂

Като най-близък по възраст и поназнайващ английски аз поех обгрижването й – в добрия смисъл на израза – при престоя й у нас. Тя общо взето се оправя добре, но все пак си е непозната среда.

Та изяви тя желание да си направи ноктите, че при пътуването нещо се случило с маникюра й – женски му работи. Аз обаче работя през деня и няма как да я придружавам при подобни посещения. Мога да звънна, да запиша час, да й напиша адреса, да си хване такси. Но ако в салона никой не говори английски, как да обясни какво точно иска. И реших, че ще звъня и ще питам къде има такава опция. Че чуждоезиковото образование у нас не е на ниво, мисля не е тайна за никого. Звъннах поне в няколко салона, от които ми отговориха, че нямат служителка, която да владее английски в степен, че да се разберат.

Е, слава богу, накрая намерих – салон за красота Alure. Посети го Мина, разбрали се идеално, останала много доволна – направила й не само маникюра, но и някакви козметични магии. Въпросът ми е за това, че чуждият език си е богатство. В прекия смисъл на тая дума. Защото, както е в случая със салона за красота Alure, може да донесе работа и клиенти.

Нужни са ни самочувствие и самооценка

Време ни е да сме повече националисти! Вижте англичаните, които са вирнали нос и с прочутото си самочувствие крачат напред – имат си стил и традиции и си ги следват. Дори не ги интересува, че цялата им система е наопаки… буквално! (Вижте им колите и пътищата!!). Ето ги и немците – националисти до последната капчица кръв. Тези, с които съм разговарял лично си имат чувство за ред, за място в живота и никога не роптаят за повече, отколкото притежават.

Това ни липсва на нас българите – самочувствие и самооценка. Ние само се оплакваме и все от нещо се срамуваме. За гордост имаме хиляди причини – и история, и културно наследство, и природа. Представяте ли си какво щеше да стане, ако живеехме малко по-на север или малко по-на юг. В единия случай щяхме да плащаме повече за отопление, в другия можеха да ни полазят куп отровни твари. Има млади страни, които тепърва прохождат в икономическо отношение, но пак се пъчат горди пред света, че си имат вече своя територия. А историята ни е пълна с герои и велики ханове и царе. А за комунизма – място за срам не виждам – случило се е и толкова. Доскоро живяхме така…

increase-confidence-banner-1-w640Другото е чувството на самооценка. Всеки германец си знае мястото. Един обикновен работник никога няма да си купи мерцедес, какъвто кара шефа. Може и да има пари, но като човек от по-ниска социална прослойка ще си купи опел или форд и остатъка ще задели за черни дни, ще пътува със семейството или ще пообзаведе дома си. Това, според мен, е разковничето на цялата ни българска демокрация. За да върви икономиката ни напред трябва българинът не да мисли за свободия, а да е разумен и прагматичен. Два ключа за цялостната ни промяна в мисленето, а с нея и края на всеобщата ни интровертна и екстровертна криза.

Христин Петков: политиците трябва да станат по-отговорни към избирателите си

Здравейте, будни приятели със силно развито гражданско чувство за справедливост!

politiciНяма как да остана безучастен към случващото се в момента у нас, а именно подновяване на активните протести срещу властта с всички възможни и налични средства. И докато едни тръбят, че обикновеният гражданин трябва да е основната градивна частица в парламента, други лансират идеята за стари муцуни от червените, сините и бимбени листи, аз лично считам, че рано или късно, когато си в политиката, ставаш политик. Така че нека не гледаме наивно към бъдещето с идеята, че който се качи на власт, няма да бъде политик.

Ще бъде и още как! Трябва да бъде! Но не от тези, с които сме свикнали, а изцяло нов „герой“, който да се ръководи от интересите преди всичко на тези, които представлява. В този ред на мисли, попаднах на едно изказване от 2009, в което първият демократично избран кмет на Сливен призовава политиците да не робуват на партии и да не обслужват партийни интереси, защото така Преходът у нас никога няма да приключи.

През 2013 аз пък призовавам дори да не си го помислят, защото видяхме какво стана след издигането на кандидатурата на Пеевски: протести, та до днес, до утре, докато „пиянството на един народ“ не отрезви с яка плесница всеки, който си е въобразявал, че стои пред овце.

Защото вече никой не ни страхува, защото е време за промяна!

Доброто настроение е заразно

39716.original-9176Всеки ден като се прибирам от работа мисля, че повече се натоварвам, отколкото когато и да е било.

Тръгвам с колата – все някой ще вземе да се скара – или пешеходец или шофьор. Тръгвам да се прибирам пеш, все пак Стара Загора не е много голям град, ще срещна нацупени и намусени хора. Ясно, че всички след цял ден по задачи сме изморени, но нали все пак идеята е човек да разпусне. Няма как това да се случи, ако мислено сме още в офиса или оставим да се роят неприятни мисли в съзнанието ни.

Много хора обаче го правят. Прави ми впечатление, че напоследък хората все по-рядко се усмихват, все по-често са агресивни, невъзпитани или пък смутени… другата крайност (!)  Това според мен не се дължи само на забързаното ни ежедневие, стресът и такива дивитини. Простете, обаче познавам хора, които дори след работа са свежи като теменуги и искрят само защото вече не са в офиса. Затова твърдо заставам зад думите на своята версия за нещата. Мисля, че всичко зависи от самите хората. Ако ние съумеем да се усмихваме повече и да гледаме ведро света – самото внушение, че всичко е наред, ще се запечата в съзнанието ни. Освен това нали знаете какво казват: „Една лъжа/съмнение/добринка повторена няколко пъти ще стане реалност“.

Друго: Замисляли ли сте се на кого помагате като се цупите и оплаквате? А пък за сметка на това доброто настроение е заразно, при това здравословно. Така че намерете си причина и сами си създайте поводи за усмивки. Ето, например какво правя аз след работа. Оставям лошите мисли и тръгвам напред. Казвам си: Ииии, най-сетне свърши работния ден; да звънна да се видя с приятели; най-сетне време за семейството; я, да видим кой какво е сътворил през деня; най-прекрасните моменти са с детето ми; отивам на кино на дяволски смешен филм; колко красива е моята жена… и така нататък.

 

Гаражът – моето си място

Трудно може човек да си намери усамотение и да „помедитира“, както се казва, когато прехвърли 30-те и се излъже да се ожени 🙂 То жена, дете, куче – всеки с желанията си, отправени към теб, и макар силно да ги обичаш, понякога си имаш нужда да се оттеглиш и ти, да си чуеш мислите и да свършиш нещичко и за теб.

Моят си начин е в гаража. От малък се интерсувам от автомобили и когато проблемът е по-простичък, си го оправям сам. Е, това понякога означава с часове да разучавам причините за повредата и как да се поправи, но за мен е нещо като гатанка – или математическа задача, която решавам с удоволствие 🙂

med

Докато съм в гаража и поправям автомобила, времето тече бързо, а междувременно осмислям и нещата, които ми се случват напоследък, понякога ми хрумват хубави идеи, отпускам се. Затова наричам това медитация. Обичам много това си време сам и то ме разтоварва истински.

Не че имам някакъв фетиш към гаража си, но реших да му направя и лек ремонт. Почистваме го два пъти годишно, но въпреки това всичко вътре е пълна неразбория. Та подредих го отново и го ъпгрейднах с гаражна врата със задвижване – старата вече беше пред разпадане, а и не се отваряше автоматично.

Затова пък новата ми врата за гаража е автоматична и секционна, и красива, преди всичко. Сега ако някой ми погледне гаража отвън ще си помисли, че и вътре е толкова приятно изглеждащо, както е отвън.