„Имидж“ – с тази дума се сблъскваме почти всеки ден и в голямо разнообразие от контексти. Например всеки се стреми да има добър имидж, компанията е имиджова, имиджов дизайн и още много. Всъщност най-общо казано това е образът, който сме създали в обществото – на човек, институция или друго. С други думи – имиджът е нашата репутация. Според някои, той се влияе и от облеклото. Чрез него се стараем също да бъдем по-добре приети, или да се отличим по някакъв начин, което е важно за имиджа ни.
Това възприятие не трябва да бъде наистина обективно, т.е. базирано на факти, но е силно повлияно от чувства и асоциации. По отношение на хората това означава, че всеки има образ, дори ако никога не е мислил съзнателно за него или не го е интересувал. Тоест винаги оставяме някакво впечатление след себе си, независимо дали положително, или не толкова.
Дори ако великодушно твърдим, че преценяваме нашите близки предимно по характер и умения, програмата, заложена още от Каменната ера „харесвам или не харесвам?“ (приятел или враг?) се изпълнява автоматично във всеки от нас, когато срещнем някого за първи път. Изграденото от нас или от нашия контрагент мнение в тази ситуация трудно може да бъде преразгледано и променено впоследствие.
Интересно е да се знае, че ефектът от имиджа се състои от различни фактори. Първо представяме социална принадлежност, например българин, мъж, професор – веднага в главата ни се въртят мисли, изпъстрени с цялата информация и стереотипи, които сме натрупали през живота си. Продължава с възможния характер и професионална компетентност, степента на професионална успеваемост.
Съгласни ли сте? Ако не – какво за вас значи имиджът и по какви характерни черти възприемате или определяте някого?
MitioAnchov
За или против предбрачния договор?
След заветното ДА всичко се фокусира върху приготовленията за сватбата, емоцията и вълненията от всеки етап до настъпването на големия ден. Избор на рокля и костюм, място, покани за гостите и планиране не меден месец – в това романтично време никоя бъдеща двойка не се тревожи за последствията от евентуален развод.
Ако погледнем обективно обаче, няма как да се избегне фактът, че не е рядкост краят на приказката да свърши с развод. За голяма част от хората това означава разочарование и емоционална травма, придружени с физически последствия като загуба на имущество и други. Затова предбрачните договори все по-често навлизат и в живота на българите.
В брачния договор двойките сключват едно или повече споразумения, които се прилагат по време на брака и/или в случай на развод. Договорът може да бъде сключен не само преди брака, но и по време на него. Ако няма брачен договор, в случай на развод се прилагат правните разпоредби относно общото имущество и придобити печалби.
Основно бъдещите семейни двойки се договарят за общия режим на съпружеска собственост. Това в крайна сметка решава как се разделят активите, свързани с брака, след раздялата. Освен това евентуален иск за издръжка срещу съпруга може да бъде ограничен по размер и във времето. Могат дори да се определят условия, които лишават правото на издръжка.
Разбира се, тази тема не се приема лесно от всеки, но е по-добре да се обсъди преди сключването на брака. Защо? И двамата влюбени са положително настроени един към друг, желаят си само доброто. Доколкото преди раздяла, нещата вече изглеждат различно. Дори тогава обаче трябва да е възможно да се проведе разумен разговор. Независимо дали в домашна среда, където се чувствате комфортно или на неутрално място като кафене. Ключов е тонът, с който се води този разговор.
Медитация за мъже
Йога, съзнателен живот и медитация са на мода в днешно време. Все повече хора търсят духовни начини, чрез които да преминат по-лесно през житейските изпитания и да се справят със стреса в ежедневието. Всеки, който мисли, че към тези методи се насочват предимно жените, греши. Много мъже също намират пътя си и
Всеки, който мисли, че това е проблем предимно за жените, греши. Все повече и повече мъже намират пътя си в часовете по йога. Най-хубавото на медитацията е, че можете лесно да я научите, да я практикувате навсякъде и всичко, от което се нуждаете, е удобна постелка и малко свободно време.
Терминът медитация идва от латинската дума meditatio, която всъщност означава „да мисля“ и може да изглежда объркващо в началото. В крайна сметка трябва да изключите всичките си мисли, когато медитирате. Или почти. Всеки, който никога преди не е медитирал, ще му е трудно да изключи ума си веднага. Затова първото нещо, което трябва да направите в началото, е да насочите мислите си в правилната посока. В тиха стая или на тихо място на открито, седнете удобно (това може и да не е с кръстосани крака) и оставете следващите няколко минути да бъдат само ваши. И без самртфони! Музиката или други разсейващи фактори също нямат място в медитацията.
Затворете очи и просто се съсредоточете върху дишането си. Помага да си представите как силата на земята, на която седите (или по избор лежите), тече през вас към небето като лъч светлина. Вижте себе си като съд, през който тече лечебната и неизчерпаема сила на Вселената. Това може да звучи малко странно на теория, но ако се включите, можете да почувствате как се успокоявате само след няколко минути и усещането за вътрешен мир се завръща.
Биотехнологични решения от Насекомо
Чрез биотехнология се усъвършенстват или разработват определени продукти, като за целта се използват технологии в живите организми. А знаете ли, че още през Античността биотехнологичните процеси са присъствали в ежедневието на хората? Днес приложението им е още по-разнообразно и ако се поинтересуваме как се произвеждат някои жизненоважни продукти, отговорите могат да ни изумят.
Такъв пример е получаването на протеини от ларви на насекоми. Този процес лежи в основата на дейността на биотехнологичната компания „Насекомо“, чийто демо производствен център се намира край софийското село Лозен. Интересното при тях е, че се специализират в развъждането на специален вид насекоми – black soldier fly (черна муха войник), които носят името на своя откривател – генерал от Френската армия. Този вид мухи нямат уста, а необходимите за жизнения си цикъл хранителни запаси трупат, докато са ларви.
Във фермите за отглеждането на насекомите (BSF farm) се използват остатъчни продукти като бирена мая, трици и вода, с които се захранват. Те достигат зрялост около пет пъти по-бързо от другите насекоми, използвани за фураж, а самите ларви се преработват и от тях се произвеждат протеиново брашно, биологична тор и масло от протеини. Тези продукти се използват като главни компоненти за храна за животни, за фармацевтични и козметични продукти, за фураж и за биотор в земеделието.
Ако ви е интересно как се случват процесите за развъждане на ларви, в сайта на Nasekomo ще откриете подробна информация и интересни презентации. От това, което аз разбрах, дружеството залага на принципа „затворена стая в затворена стая“. Или иначе казано – пространство, което е плътно затворено от всички страни и което, от своя страна, се намира в затворена зала без прозорци и с високо ниво на био сигурност. Заедно с това, демо центърът на „Насекомо“ е проектиран с вентилационни и климатични системи, а озонираща система с UV тела гарантира пълното отсъствие на неприятна миризма.
Изводът, който направих за себе си, е, че биотехнологичните решения, които предлагат дружества като българския стартъп „Насекомо“ са устойчивото бъдеще, от което се нуждаем за по-добър и пълноценен живот.
Пари на вятъра
Факт е, че парите са движещ фактор в живота на хората. В периода на постоянно нарастващата инфлация обаче, трябва да се замислим как и за какво харчим спестяванията си. Резултатът може да ни изненада и то не положително. Много от нас биха осъзнали, че почти всекидневно дават парите си на вятъра. Чували ли сте за този израз? Буквално означава, че харчим много, необмислено и напразно. В тази връзка попаднах на интересна статистика, която определя най-честите и безсмислени харчове. Ако ви е интересно, прочетете следващите редове и споделете мнението си – така ли е наистина?
Всички сме се изкушавали да купуваме неща, които са на разпродажба, мислейки си, че по този начин пестим пари и сме попаднали на добра инвестиция. Всъщност това е нож с две остриета, защото закупувайки намалена стока, която не ни е нужна в момента, влизаме в преразход. Ето защо финансовите консултанти съветват преди да предприемем подобно действие, да изчакаме едно денонощие. Така има шанс първоначалното вълнение и емоции да изчезнат и да мислим на трезва глава.
Друго, което ни вкарва в преразход, е излишният абонамент. Много често се случва да се регистрираме за бюлетини или безплатни версии на определени продукти. След като изтече гратисният период обаче, много от нас забравят да се откажат, като по този начин ни се начисляват месечни такси за неща, които реално не искаме или не използваме. Затова е добре да следим стриктно месечните си разходи и да анулираме всякакви странични разходи.
Ако темата ви е допаднала, ще я продължим. До тогава очаквам да споделите мнението си или за какво още хвърляме парите си на вятъра.
Има ли Формула на успеха в олимпиадите?
Здравейте! В началото на предстоящата 2022-а ще се проведат XXIV-те зимни олимпийски игри. Въпреки обстановката, в която се намираме в световен мащаб, спортистите ще се състезават за своята и честта на страната си. Това ме накара да се замисля какво всъщност им дава мотивация и сили. Така попаднах на резултати от изследването Психология на успеха. Информацията е на база няколко поредни олимпиади и учудващо, резултатите са почти неизменени. Значи ли това, че съществува Формула на успеха? Нека всеки от вас прецени, запознавайки се и с данните по-долу.
На въпроса кои са факторите за успех, близо 30% от спортистите смятат за най-важните качества постоянство и амбиция, за над 20% това е природен талант, а за 10% е решителност.
Освен физическите качества, суеверията, оказва се, също играят роля в нагласата на спортистите. Над 55% от тях са съгласни, че ако се чувстват добре, значи ще се представят добре. Над 40% винаги обличат определена дрех и то по един и същи начин. 35% признават, че имат ритуал преди състезанието, 23% носят талисман за късмет, а 25% работят с позитивно мислене.
Не на последно място, феновете също имат своята определяща роля за успеха на своите любимци. Малко над 90% от спортистите смятат, че подкрепата на публиката е равна на успех.
Мили дами, бъдете естествени
Здравейте, приятели. Наскоро разговаряхме с приятели за тенденциите при жените, които са особено актуални напоследък, но на нас не ни харесват. Всяка дама има свой собствен чар, който трябва да открие и подчертае, всякакви други интервенции са излишни. Мъжете харесваме натуралната красота, нали така? Пък и външният вид не е всичко. Много по-важни са отношението и характерът.
Така например, жена с лек загар е особено приятна гледка, но предпочитам млечно бялата кожа пред изкуствен тен, придобит в солариума или с бронзант. Изглежда изкуствен и си личи, че е такъв.
Ами тенденцията с уголемените устни? Всяка втора дама в днешно време има хиалурон в устните, който в повечето случаи е в твърде голямо количество и придава на нежните иначе черти неестествен вид. Разбира се, че сочните устни са секси, но смятам, че и един гланц би свършил чудесна работа.
Като заговорих за гланца, няма как да не засегна и темата за твърде многото грим. Както казах вече, естествената красота и натуралният вид правят най-силно и добро впечатление. Повярвайте ми. Нарисувани вежди, сенки, молив, изкуствени мигли и дебел слой фон дьо тен не са привлекателни за мъжете. Карат ни да мислим, че искате да скриете нещо, отколкото да подчертаете красотата си.
Модата на избръсната от една страна глава започна да отминава, за моя голяма радост, но все още могат да бъдат забелязани дами с такава прическа. Разбира се, това е индивидуален избор и не искам да съдя никого, че е решил да ходи така, просто изразявам лично мнение. Не ми допада. За мен голяма част от женствеността се крие именно в косата на дамите. Дълги или по-късни, свободно падащи или прибрани, няма значение. Избръснатата глава е бунтарски порив, но не е дамски.
Мили жени, просто бъдете себе си, бъдете естествени и усмихвайте. Това ви краси най-много.
Машините заменят ли хората?
Напредъкът на дигитализацията оказва влияние върху живота ни от много години. Не е изключено, че изискванията към професиите ще се променят. Докато дигитализацията замества някои професии, други области ще процъфтяват.
В тази връзка попаднах на интересен анализ върху Доклад за бъдещето на работните места, публикуван от Световния икономически форум през миналата година. Той предлага поглед върху работата на бъдещето. Този доклад разглежда и безспорните ефекти на дигитализацията върху професионалния свят. Като част от проучването са анкетирани компании, от които над 40 процента планират да намалят работната си сила поради напредване на технологиите.
Според допълнителни анализи, изглежда реалистично до 2025 г. машините да поемат поне толкова работни стъпки, колкото и самите хора. Това означава, че машините все повече ще поемат множество рутинни задачи.
Напредването на цифровизацията не води непременно до безработица. Работодателите обаче са принудени да следват тенденцията на времето. Следователно хората трябва да придобият умения, които машините не могат. Въпреки автоматизацията, в резултат на това хората няма да останат безработни. Предлагат се работни места с бъдеще.
Появяват се нови професионални области, които служителите се учат от нулата или с които се запознават като част от преквалификацията. Докато някои бъдещи работни места вече са известни днес, други професии ще се развиват само с времето.
Появяват се нови професионални области, защото големите технически разработки автоматично изискват нови работни места. Следователно може да се предположи, че специализацията ще става все по-необходима в бъдеще. Намираме се в бързо развиващо се време, което включва постоянни промени и отново и отново предизвиква професионалистите.
Какво научихме от „Речта на краля“? (част 2)
Здравейте, приятели. В предния си блог ви споделих малка част от важните за мен неща, на които смятам, че ни учи филмът „Речта на краля“. За тези от вас, които са го позабравили или не са го гледали, припомних и в резюме сюжета. Тъй като по темата за житейските уроци, залегнали в историческата драма може да се говори много, продължавам днес с втората част.
Практикуването на самоконтрол е важно. Ако си спомняте, в началото на терапията Алберт крещи на логопеда си и го обижда. Това неконтролирано поведение не е достойно. Следователно всеки страх е морална декларация за фалит, тъй като показва, че ситуацията държи човека под контрол, а не обратното.
Друг момент, за който се сещам е, как по време на емоционален разговор, херцогът на Йорк се поддава на изкушението да оклевети своя терапевт заради австралийския му произход и обикновено потекло.
По време на емоционален разговор херцогът на Йорк се оставя да се изкуши да оклевети своя терапевт поради простия му австралийски произход. Да съдиш или да се присмиваш на друг заради неговия произход, раса, религия или друг фактор също е недопустимо и крайно непристойно за нас като разумни и интелигентни личности. Все пак никой не избира с какъв цвят на кожата да се роди, кои да бъдат родителите му или в коя страна да израсне.
Друго добро качество, което трябва да научим е, да се справяме с конфликти. Например Алберт отдавна избягва явния конфликт със своя могъщ брат, който набъбва от години. От фалшив стремеж към хармония и сигурност, той може се оставя да бъде смиван отново и отново. Важно е, разбира се, да се държим като джентълмени, но това не означава, че трябва да търпим всичко. Ако конфликтът лежи като сянка върху собствената личност, той трябва да бъде елиминиран, като при спешни случаи се приема раздялата с друг човек. От само себе си се разбира, че заповедите за учтивост, човечност и дискретност към външния свят трябва да се спазват.
И в заключение ще споделя, че независимостта е добра. Алберт отдавна е в сянката на своя доминиращ брат. Когато осъзнава, че само той може да поеме отговорност за живота си, той се трансформира от непохватния, заекващия до прочутия, популярен крал Джордж VI.
Какво научихме от „Речта на краля“? (част 1)
Гледали ли сте британската историческа драма от 2010-а „Речта на краля“? Спомням си, че след като филмът излезе предизвика голям отзвук и по бегли спомени се сдоби с доста награди. Така и не намерих време да го гледам тогава, но наскоро се сетих за него и реших да си го пусна. Сега не си мислете, че ще ви развивам тема за моите впечатления или пък ще вляза в ролята на филмов критик. По скоро ще се опитам да илюстрирам важните житейски уроци, които открих в сюжета.
Нека обаче си го припомним: Алберт е херцог на Йорк, който има сериозен проблем. Той толкова се притеснява когато говори публично, че от речта му може да се чуе само неразбираемо заекване. Тази драма се засилва многократно, когато херцогът трябва да стане бъдещият крал на Англия. Отчаян, той се обръща към съмнителен логопед. Благодарение на упоритата им съвместна работа и нестандартен подход, Алберт побеждава страховете си и произнася вълнуваща и безупречна реч.
Толкова за съдържанието, но какво още може да вземем от филма, освен 90 минути удоволствие? Първото е да практикуваме самокритиката. Например отначало Алберт отрича очевидната си слабост и се крие зад блестящия си брат, който изглежда е сигурният наследник на трона. По този начин той рисува негативна, статична представа за себе си, избягвайки конфликти. Затова е важно да бъдем самокритични, за да разпознаваме слабостите си, да ги приемаме уверено и да се борим с тях.
Друг важен житейски урок е, да имаме постоянна воля и да работим върху себе си с цел усъвършенстване. Този процес изисква огромна упоритост, понякога може да бъде много трудно, но ако искаме да постигнем успех, не трябва да спираме пред нищо.