Това е тема, която мисля че е много сериозна и хората трябва да й обръщат повече внимание. Струва ми се, че все по-малко хора се стараят да я запазят чиста и да я предпазват от пожари. Аз много обичам да ходя на походи сред природата, първо защото е полезно за здравето ни и второ, защото за мен това е един чудесен начин да се разтоваря от иначе натовареното ежедневие. Често аз каня мои приятели с мен на разходките сред чистия въздух, но веднъж беше истински провал и не си спомням с усмивка за този случаи.
Мой приятел беше поканил със себе си свой колега, който си хапваше нещо не помня вече какво точно е било, но по-важното и това което успя наистина да ме вбеси е, че той си хвърли опаковката и сякаш направи най-нормалното нещо. Когато аз отидох и е вдигнах той ме попита защо го правя, а аз му отвърнах че трябва да сме по отговорни към природата и ако искаме да продължаваме дълго време да й се радваме трябва да я пазим. При което той отвърна – „е, ми то всеки си хвърля боклуците на земята” и в този момент разходката за мен свърши. Казах, че имам спешна работа и тръгнах. Не мога да повярвам, че има големи зрели хора, които да разсъждават така сякаш са малки деца. Моля Ви приятели, не позволявайте да се замърсява природата ни и нека е запазим така красива и истинска и за следващите поколения.
Делта.БГ е българска компания, която предлага 
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?