Преди години ми бяха отправили едно много примамливо предложение – да стана модел към агенция, дори ми казаха, че първата ми работа ще е да съм рекламно лице на мъжка линия костюми, както и да дефилирам с тях. Беше един приятел, който работеше в модна агенция, зарибяваше ме с какви ли не оферти, но аз всеки път му отказвах.
Други приоритети имах в живота и изобщо не ме вълнуваха подобни неща, а предпочитам това, с което се занимавам да ми е интересно. Сега се радвам, че не се насочих към тая професия – няколко години по-късно повечето по-големи агенции се свиха и затвориха – като известната Джей Моделс, която приключи работа през 2007г. За съжаление това е един от секторите наред със строителството,които бяха най-силно повлияни от световната финансова криза.
Както и да е, сетих се за това, защото разговарях днес с една гримьорка, която все още се опитва да прокопса в българския моден бранш, та и тя ми се оплака колко зле е положението в този бранш. И така, радвам се, че не се поблазних от тогавашните обещания и не поех по пътя на модата – все до някъде щях да стигна като модел, но с тази криза едва ли щеше да бъде далече. За това все казвам, че човек трябва винаги да следва себе си и да не си изневерява с решенията, които взима.
Делта.БГ е българска компания, която предлага 
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?
