Напредъкът на дигитализацията оказва влияние върху живота ни от много години. Не е изключено, че изискванията към професиите ще се променят. Докато дигитализацията замества някои професии, други области ще процъфтяват.
В тази връзка попаднах на интересен анализ върху Доклад за бъдещето на работните места, публикуван от Световния икономически форум през миналата година. Той предлага поглед върху работата на бъдещето. Този доклад разглежда и безспорните ефекти на дигитализацията върху професионалния свят. Като част от проучването са анкетирани компании, от които над 40 процента планират да намалят работната си сила поради напредване на технологиите.
Според допълнителни анализи, изглежда реалистично до 2025 г. машините да поемат поне толкова работни стъпки, колкото и самите хора. Това означава, че машините все повече ще поемат множество рутинни задачи.
Напредването на цифровизацията не води непременно до безработица. Работодателите обаче са принудени да следват тенденцията на времето. Следователно хората трябва да придобият умения, които машините не могат. Въпреки автоматизацията, в резултат на това хората няма да останат безработни. Предлагат се работни места с бъдеще.
Появяват се нови професионални области, които служителите се учат от нулата или с които се запознават като част от преквалификацията. Докато някои бъдещи работни места вече са известни днес, други професии ще се развиват само с времето.
Появяват се нови професионални области, защото големите технически разработки автоматично изискват нови работни места. Следователно може да се предположи, че специализацията ще става все по-необходима в бъдеще. Намираме се в бързо развиващо се време, което включва постоянни промени и отново и отново предизвиква професионалистите.
Какво научихме от „Речта на краля“? (част 2)
Здравейте, приятели. В предния си блог ви споделих малка част от важните за мен неща, на които смятам, че ни учи филмът „Речта на краля“. За тези от вас, които са го позабравили или не са го гледали, припомних и в резюме сюжета. Тъй като по темата за житейските уроци, залегнали в историческата драма може да се говори много, продължавам днес с втората част.
Практикуването на самоконтрол е важно. Ако си спомняте, в началото на терапията Алберт крещи на логопеда си и го обижда. Това неконтролирано поведение не е достойно. Следователно всеки страх е морална декларация за фалит, тъй като показва, че ситуацията държи човека под контрол, а не обратното.
Друг момент, за който се сещам е, как по време на емоционален разговор, херцогът на Йорк се поддава на изкушението да оклевети своя терапевт заради австралийския му произход и обикновено потекло.
По време на емоционален разговор херцогът на Йорк се оставя да се изкуши да оклевети своя терапевт поради простия му австралийски произход. Да съдиш или да се присмиваш на друг заради неговия произход, раса, религия или друг фактор също е недопустимо и крайно непристойно за нас като разумни и интелигентни личности. Все пак никой не избира с какъв цвят на кожата да се роди, кои да бъдат родителите му или в коя страна да израсне.
Друго добро качество, което трябва да научим е, да се справяме с конфликти. Например Алберт отдавна избягва явния конфликт със своя могъщ брат, който набъбва от години. От фалшив стремеж към хармония и сигурност, той може се оставя да бъде смиван отново и отново. Важно е, разбира се, да се държим като джентълмени, но това не означава, че трябва да търпим всичко. Ако конфликтът лежи като сянка върху собствената личност, той трябва да бъде елиминиран, като при спешни случаи се приема раздялата с друг човек. От само себе си се разбира, че заповедите за учтивост, човечност и дискретност към външния свят трябва да се спазват.
И в заключение ще споделя, че независимостта е добра. Алберт отдавна е в сянката на своя доминиращ брат. Когато осъзнава, че само той може да поеме отговорност за живота си, той се трансформира от непохватния, заекващия до прочутия, популярен крал Джордж VI.
Какво научихме от „Речта на краля“? (част 1)
Гледали ли сте британската историческа драма от 2010-а „Речта на краля“? Спомням си, че след като филмът излезе предизвика голям отзвук и по бегли спомени се сдоби с доста награди. Така и не намерих време да го гледам тогава, но наскоро се сетих за него и реших да си го пусна. Сега не си мислете, че ще ви развивам тема за моите впечатления или пък ще вляза в ролята на филмов критик. По скоро ще се опитам да илюстрирам важните житейски уроци, които открих в сюжета.
Нека обаче си го припомним: Алберт е херцог на Йорк, който има сериозен проблем. Той толкова се притеснява когато говори публично, че от речта му може да се чуе само неразбираемо заекване. Тази драма се засилва многократно, когато херцогът трябва да стане бъдещият крал на Англия. Отчаян, той се обръща към съмнителен логопед. Благодарение на упоритата им съвместна работа и нестандартен подход, Алберт побеждава страховете си и произнася вълнуваща и безупречна реч.
Толкова за съдържанието, но какво още може да вземем от филма, освен 90 минути удоволствие? Първото е да практикуваме самокритиката. Например отначало Алберт отрича очевидната си слабост и се крие зад блестящия си брат, който изглежда е сигурният наследник на трона. По този начин той рисува негативна, статична представа за себе си, избягвайки конфликти. Затова е важно да бъдем самокритични, за да разпознаваме слабостите си, да ги приемаме уверено и да се борим с тях.
Друг важен житейски урок е, да имаме постоянна воля и да работим върху себе си с цел усъвършенстване. Този процес изисква огромна упоритост, понякога може да бъде много трудно, но ако искаме да постигнем успех, не трябва да спираме пред нищо.
Обичате ли винени коктейли?
Скоро лятото официално ще бъде при нас, а аз съм в настроение за винени коктейли. Вие обичате ли да разхлаждате вечерите и разгорещявате настроението си с тях?
Дълго време целта на тези коктейли беше просто да направи силните спиртни напитки по-приятни за вкуса, така че да може да им се насладим безгрижно. А и имаме лесен достъп до тях. Средно доброто бяло вино съдържа по-малко от 13% алкохол, а червеното около 14%, но, разбира се, може да варират в зависимост от страната производител и сорта грозде. Въпреки това, количеството алкохол в тях няма да надвишава 15%.
Това се дължи на алкохолната ферментация. Виното изобщо не може да има преобладаващо алкохолно съдържание, с изключение на лошо направени примери и следователно вече има чист вкус. Нещо повече, доброто вино е специално направено, за да се ползва чисто.
Напук на твърдението, че винените коктейли са слаби женски напитки, аз често прибягвам до тях, особено през летния сезон. Добрите коктейли с вино са приятна алтернатива на вече утвърдени напитки. А днес ще ви дам и две лесни рецепти за коктейли, които може да си направите вкъщи.
Първата се нарича San Francisco Sangaree. Трябват ви единствено 4 череши, 8 ml захарен сироп, 45 мл Мерло, 30 мл Бърбън и резен лимон. Поставете всички съставки заедно в шейкъра и разбъркайте. По вкус може да сложите и малко сладолед. След това изсипете получената напитка в широка чаша и се наслаждавайте на вкуса.
Втората рецепта е за Червено горещо лято. Принципът на приготвяне е същият, а съставките включват 180 мл червено вино (напр. Шираз, Пино ноар), 60 мл сода от лимон-лайм и лимонов резен за декорация.
Ще пробвате ли някоя от тях или имате своя любима?
Акупресура – натисни и облекчи
Може ли наистина да облекчим болката и стреса, като натиснем различни точки по тялото си? Да. Този метод ни връща към древна китайска традиция, наречена акупресура. Днес реших да ви разкажа за нейната същност, ползи за здравето и приложима ли е у дома ни.
Акупресурата е над 4 000-годишна техника от Китай, която при натиск стимулира различни точки на тялото. Целта ѝ е да активира енергийните пътища на тялото и да възстанови естествения баланс в него. Звучи толкова лесно и е. Освен това е супер ефективно.
Доказано е, че акупресурата е ефективно лечение за няколко вида болка. Следователно, изследователите смятат, че акупресурата може да се използва като алтернативен метод за облекчаване на различни видове болка.
Както може би знаете, ендорфинът е известен като хормон на добро настроение и щастие. Но знаете ли също, че акупресурата може да помогне на тялото ни да произвежда още повече ендорфин? Той помага за облекчение на болката, като блокира сигналите за нея, изпратени до мозъка.
Също така едномесечното лечение с акупресура се оказа по-ефективно при контролиране на хроничното главоболие и мигрена, отколкото един месец мускулна релаксация. Техниката се използва и за намаляване на стреса и тревожността. Изследванията показват, че редовното лечение с акупресура може да има положителен ефект при тревожност, стрес и депресия. Чрез прилагане на натиск върху определени точки на тялото, може да помогнем и подобрим стомашната си функция. Съответно това оказва положително влияние върху качеството ни на живот.
Бихте ли изпробвали вкъщи, ако знаехте как?
Носталгичният 24 май
Тази година за първи път ще отбележим 24 май с ново име. В края на 2020-а, то беше променено по решение на Парламента. Честно да ви кажа, не съм се интересувал защо и какво е наложило смяната, а и самият аз разбрах за това съвсем наскоро. Та, след броени дни ще отбележим за първи път Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За втори път пък 24 май ще мине под воала на пандемията.
Въпреки епидемиологичната обстановка, четох, че в много български градове са планирани инициативи и разбира се – шествие. Постепенно с наближаването на този светъл, любим мой празник, си припомних емоциите, които изпитах по време на последното си шествие на площада като ученик.
Беше горещ, слънчев ден. Бяхме се събрали в училищния двор, но за нас, абитуриентите, беше за последно. Като че ли чак тогава прогледнах за чара на ученическите ми години, оцених приятелствата, които бях създал през това време. Изпитвах благодарност към учителите си и същевременно се изпълних с малко тъга. Осъзнах, че тези моменти няма да се повторят повече и затова си обещах да ги запазя завинаги в мислите и сърцето си.
Спомням си, че преди да минем за последно като част от празничното шествие, всеки от нас целуна училищното знаме. Мълчаливо се сбогувахме със старата сграда, запомнила лудешките ни мигове. Признавам си, че се случваше да пропуснем някой и друг час, а сега не ни се тръгваше.
Но тръгнахме, наредихме се най-отпред и сигурен съм, всеки почувства силата, емоцията и значението на 24 май.
Различни великденски декорации
Омръзна ли ви да копирате великденски декорации от каталози или да купувате едни и същи украси всяка година? Ако да, то доверете се на оригиналността и подгответе свои собствени декорации за Великден. А за по-голяма забава, в направата им включете и децата. Процесът е много лесен, а купонът вкъщи е гарантиран.
Приготвянето на великденски декорации тип „Направи си сам“ е чудесен начин да прекарате време заедно със семейството, а и всеки може да се включи като реализира своята идея.
Вярвам, че ще развихрите въображението си и ще направите празника си по-цветен, по-шарен и по-различен. Въпреки това, реших да ви дам няколко насоки от моя личен опит до сега.
Например обичате ли кактуси? Аз да. Затова понякога правя великденските яйца като тях. Как ли? Ами много лесно. Оставям ги бели или ги боядисвам в зелена боя, след което ги рисувам с маркер, за да наподобяват кактус. Залепям отгоре им хартиено цветенце, сякаш са цъфнали и накрая ги поставям в малки чашки с декоративен пясък или пък отново ползвам хартия – пясъчен цвят.
Спомням си и един метод, който научих преди много години в детската градина. Понякога го прилагам също, а украсата е любима на най-малките членове от семейството. Става дума за яйце-зайче. Много е просто – просто изрежете хартиени заешки ушички, може да им сложите и малко памук за достоверност. Залепете ги върху яйцето, след което му нарисувайте личице. От памука може да оформите и сладка опашка.
Друга идея е да използвате техниката на декупаж. Това определено е оригинално, а и честно казано, за мен е най-забавно и креативно.
Какво да купя за Деня на жената?
Осми март наближава и сега е моментът са намерим идеалния подарък за най-скъпите дами в живота ни. Независимо дали става дума за любимата, за майката или колежката, ще ви споделя моя опит с избора на подаръци и дано ви бъда от полза.
Разбира се цветята си остават номер едно в списъка на най-популярните подаръци за Деня на жените. Това е може би перфектният жест на внимание и израз на признателност към нежния пол. А и жените ги обожават. Ето защо в началото на март цветарските магазини са пълни с много красиви букети, кошници и кашпи. Там лесно ще намерите ефектен подарък. Ако искате да бъде по-дълготраен, може да изберете и закупите стайни растения. Нежни цветя в красиви саксии изглеждат наистина страхотно. А с подходящата картичка и чувствено послание нещата съвсем си идват на мястото.
Единственият недостатък на цветята като подарък е, че не са изненада. Така че, ако искате да изненадате наистина своята дама, трябва да разнообразите. За целта се запознайте с вкуса ѝ. От моя опит до момента, мога да кажа, че най-впечатляващи са персонализираните подаръци, които отговаря на личните предпочитания.
Повечето жени обичат арт изненадите. Може би подготвяте албум или колаж от вашите снимки заедно? Времето и усилията, които полагате, за да създадете сами подаръка, със сигурност ще бъдат забелязани и оценени. Освен това помислете дали може да успеете да осъществите някои от техните съкровени мечти.
Добра идея за подарък са също любим парфюм, елегантни бижута, чувствено бельо или да организирате романтична вечеря.
По-ефективни в работата си
Всички искаме да вършим много неща за кратко време. Или поне да се справяме с работните си задължения в рамките на деня. Възможно ли е обаче предвид ситуацията с Covid-19 и навлизането на сравнително новата тенденция – хоум офис?
Оказа се, че може да повишим ефективността си и от вкъщи с няколко лесни стъпки.
Физическите срещи са в миналото
Днес сме добре оборудвани технологично – компютър, лаптоп, смартфон или таблет. Тези удобства ни позволяват само с едно щракване да се информираме добре и да проведем моментна бърза среща от всички точки на света. Подобна комуникация е все по-предпочитана, не само заради улеснението, но и защото пести време.
Тихият час
През това време може да си позволим лукса да не отговаряме на телефона и да не проверяваме имейлите си. Това ни позволява да работим ефективно и без прекъсвания. Тихият час е подходящ например преди официалното начало на работа или след официалния край на деня.
Времето на буфера
Дори при добра организация нещата могат да се объркат. Ето защо трябва да осигурим достатъчно време за буфер, особено когато планираме проекти, така че в крайна сметка да не сме под натиск във времето.
Вземете свободно време спонтанно
След успешното завършване на проект си спечелваме малко свободно време. Нека се възнаградим като си вземем ден почивка и направите нещо с близките си или просто се отпуснем в релаксираща обстановка.
Упражнения за арт вдъхновение (част 2)
За много години, приятели! Посрещнахме 2021-ва с нови надежди, мечти и надявам се – вдъхновения. Ако все още не се чувствате обзети от арт-настроенията, то погледнете следващите редове. Продължаваме с темата за това как да упражняваме креативността си и да привлечем вдъхновението на наша страна.
Вече говорихме, че понякога строгите ограничения като крайни срокове могат да задушат творчеството, но в някои случаи също могат да го предизвикат и подхранят. За да проверим дали и на нас действа така, може да настроим таймер за определено време, през което да се предизвикаме да създадем нещо – скица, текст, снимка, … Краткият срок може да ни мотивира да измислим нещо ново и нетрадиционно. От психологическа гледна точка, когато видим, че времето ни изтича, ще се стараем повече, за да свършим в срок и ще мислим „извън рамката“.
В креативността, понякога количеството е по-важно от качеството. Когато работим над нещо и сме погълнати от перфекционизъм, е много по-вероятно да изгубим вдъхновението си. А по този начин спираме и потока на нови идеи. Затова може да пробваме едно лесно упражнение. Например да начертаем на лист 15-20 еднакви кръга или други форми и за точно определено време да се опитаме да попълним колкото се може повече по различен начин – с рисунка или текст. Без да мислим за перфектно съдържание. Подейства ли? Ако да, защо да не го приложим и в дизайна на логото, което трябва да направим.
Подобни упражнения за креативност има в изобилие. Ще се радвам ако някои от тях са ви били от полза. А ако имате интерес, ще продължа темата и в следващите блогове.