Всеки ден поне по 8 часа – толкова прекарваме по пет дни в седмицата на работата. По още 8 спим, останалите 8 са разпределени между семейството, пътуване, пазаруване и почивка. Най-съсредоточени сме именно на работа и колкото и да не ми се иска да призная, тя управлява емоциите и настроенията ни през деня. А когато започнем да се чувстваме зле е време за смяна. Ето и кои са симптомите.
Първият и важен признак е появата на скука. Започнете ли да се чувствате, че пак трябва да правите това скучно занимание, да пишете неприятни мейли или да комуникирате с все едни и същи скучни хора, то значи ви е дотегнало. Сигурен признак, че сте взели каквото можете от позицията и е време или за смяна на работното място, или за попрището. Но се изисква смелост.
Следващ симптом, който сигнализира, че е време за промяна в работно отношение, е наличието на прекалено много стрес. Ако постоянно се чувствате напрегнати на работа, а след това се нуждаете от чаша вино, дълга разходка или изолиране от хората – смяна! Стресът може да повлияе негативно върху начина на хранене, сън, визията. Проличи ли там, значи много сте закъснели.
Не бива да се пренебрегва и чувството на неудовлетвореност. Това означава, че когато свършвате задачите си, сякаш отмятате товар, а не да изпитвате чувство на задоволство и гордост от себе си. Колкото и нелепо да звучи, винаги е необходимо да бъдете доволни от положените усилия и постигнатите цели, дори и минимални да ви се виждат.
Толкова лесно може да познаете, че е врем да поемете в нова посока. Но освен сигналите, е необходимо да притежавате и вътрешна увереност. Трябва да повярвате в себе си. И ако търсите знак, то значи този текст е той. Действайте смело!
Етикет: работа
Новите проблеми на работа
Работната среда не е това, което беше. През последните години се случиха много промени, които тотално обърнаха и представата, и реалността за комуникация, офис и извършване на задължения. Още по-голямата новост бе и навлизането на едно изцяло ново поколение в деловите взаимоотношения. Това е поколението Gen Z. То обхваща всички, родени през 21 век или съвсем малко преди него. И този факт ги прави много по-различни.
С кратко встъпление ще поясня, че в момента в една работна среда могат да се срещнат бейби бумърите, които доближават пенсия. Обикновено те заемат по-високи позиции и са добре ошлайфани в бизнеса. След тях идват милениумите, които са родените след 1985 година до г/д началото на новото хилядолетие. За тях може да се каже, че вече са в работна среда от повече от 15 години и имат затвърдени бизнес отношения.
С идването на Gen Z всичко се променя. Тези нови деца са само от няколко години на пазара на труда и голям процент от тях нямат представа за какво става въпрос. Те са поколението, което е израснало с интернет и социалните мрежи. Познават езика онлайн и по-свободните взаимоотношения. Новите в работата не са наясно как да комуникират с другите поколения и имат голямо самочувствие, че знаят всичко.
Именно с такъв казус се сблъсках и аз в моята работа. Затова и ви споделям цялата тази информация – от опит и мое проучване. Дори мога да ви кажа, че във Великобритания вече има случаи на уволнени служители от Gen Z, които вършат работата си добре, но чрез комуникацията си с другите служители подкопават колегиалното доверие. Това ще рече, че използват и прекалено много разговорни и паразитни думи, което е непрофесионално и показва лоша езикова култура.
Решение на този, ако мога да го нарека „проблем“, не мога да дам, защото не е единичен случай. Дори не е характерно само за ширините на България. Предполагам, че проучванията ще продължат и все ще намерим начин да комуникираме и работим успешно заедно три поколения.
Машините заменят ли хората?
Напредъкът на дигитализацията оказва влияние върху живота ни от много години. Не е изключено, че изискванията към професиите ще се променят. Докато дигитализацията замества някои професии, други области ще процъфтяват.
В тази връзка попаднах на интересен анализ върху Доклад за бъдещето на работните места, публикуван от Световния икономически форум през миналата година. Той предлага поглед върху работата на бъдещето. Този доклад разглежда и безспорните ефекти на дигитализацията върху професионалния свят. Като част от проучването са анкетирани компании, от които над 40 процента планират да намалят работната си сила поради напредване на технологиите.
Според допълнителни анализи, изглежда реалистично до 2025 г. машините да поемат поне толкова работни стъпки, колкото и самите хора. Това означава, че машините все повече ще поемат множество рутинни задачи.
Напредването на цифровизацията не води непременно до безработица. Работодателите обаче са принудени да следват тенденцията на времето. Следователно хората трябва да придобият умения, които машините не могат. Въпреки автоматизацията, в резултат на това хората няма да останат безработни. Предлагат се работни места с бъдеще.
Появяват се нови професионални области, които служителите се учат от нулата или с които се запознават като част от преквалификацията. Докато някои бъдещи работни места вече са известни днес, други професии ще се развиват само с времето.
Появяват се нови професионални области, защото големите технически разработки автоматично изискват нови работни места. Следователно може да се предположи, че специализацията ще става все по-необходима в бъдеще. Намираме се в бързо развиващо се време, което включва постоянни промени и отново и отново предизвиква професионалистите.
По-ефективни в работата си
Всички искаме да вършим много неща за кратко време. Или поне да се справяме с работните си задължения в рамките на деня. Възможно ли е обаче предвид ситуацията с Covid-19 и навлизането на сравнително новата тенденция – хоум офис?
Оказа се, че може да повишим ефективността си и от вкъщи с няколко лесни стъпки.
Физическите срещи са в миналото
Днес сме добре оборудвани технологично – компютър, лаптоп, смартфон или таблет. Тези удобства ни позволяват само с едно щракване да се информираме добре и да проведем моментна бърза среща от всички точки на света. Подобна комуникация е все по-предпочитана, не само заради улеснението, но и защото пести време.
Тихият час
През това време може да си позволим лукса да не отговаряме на телефона и да не проверяваме имейлите си. Това ни позволява да работим ефективно и без прекъсвания. Тихият час е подходящ например преди официалното начало на работа или след официалния край на деня.
Времето на буфера
Дори при добра организация нещата могат да се объркат. Ето защо трябва да осигурим достатъчно време за буфер, особено когато планираме проекти, така че в крайна сметка да не сме под натиск във времето.
Вземете свободно време спонтанно
След успешното завършване на проект си спечелваме малко свободно време. Нека се възнаградим като си вземем ден почивка и направите нещо с близките си или просто се отпуснем в релаксираща обстановка.
Поставяйте си реални цели
Животът ни е низ от взети решения, обрати и постъпки. Поставяме си цели, стремим се към постижението им и ги преследваме. Понякога се разочароваме, когато не сме постигнали нещо желано, друг път се чудим към каква нова цел да се отправим.
Важното в случая, за да бъдем доволни от себе си, е да си поставяме реални цели. Такива, които са малко нас възможностите ни, но знаем, че с една идея повече усилия са постижими и резултатът ще играе в наша полза. Представете си, че сте студент например и искате да взимате стипендия. Нужно ви е просто да поучите по-сериозно, за да изкарате високи оценки и да се класиране. Ползите са очевидни в случая, кой отказва пари ей така. Пък и нали знаете – който учи, ще сполучи.
Друг пример. Целта ви е да постигате по-добри резултати на работа. Ами, всички знаем българската поговорка, която гласи следното: Три пъти мери, един път режи. Моят личен опит е доказал, че повторните сверки спестяват излишни главоболия в последствие. Откривате си грешката, поправяте я навреме (даже никой да разбера, че сте объркали нещо) и подобрявате крайния резултат. В тази връзка ми изникна в съзнанието и великия цитат на другаря Сталин: Проверката е висша форма на доверие.
Имайте реална представа за себе и собствените ви умения. Поставянето на реализуеми цели е полезно качество, защото означава, че сте наясно със себе си и възможностите. Да се надценявате означава да се разочаровате от себе си, а да се подценявате означава да не показвате същинския си потенциал.
Доброто настроение е заразно
Всеки ден като се прибирам от работа мисля, че повече се натоварвам, отколкото когато и да е било.
Тръгвам с колата – все някой ще вземе да се скара – или пешеходец или шофьор. Тръгвам да се прибирам пеш, все пак Стара Загора не е много голям град, ще срещна нацупени и намусени хора. Ясно, че всички след цял ден по задачи сме изморени, но нали все пак идеята е човек да разпусне. Няма как това да се случи, ако мислено сме още в офиса или оставим да се роят неприятни мисли в съзнанието ни.
Много хора обаче го правят. Прави ми впечатление, че напоследък хората все по-рядко се усмихват, все по-често са агресивни, невъзпитани или пък смутени… другата крайност (!) Това според мен не се дължи само на забързаното ни ежедневие, стресът и такива дивитини. Простете, обаче познавам хора, които дори след работа са свежи като теменуги и искрят само защото вече не са в офиса. Затова твърдо заставам зад думите на своята версия за нещата. Мисля, че всичко зависи от самите хората. Ако ние съумеем да се усмихваме повече и да гледаме ведро света – самото внушение, че всичко е наред, ще се запечата в съзнанието ни. Освен това нали знаете какво казват: „Една лъжа/съмнение/добринка повторена няколко пъти ще стане реалност“.
Друго: Замисляли ли сте се на кого помагате като се цупите и оплаквате? А пък за сметка на това доброто настроение е заразно, при това здравословно. Така че намерете си причина и сами си създайте поводи за усмивки. Ето, например какво правя аз след работа. Оставям лошите мисли и тръгвам напред. Казвам си: Ииии, най-сетне свърши работния ден; да звънна да се видя с приятели; най-сетне време за семейството; я, да видим кой какво е сътворил през деня; най-прекрасните моменти са с детето ми; отивам на кино на дяволски смешен филм; колко красива е моята жена… и така нататък.
Защо не станах модел?
Преди години ми бяха отправили едно много примамливо предложение – да стана модел към агенция, дори ми казаха, че първата ми работа ще е да съм рекламно лице на мъжка линия костюми, както и да дефилирам с тях. Беше един приятел, който работеше в модна агенция, зарибяваше ме с какви ли не оферти, но аз всеки път му отказвах.
Други приоритети имах в живота и изобщо не ме вълнуваха подобни неща, а предпочитам това, с което се занимавам да ми е интересно. Сега се радвам, че не се насочих към тая професия – няколко години по-късно повечето по-големи агенции се свиха и затвориха – като известната Джей Моделс, която приключи работа през 2007г. За съжаление това е един от секторите наред със строителството,които бяха най-силно повлияни от световната финансова криза.
Както и да е, сетих се за това, защото разговарях днес с една гримьорка, която все още се опитва да прокопса в българския моден бранш, та и тя ми се оплака колко зле е положението в този бранш. И така, радвам се, че не се поблазних от тогавашните обещания и не поех по пътя на модата – все до някъде щях да стигна като модел, но с тази криза едва ли щеше да бъде далече. За това все казвам, че човек трябва винаги да следва себе си и да не си изневерява с решенията, които взима.
Работата от вкъщи – добро или лошо решение
Темата, която мисля да засегна е доста трудна, от гледна точка на това, че хората много различно се отнасят към работа си. При някои тя е техния живот, а за други отиват колкото да им изтече работния ден и нямат търпение да си тръгнат. Разбира се и за двете си има причини, първите със сигурност обичат това, което правят и се чувстват удовлетворени на максимум. В повечето случаи това са хора с личен бизнес или поне такива, които са на ръководни постове. Както и хора които работят в много сериозни фирми, в повечето случаи чуждестранни и имат високо възнаграждение и множество социални придобивки. А от другата страна седят хората, чиито труд не се цени, тези които работят това не защото им харесва, а защото просто не са могли да си намерят друга работа.
Разбира се е очевадно, че хората от втория вид няма как да попаднат в графата на хората, които биха си взели работа за вкъщи. Това ще го направят първите, но дали на моменти то не пренебрегва по някакъв начин личния им живот ? Има случаи, когато млади хора успяват да развият кариера , но в един момент усещат, че са загърбили приятелите си, любимите си занимания и нямат човек до себе си, с който да споделят успеха си. Разбира се не говорим за еднократно взимане на нещо за вкъщи просто да го довършим, а на начин на живот изцяло обладан от работата ни. Та питам се аз, заслужава ли си да жертваме цялото си време в името на кариерата и това ли е най-важното ?
Работния и амбициозният
Старанието и страстта към работата имат ли нещо общо ? За това искам днес да пиша, защото наблюдавам много такива хора особено във всяка една държавна администрацията у нас. Аз мисля, че можеш да се стараеш и да нямаш амбиции. Такива хора пълнят множество наши учреждения – те подреждат папки, съдби и мечти. И чудно как са доволни техните началници и само понякога те си мислят, че могат да ги заменят. Имат вероятно мечти, но трудно е да се приеме, че имат и амбиции. Дали все пак би бил полезен ? Защото множеството от човешките достижения са резултат от работата на амбициозният. Той търси резултата и съобразно своите дарби може и да го намери. Веднъж успял, обогатява своята и общата съкровищница на човешкото познание. Тук е много важно да кажа за подбора и използването на средствата, за тяхната мярка. Ако те са възможни и полезни, позволено е и опиянението от успеха. То е заслужено. Дори при децата съществува така наречената „поощрителна педагогика” (за разлика от наказателната). Трябва да го похвалиш за това, което е направил. Но децата твърде често ги хвалят не за резултат, а за послушание, което не е много правилно и редно. Амбициозният се ражда такъв. Живеем във века на молекурлярната биология ние можем да оспорваме нашия генотип, но амбициозният става такъв и поради своето поведение, поведението на околните. В психиатрията съществува концепцията на Адлер за така нареченият „компенсаторен механизъм”. Ниският иска да бъде висок, когато не може да постигне биологически това, той се мъчи да се качи на високо.