Темата, която съм избрал днес, мисля че вълнува всеки човек. Приятелите са тези, които ни подкрепят в живота и те са хората на които можем да разчитаме при проблеми с близки, роднини или непознати. Те са хора от нашето детство или влезли в живота ни в един по-късен етап, показвайки ни че държат на нас и можем да разчитаме винаги на тях. Аз лично смятам за много правилен израз – „роднините не можем да си ги избираме за разлика от приятелите”. За това не трябва да бъдем изненадани, когато някой наш близък постъпи по начин, който не сме очаквали от него, а наш приятел направи точно това, което сме очаквали.
Истината според мен , е че роднини понякога вършат неща за нас просто като по задължение, а понякога даже не го правят като разчитат, че ще ни мине бързо просто защото сме близки. Докато приятеля или поне истинския винаги ще направи това, което очакваме от него и в повечето случаи дори не се налага да им казваме те знаят как точно да постъпят за да ни успокоят или помогнат, когато това е нужно. Поради тази причина аз много държа на своите приятели и винаги бих им помогнал с каквото мога и те знаят, че могат да разчитат на мен. За добро или лошо, хората са казали че са необходими приятели, с които да бъде споделено. Така, че аз съветвам всички мои близки и приятели, да намерят истински хора, с които да споделят, които да ги карат да се чувстват добре в компанията им, с които да разчитат един на друг.
Делта.БГ е българска компания, която предлага 
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?
