Всеки от нас в забързаното си ежедневие понякога се нужда от ръководството за поддръжка на физическото и на психическото си здраве. Както всеки двигател и всяка друга част от нашето тяло, мозъкът също изисква грижи. Ето някои съвети за поддържане на здравословно и трайно психично здраве, които ще ни спестя много главоболия за в бъдеще.
Достатъчно сън
Липсата на сън ни прави раздразнителни и мърморещи. Той е изключително важен за консолидирането на паметта, спомага за концентрацията, може да помогне за намаляване на симптомите на стрес и депресия. Но и да спим прекомерно не е здравословно. Затова трябва да намерим точните часове, необходими на тялото и съзнанието ни да се презаредят.
Трябва да се опитваме винаги да си лягаме по едно и също време и да следваме определена рутина. Не е добре да ядем много храна или да спортуваме непосредствено преди сън. Не е препоръчително да приемаме големи количества алкохол, тъй като това предизвиква сънливост в началото, но след това ни превъзбужда. Трябва да забравим за гледането на телевизия в леглото вечер, защото по този начин не позволяваме на мозъка ни да се изключи.
Редовни физически упражнения
Достатъчно е да тренираме около 3 пъти седмично. Физическите упражнения ни помагат като насърчават секрецията на ендорфини и серотонин, известни още като хормоните на щастието. Освен това активността е мощно средство за разсейване от притесненията и стреса.
Медитация
Тя тренира мозъка ни за по-лесно справяне със стресови ситуации, действа релаксиращо върху целия организъм и помага за самопознанието ни. Медитацията ни позволява да се съсредоточим върху настоящето и важното в момента. Чрез нея фокусираме вниманието си върху това, което ни заобикаля. Тя е и силно средство за трениране на правилното дишане и позиция на тялото.
Социален контакт
Задължително трябва да поддържаме връзка с приятелите и семейство си. Социалният контакт е свързан с образуването на окситоцин и невропептид, който създава усещане за щастие. Освен това социалната подкрепа е защитен фактор при много психологически разстройства и чудесна помощ в моменти на нужда. Споделяйте интереси, смейте се и се забавлявайте.
Любопитно
Разговори с Бога
Напоследък размишлявам доста върху темите, свързани с Бога и ролята ни в живота. Така се запознах с книгата „Разговори с Бога“. Тя е световен бестселър и разказва за духовното прераждане и преоткриване на висшата сила.
Няма да изпадам в подробности и да ви преразказвам книгата, защото е в мащаб около 650 страници, пък и не мисля, че това е важното в момента. По-скоро ми се иска да ви споделя, че попаднах и на филм, носещ същото име – „Разговори с Бога“. Очакванията ми бяха, че ще даде основни щрихи за същината на книгата и ще направи препратки към основните послания.
Всъщност филмът е дело на Стефан Саймон и е биографичен за автора на бестселъра – Нийл Доналд Уолш. Бях изненадан да разбера за част от житейската съдба на човека, създал тази толкова популярна книга. Преминал през женитби и разводи, деца, смяна на професии и градове, накрая завършил с катастрофа, банкрут и живот на улицата. През тези етапи от живота на Нийл се преминава много бързо, за да се достигне до моментите му като клошар.
Именно тук се замисляш колко е малака границата от това да живееш нормално и да претърпиш крах. През почти целия филм се разкриват детайли от това какво е да живееш на улицата, през какво преминаваш, как се бориш, какви са изходите ти и как да намериш сила, за да излезеш оттам и да продължиш. Коя всъщност е посоката ни? Изкочиха ми толкова много въпроси.
Докато гледах филма се почувствах леко смачкан затова как ние се отнасяме към хората, живите същества, които си мислим, че са по-малко заслужили да са на земята. Това претърпява и Нийл, но успява да се справя след няколко години като клошар. Не пие, не краде, само яде от кофите и живее. Накрая късметът му се усмихва, защото си го е заслужил, и намира работа. Претърпява още трудности и вече е на предела на силите си.
Когато си мислим, че не можем да продължим повече, тогава се случва и чудото. Така обикновеният и смазания от живота човек Нийл започва да задава въпроси, не към кого да е, а към Бог. И той започва да му отговаря и отговаря.
Не съм толкова впечатлен от самия контакт с Бог, а от това как се стига до този момент. Всеки един от нас е преживял своите катарзиси и върви напред, някои по-бавно, други с по-високи темпове. Истината е, че не ни е нужен глас, който да ни води, а просто трябва да се замислим защо ни се случват определени неща, как сме си ги заслужили и да поработим върху тях.
Аз започнах своята равносметка и стартирах най-важния разговор в живота си – този със самия себе си.
Ползата от свиренето на музикален инструмент
Мисля, че на всеки рано или късно му се случва да му хрумне щурата идея да се научи да свири на музикален инструмент… дори и да няма кой знае какъв музикален талант. Ето, че и в моят живот дойде този момент. Сега ще ви разкажа за някои от ползите от това мое бъдещо начинание (освен че ще надуя главата на съседите).
Подобрява паметта
Има безброй изследвания, които свързват музиката и свиренето на инструмент или пеенето с по-остра памет. Факт е, че изучаването на музика (и всички нейни елементи, като шифри или партитури) упражнява паметта и подобрява представянето в училище и на работа.
Предимства на двигателната координация
Активирайки различни области на мозъка, свиренето на инструмент също действа директно върху двигателната координация. Мозъкът трябва да трансформира това, което чете в резултати – в движения на пръстите и / или дишане. С времето двигателната координация се усъвършенства все повече.
Подобрява концентрацията
Способността за поддържане на фокус и концентрация също е полза от изучаването на музика, която помага при изпълнението на ежедневните задачи, независимо дали в училище или на работа. За да свирите на инструмент, от основно значение е да запазите вниманието си върху музиката и с времето това упражнение става част от рутината и започва да се проявява и в други области от живота..
Намалява със срамежливостта
Дори за онези, които не свирят или пеят пред публика, честите упражнения придават повече пъргавина и правят хората по-малко срамежливи. Освен това подобрява способността да изразявате себе си и да освобождавате чувства и емоции. Допринася също за положителното самовъзприятие (което е важна стъпка за тези, които искат да станат по-уверени).
Облекчава стреса, депресията и безпокойството
Слушането на музика влияе на невротрансмитерите и кара тялото да отделя хормони, свързани с чувството за удоволствие, като серотонин и допамин, което помага на борбата със стреса. Когато изучавате музика, този процес може да бъде още по-интензивен. Затова уроците по музика са посочени като помощно средство при лечението на тревожни и депресивни разстройства.
Може да предотврати загубата на слуха
Проучване на канадския изследователски институт Ротман сравни хора на възраст между 18 и 90 години, които свирят на инструменти (сред тях професионални и любители музиканти) с хора, които никога не са свирили на инструменти. Според изследването тези, които имат навика да свирят на инструмент, имат по-голяма способност да компенсират загубите на слуха, които възникват с възрастта. Това се обяснява с начина, по който музиката развива когнитивните функции.
Терапията на Морита част 2
Миналият път ви разказах малко за терапията на Морита. Сега ще ви кажа основните ѝ принципи:
1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да ги контролираме – това ще ги направи още по-силни. Един дзен учител казва за човешките чувства и емоции: Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с друга, ще създадем безкрайно море от вълни. Ние не създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем. Ключът е в това да ги посрещнем с „Добре дошли“. Морита често казвал, че емоциите са като времето – не можем да ги предвидим, нито да ги контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хам: „Здравей, самота, как си днес? Ела седни до мен и ще се погрижа за теб.“
2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде спонтанно. По-скоро трябва да се фокусираме върху настоящето и в случай, че страдаме, трябва да приемем това страдание. Но най-вече трябва да избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да сформира характера, за да може да се справя с всяка ситуация, а характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и дейностите си.
3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията, които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем е необходимо да погледнем вътре в себе си и да намерим собствения си икигай.
Терапията на Морита част 1
Японецът Шома Морита създава своя собствена терапия, основана върху идеята за жизнената цел. Той е дзен будист и терапията му има огромно влияние в Япония.
Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват на действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез действията.
Основата на терапията на Морита е, че действието е причина за промяната, следователно не бива да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си.
Тази идея е противоположна на западната, която ни кара да променяме първо мислите си, а след това действията си. Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към създаването на нови емоции чрез действие. Тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа на повторението. Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения, страхове и грижи. Този революционен терапевт твърди, че по отношение на чувствата е по-добре да сме богати и щедри. Тоест да приемаме емоциите и да ги оставяме да си тръгнат.
Що се отнася до тръгването на негативните чувства, Морита го обяснява със следния пример: Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато към стълба. Същото се случва, когато хората имат натрапчиви мисли и се опитват да ги блокират с други мисли.
„Тройната нишка“ на Васил Лазаров като път към Бога
В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.
Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.
Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.
Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.
Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.