Ако не жените, то ние, мъжете, делим телевизионните сериали и предавания на мъжки и женски. Открито заявяваме, че не искаме да гледаме това или онова, защото според нас е лигаво, несериозно или прекалено драматично. Падаме си по повече действие, без излишна романтика и търсим по-прости сюжети. И действително до ден днешен не разбирам защо жените толкова държат да има повече герои, сълзи и любови. Този тип филми не им влияят добре, бих казал аз. Правят ги мнителни, започват да изискват повече, очакват неща, които на нас дори не ни идват на ум. После се сърдят, стават скандали и накрая не ни говорят с дни… и ние не знаем защо!
Не, че имам нещо против, но според мен сериалите и всякакви филми са предназначени за забавление, за разпускане и моментно бягство от реалността. Но го има и онзи момент, когато може да се каже, че със сериалите съпреживяваш. От избора ти зависи дали могат да те направят по силен, смел и решителен, или да те размекнат с мелодрамите си.
Ние мъжете предпочитаме „В обувките на Сатаната“, „Викинги“, „Синовете на анархията“, „Изгубени“ и подобни, докато жените – „Любовни авантюри“, „Тайнствени афери“, „Клюкарката“, „Подли камериерки“ и какви ли не още там „Кораби на мечтите…“, които ги дават. И оттам идват едни от най-големите различията между половете. Докато женските главици плетат всякакви схеми и мислят за хиляди неща, то ние обичаме гравитацията и мислим в реални земни измерения.
Понякога си мисля, че ако и жените започнат да гледат „нашите“ филми, ще разберат повече за самите нас, ще стигнем до разбирателство и ще видят, че има много по-различни начини да покажеш, че те е грижа за някого. И най-големият плюс – ще спрат да ни наблюдават под лупа, да се хващат за приказките ни и да търсят под вола теле.
