Bulgaria is very rich in ancient treasures and cultural values. It is a known fact that the oldest gold in Europe was foundnear Varna. It was discovered in 1972 and its total weight is 1.091 kg. Archaeologists believe it dates from 3200 – 3000 BC. In addition to being the oldest found, it is also very pure – 23.5 carats, in the form of jewelry and bracelets. Another famous treasure is the one from Panagyurishte, which consists of nine numbered containers with a total weight of 6.164 kg. The Gold is 23 carats, and depicted on the vessels are scenes from the Greek mythology.
The largest treasure found in Bulgaria is The Rogozen silver treasure that was discovered in 1986. It is a Thracian treasure and according to some it is „The find of the century.“ It consists of 165 vessels, which are made of gold-plated silver and are also quite old –it is believed they date from the late 5th – early 4th century BC. Besides these there are other treasures found in different parts of Bulgaria, and perhaps many that have not yet been discovered.
The treasures in our country are another cultural value that should not be ignored and which we should preserve and protect. It is incomprehensible to me how only people like Svetlyo Kantardjiev, Svetlin Roussev and foundations like Mizia and Thrace are excited about what happens to our treasures today. Unfortunately ordinary people, set up in the current economic conditions, are forced to think mainly about survival, and not about these equally important things – history and culture, without which our nation would not have and will not survive.
Lifestyle
Гордост и предразсъдъци
Здравейте, приятели!
Бих искал да направя нещо като кратко изложение на собствените си впечатления от една моя любима книга, която прочетох за 25872 път миналата седмица. „Гордост и предразсъдъци“ се казва и е дело на английската писателка Джейн Остин.
Многолюдното семейство Бенет е в основата на сюжета, а интригата се заплита около Елизабет, една от дъщерите, и г-н Дарси. Рабира се историята далеч не се побира в едно-единствено изречение – по-многопластова и сложна е, но на мен ми се иска да наблегна на друга импликация, заложена в романа.
„Гордост и предразсъдъци“ е завършена през 18 век и се отнася за консервативна Англия. Истината обаче е, че написаното от Остин е общовалидно за цял свят и по всяко време. Човек често може да страда и да остане неразбран заради собствените си предразсъдъци, да остави любовта да си отиде заради егото и гордостта…
Всеки от нас е бил жертва на скрупулите си и, сигурен съм, съжалил е за пропуснатото след време.Защото по-добре да жалиш по нещо сторено, отколкото по онова, което си „проспал“. За себе си мога да кажа, че най-често това ми се е случвало във взаимоотношенията с момичетата: някоя девойка ми харесва, но не я заговарям, защото ме е страх да не ме отреже (глупаво е знам)…
А вашите предразсъдъци какви са? 🙂
Защо ни провокират БТВ новините?
Знаете ли по какво се познава качественият новинарски продукт? По това дали предизвиква реакции у аудиторията, било то позитивни или негативни. Ако зрителят активно участва в комуникацията, увлечен е от съдържанието, което му се предлага, а не слуша новините просто като фон, докато вечеря или домакинства, то тогава продуценти, репортери, оператори, монтажисти и водещи са си свършили работата. С други думи, ако спорите с телевизора, то зад отсрещната страна стоят професионалисти, защото са ви предизвикали да мислите, да вземете отношение, а не просто да превключите канала ядосани, че вашето мнение не е споделено.
Мислите ми текат в тази насока, защото моят баща много обича да си говори с телевизора, докато гледа БТВ новините. Тоя политик лъжел, ония министър нищо не разбирал, третият депутат само доносничил и така, докато ги оправи всички набързо.
Аз също гледам новинарския блок по BTV, защото ми допада широкотематичната им концепция: обзор на политическите, икономически, културни, социални и арт събития у нас и по света. Информацията е поднесена интелигентно, професионално и най-важното: стриктно се съблюдава излагането на всички гледни точки по даден проблем, така че аудиторията сама да реши на коя страна да застане.
Не ме учуди фактът, че във Facebook БТВ се радват на над 200 000 последователи, а при сравнително новия информационен сайт BTV News феновете са 60 000.
Принос за популярността на двете страници във Фейсбук има гледемостта на телевизията и нейното качество. Към днешна дата социалните мрежи са лакмус, индексиращ какво се харесва на публиката и какво не. Рейтингът също илюстрира наглед какви са настроенията на зрителите. След като приблизително населението на един средно голям град в България открито е заявило симпатиите си към BTV във Facebook, то тогава не бива да ни изненадва, че за март месец телевизията е на първо място по аудитория с 33% пазарен дял, следвана от Нова ТВ (17%).
До нови срещи, че станало 19ч вече. 🙂 Отивам да гледам новините.
Kакво се случва в борбата за аудитория между интернет и традиционните печатни медии
Днес хората все по-рядко четат или ако го правят, то не е по онзи сантиментален и романтичен начин, който помним отпреди ерата на интернет: прелистването на страници, което е като музика за ценителите на словото; мирисът на стара хартия, разкриващ история и будещ сантименти; моментът, в който се пренасяш в чудния свят на сънищата, четейки любим автор, и пр.
Интернет малко или много измени читателските ни нагласи и предпочитания, давайки бърз и лесен достъп, на „един клик разстояние“. Като прибавим и електронните четци, които осигуряват мобилност и практичност, към днешна дата е все по-трудно да срещнете любител на книги и списания, поднесени по традиционен начин. С други думи, напечатани на хартиен носител.
Аз обаче съм от малцинството, което е вярно на традициите. Дали от зодията ми, за чиито представители се счита, че не обичаме промените и сме консервативни по природа, дали просто, защото съм романтик, предпочитам традиционните медии пред новите такива.
В този ред на мисли, наскоро в ръцете ми попадна чудесното списание „Биограф“. Изключително интелигентно написано и поднесено, то ме изненада приятно и ми вдъхна надежда, че все пак каузата не е изгубена и на книжния пазар продължават да излизат стойностни неща, които да напомнят на аудиторията, че няма нищо по-хубаво от емоционалния заряд, който носят стойностните книги и списания. Накратко, „Биограф“ ни запознава с известни и доказали се личности, показани обаче не по онзи жълт и клюкарски начин, а тъкмо обратното: интересно, любопитно и интелигентно.
Добро впечатление ми направи и изказване на Светослав Кантарджиев, директор на отдел „Маркетинг и реклама“ във въпросното сп. „Биограф“, според когото хората все по-рядко намират време за удоволствия на сетивата си, а не трябва да забравят, че всяка минута могат да превърнат в щастие и наслада, разглеждайки любимото списание, готвейки ароматни вкусотии или просто прекарвайки свободното си време с любимия човек.
А вие как, къде и какво предпочитате да четете?
Мтел с по-бърза 3G мрежа в още 34 града
Мтел увеличи населените места, където може да се сърфира с по-бърза скорост в 3G мрежата с още 34. Така те стават общо 53, които по данни на телекома покриват 50% от населението на страната. В тези населени места клиентите на компанията ще могат да сърфират с цели до 42 мегабита в секунда. Мтел започна да въвежда поетапно свръхбързия интернет още от 2010г., когато за пръв път у нас демонстрира високата скорост. Днес тя вече е факт за 53 населени места, като се очаква те да продължават да се увеличават. В останалите скоростта също е повече от бърза – 21мегабита в секунда, неслучайно през 2011 и 2012г. компанията получи сертификат за „Най-бърза 3G мрежа в България“ от NET CHECK – немската компания за контрол на качеството при мобилните компании. Мобилния интернет на Мтел наистина се развива бързо, след като само преди 8 месеца телекомът увеличи 3G скоростта от 14,4 на 21 мегабита в секундаза цялото си 3G покритие.
Сред населените места с по-бърз 3G достъп са почти всички областни и по-големи градове. По-бързата скорост означава не само по-бързо браузване, но и сваляне на файлове и стрийм на HD видеа, телевизия и много други.
Междувременно от Мтел продължават да работят и по LTE(Long Term Evolution) мрежата си, която след време ще осигурява на клиентите на компанията интернет скорост от цели 100 мегабита в секунда.
Кафето – заблуда ли е помощта му ?
Този въпрос не знам колко хора са си го задавали, но аз лично не му отдавам голямо внимание, тъй като не пия кафето само защото без него няма да се разсъня или ободря, а просто харесвам вкуса му и ми е приятно да го пия. Разбира се гледам да не прекалявам с броя, защото вече няма да е здравословно, но по две кафета горе долу си ги правя на ден J. Рано сутринта и следобед, просто това е моето времето, в което размишлявам за проблемите си, правя си план за протичането на деня ми и се наслаждавам на хубавото си кафе. Има много видове кафе на пазара и според мен всички си имат своя хубав аромат и вкус, но може и да съм заблуден от факта колко много се наслаждавам на кафето. Има различни начини за приготвяне на кафе – в кафеварка, джезве, кафе машина и други. Аз лично често сменям начините, по които си го правя, защото и вкуса и насладата е различна в различните случаи. Според мен не е толкова важно какво ни е кафето, колкото начина по който го приготвяме. Когато е добра кафе машината, тя би направила хубаво кафе от почти всички видове. Той ще има своя каймак и гъстота и ние ще му се насладим максимално, но хубавите машини са скъпи, за това рядко се срещат в домакинствата, има ги най-вече в заведения и офиси.
Театрите или киното – какво предпочитат хората ?
Не бих казал , че имам точно наблюдение над въпроса, но е факт че търговските центрове и кината са постоянно пълни с млади хора, а на повечето театри има най-вече хора от средната възраст, които са имали щастието да се докоснат до българската театрална сцена. Ние имаме невероятно кадърни и успешни артисти, които превръщат своите пиеси в едно незабравимо преживяване. Има и много млади хора, които също посещават театрите, но броя им би трябвало да бъде много по-голям.
Според мен те трябва да се интересуват силно от нашата култура и всичко, което се случва и прави в България. За съжаление телевизията и кината малко или много отдалечиха младите хората от театралните постановки, но пък и трябва да се замислим до каква степен са имали възможност да се докоснат до тях. Според мен основата на тази култура се поставя в ранна възраст, училищата да организират децата и да ги водят на театър, а също така това може да го правят и родителите. Много неща от живота можем да научим от постановките, те често пъти са истории от книги, които не сме чели и така се сдобиваме с нова за нас информация и се обогатяваме. Всички хора, които са избрали да прекарат живота си в театъра да забавляват и учат хората за мен са хора, на които трябва да се възхищаваме дълбоко, защото това е умение и дарба, която не всеки е притежава.
Природата и ние
Това е тема, която мисля че е много сериозна и хората трябва да й обръщат повече внимание. Струва ми се, че все по-малко хора се стараят да я запазят чиста и да я предпазват от пожари. Аз много обичам да ходя на походи сред природата, първо защото е полезно за здравето ни и второ, защото за мен това е един чудесен начин да се разтоваря от иначе натовареното ежедневие. Често аз каня мои приятели с мен на разходките сред чистия въздух, но веднъж беше истински провал и не си спомням с усмивка за този случаи.
Мой приятел беше поканил със себе си свой колега, който си хапваше нещо не помня вече какво точно е било, но по-важното и това което успя наистина да ме вбеси е, че той си хвърли опаковката и сякаш направи най-нормалното нещо. Когато аз отидох и е вдигнах той ме попита защо го правя, а аз му отвърнах че трябва да сме по отговорни към природата и ако искаме да продължаваме дълго време да й се радваме трябва да я пазим. При което той отвърна – „е, ми то всеки си хвърля боклуците на земята” и в този момент разходката за мен свърши. Казах, че имам спешна работа и тръгнах. Не мога да повярвам, че има големи зрели хора, които да разсъждават така сякаш са малки деца. Моля Ви приятели, не позволявайте да се замърсява природата ни и нека е запазим така красива и истинска и за следващите поколения.
Готвенето – мъжко или женско занимание?
Готвенето според мен не е отредено конкретно за нито единия от двата пола, а просто се опира до това кой има желание и на кой му се отдава. Въпреки, че то е от нещата, които може да се научи от всеки. Няма нищо по-хубаво от домашно приготвената храна, но за да има такава нали все пак някой трябва да е приготви. Има хора, които обичат да правят едно, други друго, но важното е да имаме желание, като мъжко занимание при готвенето се е отредило да е скарата.
Да, аз съм съгласен с това, но не мисля че това е единственото което можем да правим. Аз примерно обичам да готвя много неща и разбира се те са свързани с месо. Има много книги с рецепти, телевизионни предавания, а и в интернет можем да открием всичко, което не знаем. Аз обичам да експериментирам с нови и нови неща взимайки идеи от истинските професионалисти и всеки път се убеждавам, че с желание всичко се получава както трябва. Много обичам да готвя в гърне, там правилото е – режем всичко на едри парчета и го слагаме да се пече. Обичам да съчетавам в тези случаи по няколко вида месо. Също така е и много интересно да се правят различни салати, които не са традиционни за кухнята ни и не сме опитвали. Вече в големите хранителни вериги можем да открием всичко необходимо за да приготвим това, което сме решили, като разбира се остава въпроса до колко ни е по джоба. Но има страшно много интересни и вкусни рецепти, които съдържат изцяло неща, без които не остават повечето домакинства.
Приятелите – неизменна част от живота на човека
Темата, която съм избрал днес, мисля че вълнува всеки човек. Приятелите са тези, които ни подкрепят в живота и те са хората на които можем да разчитаме при проблеми с близки, роднини или непознати. Те са хора от нашето детство или влезли в живота ни в един по-късен етап, показвайки ни че държат на нас и можем да разчитаме винаги на тях. Аз лично смятам за много правилен израз – „роднините не можем да си ги избираме за разлика от приятелите”. За това не трябва да бъдем изненадани, когато някой наш близък постъпи по начин, който не сме очаквали от него, а наш приятел направи точно това, което сме очаквали.
Истината според мен , е че роднини понякога вършат неща за нас просто като по задължение, а понякога даже не го правят като разчитат, че ще ни мине бързо просто защото сме близки. Докато приятеля или поне истинския винаги ще направи това, което очакваме от него и в повечето случаи дори не се налага да им казваме те знаят как точно да постъпят за да ни успокоят или помогнат, когато това е нужно. Поради тази причина аз много държа на своите приятели и винаги бих им помогнал с каквото мога и те знаят, че могат да разчитат на мен. За добро или лошо, хората са казали че са необходими приятели, с които да бъде споделено. Така, че аз съветвам всички мои близки и приятели, да намерят истински хора, с които да споделят, които да ги карат да се чувстват добре в компанията им, с които да разчитат един на друг.