Излезе първият трейлът на българската анимация „Златната ябълка”

Чудесният проект на група доброволци – аниматори, сценаристи, дизайнери и други, прославя българския фолклор. Ярката идея обиколи цяла Европа, но за съжаление е все още много малко популярна у дома. Затова и финансирането за пилотния епизод и за първия трейлър е почти изцяло от чужбина. Това е срамота, българи!

Не е ли редно именно ние, наши продуценти, да се застъпят за българското. За страната си, за това да се подобри имиджа на България. Стига вече повтаряме заучени фрази като „Тая скапана държава”, а да погледнем колко хубава, богата на фолклор и традиции е родината ни. Нека се гордеем, че сме такива каквито сме. Защото когато започнем да мислим националистично, това ще бъде първата  най-голямата крачка в съзнанието ни, в манталитета ни.

Хвала на такива горди българи, които работят, за да покажат на света, че сме нещо повече от черна икономическа хроника в европейките вестници, че сме горди с много повече от Мистерията на българските гласове. Че имаме много, много още много, което да покажем, наред с  нашите спортисти, певци, артисти.

Бежанци или мигранти?

Постоянно се говори за бежанска вълна. Всеки, който преминава нашата граница се води  уж бежанец. Други пък ги наричат икономически емигранти. Второто е по-правилно. От политическа, икономическа, но и от правна гледна точка всички хора, които преминават транзит през страната ни или се заселват в нея, по своята същност са мигранти, а не бежанци.

RefugeesНепознаването на дефиницията за бежанец води до много обърквания в медиите, които пък от своя страна предават тази погрешна представа на масите, които следят случващото се.  Има една Конвенция за статута на бежанците, приета от Конференция на пълномощниците на ООН по статута на бежанците и лицата без гражданство още през 1951 година. България я ратифицира през 1992 -ра и тя влиза в сила след допълнителни процедури по обнародване през октомври 1993 г. В нея точно и ясно е дадено определение за бежанец, което аз ще ви преразкажа. Бежанците са лица, които напускат страната по основателна причина и в следствие на преследване и застрашаване живота им. Като основателна причина се счита дискриминация по раса, религия, принадлежност към определена социална група, различна националност, политически убеждения.

Имайки предвид дефиницията, ние спокойно можем да заключим, че лицата, които напускат своята страна на произход, за да избягат от война, граждански конфликти. природни бедствия или пък търсят по-добър начин на живот и се отправят към по-развити икономически страни НЕ са бежанци. Те са си емигранти в пълния смисъл на понятието.

Затова смятам, че е грешно да се говори за бежанска вълна и масово да се злоупотребява с думата „бежанци“. Тези хора не са преследвани, не са подлагани на мъчения или геноцид в собствената си родина. Те по свой собствен избор са поели на Запад в търсене на по-добър живот. Оттук идват обаче множеството социални проблеми за страните приемници. Хората, които бягат искат статут на бежанец, за да се ползват с права и привилегии за закрила. Това не е много редно, защото може би само десетки от хилядите мигриращи наистина са бежанци.

Когато Сталоун ти казва: България е мястото! – очакваш бомби от небето

bulgaria_travel_logoПохвално е усилието на творците, наети от Министерството на туризма, вложено в направата на една по-необичайна и по-различна реклама на България. Действително се е получило нещо интересно, но то е всичко друго, но не и видео, което да представя достойнствата на страната ни пред света. По-скоро на снимачните площадки на Бояна Филмс и ниските наеми на терени (или каквото е там).

Не можем да отречем, че клипът е добре сниман и добре конструиран, но кадрите от родината ни като че ли отсъстват. Къде са морските брегове, къде са Пловдив, Велико Търново, къде са Рила и Пирин? Виждаме София, пак София, Витоша, едно езеро, една гора и … фонът зад актьорите. Ако съдим по камъните зад Антонио Бандерас и  Силвестър Сталоун, много лошо за България.

Идеята да се покаже, че у нас има много мили хора и големи професионалисти отново е добра, но по всичко личи, че фокусът отново е изместен, тъй като актьорите говорят за това как са посрещнати в киноцентъра и как са работили с българските екипи. Което не е България!!!

Гледайки отново и отново клипа… някак у мен не се надига чувство за гордост, а едно странно усещане – все едно всичко у нас е толкова евтино, сякаш рекламираме кинопарк на Балканите – Балканивууд… нещо изкуствено, някаква местна атракция.  А милото ни отечество остава някъде там – едно абстрактно понятие, за което всички говорят, но никой не вижда.

Вече предполагам за подигравателните усмивки на чужденците, които ще гледат рекламата. Продуцентът Лез Уелдън казва, например, че в България могат да се снимат всякакви филми – екшъни, трилъри, исторически, ромамнтични… И се чудя какво послание може да е това? Към филмовия бранш – ясно: „Елате и снимайте в България!“. Но към туристите? „Елате и се запишете за статисти на филмовата площадка“ Или по-скоро: „Ако летувате в България,  можете евентуално да видите Арнолд Шварценегър!“

Прочетохте достатъчно: Вижте сега и КЛИПА и споделете вашето честно и обективно мнение.

Предимствата на блогърството

Скъпи мои приятели и читатели. Да съм художник, не съм художник, да съм поет – не съм поет, да съм писател – и в писателството никакъв ме няма. Обаче си водя своя дневник тук и мисля, че когато имаш достатъчно желание да пишеш и можеш да сглобиш някое и друго изречение що-годе грамотно, можеш спокойно да изразиш мнение, различно от това във фейсбук. Там хората се надпреварват да бъдат интересни и да събират лайкове. Но фейсбук предоставя разбира се и възможност хора с различни интереси да споделят и доста полезна информация. Там следиш любимите си игри, страниците с новини и нещата, които обичаш – алкохоли, шоколади, иновации, технологии.

blogger manБлогърството обаче е друга работа. Имаш свое лично местенце, където са събрани всичките ти размисли и страсти, отзиви, похвали, възмущения, обяснения. Когато си в едно такова състояние можеш спокойно да пишеш, а когато пиешеш можеш да изразиш себе си по-добре, защото много по-внимателно подбираш думите си, без да се опитваш да се съревноваваш, да се стараеш да изглеждаш по един или друг начин пред околните. Освен това относителната анонимност е някак важна. Умишлено не съм разтръбявал наляво или надясно, че си водя блог. Тези, които го четат, си ми пишат коментари или като се видим ми казват какво мислят. Някои ми пишат и на лично – тези, които ползват мейл с чат.

Всъщност блогърството е като вид терапия. Успокоява те, кара те да си подредиш мислите и да напишеш нещо от собствен опит в услуга на най-различни хора в интернет дето драсват две или три ключови думи в Гугъл и очакват да си направят справка по един или друг въпрос. Затова и се стремя от време на време да съм полезен с каквото мога, да покажа нещата, които ме интересуват и съответно да срещам хора като мен. Имал съм много яки моменти. Така че на всички вас, които имате толкова много, което бихте искали да кажете на света – вземете тая клавиатура, създайте си един хубав блог и пишете. Пишете хубави неща, ведри текстове, забавлявайте се, общувайте и бъдете себе си. Защото блогърите са най-много себе си, когато пишат в блога си.

Когато не ти се говори…

Да говориш може да се окаже понякога много, ама много трудно. И е факт, че с мълчание казваш много повече.

От два дни не ми се говори с никого и това не е признак на лошо поведение и никой не ме е обидил. Не съм и изпаднал в депресия. Просто напоследък си мисля, че всичко, което казваме в ежедневието ни, е просто въпрос на много общи приказки, някаква любезност и колкото да не е без хич.

businessmanВ офиса, където работя, имаме един колега, който още в началото след постъпването си си пролича, че е единак. Не говори с никого, обядва сам, не се включва в общите излизания почти никога. В редките случаи, когато дойде, почти не продумва, освен ако някой не го попита нещо. В това няма нищо лошо, тъй като си върши съвестно работата и е професионалист в областта си. Но мнозина по-ведри и усмихнати хора в първия момент си мислят, че този човек явно не смята да се задържи дълго във фирмата, а просто минава транзит през нея, защото очевидно не завързва познанства. Друга гледна точка е, че човекът е дошъл все пак да работи, а не да търси приятели. Трета теория е, че може би в предната фирма се е наслушал на интриги и клюки и целенасочено избягва да общува. Но това последното не важи за нас, тъй като в нашата фирма сме само готини пичове и в почивката си говорим за всичко, но не и за колеги и работа. Което е доста отпускащо всъщност.

И тогава осъзнах. Може би човекът просто няма нищо за споделяне. Може би просто му е втръснало от общи разговори за времето с  разни хора. Може би му е трудно, ако има проблеми, да се прави на усмихнат и любезен и да приказва за яденето, уикенда, домашния си любимец или последния филм, който е гледал. Него може би го вълнуват по-възвишени неща, а ние в нашата работа сме далеч от неговите интереси.

Обаче да ви кажа, понякога и аз се уморявам да говоря, да взимам отношение. Тогава, както и предните няколко дни впрочем, просто си мълча. Радвам се на хората около мен, слушам ги, но изпитвам адска мъка при оформянето на думи и изречения. Сякаш главата ми е празна от към теми и сили не ми достигат да се обяснявам за някакви случки и преживявания.

Затова понякога е по-добре да мълчиш. Особено, когато нямаш какво толкова да споделиш, когато от нищо не се вълнуваш. Когато просто имаш нужда да си страничен наблюдател и да се радваш на присъствието на околните, защото това ти стига да се чувстваш завършен.

 

Какво показва Фаренхайт?

В страни като САЩ, Белиз, Кайманови острови, Канада и Великобритания температурите се измерват във Фаренхайт или във Фаренхайт и Целзий. Това звучи объркващо за нас, които сме свикнали с метричната система. Ние работим с метри, километри, литри. Те – с мили, футове, инчове, галони и какви ли още не, които са ни познати… но не съвсем.

Ако ви питам сега колко е един галон, колко хора ще могат да ми отговорят? Предполагам ВСИЧКИ, които са направили справка в интернет и са сметнали, и предполагам  почти никой, който не е бърникал в уикипедия. Да се измерват градусите по Фаренхайтт изглежда дори по-сложно от събирането и изваждането, що се отнася до измерване на разстояние. Сигурно изобщо не сте пробвали да го правите. Дори не и след като сте чели „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, нали? Истината е, че формулата е доста сложна на пръв поглед. Първо температурата се намалява с 32, а след това полученият резултат се дели на 1,8. Така например, ако американски сайт ви каже, че в Ню Йорк е 62 градуса по Фаренхайт, това прави 16 градуса по Целзий.

fahrenheit-thermometersНе е нужно да го смятате обаче. Ако имате телефон с интернет, бърза справка в ето ТОЗИ сайт ще ви помогне. Просто нанесете температурата и вижте резултата. За повече информация, четете надолу.

Тенденцията е, че с Фаренхайт се измерват предимно високи температури. В Англия поне е така. Там тази скала се използва неофициално, като повечето прогнози за времето са в Целзий. Зимните температури обаче се измерват изцяло по познатата ни скала. Това се случва от началото на 20-ти век насам, когато е въведена.

Камъните от Ика

Вярва ли ви се, че е възможно преди познатата ни цивилизация да е имало друга. Друга, даже много по-развита. Цивилизация, която е използвала енергията на слънцето, която е имала такива достижения в медицината, че е можела да прави трансплантации на различни органи. Такава цивилизация, която е използвала лазери, строяла е огромни градове и е имала транспортни средства. И това преди хиляди, милиони години.

Говори се за изчезнала Атлантида, за внезапния край на цивилизацията на маите. Възможно ли е тези цивилизации, особено Атлантида, която и до днес е забулена в мистерии, да е била много по-напреднала, отколкото сме ние в момента.

камък от ИкаИма много общности и учени, които вярват, че някъде там, преди около 65 милиона години, преди динозаврите да са изчезнали, те са съжителствали с хора, при това човешката цивилизация е била далеч по-развита от нашата днес. За това свидетелстват мистериозните камъни от Ика, Перу. За тях се споменавало още в летопис от 16 век и последният, посветил над 40 години от живота си в изучаването им бил доктор Кабрера, който наричал камъните „глипотолити“. В колекцията, която може да се види днес в музеи с камъните от Ика, той събрал 1100 камъни при разкопки край града.  Общият брой на камъните бил 50 000. През 1976 година издава книгата „Посланията, гравирани на камъните от Ика“, в която пише, че глиптонитите са част от специално създадена каменна библиотека, на много развита цивилизация преди нас. Съвременното човечество обаче все още не било готово да приеме посланията.

Темите на камъните били много – битови, изображения на звезди, карти, инструменти за изучаване на космоса, летателни апарати, хирургически операции, човешка и животинска ембриология, календари… Начинът на гравиране свидетелствал, че някой е оставил послание на точно тези камъни, за да бъдат те непреходни във времето.

Можете да прочетете повече за камъните от Ика в интернет, защото информацията е много.

Мистериите в света ни заобикалят!

Персеидите или Сълзите на Св. Лаврентии

В миналото в Западна Европа народите, които наблюдавали августкият звездопад, са го наричали „Сълзите на Св. Лавренетий“, поради съвпадението с празника на светеца в католическия календар. Това уникално красиво явление е било приемано като божествен знак и белег, че е нужно смирение.

пеrseiditeДо днес запазено по цял свят е вярването, че когато видиш падаща звезда на хоризонта трябва да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне. По тази идея са по-скоро увлечени жените, но съм хващал не малко мои приятели от мъжки пол да наблюдават небето, когато се е случвало да сме навън в този период на годината, и ако видят метеор, да движат устни.

Желанията са нещо чудесно. Но винаги съм ги смятал за нож с две остриета, така да се каже. В това отношение смятам, че ние хората имаме способността да се свързваме с онова глобално информационно поле на Вселената и да изпращаме послания. Не случайно хората са казали, че когато искаш нещо много силно, то ще се сбъдне. Просто защото човек е склонен да си повтаря на ум един и същи рефрен, да се стреми към нещо с цялата си същност и да го постигне. Нима на този принцип не действат и молитвите. Не случайно самият акт на отправяне на молба към Всевишния е нашепване на думи и изпращането им към Космоса.

Тогава желанията са нещо чудесно. Но защо казвам, че са много опасни? Защото понякога човек трябва много да внимава какво си пожелава, тъй като искането му може да бъде уважено и да му се случи дословно. А това в някои случаи може да предизвика голямо объркване. Ако например един мъж копнее за любов и си пожелава в живота му да се появи и да обикне „страхотна жена“, може на пътя му наистина да се изпречи жена, която обаче го плаши с поведението си ( от корена на думата „страх“ – „страхотна“) и едновременно с това го привлича, но без тя да отговаря на чувствата му. Без да искам да придавам негативност на статията си ще кажа само, че жаленията, които ще отправите към Вселената, трябва да бъдат много добре обмислени и словесно точни. Ето ви пример: „Бих желал да срещна най-сетне предопределената ми половинка от противоположния пол и да сме щастливи заедно в своята взаимна и споделена любов“. Нарочно използвах израза „половинка от противоположния пол“ , тъй като не знам дали ти читателю, който четеш статията ми в този момент, си мъж или жена. И използвах думата „предопределен/а“, тъй като вярвам, че за всеки от нас Вселената е предопределила партньор в живота. Някои имат късмета да срещнат своята половинка в по-ранна възраст, а други се налага да почакат малко повече.

Каквото и да ви е драснато там горе, знайте, че то си е само за вас и рано или късно ще се случи. Надявам се това да е за добро. Междувременно можете да гледате Персеидите, които украсяват с гирлянди небето в средата на август, и да си мечтаете за бъдещето.

Тази вечер – 13 август, е пикът на активност на метеоритния поток. Така че идете на високо, на чист въздух, далеч от светлинното замърсяване на градовете, и се насладете на гледката.

Хлябът на фирма Елиаз – вибрации и светлина от Вселената

Купувайки си хляб на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, винаги съм се чудел какво послание носи изразът „Храната е вибрация и светлина”, който стои на опаковките – неотменно мото на марката. Интригуващо е когато човек научава повече. От философска и дори теологична гледна точка, ние хората не бива да бъдем затворени за мъдростите, до които са достигнали мнозина. Да погледнем в перспектива, да помислим с вяра и да разтворим съзнанието си пред тайните на Вселената е много ценно.

Знаете ли например, че на 25 000 години една цивилизация се заменя с друга. Това е една космическа цикличност – така Вселената се разширява и опознава себе си. Никога една Цивилизация не загива преди да подготви основата за следващата. Между две цивилизации винаги има преход от около 25-30 години. Е, ние се паднахме в един такъв преход, не мислите ли, който, предполагам, е започнал някъде около 1990 година. И тъй като Словото е Информационният код на Вселената, а българският език е с 800 кодона, ние притежаваме един от най-могъщите информационни кодове в света. Само още четири езика притежават тази особеност. Като малко отклонение ще ви разкажа нещо, което го има документирано в аналите на Ватикана. Когато братята Кирил и Методий отиват в Рим и пред 12 кардинала и Папата защитават правото на съществуване на българския език и кардиналите чуват езика, изразите, с които братята говорят, те разбират, че пред тях стоят Посветени и падат на колене. Предложени са трима за светци на Европа – двама от тях са братята Кирил и Методий. Затова е много важно думите, с които ние пишем, да носят енергията и вибрациите на надежда, добротата, мъдростта и разбирателството. Човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.  На този етап, сега, в този момент, тук и сега ние имаме този живот. Всъщност няма значение, че хората, до които достигат нашите думи на надежда и уважителност няма да разберат нашите имена. Нашата добре свършена работа е само между нас и Вселената. И така ние създаваме благоприятно информационно поле за хората около нас. Изборът е наш.

badadfbdbsВсичко това се вписва в посланието, което носи хлябът на хлебозавод Горубляне, дело на любов, плод на вдъхновение и работа в Елиаз – „Храната е вибрация и светлина”. Словата не са случайни. В тях има вселенска истинност. Защото не е все едно дали ще си набавиш минералите и витамините от хапче или от хляба, рибата, меда, ябълката. За да съществува дори един единствен плод на земята, за него съществува програма – този плод има своя ДНК. Зърното, рибата, пчелата и ябълката имат своя Програма и ДНК. Тяхната клетка съдържа четирите кода – на Земята, на Огъня, на Въздуха и на Водата.  Когато даден код преобладава в дадена храна, например код Огън, или преобладаваш код Вода – съответно тази билка, зърно или риба ще подпомогнат, или ще намалят, съответната вибрация и енергия в неговия организъм. Неговата хармония, енергия и вибрация зависи от това, което той мисли и храната, която вкарва в тялото си. Вселената е създала Земята, Природата, Човека –  всичко с перфектен замисъл, мъдрост и красота. Промисъл има във всичко. Свободната воля и творчеството също ни бяха гарантирани – при едно условие – да спазваме Закона на Вселената – Не вреди! За миг притихнете, поровете се за снимка на зародиш на дете в съвсем начален стадий, вашето ухо и напречен разрез на зърното. Ще се уверите, че те поразително си приличат.
А знаете ли още, че в стари времена, когато Питагор или учениците му вземали важни решения три дни оставали на вода, хляб и маслини – за да усилят интуицията си и да чуят идеите на Вселената. Разбира се, тези три дни те били мълчаливи и се стараели да запазят мисълта си чиста. Вярвали са, че за постигане на такова единение с Вселената водеща роля играе и храната, която носи на тялото вибрации от елементите и подготвя организма да общува на по-висше ниво.

Интересно е всичко това и аз оставам любопитен за още информация. И съм възхитен. Възхитен и удовлетворен от прозрението на слова, които изразяват толкова много и са поставени от фирма Елиаз в правилната светлина, за да достигне посланието до повече и да се замислим спазваме ли Закона на Вселената и колко чисти са телата ни, колко достоен и способен е организма ни да бъде едно цяло с Природата.

Храната е вибрация и светлина!

Другата любов на Tom Odell

Ако има популярен, но не поп комерсиален изпълнител, по когото са полудели всички, то това е Tom Odell. Когато едно от на-известните му парчета звучи на голяма сцена, няма нужда самият той да пее. Публиката просто подхваща и може да изкара цялото парче на един дъх – с желание, крещейки емоционално.

Макар да мислите, че Том е обичан най-вече от жените – да, така е, но повечето ми приятели също го харесват. Причината момчето да допада и на мъжката половина е, че той не е Бийбър тип, не се прави на мъжкар и не се опитва да изглежда нахакан и начетен в клиповете си. Няма ги позата и кичът. Просто Том и всикчо онова, което един истински мъж би искал да сподели за една жена – красиво, лирично, мелодично.