Персеидите или Сълзите на Св. Лаврентии

В миналото в Западна Европа народите, които наблюдавали августкият звездопад, са го наричали „Сълзите на Св. Лавренетий“, поради съвпадението с празника на светеца в католическия календар. Това уникално красиво явление е било приемано като божествен знак и белег, че е нужно смирение.

пеrseiditeДо днес запазено по цял свят е вярването, че когато видиш падаща звезда на хоризонта трябва да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне. По тази идея са по-скоро увлечени жените, но съм хващал не малко мои приятели от мъжки пол да наблюдават небето, когато се е случвало да сме навън в този период на годината, и ако видят метеор, да движат устни.

Желанията са нещо чудесно. Но винаги съм ги смятал за нож с две остриета, така да се каже. В това отношение смятам, че ние хората имаме способността да се свързваме с онова глобално информационно поле на Вселената и да изпращаме послания. Не случайно хората са казали, че когато искаш нещо много силно, то ще се сбъдне. Просто защото човек е склонен да си повтаря на ум един и същи рефрен, да се стреми към нещо с цялата си същност и да го постигне. Нима на този принцип не действат и молитвите. Не случайно самият акт на отправяне на молба към Всевишния е нашепване на думи и изпращането им към Космоса.

Тогава желанията са нещо чудесно. Но защо казвам, че са много опасни? Защото понякога човек трябва много да внимава какво си пожелава, тъй като искането му може да бъде уважено и да му се случи дословно. А това в някои случаи може да предизвика голямо объркване. Ако например един мъж копнее за любов и си пожелава в живота му да се появи и да обикне „страхотна жена“, може на пътя му наистина да се изпречи жена, която обаче го плаши с поведението си ( от корена на думата „страх“ – „страхотна“) и едновременно с това го привлича, но без тя да отговаря на чувствата му. Без да искам да придавам негативност на статията си ще кажа само, че жаленията, които ще отправите към Вселената, трябва да бъдат много добре обмислени и словесно точни. Ето ви пример: „Бих желал да срещна най-сетне предопределената ми половинка от противоположния пол и да сме щастливи заедно в своята взаимна и споделена любов“. Нарочно използвах израза „половинка от противоположния пол“ , тъй като не знам дали ти читателю, който четеш статията ми в този момент, си мъж или жена. И използвах думата „предопределен/а“, тъй като вярвам, че за всеки от нас Вселената е предопределила партньор в живота. Някои имат късмета да срещнат своята половинка в по-ранна възраст, а други се налага да почакат малко повече.

Каквото и да ви е драснато там горе, знайте, че то си е само за вас и рано или късно ще се случи. Надявам се това да е за добро. Междувременно можете да гледате Персеидите, които украсяват с гирлянди небето в средата на август, и да си мечтаете за бъдещето.

Тази вечер – 13 август, е пикът на активност на метеоритния поток. Така че идете на високо, на чист въздух, далеч от светлинното замърсяване на градовете, и се насладете на гледката.

Хлябът на фирма Елиаз – вибрации и светлина от Вселената

Купувайки си хляб на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, винаги съм се чудел какво послание носи изразът „Храната е вибрация и светлина”, който стои на опаковките – неотменно мото на марката. Интригуващо е когато човек научава повече. От философска и дори теологична гледна точка, ние хората не бива да бъдем затворени за мъдростите, до които са достигнали мнозина. Да погледнем в перспектива, да помислим с вяра и да разтворим съзнанието си пред тайните на Вселената е много ценно.

Знаете ли например, че на 25 000 години една цивилизация се заменя с друга. Това е една космическа цикличност – така Вселената се разширява и опознава себе си. Никога една Цивилизация не загива преди да подготви основата за следващата. Между две цивилизации винаги има преход от около 25-30 години. Е, ние се паднахме в един такъв преход, не мислите ли, който, предполагам, е започнал някъде около 1990 година. И тъй като Словото е Информационният код на Вселената, а българският език е с 800 кодона, ние притежаваме един от най-могъщите информационни кодове в света. Само още четири езика притежават тази особеност. Като малко отклонение ще ви разкажа нещо, което го има документирано в аналите на Ватикана. Когато братята Кирил и Методий отиват в Рим и пред 12 кардинала и Папата защитават правото на съществуване на българския език и кардиналите чуват езика, изразите, с които братята говорят, те разбират, че пред тях стоят Посветени и падат на колене. Предложени са трима за светци на Европа – двама от тях са братята Кирил и Методий. Затова е много важно думите, с които ние пишем, да носят енергията и вибрациите на надежда, добротата, мъдростта и разбирателството. Човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.  На този етап, сега, в този момент, тук и сега ние имаме този живот. Всъщност няма значение, че хората, до които достигат нашите думи на надежда и уважителност няма да разберат нашите имена. Нашата добре свършена работа е само между нас и Вселената. И така ние създаваме благоприятно информационно поле за хората около нас. Изборът е наш.

badadfbdbsВсичко това се вписва в посланието, което носи хлябът на хлебозавод Горубляне, дело на любов, плод на вдъхновение и работа в Елиаз – „Храната е вибрация и светлина”. Словата не са случайни. В тях има вселенска истинност. Защото не е все едно дали ще си набавиш минералите и витамините от хапче или от хляба, рибата, меда, ябълката. За да съществува дори един единствен плод на земята, за него съществува програма – този плод има своя ДНК. Зърното, рибата, пчелата и ябълката имат своя Програма и ДНК. Тяхната клетка съдържа четирите кода – на Земята, на Огъня, на Въздуха и на Водата.  Когато даден код преобладава в дадена храна, например код Огън, или преобладаваш код Вода – съответно тази билка, зърно или риба ще подпомогнат, или ще намалят, съответната вибрация и енергия в неговия организъм. Неговата хармония, енергия и вибрация зависи от това, което той мисли и храната, която вкарва в тялото си. Вселената е създала Земята, Природата, Човека –  всичко с перфектен замисъл, мъдрост и красота. Промисъл има във всичко. Свободната воля и творчеството също ни бяха гарантирани – при едно условие – да спазваме Закона на Вселената – Не вреди! За миг притихнете, поровете се за снимка на зародиш на дете в съвсем начален стадий, вашето ухо и напречен разрез на зърното. Ще се уверите, че те поразително си приличат.
А знаете ли още, че в стари времена, когато Питагор или учениците му вземали важни решения три дни оставали на вода, хляб и маслини – за да усилят интуицията си и да чуят идеите на Вселената. Разбира се, тези три дни те били мълчаливи и се стараели да запазят мисълта си чиста. Вярвали са, че за постигане на такова единение с Вселената водеща роля играе и храната, която носи на тялото вибрации от елементите и подготвя организма да общува на по-висше ниво.

Интересно е всичко това и аз оставам любопитен за още информация. И съм възхитен. Възхитен и удовлетворен от прозрението на слова, които изразяват толкова много и са поставени от фирма Елиаз в правилната светлина, за да достигне посланието до повече и да се замислим спазваме ли Закона на Вселената и колко чисти са телата ни, колко достоен и способен е организма ни да бъде едно цяло с Природата.

Храната е вибрация и светлина!

Другата любов на Tom Odell

Ако има популярен, но не поп комерсиален изпълнител, по когото са полудели всички, то това е Tom Odell. Когато едно от на-известните му парчета звучи на голяма сцена, няма нужда самият той да пее. Публиката просто подхваща и може да изкара цялото парче на един дъх – с желание, крещейки емоционално.

Макар да мислите, че Том е обичан най-вече от жените – да, така е, но повечето ми приятели също го харесват. Причината момчето да допада и на мъжката половина е, че той не е Бийбър тип, не се прави на мъжкар и не се опитва да изглежда нахакан и начетен в клиповете си. Няма ги позата и кичът. Просто Том и всикчо онова, което един истински мъж би искал да сподели за една жена – красиво, лирично, мелодично.

Сърце или разум?

Макар някои да мислят, че пред тази дилема са изправени само жените, ние мъжете също имаме сърце и то също доста често е в противоречие с разума. Ето например ходи ми се на мача за световното, но знам че не е разумно, щото жената после ще се цупи. Шегувам се. И не се шегувам.

Дилемата между двете не е задължително да е винаги любовна, както повечето хора, предимно жените, смятат. Във всяко нещо, което правим, влагаме сърце и разсъждаваме с ума си. Така е редно. Някои хора са доста по-хладнокръвни и успяват да взимат по-трезви решения. Други са обречени на силна емоционалност и често страдат заради това. А не трябва. Хората сме различни. Някои се ръководят повече от чувствата си, други от разума. Най-добре е, когато има баланс между двете. В идеалния вариант трябва да си толкова добър в преценката си, че по пътя на логиката така да подредиш нещата си, че да отговарят на това, което сърцето желае, надеждно аргументирани от ума.

Да извърташ нещата в своя полза понякога може да бъде трудно. Но не е недостижимо. Въпрос е на висок интелект и на житейски опит. Затова по-младите не трябва да се притесняват, че често биват наранявани, следвайки емоциите си. Балансът се постига с времето, когато човек си даде сметка докъде може да стигне, колко би издържал, кое го наранява и кое – не. Кое събитие в живота му си заслужава да пренебрегне себе си и кое –  да действа според желанията си, обратно на това, което мислят другите.

Защо харесваме глупави клипове и снимки

В мрежата е пълно с изключително смешни, но не хумористично смешни, а тъповато и глуповато смешни клипове и изображения. Обикновено най-популярните сред тях са на хора, които се издънват в определени ситуации. Или са пияни, или шофират неправилно, или преценката им е толкова повърхността, че закачат дълбоко гласните ни струни и ни карат да излеем смеха си на висок глас.

Ако трябва да съм честен, в същината си подобни неща не са никак забавни. Повечето сериозни хора, които смятат себе си за много интелигенти и големи ерудите, заклеймяват такива публични прояви и открито ги критикуват и обсъждат. Всъщност всеки го може, но критиката ни едва ли ще достигне до въпросните хора и затова я превръщаме в незлобен присмех.

Мисля, че в основата и на присмеха и възмущението стои едно и също нещо. Това е вътрешното успокоение, че има много по-глупави и не разсъждаващи хора от нас самите. Всеки човек има свое слабо място и множество неща, за които се притеснява дали върши както трябва. Когато гледа такива клипове и изображения, някак му олеква. Чудно как, но е факт, че благодарение на другите глупости, ние успяваме да придобием някакво самочувствие, че вършим нещата далеч по-добре.

И ето, стигаме до един проблем – дали ако не критикуваме и се възмущаваме, ставаме по-малко морални същества. Според мен по-правилният вариант е смехът. Той не съдържа осъждане, а е по-скоро реакция, която би тушира напрежението. Докато критиката е изпълнена с някакво морално нравоучение, някаква жлъч, която действа негативно.

Аз смятам, че не трябва да се превръщаме в съдници. На каквито и да е постъпки. А да отвърнеш със смях е много по-искрено и освен това създава настроение.

funny-diver-faces-lead-image

Професиите, които може би ще останат в миналото

Светът се развива, всичко се променя. За ужас на някои и за радост на други светът отдавна не е такъв, какъвто го познавахме.

Women Telephone VintageТрансформациите във всички сфери на живота ни обаче се отразяват и на заетостта на населението. Професии, които доскоро съществуваха и бяха много популярни, скоро време може би дори няма да съществуват.

1. Първи сред тях са телефонистките. Преди време, когато искахме да се обадим в отдалечен край на страната, в някаква институция или в чужбина, първо набирахме номер, който ни свързваше с централа, а оттам съобщавахме вътрешен номер или име и съответната телефонистка ни свързваше с човека, офиса или кабинета. Сега вече има кол-центрове, където операторите имат съвсем различни функции.

2. Кога за последно сте виждали пощальон, който да ви носи писмо? Благодарение на мейлите, чатовете и социалните мрежи отвикнахме да пишем писма. Сега виждаме този човек само ако имаме препоръчано писмо от институция или ни носи някаква пратка.

3. Туристическите агенти вече не са това, което бяха. Много по-рядко се срещаме с тях и много по-рядко ходим в офиси, за да ползваме туристически услуги. Днес отваряме нужния сайт, избираме хотел, правим онлайн резервация и готово.

4. Поправки на електроника – телевизори, радиа. Колко често си поправяте радиото или телевизора…. никога. Днес радиото е в колата, у дома слушаме радио от уредбата или посредством телевизора. Ако нещо се развали сервизът е осигурен посредством гаранционната карта, така че едва ли ще ни се наложи да търсим техник.

Паркиране тип "за какво са тия бели линии"

Когато си шофьор пред теб има два пътя: първият е да караш разумно и предпазливо и да спазваш правилата за движение по пътищата; вторият е да караш с прекалено внимание и неумело да спазваш правилата за движение по пътищата. Половината от хората се опитват да минат между двете и да спазват разумно, внимателно и не нарочно неумело правилата за движение по пътищата. За това положението ни е толкова вяло. Дори първият тип да са образцови, вторият ги спират, а третият са онези, които се опитват да контрират втория тип. „След като той може да се бави, аз пък мога да го заобиколя от забранената страна“. Страхотно просто. И тъкмо тази култура при шофиране най си личи при паркирането:

Виж как паркира един, за да разбереш целия устрем на шофирането му. Страшна работа, казвам ви. Тротоари, пътни знаци, бели ленти изобщо не-съществуват!!! Ей такива селяни се срещат над път и под път.

illegal parkingБлагодарение на такива хитреци е толкова ниска културата на българина. Не защото желание за промяна няма, а защото подобни личности карат и другите да вършат нещата не както трябва. Ако един паркира неправилно, за да спрат автомобилите си и останалите трябва да се сместят неправилно в останалото пространство. И така, заради един или двама, става хаоса по паркингите и пътищата.

Вече се чудя какви мерки трябва да се вземат, че да са ефективни и да не се получават такива неща.

Какво правим през почивните дни?

Всеки от нас се радва на почивните дни! Чакаме ги почти с нетърпение, правим си планове за тях от седмици и дори месеци по-рано. Броим дните, които остават, отмятаме ги на календара и когато най-накрая настъпят… се чудим как да оползотворим свободното си време.

Случвало ли ви се е? На мен, да! При това сега… но нека ви разкажа по-подробно.

easter-family-fun-dayЗнаем, че на Разпети Петък не се прави нищо, затова отделих деня като подходящ за релакс и откровено мързелуване. Вчера, в събота си бях заръчал да се посветя на колата си, защото имаше нужда от някои (не)козметични процедури. Прекарах около 6 може би 8 часа, разглобявайки и сглобявайки я на ново. За щастие успях да постигна целите, които си бях поставил. Вечерта се видях с приятели. Днес, в неделя, обикалях по семейно да си честитим Великден и честно казано да скачам от една къща, на втора и накрая на трета ме измори значително.

Ето, че утре е последният ми почивен ден от така чаканата великденска „отпуска“. Толкова бързо минаха, а какви ги свърших аз? Утре трябва да си отделя един-два часа за чистене (защото, да, и мъжете чистят!), вечерта пак ще се видя с една компания, но… Въпреки че успях да си открадна малко време за четене на книги и гледане на филми, чувствам, че не оползотворих почивните дни достатъчно добре.

Искаше ми се да отида някъде извън града, да се поразходя сред природата, да почувствам, че наистина си почивам. Нищо не действа по-зареждащо от смяна на обстановката! Затова от сега започвам да планирам как ще прекарам онези три почивни дни, които ни се събират на 1-и, 2-и и 3-и май. Още не съм си изготвил планове за тогава, но в едно съм сигурен – няма да ги „похабя“ като сегашните, ще свърша нещо по-полезно и приятно за мен самия.

Сериалът "Викинги"

Гледам сериала „Викинги“ още откакто тръгна първия му сезон. Беше ми любопитно да видя за какво става въпрос и трябва да ви кажа, че интересът ми към него не е спаднал и до днес. Вече сме на трети сезон с обещания за четвърти догодина, а аз съм все по-запален по историята за Рагнар Лодброк, животът на викингите и Средновековна Англия.

Предупреждавам, че ако не сте попадали на този сериал до сега, може да сметнете някои сцени за твърде тежки. Историята е пропита с кръв и ти качва адреналина осезаемо. Аз обаче не съм фен на „Викинги“ само заради бойните сцени и добрата актьорска игра. Харесва ми най-вече идеята за документалност на събитията. Далеч съм от мисълта, че показаното е реално случило се, но ни дава добра представа за това какъв е бил животът на скандинавците в епохата на ранното Средновековие и как са протичали набезите им към Англия.

Дори си направих труда да потърся допълнителна информация за главния герой Рагнар Лодброк. Оказва се, че в действителност той е легендарен образ от датската митология. Няма доказателства за съществуването му, но аз пък винаги съм смятал, че във всяка легенда има частица истина. Според преданието Рагнар е живял през IX век и бил митичен войн, който превзел Париж през 845 г. Има и герои в сериала, за които със сигурност се знае, че са били реални исторически личности. Тях обаче ще оставя на вас да откриете и ще се радвам, ако ми ги споделите в коментар.

Иначе ви желая приятно гледане, ако съм успял да ви привлека на страната на викингите!

 

Боговете в древногръцката и римската митология

Може би сте забелязали, че имам изявен интерес към митологията и малко по-специално към гръцката митология. Преданията и легендите на някогашните народи, породени в следствие на политеистичните им вярвания, винаги са ми били интересни и чисто любителски съм се интересувал по темата. Затова ми стана любопитно до къде се простират приликите и разликите между древногръцката и римската митология. Винаги съм знаел, че си приличат, но изведнъж се запитах колко точно си приличат.

Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че древногръцката митология е много по-богата и по-древна. Митологията на някогашната Римска империя неминуемо е свързана с нейната история. И ако случайно ви убягва годината, позволите ми да на направя следните уточнения. Легендата за Рим започва с Ромул и Рем, основателите на града. Ромул бил първият от 7-те царе, управлявали в периода от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е.  В периода от 508 пр.н.е. до 27 пр.н.е. говорим за Римска република, която по времето на Октавиан Август прераства в Римска империя. Нейното западане е около 480 г., след което различни страни се възприемат за нейни приемници.

she-wolf-suckles-romulus-remusТака. Какво се случва с митологията? Има митове като тези за Ромул и Рем, които са типично римски. Все пак не откривате ли някаква прилика между вълчицата, която е кърмила тях, и Амалтея (също вълчица), с чието мляко се хранил Зевс като малък? Между другото съществува теория, че Ромул и Рем всъщност били синове на древногръцкия герой Еней.

По-осезаеми обаче са приликата при боговете в религиите на Древен Рим и Гърция. Всички по-главни божества са взаимствани, но просто с различни имена. Така например Зевс приема името на Юпитер, а Хера . това на Юнона. Посейдон е преименуван на Нептун, Хадес на Плутон, Арес става Марс, Афродита – Венера, Хефест се подвизава като Вулкан, Минерва е богинята на мъдростта Атина, а Веста се грижи за домашното огнище, подобно на Хестия. Диана е богинята на лова, каквато е Артемида, а Бакхус е всеизвестния ни любител на виното Дионис. А има ли нужда да обяснявам връзката между Амур и Купидон? Всъщност скромните ми наблюдения сочат, че древногръцките божества и митични образи са далеч повече отколкото римските. Като доказателство за това ще посоча, че в римския пантеон постепенно се включвали гръцки богове, което нямали римски еквивалент – като Аполон например.

Любопитното е също влиянието на други митологии освен тази на гърците. Така например бог Янус, който е родоначалник на всичко, се смята, че има нещо общо с етруския бог Ани. Янус се изобразява с две лица от двете страни на главата му и на него е кръстен между другото месец януари. Има сведения също така, че в течение на времето в Рим проникнали и вярвания от Египет с култ към Изида и Озирис.