Купувайки си хляб на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, винаги съм се чудел какво послание носи изразът „Храната е вибрация и светлина”, който стои на опаковките – неотменно мото на марката. Интригуващо е когато човек научава повече. От философска и дори теологична гледна точка, ние хората не бива да бъдем затворени за мъдростите, до които са достигнали мнозина. Да погледнем в перспектива, да помислим с вяра и да разтворим съзнанието си пред тайните на Вселената е много ценно.
Знаете ли например, че на 25 000 години една цивилизация се заменя с друга. Това е една космическа цикличност – така Вселената се разширява и опознава себе си. Никога една Цивилизация не загива преди да подготви основата за следващата. Между две цивилизации винаги има преход от около 25-30 години. Е, ние се паднахме в един такъв преход, не мислите ли, който, предполагам, е започнал някъде около 1990 година. И тъй като Словото е Информационният код на Вселената, а българският език е с 800 кодона, ние притежаваме един от най-могъщите информационни кодове в света. Само още четири езика притежават тази особеност. Като малко отклонение ще ви разкажа нещо, което го има документирано в аналите на Ватикана. Когато братята Кирил и Методий отиват в Рим и пред 12 кардинала и Папата защитават правото на съществуване на българския език и кардиналите чуват езика, изразите, с които братята говорят, те разбират, че пред тях стоят Посветени и падат на колене. Предложени са трима за светци на Европа – двама от тях са братята Кирил и Методий. Затова е много важно думите, с които ние пишем, да носят енергията и вибрациите на надежда, добротата, мъдростта и разбирателството. Човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже. На този етап, сега, в този момент, тук и сега ние имаме този живот. Всъщност няма значение, че хората, до които достигат нашите думи на надежда и уважителност няма да разберат нашите имена. Нашата добре свършена работа е само между нас и Вселената. И така ние създаваме благоприятно информационно поле за хората около нас. Изборът е наш.
Всичко това се вписва в посланието, което носи хлябът на хлебозавод Горубляне, дело на любов, плод на вдъхновение и работа в Елиаз – „Храната е вибрация и светлина”. Словата не са случайни. В тях има вселенска истинност. Защото не е все едно дали ще си набавиш минералите и витамините от хапче или от хляба, рибата, меда, ябълката. За да съществува дори един единствен плод на земята, за него съществува програма – този плод има своя ДНК. Зърното, рибата, пчелата и ябълката имат своя Програма и ДНК. Тяхната клетка съдържа четирите кода – на Земята, на Огъня, на Въздуха и на Водата. Когато даден код преобладава в дадена храна, например код Огън, или преобладаваш код Вода – съответно тази билка, зърно или риба ще подпомогнат, или ще намалят, съответната вибрация и енергия в неговия организъм. Неговата хармония, енергия и вибрация зависи от това, което той мисли и храната, която вкарва в тялото си. Вселената е създала Земята, Природата, Човека – всичко с перфектен замисъл, мъдрост и красота. Промисъл има във всичко. Свободната воля и творчеството също ни бяха гарантирани – при едно условие – да спазваме Закона на Вселената – Не вреди! За миг притихнете, поровете се за снимка на зародиш на дете в съвсем начален стадий, вашето ухо и напречен разрез на зърното. Ще се уверите, че те поразително си приличат.
А знаете ли още, че в стари времена, когато Питагор или учениците му вземали важни решения три дни оставали на вода, хляб и маслини – за да усилят интуицията си и да чуят идеите на Вселената. Разбира се, тези три дни те били мълчаливи и се стараели да запазят мисълта си чиста. Вярвали са, че за постигане на такова единение с Вселената водеща роля играе и храната, която носи на тялото вибрации от елементите и подготвя организма да общува на по-висше ниво.
Интересно е всичко това и аз оставам любопитен за още информация. И съм възхитен. Възхитен и удовлетворен от прозрението на слова, които изразяват толкова много и са поставени от фирма Елиаз в правилната светлина, за да достигне посланието до повече и да се замислим спазваме ли Закона на Вселената и колко чисти са телата ни, колко достоен и способен е организма ни да бъде едно цяло с Природата.
Храната е вибрация и светлина!
Блогърството обаче е друга работа. Имаш свое лично местенце, където са събрани всичките ти размисли и страсти, отзиви, похвали, възмущения, обяснения. Когато си в едно такова състояние можеш спокойно да пишеш, а когато пиешеш можеш да изразиш себе си по-добре, защото много по-внимателно подбираш думите си, без да се опитваш да се съревноваваш, да се стараеш да изглеждаш по един или друг начин пред околните. Освен това относителната анонимност е някак важна. Умишлено не съм разтръбявал наляво или надясно, че си водя блог. Тези, които го четат, си ми пишат коментари или като се видим ми казват какво мислят. Някои ми пишат и на лично – тези, които ползват мейл с чат.
