Преди известно време четох една книга. От тези за бизнес развитието. Сещам се сега за нея, тъй като се запознах с човек, който напълно отговаряше на профила на абсолютният бизнес безхаберник. Зная, че сега четете и се питате какво точно искам да кажа.
Много е просто. Ако сте се занимавали с реклама, маркетинг, търговия, човешки ресурси, финанси или поне сте учили за тях, отлично знаете, че университетска суха теория може да бъде много отегчителна, че и безполезна. Затова когато хората започнат работа в динамична среда търсят книги с изобилстващи примери, въз основа на които да си съставят заключения за бизнеса.
Това са така наречените лекционни курсове на практика. Книгите са от жанра приложна психология, която ви дава съвети точно в кои ситуации как да действате.
В една такава четох, че преговарящите сделки на ръководни постове могат да се делят на четири основни групи, според типа характер. Те могат да са лисици – хитри и начетени и в повечето случаи постигат точно това, което са си наумили. На разговорен език ги наричаме тарикати. Лошото при такива характери е, че не умеят да губят и действат клиширано. Човек с нестандартно мислене, чиито действие не могат да предвидят лисиците, лесно би ги преборил. Друг тип са бухалите – мъдреци, изключително уравновесени и изявени добри ръководители. Третият тип са магаретата – инатливи в своето невежество. Не виждат повече от това, което искат. Трудно адаптивни и движещи се с бавен темп. Четвъртият са овцете. Наивни и лесно се поддават на манипулация. Последните не правят добър бизнес и често стигат до фалит. Аз такива хора да се занимават с бизнес на бях виждал. До сега.
Запознах се с въпросната Овца на едно мероприятие. Има многообещаващ бизнес, сърцат и приветлив човек, изключително добродушен, но уви – крайно наивен. Толкова му личи, че конкурентите му постоянно се опитват да го преметнат. Дори и на мен се върза, като подхвърлих един два неверни слуха. (Просто проверявах, не ме съдете!) Да, обаче зад този човек стои здрав екип. Как ги контролира не мога да кажа, но явно някак им е втълпил с добро отношение и на по-чашка (защото дочух, че той излизал да обядва със служителите си и дори си пиел с тях вечер, били като голямо семейство), че всички работят преди всичко за себе си. И така този екип компенсира невежеството на шефа си, като стои на щрек и не му позволява да взима глупави решения.
Повярвайте ми, за пръв път през живота си виждам такова нещо. От една страна – лошо за шефа, но от друга – дай боже всеки му работна среда, в която да работи с мисълта, че сам си е началник и всички в предприятието са равни. Само така се стига до прогрес.
Be warrior, not a worrier…
