Lacrima и сиренето от истинско мляко

В 21 век, с толкова много информация и разсейвания, вече предполагам ще се съгласите, че е трудно да отсееш истинското от фалшивото, ако не вярваш изцяло на сетивата си, разбира се 🙂 Истинският ценител на виното веднага усеща не само точния сорт грозде, но може да познае и реколтата от съответната страна! По същият начин е и с всичко останало, с разликата, че не е нужно да си ценител, за да разпознаеш за зелен хайвер ли те пращат, или това, което получаваш е „the real thing”.

Като човек, който желае да се храни здравословно и не позволява достъп до хранопровода си на всичко, което пожелае, си купувам яйца, месо, зеленчуци, дори мляко от самите производители на село – така съм сигурен не само във вкуса, но и че това, което получавам, не е преминало някаква допълнителна обработка, добавки, и т.н. хитрини за увеличаване на продукцията, която прилагат голяма част от едрите производители.

10501895_580350272075404_2681095686609837796_nНаскоро открих и истински млечни продукти, които не са на космическа цена, а предлагат вкус, който наистина не може да се сбърка. Става дума за Lacrima – модерната марка на старата и позната пазарджишката мандра, с история и традиция още от далечната 1959г. Не съм се задълбочавал в това как се произвежда сиренето им – знам само, че единият вид е 100% по БДС, а другият е утвърдена с годините, специална рецепта. Тайната е в закваската, казват възрастните хора, доколко е истина не знам, тъй като опитът ми в приготвянето на блаженства за тялото и душата се свежда до едно варене на кайсиева ракия преди няколко години 🙂 Но надявам се да не ми се и налага – докато има такива специалисти по млечните продукти като тези в Лакрима. Все пак важното е всеки от нас да върши това, в което е добър, за да обогатява всички останали 🙂

Вкусът на живота

2869_1500x1500Животът е такъв, какъвто си го направиш. Никой не може да ти върне времето назад или да заличи твоите грешки безнаказано.

Човек винаги си носи последствията от действията, които е предприел. Знаете ли какво обаче? Понякога вкусът, който живота ни оставя в устата, не е толкова лош. Всичко зависи от нас!

Как ще живеем, си зависи от нас. Дали ще сме щастливи? Дали ще успеем в кариерата? Дали ще създадем устойчиво семейство? Дали ще придобиваме нови способности? Дали ще вървим напред, дали ще останем на едно място? Дали ще проспим живота си, или ще го изживеем на макс? Всичко зависи от нас.

Вкусът на живота винаги е неутрален в началото. Дали ще е сладък или горчив в крайна сметка е единствено и само наше решение.

Да си известен… Или какво остана от Джей Моделс?

male modelКолкото  ви бях споменавал и аз за малко да стана модел и участвах в конкурс за красота. Бях Мистър Елегант… или нещо такова беше… даже вече съм го забравил и дори лентата не си пазя, но ми се струваше тогава голяма работа. Имах много добра визия, не че сега нямам, но тогава непрекъснато ми повтаряха, че съм роден за да ме види камера и да бъда много известен.

Всичко започна от импровизирания конкурс за красота, който правихме в гимназията. После ме харесаха за рекламно лице на гимназията и ми направиха няколко снимки за сайта. Гордост голяма! След като случих с първия конкурс започнах да ходя и на други, сред които най-добро впечатление ми направиха тези, които бяха под ръководството на рекламна и модна агенция „Джей Моделс?. Как ще ги забравя? И организацията им беше както трябва, и моделите се отнасяха по-сериозно. Мисля, че точно техните даваха възможност на победителя да се изяви и на чужда сцена и да привлече вниманието на италиански и британски модни агенции. За жалост на останалите подобни мероприятия само те окичваха с лентичка, даваха ти пликче с подаръци, коронка за Миските и това беше. Това, което най-много успях да постигна е да ме снимат за сайта на гимназията ми. Доста по-късно, едва, когато бях окончателно решил да не се занимавам с моделство ми предложиха да съм лице на модна компания, но отказах.

Честно казано малко се разочаровах ли, какво ли, но бързо ми мина този етап. Сега гледам на него с лека усмивка, защото – няма  да си кривя душата, от разходките по сцената не само приучих добра стойка, но и се научих да не се притеснявам, да работя с чара си и разбира се, да се отнасям отговорно към всяко начинание.

А що се отнася до конкурсите за красота. Сега малко утихнаха, но е факт, че колкото и да има, откакто настъпи кризата, която принуди силните агенции като Джей Моделс да спрат дейността си, рязко спадна и стандарта на подобни събития. Много амбициозни родители пращат децата си по конкурси, но ефектът след тях е нулев. Моделстовто в момента в нашата страна може да бъде само хоби. Съветвам младите хора успоредно да се насочат към изучаването на по-сериозна и доходоносна професия.

Офисната библиотека

office-libraryПрави ми впечатление, че все повече фирми у нас преустройват офисите си в по-модерни. Наемат зали в нови сгради, отделят внимание на интериора в офиса си и като цяло се стремят да създадат комфорт и удобство както на служителите си там, така и на клиентите и посетителите.

Знам, че всичко се прави и от конкурентна гледна точка и всяка фирма иска да изглежда по-професионална от конкурентите си. Въпреки това обаче на мен лични ми прави много добро впечатление, когато видя някъде да има офисна библиотека, подредена на видно място. Смятам, че това хем придава допълнителен уют на помещението, хем създава усещане за доверие и надеждност в компанията. Хубаво е да знаеш, че хората, с което се каниш да работиш, са поне на пръв поглед образовани и интелигентни. Наистина те кара да им се довериш повече, от колкото в противен случай.

Хубавата библиотека винаги е всявала у мен специфично усещане. В епоха на дигитализация, технологизация, цифровизация и какво ли още не, съм щастлив, че фирмите все още отделят внимание на традиционната книга. Няма друг предмет като нея. Дори никой да не я е прочел, пак създава въздействие върху хората. При това силно положително въздействие.

Върви напред…

urlBe warrior, not a worrier…

Жалко, че преведен на български, този израз губи част от силата си. Интересно е колко близки на вид изглеждат тези думи, а колко полярни значения имат в действителност.

Бори се, стига си се тревожил…

Това е приблизителният превод на израза, но той все пак е променен, за да има по-адекватно звучене на български. Буквалността тук е невъзможна.

Не знам защо реших да ви споделя тази сентенция между другото. Може би защото на мен ми харесва и се надявам да вдъхнови поне още един човек, попаднал на нея случайно.

Вече никой не ми вика под прозореца

Помните ли времето, когато нямахме мобилни телефони? Всъщност не беше чак толкова отдавна. Само до преди десетина години малцина от нас имаха GSM-и и можеха да говорят по тях свободно. Помните ли как си уговаряхме срещи тогава? Или по домашния телефон, или се викахме под прозорците.

Децата ми по онова време бяха малки и аз лично често ги виках през терасата да се прибират у дома, за да хапнат на обяд или за да се приберат най-накрая. Техните приятели ги викаха да си играят заедно, като крещяха имената им под прозореца така, че целия блок да ги чуе. А сега?

Сега е тихо и спокойно. Пишем си по facebook, viber, what’s up, skype, пращаме си SMS-и и се обаждаме един на друг постоянно. Вече ни по-лесно. Веднага можем да разберем дали някой ще дойде на срещата или закъснява – няма да го чакаме по половин час без да знаем какво се случва.

Понякога обаче ми си спомням с носталгия за онези времена. Ако днес някой дойде до нас и започне да крещи името ми навън, вероятно съседите ще го сметнат за луд. А някога такова явление беше толкова нормално и естествени… колкото е сега да поканиш момиче на среща със съобщение във фейсбук.

Пишман-банкерът Цветан Василев

Цветан Василев и досега не се ползваше с най-голямото доверие, като изключим няколко правителства, които концентрираха солидна част от държавните пари точно в Корпоративна търговска банка, а управляващите, запитвани нееднократно, не успяваха да обяснят защо са избрали точно нея.

Още тогава се появиха съмнения за чистата работа на Василев и банката, в която е председател на надзорния съвет. Няколко години по-късно, вече започнаха да излизат много мръсни ризи на КТБ, и по специално на Василев.

3w1В сензационен материал, посветен на Цветан Василев и банката му, Капитал разкриват, че банкерът е отпускал десетки милиони левове несъбираеми кредити към фирми, които имат връзка с него. Така например някои от лицата, управители на тези фирми, са били служители на Василев, а фирмите, които управляват, по никакъв начин не биха могли да получат средства от такъв мащаб от коя да е друга банка, понеже не разполагат с никакво финансово или имуществено покритие, чрез което сумата да се възстанови при положение, че плащанията спрат. Само от КТБ могат да дадат информация, тези кредити обслужват ли се към днешната дата, но почти със сигурност отговорът, ако го има ще е негативен.

Според прочетеното до тук, моето лично и некомпетентно мнение е, че става въпрос за източване на влогове в банката по добре организирана схема, която е успявала да бъде прикривана поне три години – първият подобен кредит е бил отпуснат още през 2011г.

Колко други хора освен одитора Николай Орешаров са участвали в нея? Кои са били хората в БНБ, които е трябвало да надзирават такива огромни кредити и са се разписали по тях? Дано получим отговор на тези въпроси и дано хората, които са си оставили парите на влог в КТБ не съжаляват горчиво.

Всеки харесва AC/DC

От къде сме? Кой сме? Няма значение. Не познавам човек, който да не харесва AC/DC.  Днес съм на тази вълна и поздравявам всички мои читатели с едно от емблематичните им парчета.

 

Овцата в бизнеса или не съвсем

Преди известно време четох една книга. От тези за бизнес развитието. Сещам се сега за нея, тъй като се запознах с човек, който напълно отговаряше на профила на абсолютният бизнес безхаберник. Зная, че сега четете и се питате какво точно искам да кажа.

Много е просто. Ако сте се занимавали с реклама, маркетинг, търговия, човешки ресурси, финанси или поне сте учили за тях, отлично знаете, че университетска суха теория може да бъде много отегчителна, че и безполезна. Затова когато хората започнат работа в динамична среда търсят книги с изобилстващи примери, въз основа на които да си съставят заключения за бизнеса.
Това са така наречените лекционни курсове на практика. Книгите са от жанра приложна психология, която ви дава съвети точно в кои ситуации как да действате.

В една такава четох, че преговарящите сделки на ръководни постове могат да се делят на четири основни групи, според типа характер. Те могат да са лисици – хитри и начетени и в повечето случаи постигат точно това, което са си наумили. На разговорен език ги наричаме тарикати. Лошото при такива характери е, че не умеят да губят и действат клиширано. Човек с нестандартно мислене, чиито действие не могат да предвидят лисиците, лесно би ги преборил. Друг тип са бухалите – мъдреци, изключително уравновесени и изявени добри ръководители. Третият тип са магаретата – инатливи в своето невежество. Не виждат повече от това, което искат. Трудно адаптивни и движещи се с бавен темп. Четвъртият са овцете. Наивни и лесно се поддават на манипулация. Последните не правят добър бизнес и често стигат до фалит.  Аз такива хора да се занимават с  бизнес на бях виждал. До сега.

Diverse business group meetingЗапознах се с въпросната Овца на едно мероприятие. Има многообещаващ бизнес, сърцат и приветлив човек, изключително добродушен, но уви – крайно наивен. Толкова му личи, че конкурентите му постоянно се опитват да го преметнат. Дори и на мен се върза, като подхвърлих един два неверни слуха. (Просто проверявах, не ме съдете!) Да, обаче зад този човек стои здрав екип. Как ги контролира не мога да кажа, но явно някак им е втълпил с добро отношение и на по-чашка (защото дочух, че той излизал да обядва със служителите си и дори си пиел с тях вечер, били като голямо семейство), че всички работят преди всичко за себе си. И така този екип компенсира невежеството на шефа си, като стои на щрек и не му позволява да взима глупави решения.

Повярвайте ми, за пръв път през живота си виждам такова нещо. От една страна – лошо за шефа, но от друга – дай боже всеки му работна среда, в която да работи с мисълта, че сам си е началник и всички в предприятието са равни. Само така се стига до прогрес.

Къде са най-високите цени на квартири?

Да живееш под наем в София е едно, в Пловдив друго, в Стара Загора трето. Варна и Бургас съвсем не ги броя.

Като цяло квартирите са по-скъпи там, където има по-голям наплив на хора и съответно по-голямо търсене.

student_accommodation_1Ето например София изобилства от университети и наплива на студенти е много голям. Освен Студентски град квартирите почти навсякъде изискват съквартирант или двама. Не че са чак толкова непосилни, но и не са никак евтини. Хазаите знаят много добре, че младите търсят добри условия и държат цените високи, тъй като алтернатива няма. Доловима разлика има само при най-отдалечените квартали, където търсенето е слабо. В София един приемлив наем за апартамент с дневна, хол и кухня е 400 – 450 лева. Съответно и на горе. В Пловдив горе-долу положението е същото. Разликата е от 50 до 70 лева.  Град като Стара Загора обаче, само с Тракийския си университет, не е чак толкова популярна дестинация за студенти, нито пък има чак такова търсене. Цените там падат.

Варна обаче е на другия полюс. Заради морския климат ли, заради бриза ли, не знам, но главите на хазаите са тотално размътени, тъй като квартирите са по-скъпи. Обяснението е, че като цяло там и стоките в магазина са по-завишени.

Не съм експерт и честно казано не разбирам много от ценообразуване или наемообразуване. Но със сигурност тук знам, че да живееш на квартира е една доста сериозна финансова стъпка и трябва да си готов за нея.