Съвестта или нашето друго Аз, са един вечно съмняващ се човек. Този човек заповядва съпротива, той оспорва всяка постъпка, всеки твой жест , всеки поглед дори. Целта му е да се доближи до механизма на ново доказателство, до което човек достига, тръгвайки до противното:
Добър ден, приятелю! „Лицемерен си! Лицемерието е качество на силните. А ти си слаб човек, кого искаш да излъжеш? И какво печелиш с този поздрав? ” Напоследък ставам все повече свидетел на такъв род разговори, почти навсякъде било то на улицата или в кафето. Подобни „дискусии” ме карат да се противопоставям на едно или друго действие, подтикват ме към психоаналитични дисекции. Любопитното в тези разговори тип дискусии, е че се извършват независимо от капризите на конкретния случай и ден. Те са вън от всяко определение, от всякакъв род дефиниция, не подлежат на организиране или някакъв ред и порядък. Наблюдавам напоследък изключителната им подвижност, която ме кара да преосмислям, пререшавам, това което съм решил, да оспорвам, да търся и откривам нови модели на поведение. Всеки един импулс, дошъл от голямото ядро на тази психическа енергия, всяка „дума” от този род „двойно аз” е къс инвестирана активност, която задоволява потребностите от честно и безпристрастно общуване с някакъв събеседник. Именно това ме кара след всеки разговор от този тип макар и волен или неволен участник-свитедел да се чувствам след него освободен от първочаналното си състояние на една голяма превъзбуда, предизвикана от чувството на страх, радост, сантиментално опиянение.
Delta.bg – VPS хостинг мечта
Делта.БГ е българска компания, която предлага VPS хостинг – виртуални частни сървъри, както и наети сървъри и колокация. Компанията разполага с високотехнологичен дейтацентър, изпълнен по всички стандарти, поддържан 24/7 и с независимо електрозахранване, което гарантира, че сървърът ви ще е постоянно на линия.
Делта е сравнително нова компания за хостинг услуги на пазара в България, но бързо набра много клиенти с достъпните си цени и висококачественото си обслужване. Фирмата вече може да се похвали със стотици доволни клиенти, много от които са писали положителни отзиви и препоръки за нея.
Едно от основните предимства на VPS хостингът в Делта е това, че от поддръжката помагат много в първоначалната настройка на сървърите – което всъщност е най-голямата трудност за хора, които досега не са се занимавали по-сериозно с Linux OS.
VPS хостингът и наетите сървъри са подходящи за по-крупни клиенти с групи от по-големи сайтове, които споделеният хостинг вече не успява да издържа. Също така Делта е правилният избор, ако имате сериозен сайт или фирмена инфраструктура, която трябва да е на линия нон-стоп, да е сигурна и да не прекъсва при никакви обстоятелства.
От опита си с компанията досега няма как да кажа лоша дума. Помогнаха ми в началото с администрирането. За годината от която ползвам услугите им, не се е случвало сериозно прекъсване. Имало е проблеми, за които често сам съм си бил виновен, но от поддръжката винаги са били насреща, за да помогнат. Впрочем, хубавото при Делта е, че екипът по поддръжката не работят просто в колцентър, не просто имат добро отношение(както е в добрите хостинг компании), но са истински програмисти, които могат да окажат съдействие за какъвто и да бил проблем и то достатъчно навременно.
Досега съм се възползвал само от VPS хостинг услугата, но според приятели в уеб бранша наетите им сървъри също са много „стабилни”. Накратко: препоръчвам Делта.БГ!
Горделивият човек
Той е рожба на сноба. Той е наследил от него принудата да се подражава, но не на обикновени или случайни, а на високи и на всяка цена модерни образци на поведение. Резултатите от това подражание са обикновено комични поради своя характер – сложен, противоречив. Но това не е най- важното в случая. По–важното е друго – изведнъж започнал да подражава на своите образи и образци, горделивият човек се увлича, започва да си самовнушава, сам да търси и „открива” свои несъщестуващи черти, поглед на талантлив човек (особена роля при „осветяването” на неговият блясък играят движенията на някои части на лицето), жест на благородник от средните векове, походката на египетски фараон, характерно облекло с характерни прибавки. В този смисъл един от начините, които искам да споделя и предложа на ония, които детронират самозванеца – „заповедник” е да се борят срещу навиците и заразяващото влияние на сноба в нашето съвременно, уж демократично общество. Ако се ликвидира по някакъв макар и труден начин сноба, ще има възможност да се унищожи и този тип характер хора – горделиви. В противен случай водният приток от водовъртежа ще продължи да се върти, докато центробежните сили на „колелото” не започнат да деформират и нас самите. И все пак: след като става дума за социално здраве, войната с гордостта трябва да се води, трябва да съществуват „разноезични” начини за борба.
Родител – грижа и отговорност
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?
Работния и амбициозният
Старанието и страстта към работата имат ли нещо общо ? За това искам днес да пиша, защото наблюдавам много такива хора особено във всяка една държавна администрацията у нас. Аз мисля, че можеш да се стараеш и да нямаш амбиции. Такива хора пълнят множество наши учреждения – те подреждат папки, съдби и мечти. И чудно как са доволни техните началници и само понякога те си мислят, че могат да ги заменят. Имат вероятно мечти, но трудно е да се приеме, че имат и амбиции. Дали все пак би бил полезен ? Защото множеството от човешките достижения са резултат от работата на амбициозният. Той търси резултата и съобразно своите дарби може и да го намери. Веднъж успял, обогатява своята и общата съкровищница на човешкото познание. Тук е много важно да кажа за подбора и използването на средствата, за тяхната мярка. Ако те са възможни и полезни, позволено е и опиянението от успеха. То е заслужено. Дори при децата съществува така наречената „поощрителна педагогика” (за разлика от наказателната). Трябва да го похвалиш за това, което е направил. Но децата твърде често ги хвалят не за резултат, а за послушание, което не е много правилно и редно. Амбициозният се ражда такъв. Живеем във века на молекурлярната биология ние можем да оспорваме нашия генотип, но амбициозният става такъв и поради своето поведение, поведението на околните. В психиатрията съществува концепцията на Адлер за така нареченият „компенсаторен механизъм”. Ниският иска да бъде висок, когато не може да постигне биологически това, той се мъчи да се качи на високо.
Америка или Русия ?
Гледам по телевизията предаването на Люба Кулезич – „Насреща”. В него известни личности, сред които Андрей Слабако коментират темата „Путин срещу Обама”. Мисля, кой в днешното уж демократично време е по- влиятелният и какво е това влиятелният, защо трябва да ги сравняваме тия двамата „исполини”, защо все трябва да робуваме на някой от двамата? Защо влиятелни мъже, пред чиито „гранитни обелискове ” коленичат цели нации и народи ? Ние също не оставаме по назад ежедневно сме ту на едната ту на другата влиятелна страна. Дали не са един до друг, до болка познати социални типове, стремящи се да заграбват и да бъдат от кой е по- по-най. Тия мисли ме подтикват към най-правдоподобното и в същото време най-невярното тълкуване, защото историята на обществените отношения го е създала с много противоречиви страсти. Моделира е в него черти на уж привлекателна личност и обикновен мерзавец, защото е търсела и е открила в постъпките му обяснение за произхода на социалният страх и безстрашието на благоволението пред всемогъщия и отвращението от отблъскващата мудност на нерешителния. Съзирала в него един религиозен ужас и атеистичната вяра в силата на човека. Подобно на Мойсей, който слиза със своите „скрижали” и „закони”от Синайската планина, който е спасител и поразяващ герой едновременно. Не е ли време да се замислим пред кого, как и кога и необходимо ли е винаги да играем ролята на човека, който се моли пред някой от тях, имайки предвид нашата вековна история!!!
Хуманизмът
Какво означава да обичаш човека ? Да го разбереш, да се жертваш за него, да му помогнеш, да уважаваш правото му на независимост или всичко това заедно ? Във всеки случай истинското човеколюбие не може да се свежда до едни голи фрази или пък до добри намерения. Как обаче на дело да обичаме хората ? Принципът на хуманизмът е най- всеобхватният нравствен принцип. Според мен по своята същност хуманизмът е човеколюбие, утвърждаване на човека като висша ценност и на правото му на щастие и свобода. Защото в степента, в която е реализиран този принцип на хуманизмът, критерий не само за нравствения, но и за обществения живот. Стремежът към все по-пълно задоволяване на материалните и духовните потребности е насочен към цялото общество, към целия народ, а не само към една определена привилегирована социална група. Пиша всичко това по повод на случилия се потоп в село Бисер, където на 06.02.2012г. се скъса язовирната стена на язовир Иваново, чиито вълни бяха високи 3 метра и заляха цялото село. Имаше изчезнали и загинали, десетки къщи бяха разрушени. Именно там където се намират паметника на Петко Рачов Славейков. Тук той написва през 1873 г. една от стойностните поеми – „Изворът на белоногата”, в която се разказваше за хубава българска девойка Гергана. Замислям се дали Славейков пишейки и събирайки в поемата всичко онова което може да събуди българския народ в дните преди последните борби за свобода. Дали и той сега ще помогне наистина да се събудим за дълбоката доза на хуманизъм. Четейки поемата съм убеден, че той събира в нея във всеки един стих всички онези неща от които имаха нужда хората от село Бисер.
Казус
Наскоро слушах една дискусия в медийното пространство за един етически и морален конфликт. Казусът има значение за всеки един етически и морален проблем, чието решение в никакъв случай не предполага оптимален вариант. И тук се проявява принципът на минимизирането на погрешното решение, намирането на относително най- изгодият и моралния изход. Ето сега ще се върна на проблема които ме накара да се замисля страшно много и задълбочено. Особено типични са случаите на евтаназията-това е процедура с която някой отнема живот на друг по изрична негова молба. Един вид е смърт, която се прави само и единствено за доброто на човека на комуто е причинена. Как да се постъпи с безнадеждно болния, природно обречения на смъртен изход човек, или осакатен до невъзможност да живее адекватно живота си. Има ли право и кога лекарят да облекчи страданията му, като го „спаси чрез безболезнена смърт”, трябва ли да се казва на безнадеждно болния истината. Замислям се,че такива подобни казуси възникват във всички професионални дейности и във всекидневния ни живот. Редно е да се предложат и намери решение на тези сложни противоречиви случаи, в които са намесени човешки съдби. Едно приложимо познание ще послужи за намиране на решение, значително облекчаващо импровизацията, моментната несигурност, всекидневната употреба на „пробата и грешката”. Тук очевидно не може да се заобиколи психологията, даваща достатъчно знания за разбиране на вътрешното състояние, на процеса на вземане на решения, на самия избор на средствата. Но според мен дали един общодържавен закон решава или не проблема?
Съвременият човек
Често си задавам въпроса има ли го съвременния човек ? И си обяснявам бруталността, безочието, честолюбието и славолюбието на всеки един съвременен човек на земята. Отговарям си риторично, че просто няма друг изход, не може да бъде друг, защото съхранявайки с подобни качества една непрестанна приповдигнатост на духа. В същото време съхранява и вярата в живота, в самия себе си, в бъдещето, пред което е коленичил, както се коленичи пред Бог. Разбира се съвременният човек никога не коленичи пред нищо, в чието съществуване не е убеден с абсолютна математическа точност. Така е и със съвременният човек, защото неговите „божества” са позитивни и очевидни за всеки един от нас. В днешно време ги срещаме като сурови качества и в себе си, например: стремеж към имотност, стремеж към власт и най-вече ореолна слава. Те често играят в моя, а и не само в моя една житейска роля на препинателни знаци. А именно препинателният знак подчертава ефектите на речта. Може да се обясни с такива лесно преводими на социален език граматически термини като точка, запетейка, многоточие, удивителна, въпросителна, скоби и т.н. за мен всичко това опира до елементарна грамотност. А къде е тази грамотност у нас съвременните човеци ? Какво всъщност тя ? Тази уж грамотност без която можем или не можем днес, сега и когато и да е било. Тя за мен е едно ниво което всеки трябва добре да владее, защото тя е писане и четене и най-вече комуникации. Дали осъзнаваме, че това е наш човешки капитал ? Дано го осъзнаем и развиваме всячески!
Разсъдлив ли е човекът ?
Наскоро ми попадна един доста интересeн и стар речник на Найден Геров. Той е забележителен български писател и езиковед. Създател е и на едно от елитните ни училища. Той е бил сред плеядата български фолклористи, не е бил фолк певец да уточня за някои от младото поколение. Та в неговия речник срещнах едно доста старо обяснение за етимологията (произхода на думата). Разумният човек е, този който има ум, мисли и прави, както трябва. Доста ясно ми се подчертаха актуални за нашето време фрази – „По-добре разумен, а не игумен“, „По-добре разумен душманин, а не безумен приятел”. Четейки тия златни отколешни редове се замислям за църквата, за това колко бях потресен от огромния мащаб на агентите от Държавна сигурност. Задавам си въпроса – тия наши отци как могат да венчават и опяват? Как е възможно от 15 православни владици 11 да са доносници? И дали тия наши богоизбрани „свещеници-доносници в расо” не са били просто заставени в ония години по неволя да изпълнят партийните поръчения, или са били както се заговори репресирани от нечия власт? Аз като вярващ мирянин си мисля, че е редно да се свика църковно-народен събор, с една единствена цел – да се разреши този шокиращ и потресаващ проблем. В годините на демокрация бях свидетел на разкола в нашата единна и православна църква. И сега се замислям за отец Христофор Събев, които бе огласил Алтернативния синод, дали няма да се събуди отново в него нещо и дали няма да се почнат пак едни и същи „конфликти на интереси”.