Стана време да сменя мобилния оператор във фирмата, старият излизаше прекалено и необосновано скъпо, и вече беше станал прекален разход. Затова пък днес от M-tel успяха да ме привлекат за клиент с един от бизнес плановете си – Mtel БИЗНЕС 1000. В него имам включени хиляда минути месечно към всички мрежи в България и Европейския съюз, което за мен е важно, след изчерпване на минутите разговорите в мрежата на М-тел са ми напълно безплатни и освен това, разбира се имам напълно безплатни и неограничени разговори в групата на фирмата. И всичко това не струва някакво състояние, а само 50лв. месечно!
Най-големият страх на фирмите когато сменят мобилен оператор е да не загубят номера си или пренасянето му единия телеком в другия да отнеме прекалено дълго време. При мен това стана страшно лесно – с едно заявление към Мобилтел и за по-малко от един работен ден.
В офиса на телекома любезно ми предложиха и още една услуга – за шест лева допълнително на месец, получавам още две сим карти, които са със същия номер и може да се ползват на различни устройства. Сега сигуно ще се зачудите какъв е смисълът от тази еквилибристика. Ами работата ми е динамична, на колегите също. Основният номер се ползва за връзка с клиенти и партньори, той общо взето е за всичко в офиса, и разбира се, трябва да стои там. Но за съжаление в офиса не винаги има човек и можем да изпуснем важни обаждания. Като имам три СИМ карти с един и същ номер, едното устройство мога да оставя в офиса, другото в единя колега, и третото в мен само на вибрация, и в случай, че прекалено дълго никой не отговори на позвъняването в офиса – да вдигне някой от нас.
И така, вече съм абонат на M-tel и във фирмата. Дано бъдат все така коректни и учтиви.
Делта.БГ е българска компания, която предлага 
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?
