Делта.БГ е българска компания, която предлага VPS хостинг – виртуални частни сървъри, както и наети сървъри и колокация. Компанията разполага с високотехнологичен дейтацентър, изпълнен по всички стандарти, поддържан 24/7 и с независимо електрозахранване, което гарантира, че сървърът ви ще е постоянно на линия.
Делта е сравнително нова компания за хостинг услуги на пазара в България, но бързо набра много клиенти с достъпните си цени и висококачественото си обслужване. Фирмата вече може да се похвали със стотици доволни клиенти, много от които са писали положителни отзиви и препоръки за нея.
Едно от основните предимства на VPS хостингът в Делта е това, че от поддръжката помагат много в първоначалната настройка на сървърите – което всъщност е най-голямата трудност за хора, които досега не са се занимавали по-сериозно с Linux OS.
VPS хостингът и наетите сървъри са подходящи за по-крупни клиенти с групи от по-големи сайтове, които споделеният хостинг вече не успява да издържа. Също така Делта е правилният избор, ако имате сериозен сайт или фирмена инфраструктура, която трябва да е на линия нон-стоп, да е сигурна и да не прекъсва при никакви обстоятелства.
От опита си с компанията досега няма как да кажа лоша дума. Помогнаха ми в началото с администрирането. За годината от която ползвам услугите им, не се е случвало сериозно прекъсване. Имало е проблеми, за които често сам съм си бил виновен, но от поддръжката винаги са били насреща, за да помогнат. Впрочем, хубавото при Делта е, че екипът по поддръжката не работят просто в колцентър, не просто имат добро отношение(както е в добрите хостинг компании), но са истински програмисти, които могат да окажат съдействие за какъвто и да бил проблем и то достатъчно навременно.
Досега съм се възползвал само от VPS хостинг услугата, но според приятели в уеб бранша наетите им сървъри също са много „стабилни”. Накратко: препоръчвам Делта.БГ!
Преди доста време ми попадна една доста интересна книга в интернет пространството за едно обществено мнение по доста критичен и сложен случай относно родителите и тяхните наследници. За какво иде реч в тази книга – описва се един процес срещу една детегледачка (бавачката казано на български) в Бостън през далечната 1997 г. В тази книга са публикувани редица от статии в пресата, които сипят само безмилостни критики и единствено огорчяващи родителите на мъртвото дете. Та да се върна на самия развой на нещата. Тяхното дете било починало и въпреки това не срещат разбиране и съчувствие. Това просто е отвратително поведение. Всеки минал по този път, надявам се трябва да знае и разбере а и предава на другите около него, колко е жизненоважно да умаш умение да бъдещ родител. Как обществото показва, че цени тези усилия, насочени само и единствено към добруването на бъдещото тяхно наследство и най- вече на това надежно младо поколение. Бях чул или чел някъде, че когато в Обединеното кралство правят социологически и здравни проучвания базиращи се чрез разпространение на различни видове анкетни карти, съставени от специалисти психолози, категорията „домакиня“ (майка) стой редом с „безработна” или пък „без професионална квалификация”. Това за мен е доста неправилно. Защо не се оценява труда, лишенията, безсъните нощти и жертвите на майката–на тази основна единица поела пътя на собственото си лишение в името на бъдещото поколение ? Незнам какво да мисля дали е символично или разкрива нашето истинско отношение на родителите положили грижа за възпитанието на своите деца ?
