MitioAnchov

Любопитно

Ползата от свиренето на музикален инструмент

Posted on by MitioAnchov

Мисля, че на всеки рано или късно му се случва да му хрумне щурата идея да се научи да свири на музикален инструмент… дори и да няма кой знае какъв музикален талант. Ето, че и в моят живот дойде този момент. Сега ще ви разкажа за някои от ползите от това мое бъдещо начинание (освен че ще надуя главата на съседите).

Подобрява паметта

Има безброй изследвания, които свързват музиката и свиренето на инструмент или пеенето с по-остра памет. Факт е, че изучаването на музика (и всички нейни елементи, като шифри или партитури) упражнява паметта и подобрява представянето в училище и на работа.

Предимства на двигателната координация

Активирайки различни области на мозъка, свиренето на инструмент също действа директно върху двигателната координация. Мозъкът трябва да трансформира това, което чете в резултати – в движения на пръстите и / или дишане. С времето двигателната координация се усъвършенства все повече.

Подобрява концентрацията

Способността за поддържане на фокус и концентрация също е полза от изучаването на музика, която помага при изпълнението на ежедневните задачи, независимо дали в училище или на работа. За да свирите на инструмент, от основно значение е да запазите вниманието си върху музиката и с времето това упражнение става част от рутината и започва да се проявява и в други области от живота..

Намалява със срамежливостта

Дори за онези, които не свирят или пеят пред публика, честите упражнения придават повече пъргавина и правят хората по-малко срамежливи. Освен това подобрява способността да изразявате себе си и да освобождавате чувства и емоции. Допринася също за положителното самовъзприятие (което е важна стъпка за тези, които искат да станат по-уверени).

Облекчава стреса, депресията и безпокойството

Слушането на музика влияе на невротрансмитерите и кара тялото да отделя хормони, свързани с чувството за удоволствие, като серотонин и допамин, което помага на борбата със стреса. Когато изучавате музика, този процес може да бъде още по-интензивен. Затова уроците по музика са посочени като помощно средство при лечението на тревожни и депресивни разстройства.

Може да предотврати загубата на слуха

Проучване на канадския изследователски институт Ротман сравни хора на възраст между 18 и 90 години, които свирят на инструменти (сред тях професионални и любители музиканти) с хора, които никога не са свирили на инструменти. Според изследването тези, които имат навика да свирят на инструмент, имат по-голяма способност да компенсират загубите на слуха, които възникват с възрастта. Това се обяснява с начина, по който музиката развива когнитивните функции.

Lifestyle

Критичността – източник на гняв

Posted on by MitioAnchov

Тъй като нашите нагласи оцветяват начина, по който възприемаме света, може да успеем да стигнем до корена на гнева си, като изследваме светогледа си с цел да заменим критичните, нетърпеливите и нетолерантните нагласи с търпеливи, толерантни и прощаващи. Когато правим това, ние автоматично намираме света – и помагаме да направим света – по-малко дразнещо място.

На първо място, много от нас имат високо развити критически способности. Тоест, имаме мнения за всичко и за всеки. Поради тази тенденция да преценяваме, ние постоянно решаваме дали да одобрим или оценим всяко преживяване, тъй като възниква. Където и да отидем и каквото и да правим, вътрешният ни „критик“ казва „не ми харесва“ или „не го одобрявам”.

Постоянната преценка ни предразполага да изпитваме раздразнение, досада и гняв. Сигурен съм, че можете да си спомняте много пъти, когато лошата ви преценка или неодобрението на дори тривиално събитие – призив на съдия във футболна игра, неканена забележка от колега – ви е накарало да се почувствате раздразнени или дори ядосани.

Колкото по-нетолерантни и взискателни сме, толкова повече раздразнение и гняв изпитваме. Невъзможно е да променим света дотолкова, че нищо, с което се сблъскваме, да не предизвика нашето неодобрение. Да работим съзнателно за намаляване на склонността си да съдим и да смекчаваме критичните си нагласи е единственото решение.

Промяната на отношението ни към по-малко критично не означава да изоставим оценката си за доброто и злото или правилно и грешно и да започнем да живеем безотговорен живот. Това просто означава, че ставаме малко по-толерантни и търпеливи.

Нереалистично е да очакваме всичко и всеки да е точно такъв, какъвто искаме да бъде по всяко време, но въпреки това често подхождаме към живота с това отношение. Нищо чудно, че изпитваме толкова много раздразнение и гняв!

Любопитно

Терапията на Морита част 2

Posted on by MitioAnchov

Миналият път ви разказах малко за терапията на Морита. Сега ще ви кажа основните ѝ принципи:

1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да ги контролираме – това ще ги направи още по-силни. Един дзен учител казва за човешките чувства и емоции: Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с друга, ще създадем безкрайно море от вълни. Ние не създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем. Ключът е в това да ги посрещнем с „Добре дошли“. Морита често казвал, че емоциите са като времето – не можем да ги предвидим, нито да ги контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хам: „Здравей, самота, как си днес? Ела седни до мен и ще се погрижа за теб.“

2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде спонтанно. По-скоро трябва да се фокусираме върху настоящето и в случай, че страдаме, трябва да приемем това страдание. Но най-вече трябва да избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да сформира характера, за да може да се справя с всяка ситуация, а характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и дейностите си.

3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията, които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем е необходимо да погледнем вътре в себе си и да намерим собствения си икигай.

Любопитно

Терапията на Морита част 1

Posted on by MitioAnchov

Японецът Шома Морита създава своя собствена терапия, основана върху идеята за жизнената цел. Той е дзен будист и терапията му има огромно влияние в Япония.

Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват на действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез действията.

Основата на терапията на Морита е, че действието е причина за промяната, следователно не бива да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си.

Тази идея е противоположна на западната, която ни кара да променяме първо мислите си, а след това действията си. Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към създаването на нови емоции чрез действие. Тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа на повторението. Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения, страхове и грижи. Този революционен терапевт твърди, че по отношение на чувствата е по-добре да сме богати и щедри. Тоест да приемаме емоциите и да ги оставяме да си тръгнат.

Що се отнася до тръгването на негативните чувства, Морита го обяснява със следния пример: Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато към стълба. Същото се случва, когато хората имат натрапчиви мисли и се опитват да ги блокират с други мисли.

Lifestyle

На сиромах човек…

Posted on by MitioAnchov

Напоследък имам чувството, че медиите няма какво да отразяват и започват да пишат за всевъзможни глупости. А заглавията са от рода на „Шок“, „Извънредно“ и тем подобни.

Още откакто започнах да работя си имам навик, да си изпива сутрешното кафе с вестник в ръце. Сега телефона доста често замества хартиения носител.Първо от екологични съображения, а и наблизо няма вестникарска бутка. Та както си отпивам аз от сутрешното кафе попадам на статия за една млада двойка. Действието се развива в Стара Загора, млади влюбени, решили са да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? Въпреки, че в днешно време сякаш стойността на брака и семейните отношения рязко паднаха. Все повече разводи, все по-малко бракове, все повече деца растат с разделени родители, все повече изневери и съответно престъпления от ревност. Та в моята история се получава нещо доста неприятно  за младоженеца. Само час след като булката се врича във вечна вярност на своя бъдещ съпруг, познайте какво става, взима всички пари от гостите и бяга с кума. Както се казва: „На сиромах човек и кравата вол ще излезе“. Оказва се, че делото явно е планирано, защото бегълците си купили билети за Англия, явно ще се устроят там. Младоженецът пък от своя страна е завел дело за разтрогване на брака, а сватбата му струвала доста скъпо. Ето в какво нещо се превръща брака, няма святост, няма ценности, а начин да изкараш пари. Тъжно, не думите вече нямат стойност, нито делата, не знаеш откъде ще дойде ножа в гърба.

Не знам дали да се смея или да съм тъжен зараи тази новина, която честно да си призная не мисля, че има място в пресата, но си има редактори, които които определят тези неща. И после, защо нямаме доверие в хората.

Lifestyle

Китайски страсти

Posted on by MitioAnchov

Винаги съм смятал, че китайцте са необикновенни. Първо заради технологиите и учените, които имат, вотри заради начина им на живот и трето, заради това колко бързо се размножават.

Като цяло са доста интересна нация и би ми било много интересно да ги видя в тяхната зона на комфорт. Ако имам възможност да посетя Китай бих бил много развълнуван. Както казах, намирам ги за доста интересни. Новината, която научих обаче, още повече засили любопитството ми. Сутринтина, докато опивах блажено от кафето си, с вестник в ръка, попаднах на статия, която помислих за някаква шега, но се оказа самата истина. А именно, че 47- годишна жена се е самоубила, защото не харесвала избора на сина си за жена. Мислих, че това може да се случи само в някой сериал. Жената не харесала бъдещата снаха, защото била прекален ниска и заплашила сина си, че ще посегне на живота си, ако той не се откаже от дамата. Явно момчето истински обичал бъдещата си съпръга, щом майка му е влязла в новините. Честно да ви кажа, не бях чувал по-ненормално нещо. Явно хората започват да взимат всичко от живота, включително и него за деденост. Всъщност, не се знае точната причина за самоубийството на тази жена, може би е имала други мотиви, но всъщност какво би те накарало да сложиш край на живота си, ако си здрав, имаш живи и здрави деца, който явно са поели по своя собствен път, а на теб ти остава само да се радваш на внуци един ден. Както казах, китайците са необикновенни.

А вие как бихте коментирали тази странна случка? Дали найстина е въъзможно да има хора, които да сложат край на живота си за нещо подобно?

Lifestyle

Какво намират мъжете в игрите?

Posted on by MitioAnchov

В цялата история на човечеството, мъжете сме тези, които сме се борили за надмощие. И като цяло това си ни е заложено в природата. Ако погледнем другите животински видове на планетата, ще ни станат ясни много неща, но за съжаление хората имаме навика да отричаме животинската си натура и корени и да си мислим, че сме много по-възвишени същества отколкото сме в действителност.

Всъщност, колкото и да се стараем, все идва един определен момент, в който искаме да се покажем колко сме по-добри от останалите в групата – по-големи спортисти, по-големи мъжкари, по-способни майстори, разбираме и можем всичко.

И ето, че с навлизането на телевизионните, електронните и компютърните игри, се появи още едно нещо, с което да се съревноваваме и благодарение на което да показваме колко сме големи мъжкари. В същото време, за това не се изискват определена физическа подготовка или здраво сърце и липса на бирено коремче, а сериозни палци.

Лесно и в същото време наистина забележително увличащо занимание, което ни кара да се чувстваме мъже.

Lifestyle

Природата, най-могъщата сила

Posted on by MitioAnchov

По принцип не съм любител на насекомите, дори единствените две неща, които не ми харесват в лятото са именно насекомите и големите жеги. Може би няма мъж, който да успява да „вирее“ на жега. Разбира се пренебрегвам тези два фактора, защото обожавам всичко останало на този сезон.

Въпреки, че както споменах, имам непоносиммост към буболечките, има едни създания, които винаги са събуждали в мен възхищение и честно казано много обичам да ги наблюдавам. Ще ме помслите за луд, но да, има такива прекрасни същества и това са светулките. Спомням си, когато бях малък, често посещавах баба си на село. Там с моите другари отивахме към полето, сядахме и наблюдавахме светулките. Нямаше по-красива и романтична гледка. Сякаш светеха в синхрон и изпълняваха някаква хореография. Честно казано в забързания ми начин на живот и то градски, скоро не съм се любувал на подобна гледка. Като бяхме малки, често си правехме вечеринки пред блока. Всеки взимаше по нещо от вкъщи и слизахме пред блока, сядахме в кръг и хапвахме. светулките винаги ни правеха компаниия, а ние ги боготворяхме. Интересно е как природата е създала тези насекоми. Светлината им всъщност е  резултат от химическаа реакция. Това винаги е било много интересно за мен, но все пак кой може да се мери с природата? Винаги съм си мислел, че светлината, която изъчват светулките има някаква много важна цел, нещо свързано със защита от нападатели, всъщност тя е за възпроизвеждане. По този начин привличат партньора си, което не е нещо странно, все пак и пауните използват красивите си пера, за да омайват женскте. Винаги съм си представял да подготвя за дамата на сърцето си някаква романтична вечер, някъде на открито, представям си го като полето на Тоскана, с лавандули, бутилка хубаво вино, нещо приготвено набързо, все пак сме на полето, свещи, лек нощен бриз и разбира се много светулки. Много бих искал да го направя, дано имам тази възможност.

Кажете после, че има по-красиви и романтични насекоми от светулките. Лично аз още повеч ги заобичах.

Lifestyle

Гмуркане, мечта или реалност?

Posted on by MitioAnchov

Дойде месец май и както винаги аз още от сега започвам да планирам, къде ще прекарам почивните дни. Честно да ви кажа нямам никакво търпение вече. Искам да усетя парещия пясък под краката си.

В момента все още съм пред дилема, къде точно да летуваме тази година. Обичаме гръцките плажове, но и нашите по нищо не отстъпват. Предпочитаме северното черноморие, защото там сякаш е по-спокойно и по- млако посещавано, а има страхотни места. Едно от любимите ми кътчета е Калиакра. Обожавам това райско място. Да си призная за пръ път посетих нос Калиакра преди 3 години и от тогава не пропускам лято, в което да не съм отишъл отново. Това е моето място. Там буквално се изключвам и не мисля за нищо друго, освен прекрасната гледка, на която съм свидел, а ресторантчето е толкова романтично, че честно казано трудно ме прибират. Тази година година ми се иска да направим нещо различно. Винаги съм си мечтал да се гмуркам, особено, на някое място, което е с изключително бистра вода и богато на животински и растителни видове. Може би Егейско море е много подходящо, но и Средиземно много ме влече. Честно да ви кажа, мястото ще го избера, а и не е от кой знае какво значение, моят проблем е, че не съм особено добър плувец, а и малко имам страх от вода. Страх ме е да плавам на корабчета или кораби, за крузи и дума да не става. Имах едно „вълнуващо“ плаване с ферибот до о. Тасос, само дето не ми побеля косата. Но тази моя мечта, все повече ме влече. Имам приятели, които всяка година се гмуркат и за тях няма по-прекрасно изживяване, а и така пък може да се престраша и да превъзмогна страховете си от плаване. Мисля като за начало да се запиша на уроци по плуване, а гмуркането да го оставя за другата година, но определено смятам да осъществя това мое желание. Но пък и то човек без мечти, за какво да живее? Шегувам се разбира се.

Докато аз все още не съм се решил напълно за гмуркането, ще ви споделя един мой кадър от нос Калиакра. А а ко не сте бил там, ви го препоръчвам с две ръце!

Lifestyle

Колата на мечтите

Posted on by MitioAnchov

Винаги съм искал да имам собствен автомобил. През годините нямах особено големи възможности, за да си позволя подобна придобивка, камо ли да я поддържам всеки месец. Но определено това да имаш автомобил е особено голямо удобство. Не зависиш от разписание на градския транспорт и не се возиш при странни непознати хора в съмнително „чисти“ автомобили, ако решиш да използваш таксиметровите услуги. Ето защо, когато се установих на стабилна работа, реших да си купя автомобил. Това беше трудно решение и в интерес на истината, по-късно замалко да се лиша от автомобила, ако не беше експертния съвет на служителите от ЕОС Матрикс.

Когато взех окончателното решение, че ще си купувам кола, започнах да проучвам възможностите. От една страна стоеше опцията да си купя по-скъп автомобил на лизинг, но със сигурност щях да го изплащам много дълго време, а както всички знаем, колкото повече време минава и се ползва даден автомобил, толкова се амортизира. Ето защо прецених, че няма да купувам толкова скъпа кола (не можех и да си го позволя честно казано). Реших да купя кола на старо, на по-ниска цена, като сумата „накуп“ щях да изтегля като заем от някоя банка.

Така и направих. След дълго търсене и оглеждане намерих правилната кола за мен и кандидатствах към банката да ми отпусне парите, за да мога да си я платя. Да, но въобще не бях преценил административните разходи, които трябва да направя по прехвърлянето на колата, регистрацията ѝ и техническия преглед.

Не след дълго, поддръжката на автомобила осезаемо се отрази на месечния ми бюджет. Освен това изплащах и заема към банката. Бавно, но сигурно и малкото пари, които бях спестил изчезнаха по покупка на различни, уж „козметични“, части на колата и покриване на други ежедневни нужди.

Така в един момент парите започнаха да не ми стигат. И започнах да забавям плащанията си. После направо ги пропусках. И така до един ден, в който ме потърсиха от колекторска агенция ЕОС Матрикс. Те ме уведомиха, че ангажимента за събирането на моето задължение вече е техен и ме попитаха защо е настъпило просроченото плащане.

Смятах се (и продължавам да се смятам) за отговорен и съвестен човек, ето защо се почувствах малко неудобно от факта, че се е наложило кредитора ми да пристъпи към подобна мярка, за да си получи парите от мен. Въпреки това, бях откровен със служителката по събиране и управление на вземания в ЕОС Матрикс.

Тя ме изслуша с търпение, след което ми предложи няколко варианта и заедно определихме този, който е най-удачен за моя случай. Но най-полезното в тази ситуация беше, че тя ми даде доста полезни съвети за начина, по който да планирам месечния си бюджет, така че да не изпадам в подобна ситуация повторно.

Вече от година нямам задължение към банката, свързано с покупката на този автомобил. Но се справих с него благодарение на грешките, които направих, съветите които получих и поуките, които извлякох и запомних.