MitioAnchov

Любопитно

Терапията на Морита част 1

Posted on by MitioAnchov

Японецът Шома Морита създава своя собствена терапия, основана върху идеята за жизнената цел. Той е дзен будист и терапията му има огромно влияние в Япония.

Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват на действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез действията.

Основата на терапията на Морита е, че действието е причина за промяната, следователно не бива да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си.

Тази идея е противоположна на западната, която ни кара да променяме първо мислите си, а след това действията си. Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към създаването на нови емоции чрез действие. Тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа на повторението. Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения, страхове и грижи. Този революционен терапевт твърди, че по отношение на чувствата е по-добре да сме богати и щедри. Тоест да приемаме емоциите и да ги оставяме да си тръгнат.

Що се отнася до тръгването на негативните чувства, Морита го обяснява със следния пример: Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато към стълба. Същото се случва, когато хората имат натрапчиви мисли и се опитват да ги блокират с други мисли.

Lifestyle

На сиромах човек…

Posted on by MitioAnchov

Напоследък имам чувството, че медиите няма какво да отразяват и започват да пишат за всевъзможни глупости. А заглавията са от рода на „Шок“, „Извънредно“ и тем подобни.

Още откакто започнах да работя си имам навик, да си изпива сутрешното кафе с вестник в ръце. Сега телефона доста често замества хартиения носител.Първо от екологични съображения, а и наблизо няма вестникарска бутка. Та както си отпивам аз от сутрешното кафе попадам на статия за една млада двойка. Действието се развива в Стара Загора, млади влюбени, решили са да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? Въпреки, че в днешно време сякаш стойността на брака и семейните отношения рязко паднаха. Все повече разводи, все по-малко бракове, все повече деца растат с разделени родители, все повече изневери и съответно престъпления от ревност. Та в моята история се получава нещо доста неприятно  за младоженеца. Само час след като булката се врича във вечна вярност на своя бъдещ съпруг, познайте какво става, взима всички пари от гостите и бяга с кума. Както се казва: „На сиромах човек и кравата вол ще излезе“. Оказва се, че делото явно е планирано, защото бегълците си купили билети за Англия, явно ще се устроят там. Младоженецът пък от своя страна е завел дело за разтрогване на брака, а сватбата му струвала доста скъпо. Ето в какво нещо се превръща брака, няма святост, няма ценности, а начин да изкараш пари. Тъжно, не думите вече нямат стойност, нито делата, не знаеш откъде ще дойде ножа в гърба.

Не знам дали да се смея или да съм тъжен зараи тази новина, която честно да си призная не мисля, че има място в пресата, но си има редактори, които които определят тези неща. И после, защо нямаме доверие в хората.

Lifestyle

Китайски страсти

Posted on by MitioAnchov

Винаги съм смятал, че китайцте са необикновенни. Първо заради технологиите и учените, които имат, вотри заради начина им на живот и трето, заради това колко бързо се размножават.

Като цяло са доста интересна нация и би ми било много интересно да ги видя в тяхната зона на комфорт. Ако имам възможност да посетя Китай бих бил много развълнуван. Както казах, намирам ги за доста интересни. Новината, която научих обаче, още повече засили любопитството ми. Сутринтина, докато опивах блажено от кафето си, с вестник в ръка, попаднах на статия, която помислих за някаква шега, но се оказа самата истина. А именно, че 47- годишна жена се е самоубила, защото не харесвала избора на сина си за жена. Мислих, че това може да се случи само в някой сериал. Жената не харесала бъдещата снаха, защото била прекален ниска и заплашила сина си, че ще посегне на живота си, ако той не се откаже от дамата. Явно момчето истински обичал бъдещата си съпръга, щом майка му е влязла в новините. Честно да ви кажа, не бях чувал по-ненормално нещо. Явно хората започват да взимат всичко от живота, включително и него за деденост. Всъщност, не се знае точната причина за самоубийството на тази жена, може би е имала други мотиви, но всъщност какво би те накарало да сложиш край на живота си, ако си здрав, имаш живи и здрави деца, който явно са поели по своя собствен път, а на теб ти остава само да се радваш на внуци един ден. Както казах, китайците са необикновенни.

А вие как бихте коментирали тази странна случка? Дали найстина е въъзможно да има хора, които да сложат край на живота си за нещо подобно?

Lifestyle

Какво намират мъжете в игрите?

Posted on by MitioAnchov

В цялата история на човечеството, мъжете сме тези, които сме се борили за надмощие. И като цяло това си ни е заложено в природата. Ако погледнем другите животински видове на планетата, ще ни станат ясни много неща, но за съжаление хората имаме навика да отричаме животинската си натура и корени и да си мислим, че сме много по-възвишени същества отколкото сме в действителност.

Всъщност, колкото и да се стараем, все идва един определен момент, в който искаме да се покажем колко сме по-добри от останалите в групата – по-големи спортисти, по-големи мъжкари, по-способни майстори, разбираме и можем всичко.

И ето, че с навлизането на телевизионните, електронните и компютърните игри, се появи още едно нещо, с което да се съревноваваме и благодарение на което да показваме колко сме големи мъжкари. В същото време, за това не се изискват определена физическа подготовка или здраво сърце и липса на бирено коремче, а сериозни палци.

Лесно и в същото време наистина забележително увличащо занимание, което ни кара да се чувстваме мъже.

Lifestyle

Природата, най-могъщата сила

Posted on by MitioAnchov

По принцип не съм любител на насекомите, дори единствените две неща, които не ми харесват в лятото са именно насекомите и големите жеги. Може би няма мъж, който да успява да „вирее“ на жега. Разбира се пренебрегвам тези два фактора, защото обожавам всичко останало на този сезон.

Въпреки, че както споменах, имам непоносиммост към буболечките, има едни създания, които винаги са събуждали в мен възхищение и честно казано много обичам да ги наблюдавам. Ще ме помслите за луд, но да, има такива прекрасни същества и това са светулките. Спомням си, когато бях малък, често посещавах баба си на село. Там с моите другари отивахме към полето, сядахме и наблюдавахме светулките. Нямаше по-красива и романтична гледка. Сякаш светеха в синхрон и изпълняваха някаква хореография. Честно казано в забързания ми начин на живот и то градски, скоро не съм се любувал на подобна гледка. Като бяхме малки, често си правехме вечеринки пред блока. Всеки взимаше по нещо от вкъщи и слизахме пред блока, сядахме в кръг и хапвахме. светулките винаги ни правеха компаниия, а ние ги боготворяхме. Интересно е как природата е създала тези насекоми. Светлината им всъщност е  резултат от химическаа реакция. Това винаги е било много интересно за мен, но все пак кой може да се мери с природата? Винаги съм си мислел, че светлината, която изъчват светулките има някаква много важна цел, нещо свързано със защита от нападатели, всъщност тя е за възпроизвеждане. По този начин привличат партньора си, което не е нещо странно, все пак и пауните използват красивите си пера, за да омайват женскте. Винаги съм си представял да подготвя за дамата на сърцето си някаква романтична вечер, някъде на открито, представям си го като полето на Тоскана, с лавандули, бутилка хубаво вино, нещо приготвено набързо, все пак сме на полето, свещи, лек нощен бриз и разбира се много светулки. Много бих искал да го направя, дано имам тази възможност.

Кажете после, че има по-красиви и романтични насекоми от светулките. Лично аз още повеч ги заобичах.

Lifestyle

Гмуркане, мечта или реалност?

Posted on by MitioAnchov

Дойде месец май и както винаги аз още от сега започвам да планирам, къде ще прекарам почивните дни. Честно да ви кажа нямам никакво търпение вече. Искам да усетя парещия пясък под краката си.

В момента все още съм пред дилема, къде точно да летуваме тази година. Обичаме гръцките плажове, но и нашите по нищо не отстъпват. Предпочитаме северното черноморие, защото там сякаш е по-спокойно и по- млако посещавано, а има страхотни места. Едно от любимите ми кътчета е Калиакра. Обожавам това райско място. Да си призная за пръ път посетих нос Калиакра преди 3 години и от тогава не пропускам лято, в което да не съм отишъл отново. Това е моето място. Там буквално се изключвам и не мисля за нищо друго, освен прекрасната гледка, на която съм свидел, а ресторантчето е толкова романтично, че честно казано трудно ме прибират. Тази година година ми се иска да направим нещо различно. Винаги съм си мечтал да се гмуркам, особено, на някое място, което е с изключително бистра вода и богато на животински и растителни видове. Може би Егейско море е много подходящо, но и Средиземно много ме влече. Честно да ви кажа, мястото ще го избера, а и не е от кой знае какво значение, моят проблем е, че не съм особено добър плувец, а и малко имам страх от вода. Страх ме е да плавам на корабчета или кораби, за крузи и дума да не става. Имах едно „вълнуващо“ плаване с ферибот до о. Тасос, само дето не ми побеля косата. Но тази моя мечта, все повече ме влече. Имам приятели, които всяка година се гмуркат и за тях няма по-прекрасно изживяване, а и така пък може да се престраша и да превъзмогна страховете си от плаване. Мисля като за начало да се запиша на уроци по плуване, а гмуркането да го оставя за другата година, но определено смятам да осъществя това мое желание. Но пък и то човек без мечти, за какво да живее? Шегувам се разбира се.

Докато аз все още не съм се решил напълно за гмуркането, ще ви споделя един мой кадър от нос Калиакра. А а ко не сте бил там, ви го препоръчвам с две ръце!

Lifestyle

Колата на мечтите

Posted on by MitioAnchov

Винаги съм искал да имам собствен автомобил. През годините нямах особено големи възможности, за да си позволя подобна придобивка, камо ли да я поддържам всеки месец. Но определено това да имаш автомобил е особено голямо удобство. Не зависиш от разписание на градския транспорт и не се возиш при странни непознати хора в съмнително „чисти“ автомобили, ако решиш да използваш таксиметровите услуги. Ето защо, когато се установих на стабилна работа, реших да си купя автомобил. Това беше трудно решение и в интерес на истината, по-късно замалко да се лиша от автомобила, ако не беше експертния съвет на служителите от ЕОС Матрикс.

Когато взех окончателното решение, че ще си купувам кола, започнах да проучвам възможностите. От една страна стоеше опцията да си купя по-скъп автомобил на лизинг, но със сигурност щях да го изплащам много дълго време, а както всички знаем, колкото повече време минава и се ползва даден автомобил, толкова се амортизира. Ето защо прецених, че няма да купувам толкова скъпа кола (не можех и да си го позволя честно казано). Реших да купя кола на старо, на по-ниска цена, като сумата „накуп“ щях да изтегля като заем от някоя банка.

Така и направих. След дълго търсене и оглеждане намерих правилната кола за мен и кандидатствах към банката да ми отпусне парите, за да мога да си я платя. Да, но въобще не бях преценил административните разходи, които трябва да направя по прехвърлянето на колата, регистрацията ѝ и техническия преглед.

Не след дълго, поддръжката на автомобила осезаемо се отрази на месечния ми бюджет. Освен това изплащах и заема към банката. Бавно, но сигурно и малкото пари, които бях спестил изчезнаха по покупка на различни, уж „козметични“, части на колата и покриване на други ежедневни нужди.

Така в един момент парите започнаха да не ми стигат. И започнах да забавям плащанията си. После направо ги пропусках. И така до един ден, в който ме потърсиха от колекторска агенция ЕОС Матрикс. Те ме уведомиха, че ангажимента за събирането на моето задължение вече е техен и ме попитаха защо е настъпило просроченото плащане.

Смятах се (и продължавам да се смятам) за отговорен и съвестен човек, ето защо се почувствах малко неудобно от факта, че се е наложило кредитора ми да пристъпи към подобна мярка, за да си получи парите от мен. Въпреки това, бях откровен със служителката по събиране и управление на вземания в ЕОС Матрикс.

Тя ме изслуша с търпение, след което ми предложи няколко варианта и заедно определихме този, който е най-удачен за моя случай. Но най-полезното в тази ситуация беше, че тя ми даде доста полезни съвети за начина, по който да планирам месечния си бюджет, така че да не изпадам в подобна ситуация повторно.

Вече от година нямам задължение към банката, свързано с покупката на този автомобил. Но се справих с него благодарение на грешките, които направих, съветите които получих и поуките, които извлякох и запомних.

Любопитно

„Тройната нишка“ на Васил Лазаров като път към Бога

Posted on by MitioAnchov

В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.

Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.

Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.

Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.

Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.

Lifestyle

Когато мечтата се превърне в реалност – рали Дакар

Posted on by MitioAnchov

Рали Дакар е многодневно офроуд състезание, което се провежда всяка година и в него взимат участие, както професионални състезатели, така и аматьори, любители на екстремните изживявания. Мнозина са се впускали в надпреварата през годините от създаването ѝ през 1978-а. Създател на ралито е Тиери Сабен, който година по-рано, участвайки на рали Абиджан-Ница, се губи с мотора си в либийската пустиня. Така му идва идеята, че подобен тип надпревара ще бъде особено атрактивна, както за участниците в нея, така за публиката. Година по-късно, на 26 декември ,е даден старт на първото състезание рали Дакар. В него взимат участие 182 ентусиасти, а трасето е дълго 10 000 километра, като преминава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал. Няколко българи взимат участие в надпреварата през годините, като най-доброто родно представяне е това на Орлин Алексиев през 2013-а година.

Интересното при Орлин Алексиев е, че той всъщност е общински съветник в Столичен общински съвет. Заема и други отговорни длъжности в управлението на София като председател на Съвета за управлението на Специализирания общински приватизационен фонд, председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет и член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.

Орлин Алексиев не е първият участник на рали Дакар, чиято професия по никакъв начин не е свързана с автомобилните спортове. Редица популярни личности са заставали на старта на надпреварата. Сред тях са имена като Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, Жан-Пол Белмондо, Джони Холидей, Раймон Копа и много други.

За мен това е една дългогодишна мечта, която благодарение на българските участници в надпреварата, отчасти се осъществи. Защото съм почитател на рали Дакар откакто бях малък. Обичах да наблюдавам сблъсъка между природата, технологията и човешките умения. Винаги ми е било страшно интересно да наблюдавам как тези мощни машини, управлявани по умел начин, успяват да преодолеят сериозни препятствия и да преминат всякакви пресечени терени. Още от дете си представях какво ли би било ако аз бъда на мястото на пилотите. Да маневрирам сред пясъчни дюни, кал и камъни.

Беше голямо щастие когато първите българи (Петър Ценков и Тодор Христов) застанаха на старта на престижната надпревара през 2011-а година. Те се състезаваха с АТВ-та. Но истинско силното вълнение беше когато Орлин Алексиев и Пламен Николов записаха най-доброто българско представяне в рали Дакар до момента – 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране, защото за първи път българи се състезаваха с автомобили.

С това тяхно постижение моята мечта отчасти се сбъдна. Сега искам да имам възможността и лично да изпитам всяка капка адреналин, която протича през тялото на един състезател в надпреварата.

Retro effect faded and toned image of two women holding hands outside in a forested area with a glowing sunlight.
Lifestyle

Мъжете са от Марс, жените – от Венера

Posted on by MitioAnchov

Това било заглавие на книга. Която, до колкото ми казаха, предлагала на вниманието на читателите си, разликата между поведението на жените, начина, по който те мислят и това на мъжете. И се опитвала да даде отговор на това, защо двата пола трудно се разбират.

Това е нещо доста абстрактно за моята мъжка натура и честно да си призная не виждам смисъл от него. Според мен не е необходимо да правим генерални изводи за мъжете и жените, а трябва да учим хората да бъдат по-откровени едни с други. Когато бъдете открити с обекта на вашите желания, или с приятелите си или близките си хора, тогава отношенията стават много по-чисти и истински.

Вярно е, че мъжете са различни едни от други. Но това се дължи на различната химия в телата и мозъците ни. Ясно е на всички, че жените са много по-емоционални същества, и ние мъжете често го отдаваме на факта, че те имат месечен цикъл. И всъщност май наистина е така. Това, че всеки месец преминават през определена физиологична промяна, със сигурност оказва влияние на настроението им.

А ако един представител на т.нар. „силен“ пол не може да го възприеме това и си придава повече важност, отколкото жена, не е отстъпчив и се опитва да се налага, то той не е никакъв мъж.

Дядо ми едно време казваше, че мъжеството не е в това да се налагаш над жената, да я мачкаш психически или физически. Ясно е, че можеш да го направиш, поради различни предопределености. А мъжеството се крие в това да бъдеш смирен пред нежния си партньор, да й оказваш подкрепа и разбиране, топлина и любов. Ти да си опората, която ще я държи изправена във всеки един момент, да избършеш сълзите й, дори когато тя самата не знае от какво са породени. Това за него беше истинският мъж, а тези, които се опитват да се правят на по-велики от жените си, за него бяха пълни комплексари…

Ето това е разликата между мъжете и жените според мен и се старая да следвам съветите на дядо си и да бъда достоен мъж до своята избраница.