Боксът не е само размяна на тупаници, а смислен спорт, изграждащ от момчетата мъже. Той дава физическа сила и психическа уравновесеност, но изисква самоконтрол, самодисциплина и най-вече вяра.
Невъзможно е да бъдеш успешен боксьор без да притежаваш силна мотивация, без да работиш усилено, за да постигнеш крайнити си цели и без да вярваш в себе си – че можеш да постигнеш всичко, щом го искаш и щом влагаш цялото си сърце в това.
Тренировките са тежки, изтощителни, но най-болезнени са загубите. Както в живота, така и на ринга, те са неизменна част от процеса на израстване, важно е обаче как ще ги приемем и какво ще извлечем от тях.
Сигурно ще ви прозвучи странно, но преди повече от половин век в някои британски училища боксът се е изучавал като дисциплина в училище. Не си представяйте веднага, че са заставали децата да се бият едно с друго. Напротив. Изучавали са се самите упражнения и физическа подготовка, през които преминавали и боксьорите.
За да накараш някого да повярва в бокса, той трябва да има герой, пример за подражание, от когото се вдъхновява и на когото иска да прилича. Да вземем един Майк Тайсън. Славата му е безгранична, а каквото и да се случва в лични му живот, той винаги е свързван с успехите си на ринга. Ами нашият Кубрат Пулев? Сещам се поне за няколко момченца на мои приятели, за които братята Пулеви са новите Батман и Робин.
И може би сега е моментът да се заговори за бокс и в родните училища. Защото има много какво да научим от бокса и боксьорите. Как мислите?
Lifestyle
Ще има ли лято?
Новата година започна изключително вълнуващо. После премина през вирус, изолация, карантина. Сега уж нещата се връщат обратно в нормата си, но вътрешното ми чувство не подсказва да е точно така. А усещането ми се засилва още повече от това, че времето е лошо и лятото не идва.
Ако трябва да се върна два сезона назад, то мога да обобщя, че зима почти нямаше, а пролетта я пропуснахме заради карантината. Сега е наред лятото, което носи всичкя позитивизъм и усмивки със себе си. Точно в този момент, след всичко преживяно, имаме нужда от слънчеви лъчи и настроение. Нуждаем се от презареждане, но лятото все не идва.
Не усещам още тази свежа глътка живот, не само преносно, но и буквално. Освен, че хоратат около мен са стресирани и изобщо не виждат позитивната страна на живота, то и самите метеорологични условия не го позволяват. Има чувството, че сме влезли в серия от безкрайни дъждовни, мрачни, но в същото време и задушни дни. Атмосферата е потискаща, сякаш и времето тъжи с нас за разпространението на вируса.
Така си мечтая пак всичко да е забързано, да сме от емоция в емоция. Ако направя сравнение с миналогодишното ми лято, през юни то вече беше започнало и използвах първата си дълга отпуска за почивка в чужбина. Сега обаче не мога да си помисля да отида на разходка някъде из България, а за извън страната – не знам дали и в следващата година ще се случи.
Въпреки всичко вярвам, че щом изпече силното лятно слънце, с лъчите си лека-полека ще изпепели всичко лошо. Най-малкото, че в съзнанието на хората ще е пълно със светли мисли, които са огледало на света навън. Надявам се скоро дъждовният периода да свърши, буквално и преносно, и да дойде лятото – навън и вътре в нас!
Професионализъм и човечност от ЕОС Матрикс
Доскоро се намирах в ситуация на финансово затруднение. Определено не бях подготвен за подобен развой на събитията, който да ме принуди да попадна в сложно положение. Все пак всеки, който е имал финансови проблеми, ще се съгласи, че чувството никак не е приятно, а положителната развръзка – трудна.
За достигане до подобна ситуация повлияха редицата непредвидени разходи от началото на годината. Проблемът се задълбочи и с неочаквания фалит на фирмата, в която работех. Загубата на приходи и липсата на спестявания ме притиснаха до стената. Единственото адекватно решение за момента бе да изтегля бърз кредит.
Първоначално успявах да покривам вноските си, но заради обявеното извънредно положение в страната все още не успявах да си намеря работа. Принудих се да не погасявам задълженията по кредита си, за да покривам други първостепенни разходи. Не исках да коментирам проблема, защото си въобразявах си, че щом не го обсъждам, той значи не съществува. Да, ама не! Скоро след това получих позвъняване от колекторската агенция ЕОС Матрикс, които ме уведомиха, че са новият кредитор по задължението ми. Първоначално се притесних, защото не бях запознат добре с дейността и самата фирма. За моя радост и утеха служителят подходи с голямо разбиране, прояви професионализъм, а което е по-важно – и човечност.
По време на разговора ни служителят първо се опита да разбере каква е причината за проблема с обслужването на задължението ми. След като ме изслуша, ми предложи различни варианти, съобразени с моите възможности и нужди. Беше ми изготвен специален план за разсрочено плащане, който бе напълно поносим. Благодарение на съветите и консултациите със служителите на ЕОС Матрикс успях да се справя финансово по най-добрия начин.
Повлиян от тази ситуация се замислих, че в България има негативно отношение спрямо колекторските фирми. Моят опит с ЕОС Матрикс обаче напълно опровергава това становище. Проучих агенцията и в интернет и се оказа, че има много хора като мен, на които са оказали помощ и са върнали надеждата. Присъщ за работата на най-голямата колекторска агенция у нас е индивидуалният подход към всеки човек, съобразявайки се с конкретните обстоятелства и причини за забавянето на плащанията. Сред основните ефекти от работата на експертите по събиране и управление на вземания на ЕОС Матрикс е да помогнат на просрочилите клиенти не само да се справят със сегашното си задължение, но и да не изпадат повече в подобна ситуация.
Когато работиш със сърце и чувство за съпричастност към останалите, то няма как резултатите да не са видими, а отзивите – положителни.
Пет бързи за научаване музикални инструмента
Във връзка с предишната ми публикация се разрових в търсене на подходящ инструмент за музикален инвалид като мен. Има определени инструменти, които имат крива на трудност, по-достъпна за всеки. Това не означава, че не отнемат време и усилия – просто са малко по-лесни в сравнение с повечето музикални инструменти. Ето пет, на които съм се спрял:
Барабан
Ако сте любител на перкусията, това е една от най-добрите ви възможности. Простият барабан ще ви помогне да научите различни техники за удряне и вибриране на барабаните, в допълнение към безкрайното подобряване на усещането ви за ритъм. Когато напълно усвоите техниката на барабана, може да се осмелите да изпробвате и някоя мелодия, но това е много по-голямо предизвикателство за координацията ви.
Ксилофон
Ако също обичате ударни, но търсите нещо по-мелодично, това е вашият инструмент. Ксилофонът ще ви помогне да разберете понятия като хармония и да намерите музикалните нотки на всеки клавиш. Когато сте отделили достатъчно време за това, ще можете да координирате ръцете си, за да играете едновременно ритъма и мелодията на една песен.
Блокфлейта
Може да ви се струва прекалено проста, но с помощта на блокфлейтата всъщност можете да създавате доста красиви мелодии. Много е лесно да се запознаете с подредбата на музикалните ноти и техниката на духане не представлява трудност. Това е много добър инструмент за начинаещи, оттук идва и неговата популярност. В някои държави ученето на блокфлейта е задължителна част от средното образование.
Хармоника
Ако търсите духов инструмент, който е малко по-сложен от блокфлейтата, това е идеалният избор и дори се побира в джоба ви. Можете да създавате впечатляващи мелодии … Но научаването на позицията за издаване на конкретните ноти е сложен въпрос. Въпреки това, когато го овладеете, можете да вземете музиката си със себе си, където и да отидете, а ако харесвате блуса … имате късмет!
Укулеле
Може да ви се стори трудно, но да се научите да свирите на укулеле е по-лесно, отколкото си мислите. Ако целта ви е да се научите да свирите на китара например, укулелето е добра първа крачка. Акордите са по-прости, отколкото на китарата, но звучат наистина добре, което прави укулелето най-добрият приятел на начинаещия музикант.
Критичността – източник на гняв
Тъй като нашите нагласи оцветяват начина, по който възприемаме света, може да успеем да стигнем до корена на гнева си, като изследваме светогледа си с цел да заменим критичните, нетърпеливите и нетолерантните нагласи с търпеливи, толерантни и прощаващи. Когато правим това, ние автоматично намираме света – и помагаме да направим света – по-малко дразнещо място.
На първо място, много от нас имат високо развити критически способности. Тоест, имаме мнения за всичко и за всеки. Поради тази тенденция да преценяваме, ние постоянно решаваме дали да одобрим или оценим всяко преживяване, тъй като възниква. Където и да отидем и каквото и да правим, вътрешният ни „критик“ казва „не ми харесва“ или „не го одобрявам”.
Постоянната преценка ни предразполага да изпитваме раздразнение, досада и гняв. Сигурен съм, че можете да си спомняте много пъти, когато лошата ви преценка или неодобрението на дори тривиално събитие – призив на съдия във футболна игра, неканена забележка от колега – ви е накарало да се почувствате раздразнени или дори ядосани.
Колкото по-нетолерантни и взискателни сме, толкова повече раздразнение и гняв изпитваме. Невъзможно е да променим света дотолкова, че нищо, с което се сблъскваме, да не предизвика нашето неодобрение. Да работим съзнателно за намаляване на склонността си да съдим и да смекчаваме критичните си нагласи е единственото решение.
Промяната на отношението ни към по-малко критично не означава да изоставим оценката си за доброто и злото или правилно и грешно и да започнем да живеем безотговорен живот. Това просто означава, че ставаме малко по-толерантни и търпеливи.
Нереалистично е да очакваме всичко и всеки да е точно такъв, какъвто искаме да бъде по всяко време, но въпреки това често подхождаме към живота с това отношение. Нищо чудно, че изпитваме толкова много раздразнение и гняв!
На сиромах човек…
Напоследък имам чувството, че медиите няма какво да отразяват и започват да пишат за всевъзможни глупости. А заглавията са от рода на „Шок“, „Извънредно“ и тем подобни.
Още откакто започнах да работя си имам навик, да си изпива сутрешното кафе с вестник в ръце. Сега телефона доста често замества хартиения носител.Първо от екологични съображения, а и наблизо няма вестникарска бутка. Та както си отпивам аз от сутрешното кафе попадам на статия за една млада двойка. Действието се развива в Стара Загора, млади влюбени, решили са да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? Въпреки, че в днешно време сякаш стойността на брака и семейните отношения рязко паднаха. Все повече разводи, все по-малко бракове, все повече деца растат с разделени родители, все повече изневери и съответно престъпления от ревност. Та в моята история се получава нещо доста неприятно за младоженеца. Само час след като булката се врича във вечна вярност на своя бъдещ съпруг, познайте какво става, взима всички пари от гостите и бяга с кума. Както се казва: „На сиромах човек и кравата вол ще излезе“. Оказва се, че делото явно е планирано, защото бегълците си купили билети за Англия, явно ще се устроят там. Младоженецът пък от своя страна е завел дело за разтрогване на брака, а сватбата му струвала доста скъпо. Ето в какво нещо се превръща брака, няма святост, няма ценности, а начин да изкараш пари. Тъжно, не думите вече нямат стойност, нито делата, не знаеш откъде ще дойде ножа в гърба.
Не знам дали да се смея или да съм тъжен зараи тази новина, която честно да си призная не мисля, че има място в пресата, но си има редактори, които които определят тези неща. И после, защо нямаме доверие в хората.
Китайски страсти
Винаги съм смятал, че китайцте са необикновенни. Първо заради технологиите и учените, които имат, вотри заради начина им на живот и трето, заради това колко бързо се размножават.
Като цяло са доста интересна нация и би ми било много интересно да ги видя в тяхната зона на комфорт. Ако имам възможност да посетя Китай бих бил много развълнуван. Както казах, намирам ги за доста интересни. Новината, която научих обаче, още повече засили любопитството ми. Сутринтина, докато опивах блажено от кафето си, с вестник в ръка, попаднах на статия, която помислих за някаква шега, но се оказа самата истина. А именно, че 47- годишна жена се е самоубила, защото не харесвала избора на сина си за жена. Мислих, че това може да се случи само в някой сериал. Жената не харесала бъдещата снаха, защото била прекален ниска и заплашила сина си, че ще посегне на живота си, ако той не се откаже от дамата. Явно момчето истински обичал бъдещата си съпръга, щом майка му е влязла в новините. Честно да ви кажа, не бях чувал по-ненормално нещо. Явно хората започват да взимат всичко от живота, включително и него за деденост. Всъщност, не се знае точната причина за самоубийството на тази жена, може би е имала други мотиви, но всъщност какво би те накарало да сложиш край на живота си, ако си здрав, имаш живи и здрави деца, който явно са поели по своя собствен път, а на теб ти остава само да се радваш на внуци един ден. Както казах, китайците са необикновенни.
А вие как бихте коментирали тази странна случка? Дали найстина е въъзможно да има хора, които да сложат край на живота си за нещо подобно?
Какво намират мъжете в игрите?
В цялата история на човечеството, мъжете сме тези, които сме се борили за надмощие. И като цяло това си ни е заложено в природата. Ако погледнем другите животински видове на планетата, ще ни станат ясни много неща, но за съжаление хората имаме навика да отричаме животинската си натура и корени и да си мислим, че сме много по-възвишени същества отколкото сме в действителност.
Всъщност, колкото и да се стараем, все идва един определен момент, в който искаме да се покажем колко сме по-добри от останалите в групата – по-големи спортисти, по-големи мъжкари, по-способни майстори, разбираме и можем всичко.
И ето, че с навлизането на телевизионните, електронните и компютърните игри, се появи още едно нещо, с което да се съревноваваме и благодарение на което да показваме колко сме големи мъжкари. В същото време, за това не се изискват определена физическа подготовка или здраво сърце и липса на бирено коремче, а сериозни палци.
Лесно и в същото време наистина забележително увличащо занимание, което ни кара да се чувстваме мъже.
Природата, най-могъщата сила
По принцип не съм любител на насекомите, дори единствените две неща, които не ми харесват в лятото са именно насекомите и големите жеги. Може би няма мъж, който да успява да „вирее“ на жега. Разбира се пренебрегвам тези два фактора, защото обожавам всичко останало на този сезон.
Въпреки, че както споменах, имам непоносиммост към буболечките, има едни създания, които винаги са събуждали в мен възхищение и честно казано много обичам да ги наблюдавам. Ще ме помслите за луд, но да, има такива прекрасни същества и това са светулките. Спомням си, когато бях малък, често посещавах баба си на село. Там с моите другари отивахме към полето, сядахме и наблюдавахме светулките. Нямаше по-красива и романтична гледка. Сякаш светеха в синхрон и изпълняваха някаква хореография. Честно казано в забързания ми начин на живот и то градски, скоро не съм се любувал на подобна гледка. Като бяхме малки, често си правехме вечеринки пред блока. Всеки взимаше по нещо от вкъщи и слизахме пред блока, сядахме в кръг и хапвахме. светулките винаги ни правеха компаниия, а ние ги боготворяхме. Интересно е как природата е създала тези насекоми. Светлината им всъщност е резултат от химическаа реакция. Това винаги е било много интересно за мен, но все пак кой може да се мери с природата? Винаги съм си мислел, че светлината, която изъчват светулките има някаква много важна цел, нещо свързано със защита от нападатели, всъщност тя е за възпроизвеждане. По този начин привличат партньора си, което не е нещо странно, все пак и пауните използват красивите си пера, за да омайват женскте. Винаги съм си представял да подготвя за дамата на сърцето си някаква романтична вечер, някъде на открито, представям си го като полето на Тоскана, с лавандули, бутилка хубаво вино, нещо приготвено набързо, все пак сме на полето, свещи, лек нощен бриз и разбира се много светулки. Много бих искал да го направя, дано имам тази възможност.
Кажете после, че има по-красиви и романтични насекоми от светулките. Лично аз още повеч ги заобичах.
Гмуркане, мечта или реалност?
Дойде месец май и както винаги аз още от сега започвам да планирам, къде ще прекарам почивните дни. Честно да ви кажа нямам никакво търпение вече. Искам да усетя парещия пясък под краката си.
В момента все още съм пред дилема, къде точно да летуваме тази година. Обичаме гръцките плажове, но и нашите по нищо не отстъпват. Предпочитаме северното черноморие, защото там сякаш е по-спокойно и по- млако посещавано, а има страхотни места. Едно от любимите ми кътчета е Калиакра. Обожавам това райско място. Да си призная за пръ път посетих нос Калиакра преди 3 години и от тогава не пропускам лято, в което да не съм отишъл отново. Това е моето място. Там буквално се изключвам и не мисля за нищо друго, освен прекрасната гледка, на която съм свидел, а ресторантчето е толкова романтично, че честно казано трудно ме прибират. Тази година година ми се иска да направим нещо различно. Винаги съм си мечтал да се гмуркам, особено, на някое място, което е с изключително бистра вода и богато на животински и растителни видове. Може би Егейско море е много подходящо, но и Средиземно много ме влече. Честно да ви кажа, мястото ще го избера, а и не е от кой знае какво значение, моят проблем е, че не съм особено добър плувец, а и малко имам страх от вода. Страх ме е да плавам на корабчета или кораби, за крузи и дума да не става. Имах едно „вълнуващо“ плаване с ферибот до о. Тасос, само дето не ми побеля косата. Но тази моя мечта, все повече ме влече. Имам приятели, които всяка година се гмуркат и за тях няма по-прекрасно изживяване, а и така пък може да се престраша и да превъзмогна страховете си от плаване. Мисля като за начало да се запиша на уроци по плуване, а гмуркането да го оставя за другата година, но определено смятам да осъществя това мое желание. Но пък и то човек без мечти, за какво да живее? Шегувам се разбира се.
Докато аз все още не съм се решил напълно за гмуркането, ще ви споделя един мой кадър от нос Калиакра. А а ко не сте бил там, ви го препоръчвам с две ръце!
