Lifestyle

Бизнес етикетът не е това, което беше

Posted on by MitioAnchov

Да, наистина го мисля. Като човек, който има горе-долу поглед върху нещата, бих могъл да забележа как се променят точно тези неща.

По времето преди 89-та всичко в страната ни беше много строго. Мериха те как отиваш на работа, с каква прическа си, дали видът ти е достатъчно приличен в училище. Помня, че трябваше ризата ми да е бяла. Но моите спомени все пак са ограничени, защото съм сравнително млад мъж. След Прехода, когато в България започнаха да навлизат големите чуждестранни корпорации, съзряхме един друг бизнес етикет, който не ни беше много лесно да следваме, но пък бързо привикнахме. Днес обаче нещата пак са други.

Преди време посетих доста мащабна конференция. Мнозина бяха представителите на компютърния бизнес, мнозина началниците, не по-малко рекламните мениджъри. Визията им беше това, което най ме изненада и смути. Забелязваше се една не толкова делова част от облеклото, колкото спортно елегантна. Нямаше ги бизнес куфарчетата и чантите, заменени от спортно елегантни, преметнати през едно рамо. А пък компютърните специалисти бяха дошли, направо с раници на гръб. Между тях се забелязваха хора с дънки и спортни сака, блузи с къс ръкав, плетени пуловери и други.

Голямата ми изненада бяха жените. Видях само една или две представителки на нежния пол, 9028_p_8_87007_77004които бяха облекли поли. Повечето бяха с панталони и различни по стил блузи. Имаше такива, които не знам дали изобщо бяха тръгнали на конференция или на кафе с приятелка. Но ако питате мен, и те не знаеха.

Странно защо последно време официалният, делови стил полека -лека отстъпва място на по-неглиже облекло. Честно казано не зная дали това ми допада, или не. Определено и на мен ще ми е по-удобно да сложа една блуза, дънки и спортно сако и да се появя на работна среща с партньори,  но се чудя дали тези фриволни бизнес избори няма да ме направят небрежен към себе си и някой ден да се срещна с това несериозно облекло с голям клиент и да го загубя само защото визията ми не му е вдъхнала доверие.

Според мен, нека сме спортни, когато трябва, но нека сме делови в случаите, когато сме в представителни бизнес среди. Вратовръзките са доста претенциозни, така че не са задължителни, но сложете една риза и един панталон поне и покажете уважение към обстановката и събитието.

Lifestyle

Бизнесът е двуостро оръжие

Posted on by MitioAnchov

Да имаш преуспяващ бизнес е чудесно. Разполагаш с финансови средства, създаваш нещо, имаш служители, гласът ти се чува от много хора. Ти си лидерът, ти си авторитетът. Сладка работа…

Но както бизнесът може да бъде оръжие за власт и пари и може да унищожи враговете ти и да ти даде тласък за много нови начинания, може също така  да преобърне изцяло живота ти. Не говоря за фалит или изпадане в дълг, но и това е възможно, ако имате много просрочени вземания… ( хубава тема, да си я запомня за друг път!) … а по-скоро за чисто психическата страна на нещата.

sad businessmanБизнесът променя. Променя цялостното отношение към живота и към себе си, към близките и приятелите. успехът повдига самочувствието, а с него идва доста често надменността, самозабравата. Когато постиженията дават плод започват да се влагат повече усилия. Затова много семейства са разбити. Поради голямата заетост на работното място не остава време за половинката, за децата. Кога планът за печелене стана по-важен от този за хармонично семейство? И телевизията, на кино или не, ни дава редица примери. Но защо се получава така? Защо славата от спечеленото толкова ни завладява?

Мисля, че цялата история с прекомерната работа и слабата психика са извинение за прикриване на неподходящото възпитание. Макар и рядкост все още съществуват земни хора, които не са оставили успехът да открадне разсъдъка им. Те обикновено са живели в семейства, които са им давали добър пример за това какъв трябва да станеш. Показали са им и двете страни на монетата, докато с чисти сърца са можели да я възприемат. Затова днес новобогаташите изпадат в кризи, а тези, чиито наследство е родово, успяват да контролират състоянието на банковата сметка и разума си. Третите са онези, които са препатили жестоко, а едва след това са успели да постигнат нещо в живота си. Те просто пазая пресен спомена и знаят какво е да си от другата страна…

Lifestyle

За кражбите, грабежите и техническата охрана на Боду СОД

Posted on by MitioAnchov

Направих си труда да се разровя в постулатите на наказателното право, за да си изясня тези две понятия – кражба и грабеж. Имайте предвид, че не съм юрист, а просто търсач на понятия, които смятам да преразкажа както аз си ги тълкувам, след като ги прочетох в Наказателния кодекс. Навярно няма да използвам най-точните правни термини, но път и без това те са трудни за разбиране.

19Предлагам да започнем с кражбата. Тя е чисто и просто незаконно отнемане на чужда вещ, т.е. без да си получил съгласието на собственика й, ти решаваш да я присвоиш. Тънкият момент тук е, че въпросната вещ трябва да е движима. То май в този случай друга не може да бъде – все пак къща не може да се премести. Наказанието варира, но максималното е 20 години лишаване от свобода при кражба в особено голям размер. Оказва се, че кражбите са най-честите престъпления у нас.

Грабеж може да наречем следващото ниво на кражбата, поне аз така си го тълкувам – тук също имаме движима вещ, отнета без съгласие. Но присъства и моментът на заплашване или употреба на сила. Най-тежкото наказание при грабежа е доживотен затвор без замяна, което значи, че присъдата не може да се замени с по-лека.

Да си представим сега, че някой влиза с взлом в дома ми. Когато мен ме няма там, а взломаджията задига моите вещи, това е кражба. Когато аз съм там и взломаджията ме заплашва или пък ми нанася удар например, това е грабеж. Ако не съм прав, моля някой да ме опровергае в коментарите.

Но за да не допусна нито едно от двете да се случи, съм се погрижил за моето спокойствие по един станал вече обичаен начин за нашите ширини – с техническите охранителни услуги на „Боду СОД“. Това значи, че около кооперацията, в която живеем, имаме инсталирани камери за видеонаблюдение. Даже ни дадоха сигнално-охранителната техника безплатно, само заплащаме месечна такса. Боду е сред силните на пазара на фирми-охранители, затова сме избрали тях, а и ни предложиха най-приемливата цена.

Lifestyle

Подгответе се за ново начало…

Posted on by MitioAnchov

New-year-new-start-lo

Броени часове остават до настъпването на новата година, която традиционно възприемаме като шанс за чисто ново начало. Такова, при които минали грешки няма да ни оказват влияние, няма да ни пречат стари спънки и ще започнем да вървим по неотъпкана до сега пътека.

Хубава е символиката на новото, началото и символичното рестартиране на брояча. Истината е, че 31 декември обаче почти по нищо не се различава от 1-януари. Променя се просто начина ни на мислене и погледа ни върху моментните събития. Все пак не мога да отрека мотивиращия аспект на Новата година. Правим равносметка на близкото минало, поставяме си цели за недалечното бъдеще и вземаме новогодишни решение, които рефлектират върху живота ни. Така че, скъпи читатели, подгответе се за ново начало…! От вас зависи какво ще ви донесе то 😉

Lifestyle

Нека очите ви почиват от време на време…

Posted on by MitioAnchov

Не сме свикнали, физиологически не сме свикнали да прекарваме часове и часове с вперен поглед в мониторите на компютрите или екраните на телевизора си. Изморяваме се, появява се непоносимо главоболие, а очите ни започват да сълзят и парят. Как да го избегнем? Прочете текста докрай и ще разберете.

computer-fatigue-eyesЗнаете ли, че всъщност очната ни ябълка се движи с помощта на 6 външни очни мускула, които я държат и й позволяват да се върти в различни посоки? Сега си представете, че погледът ви е вперен цял ден в една точка, наистина се взирате в нея и следователно напрягате мускулите на очите. Оттам идва умората и болката, а сухотата – ако не мигате достатъчно и очите ви изсъхват.

Представете си, че разтворите ръце на височината на раменете си, не държите тежести, а просто си седите така. Ще издържите пет минати, десет минути и повече, но накрая ще умалеете и ще имате нужда от почивка, нали? Подобно е напрежението, което оказваме върху очите си, когато не ги оставяме да почиват достатъчно. А всъщност е доста лесно да им доставяме необходимата почивка… на всеки  половин или цял час, отклонявайте поглед накъде надалече. Фокусирайте се към далечно дърво през прозореца, зелена поляна, паметник или друг отдалечен предмет. Задръжте погледа си около две минути и ще усетите, че очите ви започват да се успокояват. Другият вариант е да ги задържите затворени за малко и да сложите длани върху тях, за да спрете и отблясъците, които минават през клепачите ви. Постойте така известно време, докато се възстановите.

Lifestyle

Не отричай призванието си

Posted on by MitioAnchov

Всеки от нас има призвание, не можете ме убедите, че вие нямате. Може би все още не сте го открили, не сте го осъзнали или подсъзнателно го отричате, но и вие имате такова.

Ще ви да пример. Имам приятел, който замина да учи в УНСС в София. Приеха го преди време в направление „Счетоводство, финанси и контрол“, след което се насочи и към конкретната специалност „Финанси“. В момента кара стаж в една от известните ни банки… но какво целя като ви разказвам за него? Според мен той сбърка със специалността. Насочи се към финансите като най-престижна специалност, но ако го познавахте, щяхте да видите у него перфектния счетоводител. Умен е, образован, вманиачен по детайла, невероятно съсредоточен, флегматичен и с провлачен глас. Не е подходящ за работа под напрежение, няма да се справи с кратките срокове. На него му е нужно да има достатъчно време, за да провери всяка десетична запетая и да е сигурен в съвършенството на последния детайл. Но все още не е осъзнал, че е такъв… отрича счетоводството като желана професионална област за развитие.

vocation-800x766Ами вие? Можете ли да се погледнете отстрани и да посочите предимствата и недостатъците си, уменията и липсата на такива, личните си и професионални компетенции или дефицита им?

Всеки от нас е създаден за нещо и в определена област го бива повече, отколкото в друга. Може да не ви е любима, но ако ви беше любима, нямаше да я отричате, нали? Точно както прави моя приятел…

Lifestyle

Поставяйте си реални цели

Posted on by MitioAnchov

Животът ни е низ от взети решения, обрати и постъпки. Поставяме си цели, стремим се към постижението им и ги преследваме. Понякога се разочароваме, когато не сме постигнали нещо желано, друг път се чудим към каква нова цел да се отправим.

No-great-achievement-is-possible-without-persistenceВажното в случая, за да бъдем доволни от себе си, е да си поставяме реални цели. Такива, които са малко нас възможностите ни, но знаем, че с една идея повече усилия са постижими и резултатът ще играе в наша полза. Представете си, че сте студент например и искате да взимате стипендия. Нужно ви е просто да поучите по-сериозно, за да изкарате високи оценки и да се класиране. Ползите са очевидни в случая, кой отказва пари ей така. Пък и нали знаете – който учи, ще сполучи.

Друг пример. Целта ви е да постигате по-добри резултати на работа. Ами, всички знаем българската поговорка, която гласи следното: Три пъти мери, един път режи. Моят личен опит е доказал, че повторните сверки спестяват излишни главоболия в последствие. Откривате си грешката, поправяте я навреме (даже никой да разбера, че сте объркали нещо) и подобрявате крайния резултат. В тази връзка ми изникна в съзнанието и великия цитат на другаря Сталин: Проверката е висша форма на доверие.

Имайте реална представа за себе и собствените ви умения. Поставянето на реализуеми цели е полезно качество, защото означава, че сте наясно със себе си и възможностите. Да се надценявате означава да се разочаровате от себе си, а да се подценявате означава да не показвате същинския си потенциал.

Lifestyle

Разликата между е-четец и таблет

Posted on by MitioAnchov

Имаме персонални компютри, имаме лаптопи, смартфони и какви ли не още технологии. В последно време се появиха и четците за книги, и таблетите и не един и двама мои приятели се зачудиха кое от двете да си купят. Няма универсално правило, ereader-vs-tabletприятели! Зависи от това за какво ще ползвате устройството. Ще извлека предимствата на едното и на другото устройство, а вие преценете кое от тях ще ви е по-полезно. Най-общо казано…

Електронният четец се използва за четене на книги и по-големи обеми от текстове. Неговият екран е специално разработен, така че да не натоварва окото ви. Служи си с електронно мастило и няма абсолютно никакво излъчване на светилна. Следователно, за да използвате електронния си четец, ви е нужна външна светлина. Полезен е, защото побира големи обеми от информация не поради друга причина, а защото текстовите файлове по принцип са малки като големина, иначе градената му памет е по няколко гигабайта. Можете да нагласяте големината на шрифт, междуредово разстояние и т.н. Ако четете много, е-четецът е за вас.

Тъблетът е друга работа. Той е някаква форма на хибрит между смартфона и лаптопа ви. Компактен е, има повече памет и много повече функции. С него можете да снимате, да слушате музика, за гледате клипове, да играете игри, да показвате презентации и т.н. Купете си клавиатура за таблет и той става като джобен лаптоп, който да носите винаги с вас. Разбира се, по-бавен е от лаптопа ви, но е по-компактен и удобен при път. Неудобен е за продължително четене обаче, защото натоварва зрението много повече.

Lifestyle

Тичането не е за всеки

Posted on by MitioAnchov

Знам, че е средата на ноември, знам, че е студено и не е точният сезон за подобна тема, но въпреки това реших да пиша за нея. Първо, за да ви споделя опита си от лятото. И второ, за да ви споделя сегашния си опит от фитнеса.

Какво точно се случи и защо нарочно не съм ви го споменал до момента?

Беше ранна пролет и аз наскоро бях прочел книгата „Родени да тичат“. Беше взета назаем от един приятел и да ви кажа честно, не съм попадал на по-надъхваща история, при това реална, а не измислена. Няма да ви я разказвам, защото дори да искам, не съм способен на подобно постижение. Само ще ви кажа накратко, че тази книга ме надъха да тичам навън редовно.

running womanПоне 4-5 месеца бях активен бегач и за човек, който не е имал подобни изблици до момента, започнах от самото начало. Първите пъти тичах по малко и с повече почивки. Постепенно намалявах почивките и увеличавах разстоянията, докато рекордът ми не стана 7-8 километра тичане за по-малко от час и без почивка. Не е много, но за неопитен бегач мисля, че е достойно представя. Истината обаче е, че невинаги се чувствах добре след нещо подобно. Изморявах се, дехидратирах се и на моменти тялото ми определено прегряваше. Осъзнавах, че ми липсва техника и не знаех как да наваксам в тази насока.

С постепенното застудяване се пренесох във фитнес залата и продължих да тичам на пътечка, защото все още бях надъхан да го правя. Тогава усетих огромната разлика между двете. Пътечката е по-лесна, но по-натъртваща, защото подскачан на място. Напряга мускулите по различно, защото земята под теб се движи, а не използваш силата на тялото си, за да се оттласкваш от нея. Въпреки това обаче изморява по сходен начин. Не ми се искаше да приема реалността, но с всяка следваща тренировка осъзнавах все по-осезаемо, че тичането просто не е за мен. Лицето ми почервеняваше, пулсът ми се ускоряваше прекалено много и накрая започнах да си мисля, че ще получа сърдечни проблеми.

Спях да тичам… преминах на по-силова фитнес програма с по-леки кардио упражнения. и в момента се чувствам много по-добре, отколкото след което и да е лятно бягане.

Сега разбирате, че нямаше как да ви разкажа цялата тази история, още лятото, нали 🙂

Lifestyle

Знаете ли тези емотикони?

Posted on by MitioAnchov

„Емотикон“ е сравнително нова дума. Едва ли е по-стара от „чат“ или „никнейм“. Ако мислите, че не съм прав, питайте баба си за някоя от тях и вижте какво ще ви отговори. Моята не можа да ми каже нищо, което да е дори близо до истината.

А замисля ли сте се защо се наричат точно емотикони? Има си логично обяснение за тази дума и преди да отговоря, ще ви оставя да поразмишлявате. Едно, две, три… времето ви за мислене изтече.

Думата „емотикон“ всъщност е комбинация от две други думи. Първата е еmotional, което от английски език означава „емоция, чувство“. Втората е icon, като произхода на думата е от латински, но и на английски език е със значение на „икона“. Така от комбинацията между тези две части на речта се получава нещо ново – „емотикон“. Това е някаква иконка, знак, комбинация от символи, които пресъздават дадено усещане. Използват се в писменото и най-вече в непринуденото писмено общуване и компютърноопосредствената комуникация или опосредствена от друго електронно устройство комуникация.

Предполагам, че всеки от вас познава и използва емотиконите за усмихване, намигване, целувка, изплезване, учудване и т.н. Има обаче някои по-слабо известни, които искам да ви споделя. Надявам се да ви бъдат интересни и забавни, защото за мен бяха именно такива.

mPH2Z20oG1SknDYIm9gAPg*\0/* - мажоретка

=:o] – Бил Клинтън

*<|:-) – Дядо Коледа

5:-)  или ~:-\ - два емотикона за Елвис Пресли

//0-0\\ – Джон Ленън

@}-;-'--- @>-->--  – роза

Примери и комбинации има много, но тези бяха най-забавните за мен. Ако искате още, просто потърсете из нета. Със сигурност ще намерите неочаквани резултати.