Митко Ангелов | Личен блог • Page 14

Нека очите ви почиват от време на време…

Posted on 20.12.2014by MitioAnchov

Не сме свикнали, физиологически не сме свикнали да прекарваме часове и часове с вперен поглед в мониторите на компютрите или екраните на телевизора си. Изморяваме се, появява се непоносимо главоболие, а очите ни започват да сълзят и парят. Как да го избегнем? Прочете текста докрай и ще разберете.

Знаете ли, че всъщност очната ни ябълка се движи с помощта на 6 външни очни мускула, които я държат и й позволяват да се върти в различни посоки? Сега си представете, че погледът ви е вперен цял ден в една точка, наистина се взирате в нея и следователно напрягате мускулите на очите. Оттам идва умората и болката, а сухотата – ако не мигате достатъчно и очите ви изсъхват.

Представете си, че разтворите ръце на височината на раменете си, не държите тежести, а просто си седите така. Ще издържите пет минати, десет минути и повече, но накрая ще умалеете и ще имате нужда от почивка, нали? Подобно е напрежението, което оказваме върху очите си, когато не ги оставяме да почиват достатъчно. А всъщност е доста лесно да им доставяме необходимата почивка… на всеки половин или цял час, отклонявайте поглед накъде надалече. Фокусирайте се към далечно дърво през прозореца, зелена поляна, паметник или друг отдалечен предмет. Задръжте погледа си около две минути и ще усетите, че очите ви започват да се успокояват. Другият вариант е да ги задържите затворени за малко и да сложите длани върху тях, за да спрете и отблясъците, които минават през клепачите ви. Постойте така известно време, докато се възстановите.

Lifestyle

Не отричай призванието си

Posted on 11.12.2014by MitioAnchov

Всеки от нас има призвание, не можете ме убедите, че вие нямате. Може би все още не сте го открили, не сте го осъзнали или подсъзнателно го отричате, но и вие имате такова.

Ще ви да пример. Имам приятел, който замина да учи в УНСС в София. Приеха го преди време в направление „Счетоводство, финанси и контрол“, след което се насочи и към конкретната специалност „Финанси“. В момента кара стаж в една от известните ни банки… но какво целя като ви разказвам за него? Според мен той сбърка със специалността. Насочи се към финансите като най-престижна специалност, но ако го познавахте, щяхте да видите у него перфектния счетоводител. Умен е, образован, вманиачен по детайла, невероятно съсредоточен, флегматичен и с провлачен глас. Не е подходящ за работа под напрежение, няма да се справи с кратките срокове. На него му е нужно да има достатъчно време, за да провери всяка десетична запетая и да е сигурен в съвършенството на последния детайл. Но все още не е осъзнал, че е такъв… отрича счетоводството като желана професионална област за развитие.

Ами вие? Можете ли да се погледнете отстрани и да посочите предимствата и недостатъците си, уменията и липсата на такива, личните си и професионални компетенции или дефицита им?

Всеки от нас е създаден за нещо и в определена област го бива повече, отколкото в друга. Може да не ви е любима, но ако ви беше любима, нямаше да я отричате, нали? Точно както прави моя приятел…

Lifestyle

Поставяйте си реални цели

Posted on 07.12.2014by MitioAnchov

Животът ни е низ от взети решения, обрати и постъпки. Поставяме си цели, стремим се към постижението им и ги преследваме. Понякога се разочароваме, когато не сме постигнали нещо желано, друг път се чудим към каква нова цел да се отправим.

Важното в случая, за да бъдем доволни от себе си, е да си поставяме реални цели. Такива, които са малко нас възможностите ни, но знаем, че с една идея повече усилия са постижими и резултатът ще играе в наша полза. Представете си, че сте студент например и искате да взимате стипендия. Нужно ви е просто да поучите по-сериозно, за да изкарате високи оценки и да се класиране. Ползите са очевидни в случая, кой отказва пари ей така. Пък и нали знаете – който учи, ще сполучи.

Друг пример. Целта ви е да постигате по-добри резултати на работа. Ами, всички знаем българската поговорка, която гласи следното: Три пъти мери, един път режи. Моят личен опит е доказал, че повторните сверки спестяват излишни главоболия в последствие. Откривате си грешката, поправяте я навреме (даже никой да разбера, че сте объркали нещо) и подобрявате крайния резултат. В тази връзка ми изникна в съзнанието и великия цитат на другаря Сталин: Проверката е висша форма на доверие.

Имайте реална представа за себе и собствените ви умения. Поставянето на реализуеми цели е полезно качество, защото означава, че сте наясно със себе си и възможностите. Да се надценявате означава да се разочаровате от себе си, а да се подценявате означава да не показвате същинския си потенциал.

Lifestyle

Разликата между е-четец и таблет

Posted on 25.11.2014by MitioAnchov

Имаме персонални компютри, имаме лаптопи, смартфони и какви ли не още технологии. В последно време се появиха и четците за книги, и таблетите и не един и двама мои приятели се зачудиха кое от двете да си купят. Няма универсално правило, приятели! Зависи от това за какво ще ползвате устройството. Ще извлека предимствата на едното и на другото устройство, а вие преценете кое от тях ще ви е по-полезно. Най-общо казано…

Електронният четец се използва за четене на книги и по-големи обеми от текстове. Неговият екран е специално разработен, така че да не натоварва окото ви. Служи си с електронно мастило и няма абсолютно никакво излъчване на светилна. Следователно, за да използвате електронния си четец, ви е нужна външна светлина. Полезен е, защото побира големи обеми от информация не поради друга причина, а защото текстовите файлове по принцип са малки като големина, иначе градената му памет е по няколко гигабайта. Можете да нагласяте големината на шрифт, междуредово разстояние и т.н. Ако четете много, е-четецът е за вас.

Тъблетът е друга работа. Той е някаква форма на хибрит между смартфона и лаптопа ви. Компактен е, има повече памет и много повече функции. С него можете да снимате, да слушате музика, за гледате клипове, да играете игри, да показвате презентации и т.н. Купете си клавиатура за таблет и той става като джобен лаптоп, който да носите винаги с вас. Разбира се, по-бавен е от лаптопа ви, но е по-компактен и удобен при път. Неудобен е за продължително четене обаче, защото натоварва зрението много повече.

Lifestyle

Тичането не е за всеки

Posted on 17.11.2014by MitioAnchov

Знам, че е средата на ноември, знам, че е студено и не е точният сезон за подобна тема, но въпреки това реших да пиша за нея. Първо, за да ви споделя опита си от лятото. И второ, за да ви споделя сегашния си опит от фитнеса.

Какво точно се случи и защо нарочно не съм ви го споменал до момента?

Беше ранна пролет и аз наскоро бях прочел книгата „Родени да тичат“. Беше взета назаем от един приятел и да ви кажа честно, не съм попадал на по-надъхваща история, при това реална, а не измислена. Няма да ви я разказвам, защото дори да искам, не съм способен на подобно постижение. Само ще ви кажа накратко, че тази книга ме надъха да тичам навън редовно.

Поне 4-5 месеца бях активен бегач и за човек, който не е имал подобни изблици до момента, започнах от самото начало. Първите пъти тичах по малко и с повече почивки. Постепенно намалявах почивките и увеличавах разстоянията, докато рекордът ми не стана 7-8 километра тичане за по-малко от час и без почивка. Не е много, но за неопитен бегач мисля, че е достойно представя. Истината обаче е, че невинаги се чувствах добре след нещо подобно. Изморявах се, дехидратирах се и на моменти тялото ми определено прегряваше. Осъзнавах, че ми липсва техника и не знаех как да наваксам в тази насока.

С постепенното застудяване се пренесох във фитнес залата и продължих да тичам на пътечка, защото все още бях надъхан да го правя. Тогава усетих огромната разлика между двете. Пътечката е по-лесна, но по-натъртваща, защото подскачан на място. Напряга мускулите по различно, защото земята под теб се движи, а не използваш силата на тялото си, за да се оттласкваш от нея. Въпреки това обаче изморява по сходен начин. Не ми се искаше да приема реалността, но с всяка следваща тренировка осъзнавах все по-осезаемо, че тичането просто не е за мен. Лицето ми почервеняваше, пулсът ми се ускоряваше прекалено много и накрая започнах да си мисля, че ще получа сърдечни проблеми.

Спях да тичам… преминах на по-силова фитнес програма с по-леки кардио упражнения. и в момента се чувствам много по-добре, отколкото след което и да е лятно бягане.

Сега разбирате, че нямаше как да ви разкажа цялата тази история, още лятото, нали 🙂

Lifestyle

Знаете ли тези емотикони?

Posted on 15.11.2014by MitioAnchov

„Емотикон“ е сравнително нова дума. Едва ли е по-стара от „чат“ или „никнейм“. Ако мислите, че не съм прав, питайте баба си за някоя от тях и вижте какво ще ви отговори. Моята не можа да ми каже нищо, което да е дори близо до истината.

А замисля ли сте се защо се наричат точно емотикони? Има си логично обяснение за тази дума и преди да отговоря, ще ви оставя да поразмишлявате. Едно, две, три… времето ви за мислене изтече.

Думата „емотикон“ всъщност е комбинация от две други думи. Първата е еmotional, което от английски език означава „емоция, чувство“. Втората е icon, като произхода на думата е от латински, но и на английски език е със значение на „икона“. Така от комбинацията между тези две части на речта се получава нещо ново – „емотикон“. Това е някаква иконка, знак, комбинация от символи, които пресъздават дадено усещане. Използват се в писменото и най-вече в непринуденото писмено общуване и компютърноопосредствената комуникация или опосредствена от друго електронно устройство комуникация.

Предполагам, че всеки от вас познава и използва емотиконите за усмихване, намигване, целувка, изплезване, учудване и т.н. Има обаче някои по-слабо известни, които искам да ви споделя. Надявам се да ви бъдат интересни и забавни, защото за мен бяха именно такива.

*\0/* - мажоретка

=:o] – Бил Клинтън

*<|:-) – Дядо Коледа

5:-) или ~:-\ - два емотикона за Елвис Пресли

//0-0\\ – Джон Ленън

@}-;-'--- @>-->-- – роза

Примери и комбинации има много, но тези бяха най-забавните за мен. Ако искате още, просто потърсете из нета. Със сигурност ще намерите неочаквани резултати.

Lifestyle

Изчезващите дестинации

Posted on 13.11.2014by MitioAnchov

Замисляли ли сте се, че има места или дестинации, които изчезват пред очите ни? Това са най-вече природни или друг вид образования, които под влиянието на един или повече фактори изчезват постепенно. Може да говорим за екваториални гори, които биват изсичани. Може да е вулкан, който е загаснал (в духа на предния ми пост), може да е река, която пресъхва или скално образование, което се разрушава под влиянието на ерозията.

Под определението „изчезващи дестинации“ бих сложил дори пирамидите в Египет и Мачу Пикчу. Защо ли? Това, че са се запазили няколко хиляди години, нали не ви кара да мислите, че са вечни. Напротив, заради многоto посетители, което отиват да ги видят ежегодно, тези чудеса на Античния свят все повече се „износват“. Пирамидите например са забранени да се докосват от туристите. Дори при снимки на филм там е голяма рядкост някой човек реално да ги докосне, вместо да снима от разстояние.

Преди време бях попаднал между другото на книга точно с такова заглавие – „Изчезващите дестинации“. Разгледах я набързо и видях, че в нея са включени повече от 30 обекта от цял свят. В съдържанието на книгата беше посочена дори делтата на р. Дунав. Изненадващо, нали? Но отговорете ми на следния въпрос: Не са ли вече легенди приказките за многото кораби, които плавали ежедневно по северната ни река? Да, Дунав е дълбока, но колко ли време ще остане в такова състояние преди равнището й постепенно да започне да спада?

Lifestyle

Да се "гмурнеш" в действащ вулкан

Posted on 09.11.2014by MitioAnchov

Един приятел, луд фен на всякакви екстремни новини, ми показа това клипче наскоро. На него реално е показано как група авантюристи се отправят в сърцето на действащ вулкан… Истината обаче е, че не се гмурват в недрата му, а по-скоро се „гмурват“, защото достигат кратера на вулкна, но не продължават по-надолу, а и кой би се осмелили да слезе твърде много сред къкрешата лава. Не можем да отречем обаче, че разстоянието, до което се приближават, е наистина впечатляващо, а кадрите, които заснемат, определено си струват вниманието.

Всъщност цялата тази инициатива протича под названието Marum Volcano Expedition. Историята зад нея започва някъде през 2010 г., когато група изследователи се отправят към югоизточната част на Тихия океан в държавата Винуату, за да изучават активните вулкани там. Макар Вануату да е малка страна с площ от 12 хил. кв. км и население около 200 хил. души, на територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Марум и Бенбоу са двата най-големи вулкана там, като кратерът на първия е 1270м, а на втория 1160 м. Впечатлихте ли се? Сега вижте видеото по-долу, за да се впечатлите още повече.

Diving into an Active Volcano from Sam Cossman on Vimeo.

Lifestyle

Метафоричната ябълка

Posted on 03.11.2014by MitioAnchov

Помните ли, че писах наскоро за „ахилесовата пета“ на политиците? Не че всички хора нямат своите слаби места, но не можете да отречете, че не само при политиците, но и при всички известни и публични явните им известните слабости са много по-важни и могат да им навредят много по-пагубно.

Това го казвам само за да ви дам тема за размисъл, над която да помислите. Сега обаче ще се съсредоточим върху една друга любима моя метафора – тази за ябълката. Хрумвало ли ви е, че това е може би плодът, който носи най-много символика у себе си. Като започнем от християнската митология за и идеята, че то е „плодът на познанието“. А сещате ли се за „ябълката на раздора“ заради която започва уж започва Троянската война?

А замисляли ли сте се защо логото на Apple е точно отгризана ябълка? Дали няма нещо общо с това, че е опитан вкусът на познанието? А защо учениците носят на учителите си като подарък не какво да е, а ябълка? А визуализира ли се в съзнанието ви някоя телевизионна реклама, в която същия този плод носи друга символика? Имаше една доста провокативна на родна марка за водка, която си служеше с метафората на ябълката. И не е само тя. Много марки и фирми от различно естество използват ябълката в рекламите си. Дадох ви примерите. Сега се запитайте: Защо го правят?

Lifestyle

Ако искаш нещо да се свърши както трябва, свърши го сам

Posted on 29.10.2014by MitioAnchov

Може и преди да сте чували подобно твърдение. Ако е така, знайте, че има истина в него и не сте му попаднали случайно. Истината е, че когато трябва да се свърши дадена задача, обвързана с вас и чашата дейност, вероятно вие сте човекът, който е най-запознат по темата и би се справил най-добре.

Прехвърлянето на задачи от един на друг не е добра стратегия. Никой не е вездесъщ и няма човек, който да разбира от всичко. Това, което се опитвам да кажа, е, че ако искате нещо да се свърши както трябва, може би е най-добре да го свършите сам. Не защото нямате доверени хора около вас, на които можете да разчитате, а по други причини. Хората около вас не сте вие самите. Те нямат вашия опит, вашите умения и понякога не са наясно кое колко е важно. Така се случва в работна среда например. Един човек разпределя задачите, а останалите изпълняват. Изпълнителите си вършат задълженията, но понякога не осъзнават приоритета им и допускат неволни неточности или недоразумения. Как очаквате тогава да не бъркат понякога, като не разполагат с необходимата информация? Затова вариантите са два. Или споделяйте повече и по-често, за да са запознати всички и да осъзнават рисковете от грешки. Или ако наистина искате нещо да се случи точно по определен начин, направете го самите вие.