Спортни страсти

70f2b9fbc28ff48b818b387b7468dc49Този месец започна доста добре за българите. Мисля, че Лудогорец се представи изключително срещу Реал Мадрид. Ако играех Еврофутбол със сигурност щях да заложа, че нашите момчета ще паднат с 3-4 гола най-малко. Представете си каква изненада беше за мен, когато в 6-тата минута топката влезе във вратата на противника. Няма да ви казвам как изкрещях и с приятелите ми почти едновременно станахме от дивана и съборихме три кена с бира 🙂 .Резултатът беше повече от задоволителен за България.

Всъщност, по мое скромно мнение, родината ни се представя успешно напоследък в спортните игри. Ще използвам блога си да отбележа постиженията на Григор Димитров. (Само ще вметна възмущението си, че когато печели медиите го наричат с гальовните „Гришо“, „българското момче“ и прочие, но когато загуби родните журналисти се дистанцират, назовавайки го хладно като  „хасковлията“, което звучи адски глупаво и смешно!) Браво ще кажа и за приличното представяне и прогресирането на Цвети Пиронкова. Не мога да пропусна и Ивет Лалова, която малко по-рано през септември взе трето място на турнира „ИААФ Уърд Чалъндж“ .

Надявам се българските спортисти да прочуват с добро страната ни, защото само те ни останаха да ни славят и да ни карат да се гордеем. Нека се вижда, че на Балканите продължават да се раждат таланти, които заслужават световно признание.

Неразказаната история на Дракула

Филм, който очаквах от много време и не се въздържах да отида още на премиерата. Още повече, че вчера бях в София с приятели и успях да се насладя на филма на големия екран на IMAX.

Трябва да призная, че историята бе пленително предадена от Universal и режисьора Гари Шор. Мисля, че изборът на актьора Люк Еванс за главната роля на Влад Цепеш е много подходяща. Главно, защото образът визуално носеше характеристиките на истинския Дракула, познат ни от портрети и средновековни рисунки и второ, защото бе доста харизматичен за дамите в кинозалата 😉

Противно на очакванията ми историята на филма вървеше с логическа правилност по ред значими за историята на Балканите събития. Като изключим стабилното количество фикция бих определил филма като впечатляващо отражение на случилото се в средата на 15 век в областта Трансилвания – нравите на робството, кръвния данък и спирането на османското нашествие на султан Мехмед II. Хареса ми, че образа на Влад Дракула бе пресъздаден според румънските и българските източници, които описват принца от рода Дракул ( от „Ордена на Дракона“, преведено още „Дявола“) като герой на своето време. Радвам се, че са го разграничили от злодея, който Брам Стокър създава, воден от средновековните порядки, които Западна Европа лицемерно създава, описващ чудовище, което подлага враговете си на нечувани мъчения, докато самите французи, англичани и немци по същото време започват лова на вещици и изтезават военнопленници с колове или прочутото мъчение, което мен лично ме отвращава – изливане на разтопено олово/желязо в устата. А само за сведения набиването на кол е познато още на хуните от 6 век и прилагано масово от турците… така че.

Браво на Universal! 6-ца от мен за филми и препоръчвам да го гледате.

Какво сплотява хората?

За жалост мисля, че отговорът на този въпрос е трагедията.

Много ми се иска да е различно и търсих примери за щастливи ситуации, които могат да сплотят непознати хора, да ги накарат да се прегърнат, да се обичат, да изградят заедно едно мирно и хармонично общество. Уви, не успях да открия. Затова пък историята ни и най-вече Интернет, който използваме най-често, изобилстват от доказателства, че напълно непознати могат да бъдат единни в името на кауза, произтичащата от общочовешка трагедия.

INDIA-MALAYSIA-MALAYSIAAIRLINES-CHINA-TRANSPORT-ACCIDENTПомните ли полет 370 от малаизийските аеролинии. Нямате си представа колко фейсбук страници, групи и общности бяха създадени под надслов „Pray for flyght 370“. Стотици хиляди хора, независими един от друг бяха цяло в стремежа си да постигнат чудото самолетът да се завърне.

А какво да кажем ние в България – обединяват ни проблемите ни, отиваме на площада като група овце от едно стадо с идеята да бутаме, недоволстваме и крещим. И какво постигаме? Когато някое от исканията ни се удовлетвори отново се разделяме. Живеем ли добре ставаме зли и недружелюбни в пазенето на собственото си щастие. Гледаме с недоверие всекиго от страх да не ни издърпа късмета изпод краката.

Колко е лесно да сме заедно, когато нямаме нищо и  колко трудно да бъдем приятели, когато имаме какво да крием. Не е ли парадоксално? Материалното ни разделя, а духовното събира… Оставим ви хляб за размисъл.

Няколко думи за щастието

Какво всъщност е щастие и защо всеки иска да бъде щастлив? Какво е значението на тази на пръв поглед простичка дума? Проста или не, зад себе си тя крие много. Ще ви представя моето тълкувание на думата, без дори да се интересувам от речниковото ? значение.

Очевидно е, че човек не може постоянно да бъде щастлив. Можем единствено да имаме моменти на щастие, така че то не е перманентно чувство – то идва и си отива. Но това не значи, че то не може да продължи дълго, а че просто не продължава вечно. Когато сте в някакъв тъжен период от живота си, пак може да изпитате щастие.

pursuit_of_happiness_by_aquasixio-d5tx8jwЩастието е чувство, състоящо се от най-различни други приятни чувства. Това значи, че всички останали чувства, заедно или по отделно, могат да доведат до щастие. Не се сещам за по-добра дефиниция от следната: моментът, в който чувстваш, че всичко в малкия ти свят е наред. Може би вие имате нещо по-добро наум? Трудно е едно чувство да се обясни с думи. Всеки би искал да има хубав живот без никакви притеснения поне за малко. Ето защо ние се стремим към щастие. Разбираемо е, че търсим нещо, което ни кара да се чувстваме емоционално добре.

Търсете своите моменти на щастие във всичко, което виждате или правите. По този начин ще откриете, че позитивното е навсякъде около нас.

Как успехът може да те промени

Поздравления! Най-накрая успя. Обществото би се гордяло с теб. Не е ли това нещото, което винаги си искал – да бъдеш един от онези хора?

shutterstock_71149627Успехът – нещото, което може да те промени изцяло и което обикновено се свързва с пари. Ако ти липсва самоконтрол, той може да се окаже опасен. Успехът може да изкара наяве най-тъмните кътчета на съзнанието ти, правейки те арогантен и егоцентричен. Той лесно може да ти „помогне“ да забравиш откъде идваш и какво е наистина важно в живота. Не трябва да му позволяваш да унищожи човечността ти.

В най-лошия случай, може да се изгубиш в малкия си рай, отказвайки да споделяш това, което имаш, парадирайки с него. Всички знаем как парите могат да ни изкушат, а те вървят ръка за ръка с успеха.

В най-добрия случай, може да станеш по-добра версия на себе си, но това е възможно, само ако не си бил егоцентричен още преди успехът да те застигне. Сега би имал средствата да помагаш на онези в нужда и по този начин да се промениш в положителна посока. Притежавайки толкова много ресурси, не е ли логично, че няма да можеш да ги използваш всичките? Благотворителност, това да си от помощ на някой, различен от най-близките ти хора – може би това трябва да направиш със своя успех.

Небесата над обсерваториите

Красотата на звездното нощно небе винаги ме е удивлявала. Това една от причините да обичам да ходя на планина от време на време. Не съм върл планинар, падам си по-скоро домошар, но това не пречи да се възхищавам на природата, нали?

Да се качиш някъде на 1500-2000 метра надморска височина, да разпънеш палатката, да се опънеш в спалния чувал и да съзерцаваш небето е толкова успокояващо и зареждащо с енергия. Почти толкова, колкото да си остане вечер у дома с хубава книга в ръцете. Докато съзерцаваш небето обаче, осъзнаваш, че си една нано прашинка във вселената, че светът е толкова необятен и огромен, колкото съзнанието ни не може да възприеме.

Наскоро попаднах на това видео, което показва хилядите звезди, които можем да видим, на фона на различни обсерватории по света. Връзката между двете, надявам се, е очевидна за всички.

На клипчето са заснети небесата и самите обсерватории, както следва:

  • обсерватория Roque De Los Muchachos, Ла Палма;
  • Australia Telescope Compact Array, Нариби, Австралия;
  • обсерваториите Parkes Radio и Siding Spring, Австралия;
  • обсерватория Mount John, Нова Зеландия.

Кадрите са красиви макар и аз да не знам точно в кой момент какво показват. Просто се наслаждавам на звездното нощно небе.

 

The Observatories from Alex Cherney on Vimeo.

Lacrima и сиренето от истинско мляко

В 21 век, с толкова много информация и разсейвания, вече предполагам ще се съгласите, че е трудно да отсееш истинското от фалшивото, ако не вярваш изцяло на сетивата си, разбира се 🙂 Истинският ценител на виното веднага усеща не само точния сорт грозде, но може да познае и реколтата от съответната страна! По същият начин е и с всичко останало, с разликата, че не е нужно да си ценител, за да разпознаеш за зелен хайвер ли те пращат, или това, което получаваш е „the real thing”.

Като човек, който желае да се храни здравословно и не позволява достъп до хранопровода си на всичко, което пожелае, си купувам яйца, месо, зеленчуци, дори мляко от самите производители на село – така съм сигурен не само във вкуса, но и че това, което получавам, не е преминало някаква допълнителна обработка, добавки, и т.н. хитрини за увеличаване на продукцията, която прилагат голяма част от едрите производители.

10501895_580350272075404_2681095686609837796_nНаскоро открих и истински млечни продукти, които не са на космическа цена, а предлагат вкус, който наистина не може да се сбърка. Става дума за Lacrima – модерната марка на старата и позната пазарджишката мандра, с история и традиция още от далечната 1959г. Не съм се задълбочавал в това как се произвежда сиренето им – знам само, че единият вид е 100% по БДС, а другият е утвърдена с годините, специална рецепта. Тайната е в закваската, казват възрастните хора, доколко е истина не знам, тъй като опитът ми в приготвянето на блаженства за тялото и душата се свежда до едно варене на кайсиева ракия преди няколко години 🙂 Но надявам се да не ми се и налага – докато има такива специалисти по млечните продукти като тези в Лакрима. Все пак важното е всеки от нас да върши това, в което е добър, за да обогатява всички останали 🙂

Вкусът на живота

2869_1500x1500Животът е такъв, какъвто си го направиш. Никой не може да ти върне времето назад или да заличи твоите грешки безнаказано.

Човек винаги си носи последствията от действията, които е предприел. Знаете ли какво обаче? Понякога вкусът, който живота ни оставя в устата, не е толкова лош. Всичко зависи от нас!

Как ще живеем, си зависи от нас. Дали ще сме щастливи? Дали ще успеем в кариерата? Дали ще създадем устойчиво семейство? Дали ще придобиваме нови способности? Дали ще вървим напред, дали ще останем на едно място? Дали ще проспим живота си, или ще го изживеем на макс? Всичко зависи от нас.

Вкусът на живота винаги е неутрален в началото. Дали ще е сладък или горчив в крайна сметка е единствено и само наше решение.

Да си известен… Или какво остана от Джей Моделс?

male modelКолкото  ви бях споменавал и аз за малко да стана модел и участвах в конкурс за красота. Бях Мистър Елегант… или нещо такова беше… даже вече съм го забравил и дори лентата не си пазя, но ми се струваше тогава голяма работа. Имах много добра визия, не че сега нямам, но тогава непрекъснато ми повтаряха, че съм роден за да ме види камера и да бъда много известен.

Всичко започна от импровизирания конкурс за красота, който правихме в гимназията. После ме харесаха за рекламно лице на гимназията и ми направиха няколко снимки за сайта. Гордост голяма! След като случих с първия конкурс започнах да ходя и на други, сред които най-добро впечатление ми направиха тези, които бяха под ръководството на рекламна и модна агенция „Джей Моделс?. Как ще ги забравя? И организацията им беше както трябва, и моделите се отнасяха по-сериозно. Мисля, че точно техните даваха възможност на победителя да се изяви и на чужда сцена и да привлече вниманието на италиански и британски модни агенции. За жалост на останалите подобни мероприятия само те окичваха с лентичка, даваха ти пликче с подаръци, коронка за Миските и това беше. Това, което най-много успях да постигна е да ме снимат за сайта на гимназията ми. Доста по-късно, едва, когато бях окончателно решил да не се занимавам с моделство ми предложиха да съм лице на модна компания, но отказах.

Честно казано малко се разочаровах ли, какво ли, но бързо ми мина този етап. Сега гледам на него с лека усмивка, защото – няма  да си кривя душата, от разходките по сцената не само приучих добра стойка, но и се научих да не се притеснявам, да работя с чара си и разбира се, да се отнасям отговорно към всяко начинание.

А що се отнася до конкурсите за красота. Сега малко утихнаха, но е факт, че колкото и да има, откакто настъпи кризата, която принуди силните агенции като Джей Моделс да спрат дейността си, рязко спадна и стандарта на подобни събития. Много амбициозни родители пращат децата си по конкурси, но ефектът след тях е нулев. Моделстовто в момента в нашата страна може да бъде само хоби. Съветвам младите хора успоредно да се насочат към изучаването на по-сериозна и доходоносна професия.

Офисната библиотека

office-libraryПрави ми впечатление, че все повече фирми у нас преустройват офисите си в по-модерни. Наемат зали в нови сгради, отделят внимание на интериора в офиса си и като цяло се стремят да създадат комфорт и удобство както на служителите си там, така и на клиентите и посетителите.

Знам, че всичко се прави и от конкурентна гледна точка и всяка фирма иска да изглежда по-професионална от конкурентите си. Въпреки това обаче на мен лични ми прави много добро впечатление, когато видя някъде да има офисна библиотека, подредена на видно място. Смятам, че това хем придава допълнителен уют на помещението, хем създава усещане за доверие и надеждност в компанията. Хубаво е да знаеш, че хората, с което се каниш да работиш, са поне на пръв поглед образовани и интелигентни. Наистина те кара да им се довериш повече, от колкото в противен случай.

Хубавата библиотека винаги е всявала у мен специфично усещане. В епоха на дигитализация, технологизация, цифровизация и какво ли още не, съм щастлив, че фирмите все още отделят внимание на традиционната книга. Няма друг предмет като нея. Дори никой да не я е прочел, пак създава въздействие върху хората. При това силно положително въздействие.