Всеки от нас в забързаното си ежедневие понякога се нужда от ръководството за поддръжка на физическото и на психическото си здраве. Както всеки двигател и всяка друга част от нашето тяло, мозъкът също изисква грижи. Ето някои съвети за поддържане на здравословно и трайно психично здраве, които ще ни спестя много главоболия за в бъдеще.
Достатъчно сън
Липсата на сън ни прави раздразнителни и мърморещи. Той е изключително важен за консолидирането на паметта, спомага за концентрацията, може да помогне за намаляване на симптомите на стрес и депресия. Но и да спим прекомерно не е здравословно. Затова трябва да намерим точните часове, необходими на тялото и съзнанието ни да се презаредят.
Трябва да се опитваме винаги да си лягаме по едно и също време и да следваме определена рутина. Не е добре да ядем много храна или да спортуваме непосредствено преди сън. Не е препоръчително да приемаме големи количества алкохол, тъй като това предизвиква сънливост в началото, но след това ни превъзбужда. Трябва да забравим за гледането на телевизия в леглото вечер, защото по този начин не позволяваме на мозъка ни да се изключи.
Редовни физически упражнения
Достатъчно е да тренираме около 3 пъти седмично. Физическите упражнения ни помагат като насърчават секрецията на ендорфини и серотонин, известни още като хормоните на щастието. Освен това активността е мощно средство за разсейване от притесненията и стреса.
Медитация
Тя тренира мозъка ни за по-лесно справяне със стресови ситуации, действа релаксиращо върху целия организъм и помага за самопознанието ни. Медитацията ни позволява да се съсредоточим върху настоящето и важното в момента. Чрез нея фокусираме вниманието си върху това, което ни заобикаля. Тя е и силно средство за трениране на правилното дишане и позиция на тялото.
Социален контакт
Задължително трябва да поддържаме връзка с приятелите и семейство си. Социалният контакт е свързан с образуването на окситоцин и невропептид, който създава усещане за щастие. Освен това социалната подкрепа е защитен фактор при много психологически разстройства и чудесна помощ в моменти на нужда. Споделяйте интереси, смейте се и се забавлявайте.
Разговори с Бога
Напоследък размишлявам доста върху темите, свързани с Бога и ролята ни в живота. Така се запознах с книгата „Разговори с Бога“. Тя е световен бестселър и разказва за духовното прераждане и преоткриване на висшата сила.
Няма да изпадам в подробности и да ви преразказвам книгата, защото е в мащаб около 650 страници, пък и не мисля, че това е важното в момента. По-скоро ми се иска да ви споделя, че попаднах и на филм, носещ същото име – „Разговори с Бога“. Очакванията ми бяха, че ще даде основни щрихи за същината на книгата и ще направи препратки към основните послания.
Всъщност филмът е дело на Стефан Саймон и е биографичен за автора на бестселъра – Нийл Доналд Уолш. Бях изненадан да разбера за част от житейската съдба на човека, създал тази толкова популярна книга. Преминал през женитби и разводи, деца, смяна на професии и градове, накрая завършил с катастрофа, банкрут и живот на улицата. През тези етапи от живота на Нийл се преминава много бързо, за да се достигне до моментите му като клошар.
Именно тук се замисляш колко е малака границата от това да живееш нормално и да претърпиш крах. През почти целия филм се разкриват детайли от това какво е да живееш на улицата, през какво преминаваш, как се бориш, какви са изходите ти и как да намериш сила, за да излезеш оттам и да продължиш. Коя всъщност е посоката ни? Изкочиха ми толкова много въпроси.
Докато гледах филма се почувствах леко смачкан затова как ние се отнасяме към хората, живите същества, които си мислим, че са по-малко заслужили да са на земята. Това претърпява и Нийл, но успява да се справя след няколко години като клошар. Не пие, не краде, само яде от кофите и живее. Накрая късметът му се усмихва, защото си го е заслужил, и намира работа. Претърпява още трудности и вече е на предела на силите си.
Когато си мислим, че не можем да продължим повече, тогава се случва и чудото. Така обикновеният и смазания от живота човек Нийл започва да задава въпроси, не към кого да е, а към Бог. И той започва да му отговаря и отговаря.
Не съм толкова впечатлен от самия контакт с Бог, а от това как се стига до този момент. Всеки един от нас е преживял своите катарзиси и върви напред, някои по-бавно, други с по-високи темпове. Истината е, че не ни е нужен глас, който да ни води, а просто трябва да се замислим защо ни се случват определени неща, как сме си ги заслужили и да поработим върху тях.
Аз започнах своята равносметка и стартирах най-важния разговор в живота си – този със самия себе си.
Пет бързи за научаване музикални инструмента
Във връзка с предишната ми публикация се разрових в търсене на подходящ инструмент за музикален инвалид като мен. Има определени инструменти, които имат крива на трудност, по-достъпна за всеки. Това не означава, че не отнемат време и усилия – просто са малко по-лесни в сравнение с повечето музикални инструменти. Ето пет, на които съм се спрял:
Барабан
Ако сте любител на перкусията, това е една от най-добрите ви възможности. Простият барабан ще ви помогне да научите различни техники за удряне и вибриране на барабаните, в допълнение към безкрайното подобряване на усещането ви за ритъм. Когато напълно усвоите техниката на барабана, може да се осмелите да изпробвате и някоя мелодия, но това е много по-голямо предизвикателство за координацията ви.
Ксилофон
Ако също обичате ударни, но търсите нещо по-мелодично, това е вашият инструмент. Ксилофонът ще ви помогне да разберете понятия като хармония и да намерите музикалните нотки на всеки клавиш. Когато сте отделили достатъчно време за това, ще можете да координирате ръцете си, за да играете едновременно ритъма и мелодията на една песен.
Блокфлейта
Може да ви се струва прекалено проста, но с помощта на блокфлейтата всъщност можете да създавате доста красиви мелодии. Много е лесно да се запознаете с подредбата на музикалните ноти и техниката на духане не представлява трудност. Това е много добър инструмент за начинаещи, оттук идва и неговата популярност. В някои държави ученето на блокфлейта е задължителна част от средното образование.
Хармоника
Ако търсите духов инструмент, който е малко по-сложен от блокфлейтата, това е идеалният избор и дори се побира в джоба ви. Можете да създавате впечатляващи мелодии … Но научаването на позицията за издаване на конкретните ноти е сложен въпрос. Въпреки това, когато го овладеете, можете да вземете музиката си със себе си, където и да отидете, а ако харесвате блуса … имате късмет!
Укулеле
Може да ви се стори трудно, но да се научите да свирите на укулеле е по-лесно, отколкото си мислите. Ако целта ви е да се научите да свирите на китара например, укулелето е добра първа крачка. Акордите са по-прости, отколкото на китарата, но звучат наистина добре, което прави укулелето най-добрият приятел на начинаещия музикант.
Ползата от свиренето на музикален инструмент
Мисля, че на всеки рано или късно му се случва да му хрумне щурата идея да се научи да свири на музикален инструмент… дори и да няма кой знае какъв музикален талант. Ето, че и в моят живот дойде този момент. Сега ще ви разкажа за някои от ползите от това мое бъдещо начинание (освен че ще надуя главата на съседите).
Подобрява паметта
Има безброй изследвания, които свързват музиката и свиренето на инструмент или пеенето с по-остра памет. Факт е, че изучаването на музика (и всички нейни елементи, като шифри или партитури) упражнява паметта и подобрява представянето в училище и на работа.
Предимства на двигателната координация
Активирайки различни области на мозъка, свиренето на инструмент също действа директно върху двигателната координация. Мозъкът трябва да трансформира това, което чете в резултати – в движения на пръстите и / или дишане. С времето двигателната координация се усъвършенства все повече.
Подобрява концентрацията
Способността за поддържане на фокус и концентрация също е полза от изучаването на музика, която помага при изпълнението на ежедневните задачи, независимо дали в училище или на работа. За да свирите на инструмент, от основно значение е да запазите вниманието си върху музиката и с времето това упражнение става част от рутината и започва да се проявява и в други области от живота..
Намалява със срамежливостта
Дори за онези, които не свирят или пеят пред публика, честите упражнения придават повече пъргавина и правят хората по-малко срамежливи. Освен това подобрява способността да изразявате себе си и да освобождавате чувства и емоции. Допринася също за положителното самовъзприятие (което е важна стъпка за тези, които искат да станат по-уверени).
Облекчава стреса, депресията и безпокойството
Слушането на музика влияе на невротрансмитерите и кара тялото да отделя хормони, свързани с чувството за удоволствие, като серотонин и допамин, което помага на борбата със стреса. Когато изучавате музика, този процес може да бъде още по-интензивен. Затова уроците по музика са посочени като помощно средство при лечението на тревожни и депресивни разстройства.
Може да предотврати загубата на слуха
Проучване на канадския изследователски институт Ротман сравни хора на възраст между 18 и 90 години, които свирят на инструменти (сред тях професионални и любители музиканти) с хора, които никога не са свирили на инструменти. Според изследването тези, които имат навика да свирят на инструмент, имат по-голяма способност да компенсират загубите на слуха, които възникват с възрастта. Това се обяснява с начина, по който музиката развива когнитивните функции.
Критичността – източник на гняв
Тъй като нашите нагласи оцветяват начина, по който възприемаме света, може да успеем да стигнем до корена на гнева си, като изследваме светогледа си с цел да заменим критичните, нетърпеливите и нетолерантните нагласи с търпеливи, толерантни и прощаващи. Когато правим това, ние автоматично намираме света – и помагаме да направим света – по-малко дразнещо място.
На първо място, много от нас имат високо развити критически способности. Тоест, имаме мнения за всичко и за всеки. Поради тази тенденция да преценяваме, ние постоянно решаваме дали да одобрим или оценим всяко преживяване, тъй като възниква. Където и да отидем и каквото и да правим, вътрешният ни „критик“ казва „не ми харесва“ или „не го одобрявам”.
Постоянната преценка ни предразполага да изпитваме раздразнение, досада и гняв. Сигурен съм, че можете да си спомняте много пъти, когато лошата ви преценка или неодобрението на дори тривиално събитие – призив на съдия във футболна игра, неканена забележка от колега – ви е накарало да се почувствате раздразнени или дори ядосани.
Колкото по-нетолерантни и взискателни сме, толкова повече раздразнение и гняв изпитваме. Невъзможно е да променим света дотолкова, че нищо, с което се сблъскваме, да не предизвика нашето неодобрение. Да работим съзнателно за намаляване на склонността си да съдим и да смекчаваме критичните си нагласи е единственото решение.
Промяната на отношението ни към по-малко критично не означава да изоставим оценката си за доброто и злото или правилно и грешно и да започнем да живеем безотговорен живот. Това просто означава, че ставаме малко по-толерантни и търпеливи.
Нереалистично е да очакваме всичко и всеки да е точно такъв, какъвто искаме да бъде по всяко време, но въпреки това често подхождаме към живота с това отношение. Нищо чудно, че изпитваме толкова много раздразнение и гняв!
Терапията на Морита част 2
Миналият път ви разказах малко за терапията на Морита. Сега ще ви кажа основните ѝ принципи:
1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да ги контролираме – това ще ги направи още по-силни. Един дзен учител казва за човешките чувства и емоции: Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с друга, ще създадем безкрайно море от вълни. Ние не създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем. Ключът е в това да ги посрещнем с „Добре дошли“. Морита често казвал, че емоциите са като времето – не можем да ги предвидим, нито да ги контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хам: „Здравей, самота, как си днес? Ела седни до мен и ще се погрижа за теб.“
2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде спонтанно. По-скоро трябва да се фокусираме върху настоящето и в случай, че страдаме, трябва да приемем това страдание. Но най-вече трябва да избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да сформира характера, за да може да се справя с всяка ситуация, а характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и дейностите си.
3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията, които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем е необходимо да погледнем вътре в себе си и да намерим собствения си икигай.
Терапията на Морита част 1
Японецът Шома Морита създава своя собствена терапия, основана върху идеята за жизнената цел. Той е дзен будист и терапията му има огромно влияние в Япония.
Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват на действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез действията.
Основата на терапията на Морита е, че действието е причина за промяната, следователно не бива да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си.
Тази идея е противоположна на западната, която ни кара да променяме първо мислите си, а след това действията си. Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към създаването на нови емоции чрез действие. Тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа на повторението. Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения, страхове и грижи. Този революционен терапевт твърди, че по отношение на чувствата е по-добре да сме богати и щедри. Тоест да приемаме емоциите и да ги оставяме да си тръгнат.
Що се отнася до тръгването на негативните чувства, Морита го обяснява със следния пример: Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато към стълба. Същото се случва, когато хората имат натрапчиви мисли и се опитват да ги блокират с други мисли.
На сиромах човек…
Напоследък имам чувството, че медиите няма какво да отразяват и започват да пишат за всевъзможни глупости. А заглавията са от рода на „Шок“, „Извънредно“ и тем подобни.
Още откакто започнах да работя си имам навик, да си изпива сутрешното кафе с вестник в ръце. Сега телефона доста често замества хартиения носител.Първо от екологични съображения, а и наблизо няма вестникарска бутка. Та както си отпивам аз от сутрешното кафе попадам на статия за една млада двойка. Действието се развива в Стара Загора, млади влюбени, решили са да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? Въпреки, че в днешно време сякаш стойността на брака и семейните отношения рязко паднаха. Все повече разводи, все по-малко бракове, все повече деца растат с разделени родители, все повече изневери и съответно престъпления от ревност. Та в моята история се получава нещо доста неприятно за младоженеца. Само час след като булката се врича във вечна вярност на своя бъдещ съпруг, познайте какво става, взима всички пари от гостите и бяга с кума. Както се казва: „На сиромах човек и кравата вол ще излезе“. Оказва се, че делото явно е планирано, защото бегълците си купили билети за Англия, явно ще се устроят там. Младоженецът пък от своя страна е завел дело за разтрогване на брака, а сватбата му струвала доста скъпо. Ето в какво нещо се превръща брака, няма святост, няма ценности, а начин да изкараш пари. Тъжно, не думите вече нямат стойност, нито делата, не знаеш откъде ще дойде ножа в гърба.
Не знам дали да се смея или да съм тъжен зараи тази новина, която честно да си призная не мисля, че има място в пресата, но си има редактори, които които определят тези неща. И после, защо нямаме доверие в хората.
Китайски страсти
Винаги съм смятал, че китайцте са необикновенни. Първо заради технологиите и учените, които имат, вотри заради начина им на живот и трето, заради това колко бързо се размножават.
Като цяло са доста интересна нация и би ми било много интересно да ги видя в тяхната зона на комфорт. Ако имам възможност да посетя Китай бих бил много развълнуван. Както казах, намирам ги за доста интересни. Новината, която научих обаче, още повече засили любопитството ми. Сутринтина, докато опивах блажено от кафето си, с вестник в ръка, попаднах на статия, която помислих за някаква шега, но се оказа самата истина. А именно, че 47- годишна жена се е самоубила, защото не харесвала избора на сина си за жена. Мислих, че това може да се случи само в някой сериал. Жената не харесала бъдещата снаха, защото била прекален ниска и заплашила сина си, че ще посегне на живота си, ако той не се откаже от дамата. Явно момчето истински обичал бъдещата си съпръга, щом майка му е влязла в новините. Честно да ви кажа, не бях чувал по-ненормално нещо. Явно хората започват да взимат всичко от живота, включително и него за деденост. Всъщност, не се знае точната причина за самоубийството на тази жена, може би е имала други мотиви, но всъщност какво би те накарало да сложиш край на живота си, ако си здрав, имаш живи и здрави деца, който явно са поели по своя собствен път, а на теб ти остава само да се радваш на внуци един ден. Както казах, китайците са необикновенни.
А вие как бихте коментирали тази странна случка? Дали найстина е въъзможно да има хора, които да сложат край на живота си за нещо подобно?
Какво намират мъжете в игрите?
В цялата история на човечеството, мъжете сме тези, които сме се борили за надмощие. И като цяло това си ни е заложено в природата. Ако погледнем другите животински видове на планетата, ще ни станат ясни много неща, но за съжаление хората имаме навика да отричаме животинската си натура и корени и да си мислим, че сме много по-възвишени същества отколкото сме в действителност.
Всъщност, колкото и да се стараем, все идва един определен момент, в който искаме да се покажем колко сме по-добри от останалите в групата – по-големи спортисти, по-големи мъжкари, по-способни майстори, разбираме и можем всичко.
И ето, че с навлизането на телевизионните, електронните и компютърните игри, се появи още едно нещо, с което да се съревноваваме и благодарение на което да показваме колко сме големи мъжкари. В същото време, за това не се изискват определена физическа подготовка или здраво сърце и липса на бирено коремче, а сериозни палци.
Лесно и в същото време наистина забележително увличащо занимание, което ни кара да се чувстваме мъже.